О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 649
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на тринадесети април
през
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като
разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 649 по описа
за
2016 година.
Производството
по делото е приключило с решение № 366/ 10.08.2016г., с което на основание чл.135
от ЗЗД, съдът е обявил за относително
недействителен спрямо Д.И.С.с ЕГН **********, с адрес: ***, с посочен съдебен
адрес:***, чрез адв.М.Т. и адв.Костан Тончев от АК-Бургас, на издадения от В.Б.С.с
ЕГН **********, с адрес: *** в полза на И.А.С.с ЕГН **********, с адрес: *** и
посочен съдебен адрес:***, адв.С.Ц. *** запис на заповед от 30.07.2012г. за
сумата от 100 000 лв., с падеж на 30.07.2013г., въз основа на който са
били издадени заповед за незабавно изпълнение № 2102/ 05.06.2015г. и
изпълнителен лист № 3005/ 05.06.2015г.
по ч.гр.д.№ 3673/2015г. по описа на РС-Бургас. На основание чл.78 ал.1 от ГПК е
осъдил В.С. и И.С. да заплатят в полза на Д.С. сумата от 10 900 лв. направени
разноски в настоящото дело, включваща внесена държавна такса и 6900 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока да обжалване постъпи
молба с правно основание чл.248 от ГПК от В.С., да бъде изменено решението в
частта за разноските, като бъде намален размера на присъденото адвокатско
възнаграждение до предвидения в наредбата минимум, тъй като не съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
В дадения срок постъпи писмено
становище от пълномощника на ищеца, в което се твърди, че освен липса на списък
на разноските по чл.80 от ГПК от В.С., заплатеното и присъдено адвокатско
възнаграждение от 6900 лв. не надвишава минималното такова по Наредба № 1 два
пъти, а е по-ниско. Ответниците също са претендирали възнаграждение,
надвишаващо минималния размер.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направеното
искане, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира
за установено следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване и от лице,
което взе участие в производството по делото, макар да не се яви в съдебно
заседание и да не изпрати представител. Адв.А.Д. *** беше назначена за служебен
защитник на ответника, след предоставена правна помощ. В.С. обаче, не е
приложил списък на разноските съобразно чл.80 от ГПК и според буквалното прилагане
на т.9 от Тълкувателно решение 6/2013г. от 06.11.2013г. по ТД № 6/2012г. на ВКС,
ОСГТК, неговата молба е недопустима.
Развитите в молбата от 16.03.2017г. доводи са
неоснователни. Ако и двамата ответници да са необходими другари в развилото се
производство по чл.135 от ЗЗД, В.С. не би могъл да се ползва от направеното от
процесуалния представител на другия ответник – И.С., възражение за прекомерност
на присъдените разноски и съотв.от приложения от нея списък на направените от
същата разноски. Това би могло да стане, ако до приключване на съдебното дирене
се беше присъединил към това възражение.
Но дори да беше допустима, разгледана по същество,
същата е неоснователна. Видно от мотивите на решението в частта за разноските,
съдът е приел, че присъденото в полза на Д.С. адвокатско възнаграждение не е
прекомерно. Към изложените в решението мотиви относно разноските, следва да
бъде добавено следното. Производството по чл.135 от ЗЗД поради самия си
характер, представлява такова с фактическа и правна сложност. Атакуването на
сделка, напълно редовна от външна страна, поради специфични само за страните
обстоятелства, изисква съобразяване на множество фактори. Всички твърдения в
исковата молба, с изключение качеството „кредитор“ на ищеца, бяха оспорени от ответниците
в нарочни писмени становища в срока по чл.131 от ГПК. Това принуди ищцовата
страна да търси и представя още доказателства. В.С. и И.С. положиха значителни
усилия да оборят съществуващата според чл.135 ал.2 от ЗЗД и приложена по делото
презумпция за знание у двамата ответници, което едва ли е облекчило ищцовата
страна.
Твърдението на В.С., че „частта над минимално
определения по Наредба № 1 и над подлежащия на възстановяване размер трябва да
си остане за сметка на страната направила този разход“, влиза в пълно
противоречие с основни принципи в правото. Първо, именно поведението на
ответниците беше причината, ищецът да търси правата си по съдебен ред, предвид
приетото в самото решение. Второ, адвокатските възнаграждение се договарят
свободно и установените минимални размери целят съсловна защита на отделните
адвокати с оглед получаване на достойно заплащане за положен квалифициран труд.
Трето, застъпените в цит. ТД № 6/2012г. на ВКС становища по отделните въпроси
указват, че до намаляване на направени разходи за изплатено адвокатско
възнаграждение следва да се пристъпва при наличие на определени предпоставки,
нито една от които не е налице в настоящия спор. Четвърто, основателно е
отбелязването в отговора на Д.С., че претендираното адвокатско възнаграждение
от страна на И.С. от 4200 лв. /л.31 по делото/, също е над определения в
Наредба № 1 минимален размер /3530 лв. според мотивите на съда – л.70/.
Предвид изложеното,
молбата като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на адв.А.Д. *** като процесуален представител
на В.Б.С.с ЕГН **********, с адрес: *** да
бъде изменено решение № 366/ 10.08.2016г. в частта за разноските, като бъде
намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на Д.И.С.с ЕГН
**********, с адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.М.Т. и
адв.Костан Тончев от АК-Бургас от 6900 лв. на 3530 лв., като недопустима.
Определението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: