Решение по дело №7133/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264483
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201100507133
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото съдебно заседание на 08.04.2021 г. в състав:

                                                           Председател: Мариана Георгиева

                                  Членове Димитър Ковачев                                                                                 

                                                                                  Мл. с-я Мирослав Стоянов        

При секретар Е. Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 7133 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е. П.Д. чрез адвокат К.Б. срещу Решение № 72059/13.04.2020 на СРС, 26 състав, по гр.д. № 17676/ 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбподателката срещу „Л.И.“АД иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - за установяване на дължимостта на сумата от 886,54 лева - незаконосъобразно събрани суми по перимирано по силата на закона на 06.11.2011г. изпълнително дело 20098410400786 по описа на ЧСИ Н.М.с рег. N. 841  на КЧСИ.

Изложени са оплаквания за смесване на института на дължимост на сумата на договорно основание с този за принудителното изпълнение  посредством което сумата преминала без основание у ответника, тъй като изпълнителното дело било перимирано по силата на закона. Макар правилно да приел, че действията на ЧСИ след 06.11.2011г. са незаконосъобразни СРС приел, че има основание на което да бъдат получени сумите от взискателя.

Не било доказано от ответника да е получил сумата на правно основание при негова тежест. Правно основание щяло да има само ако изпълнителното дело не било прекратено или ако плащанията са били доброволни, но не били налице тези хипотези. Неправилен бил извода, че искът следвало да се насочи срещу ЧСИ тъй като в случая била налице материално правна незаконосъобразност на изпълнението, за която отговарял взискателя.

Въззиваемия ответник оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СРС е бил сезиран с иск за присъждане на сума, за която се твърди да е платена без основание, като събрана след настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело, което е имало за предмет задължения на ищцата по договор за кредитна карта, като ответника се е суброгирал в правата на банката-титуляр по издадения изпълнителен лист.

Относно фактите по делото няма спор. Действително се установява от копието на изпълнителното дело, че между 06.11.2009г. и 06.11.2011г. няма нито искани от взискателя действия, нито извършени от ЧСИ такива предвид предоставените му права по чл. 18 ЗЧСИ. Няма спор и се установява и размера на сумата, която е събрана след перимиране на изпълнителното дело. Няма спор и се установява, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила.

Спорът е правен и се свежда до въпроса налице ли е правно основание за получаване на суми от кредитор, имащ влязла в сила заповед за изпълнение и образувал изпълнителен процес, който е прекратен по чл. 433, т.8 ГПК, когато сумите са събрани от съдебния изпълнител въпреки настъпилата перемция.

На този въпрос според настоящият състав на СГС следва да се отговори утвърдително.

Правното основание за получаване на сумата е договора между страните по договора за кредитна карта и настъпилата суброгация в правата на титуляра-банка, за които обстоятелства няма спор по делото.

Паричните задължения съществуват на основанието на което са възникнали докато не бъдат погасени по някой от предвидените от закона способи за погасяване на задълженията.

Ирелевантно е за наличието на правно основание за получаване на сумата дали кредитора с ликвидно и изискуемо вземане (каквото е процесното) е образувал изпълнително дело и дали го е поддържал или то се е прекратило. Процесуалните нарушения на ЧСИ не могат да рефлектират върху наличието на материално правно основание за получаване на сумите.

Погасяването на задължението е в тежест на доказване на длъжника, а такова не се твърди.

Не СРС смесва правни институти, а жалбоподателя бърка (разменя) материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес с процесуалните такива и последиците на липсата на едните или другите и извежда от процесуални нарушения материално правен ефект на погасяване на вземане, какъвто ефект процесуални нарушения в която и да било процедура по ГПК (включително при принудително изпълнение) не могат да имат. Материална незаконосъобразност на изпълнителния процес има само при липса на материални права (изначална или последващо установена). Само тогава отговорност за вредите от изпълнение носи привидния кредитор.

В случая макар да са събрани процесуално незаконосъобразно сумите са платени на взискателя при съществуващо негово материално вземане, за което не е установено да е погасено по - рано. Представената практика на ВКС третира погасителната давност, на каквато няма позоваване в исковата молба.

Поради горното решението е правилно и следва да се потвърди, защото липсва неоснователно обогатяване на ответника-той е получил суми които му се дължат и няма основание да ги връща.

При този изход на делото право на разноски за въззивното производство има само въззиваемия ответник, който претендира юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лева, като обаче СГС намира, че следва да се присъдят само 50,00 лева. Съдът не е обвързан от искания от страната размер на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, защото законът изрично посочва съда като орган, който го определя и в случая липсата на възражение за прекомерност е ирелевантна. Делото не е с фактическа или правна сложност. В правната теория и съдебната практика никога не е имало спор по въпроса, че процесуалната незаконосъобразност на изпълнението не води до погасяване на изпълняваното вземане, а именно това същественото в конкретния случай.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72059/13.04.2020 на СРС, 26 състав, по гр.д. № 17676/ 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от Е. П.Д. срещу „Л.И.“АД иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, прел. 3 от ЗЗД - за установяване на дължимост на сумата от 886,54 лева- незаконосъобразно събрани суми по перимирано по силата на закона на 06.11.2011г. изпълнително дело 20098410400786 по описа на ЧСИ Н.М.с рег. N. 841  на КЧСИ.

 

ОСЪЖДА Е. П.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА „Л.И.“Ад разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева за въззивното производство.

Решение не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2