Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
8582 по описа за 2019 година на Варненския районен
съд, 47 с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от Д.С.Г.
срещу „А.Б.Б.“ ООД иск с правно основание чл. 439 ГПК
за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата в общ размер от 1641.67 лева, от които главница в размер на
923.54 лв. и законна лихва в размер на 718.13 лева за периода от 07.10.2011 г.
до 27.05.2019 г., предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
20187180400529 по описа на ЧСИ С.К.-Д., peг. № 718, с район на действие ОС –
Варна, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5410 по описа за
2008 г. на РС – Варна.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
Първото по делото заседание
е проведено на 15.11.2019 г., като редовно призованият ответник не се е явил и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по
делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
На 28.05.2019 г. получил
съобщение от „У.Б.“ за наложен запор на банковата му сметка по изпълнително
дело № 529/2018 г. по описа на ЧСИ С.К.-Д.. Посочва, че делото е образувано по
молба на ответника „А.Б.Б.“ ООД въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5410/2008 г. по описа на РС – Варна
по искане на „Т.Б.А.К.“ ЕАД за следните суми: 4944 лева – дължима главница по
запис на заповед, издаден на 11.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 17.07.2008 г. до окончателното
изплащане на задължението; 335.52 лева – разноски по заповедното производство.
Пояснява, че по молба на кредитора „Т.Б.А.К.“ ЕАД е образувано изпълнително
дело при ЧСИ Л.М., продължено впоследствие от ЧСИ С.К.-Д. под № 1768/2011 г.
Ищецът заявява, че е извършил доброволни плащания по посоченото изпълнително
дело на 12.09.2011 г. и 11.10.2011 г. Посочва, че „А.Б.Б.“
ООД е конституирано като взискател, след като с нарочна молба уведомило ЧСИ, че
вземанията, предмет на изпълнителния лист, са му прехвърлени по силата на
договор за цесия. По-късно изпълнителното дело е прекратено по молба на
длъжника на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителният лист е върнат
на ответника.
Ищецът заявява, че с молба с
вх. № 13228/03.12.2018 г. „А.Б.Б.“ ООД отново е
поискало образуване на изпълнително дело по същия изпълнителен лист за събиране
на непогасения остатък от вземането му. На 28.05.2019 г. длъжникът е уведомен
лично за образувано изп. дело № 529/2018 г. по описа на ЧСИ С.К.-Д., като в
съобщението е посочено, че задължението му е в общ размер от 2206.06 лева към
27.05.2019 г., от които главница по в размер на 923.54 лева, законна лихва в
размер на 718.13 лева за периода от 07.10.2011 г. до 27.05.2019 г., както и
такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 564.39 лева.
Оспорва дължимостта на
сумите по изпълнителния лист с доводи за погасяването на вземанията по давност.
Поддържа, че последното прекъсване на давностния срок е било на 11.10.2011 г.,
като след този момент не са искани или извършвани изпълнителни действия.
Ответникът не е оспорил тези
твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция,
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на иска.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявеният иск следва да се уважи по
този ред.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в настоящото производство разноски в общ размер от 415.67 лева /за
заплатена държавна такса от 65.67 лв. и адвокатско възнаграждение от 350.00
лв./.
По изложените съображения и
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът
Д.С.Г., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ
на ответника „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК *********, гр. София, район
Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3, сумата в общ размер от 1641.67 лева /хиляда шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки/, от които главница в размер на 923.54 лв. и законна лихва в
размер на 718.13 лева за периода от 07.10.2011 г. до 27.05.2019 г., предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 20187180400529 по описа на ЧСИ С.К.-Д.,
peг. № 718, с район на действие ОС – Варна, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. д. № 5410 по описа за 2008 г. на РС – Варна, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“
ООД, ЕИК *********, гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Г., ЕГН **********,***, СУМАТА
ОТ 415.67 лева /четиристотин и петнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
сторени в настоящото производство разноски, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: