Решение по дело №3016/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3035
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20193110103016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…...............

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2019 г., в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3016 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод на предявен от ищеца „Г.Р." ООД, ЕИК: ***, срещу ответника „З*** А*** Д*** А***", ЕИК: ***, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лв., предявена като частичен иск от 8597,80 лева с включен ДДС, представляваща дължимо з*** обезщетение по щета № 1***252/22.11.2017 г., по полица № 0***95679/16.05.2017 г., за нанесените щети по лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 матик", с номер В *** НК, причинени в резултат на настъпило з*** събитие във времето от 22,00 часа на 21.11.2017 г. до 10,00 часа на 22.11.2017 г., в гр. Варна, к.к. „***", ***", до „***", както и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се посочва, че между страните е бил сключен застрахователен договор „КАСКО" № 0***95679/16.05.2017 г., със срок на валидност от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 матик", с регистрационен номер „В***НК". Във времето от 22,00 часа на 21.11.2017 г. до 10,00 часа на 22.11.2017 г., в гр. Варна, к.к. „***", ***", до „***", неизвестно лице увредило автомобила, като счупило емблемата на предната маска и извършило кражба на камерата за наблюдение напред и фабричния дистроник. Незабавно след откриването на увреждането били уведомени органите на МВР и застрахователя, който завел щета с № 1***252/22.11.2017 г. На 22.11.2017 г. бил извършен опис, като липсвали следните части: емблема, предна решетка, камера, сензор дистроник, конзола камера и фиксатор, а конзола дистроник за подмяна. На 08.12.2017 г. бил извършен повторен оглед на автомобила от застрахователя. Ответникът отказал да изплати з*** обезщетение за липсващите части - емблема, предна решетка, камера, сензор дистроник, конзола камера и фиксатор. За счупената част конзола дистроник, застрахователят издал възлагателно писмо за подмяна. Ищецът се снабдил с оферта за цените на липсващите части от официалния сервиз на Мерцедес, от която се установявало, че за конкретния автомобил цените на лисващите части са в размер, както следва: конзола камера - 675,81 лв. без ДДС, сензор дистроник - 4947,90 лв. без ДДС, камера предна - 1069,33 лв. без ДДС, емблема за предна решетка - 311,79 лева без ДДС, или общо за части 7004,83 лв. без ДДС или 8405,80 лв. с вкл. ДДС. Емблемата за предната решетка била закупена от официалния представител на Мерцедес - «*** *** ***» ЕАД за 311,79 лева без ДДС или 374,15 лева с включен ДДС. Цената на труда за монтиране на нови части била в размер на 192 лева с вкл. ДДС. Общата стойност на щетите от з***то събитие била в размер на 8597,80 лева с включен ДДС, от които 8405,80 лв. с вкл. ДДС стойността на частите, а 192 лева с вкл. ДДС стойността на труда за монтиране на същите.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразено становище за неоснователност на иска. Твърди, че във връзка с подадено уведомление е образувана преписка по щета № 1***252. От извършения опис било установено, че липсва емблема на предна решетка, камера, сензор дистроник, конзола камера и фиксатор и увредена конзола дистроник. Посочва, че имало уговорка между страните, че застрахователят не носи риска от увреждане на застрахованото МПС при хипотезите, описани в Общите условия за застраховка „Каско" като изключени рискове. В случая било налице изключение от предоставяното по договора з*** покритие, предвид уговореното в т. 16.1 и 16.10 от Общите условия, и законосъобразно било отказано изплащането на з*** обезщетение за липсващите, непредставени за оглед пред застрахователя части и детайли на л.а. „Мерцедес ГЛ" с per. № В***НК. Правилно в исковата молба било отбелязано, че съгласно уговореното в т. 16.10 от ОУ, нанесените повреди, в резултат на кражба, се обезщетяват. Тази хипотеза касаела случаите, в които са налице именно повреди, а не липси. Такава повреда била налице по отношение на „конзола дистроник", предвид което застрахователят издал възлагателно писмо за отстраняване на увреждането на посочения детайл чрез подмяната му с нов. Претендираната стойност, необходима за възстановяването на същите била завишена, предвид което, в условията на евентуалност, оспорва претенцията по размер.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 матик", В***НК, е бил застрахован към датата на деянието при ответника по силата на сключен застрахователен договор „КАСКО" и „Злополука“.

От представените по делото уведомление – декларация за щета и удостоверение от 23.11.2017 г. от МВР се установява, че на 22.11.2017 г. Н*** А*** А***, е уведомил органите на МВР, че за времето от 22,00 часа на 21.11.2017 г. до 10,00 часа на 22.11.2017 г., в гр. Варна, в к.к. „***. ***", ***", до „***", неизвестно лице е счупило емблемата на предната маска и извършило кражба на камерата за наблюдение напред и фабричния дистроник на управлявания от него „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 матик", В***НК.

По делото не се спори, а и от представения опис-заключение по щета от 22.11.2017 г. се установява, че вредите по автомобила са липсващи емблема на предната решетка, камера, сензор дистроник, конзола камера и фиксатор, а конзолата дистроник е за подмяна.

По делото са представени свидетелство за регистрация част 1 и 2, трудов договор, протоколи, писма, ОУ, оферта от *** *** *** ЕАД: конзола камера - 675,81 лв. без ДДС, сензор дистроник - 4947,90 лв. без ДДС, конзола дистроник, камера предна - 1069,33 лв. без ДДС, емблема за предна решетка - 311,79 лева без ДДС, или общо 8452.15 лв. с ДДС; фактура за сумата от 311.79 лв. (374.15 лв. с ДДС), свидетелство за управление, контролен талон, възлагателно писмо, снимков материал.

От изготвеното по делото заключение се установява, че стойността на необходимите нови оригинални части и труд за възстановяване на процесния автомобил, по пазарни цени към 22.11.2017 г., е 8576.36 лв. (емблема предна решетка - 374,15 лв., камера - 1283,20 лв., конзола дистроник - 46,36 лв., сензор дистроник - 5937,48 лв., конзола камера и фиксатор - 810,97 лв., автомонтьорски услуги - 124.20 лева (4.50 часа х 27.60 лева). Липсващите сензор дистроник и предна камера били част от системите за безопасност на автомобила; свързани със системата за 360 градуса видеонаблюдение, със системата за следене на осевата линия, със спирачната система и със системата за контрол на скоростта. При липсата на сензор дистроник на арматурното табло се появяват съобщения за неактивни системи или за грешки в работата на компютъра. При липса на предна камера останалите камери също спират работа, или поне не работят качествено. Сензор дистроник фабрично е монтиран в предната част на двигателния отсек, под радиаторната решетка. Нямало специално монтирани елементи, които да предпазват устройството от повреди. От леки механични повреди могат да го предпазят радиаторната решетка и вградената в решетката предна емблема на автомобила. Липсващите части на процесния автомобил не могат да доведат до невъзможност да се ползва, но биха влошили съществено безопасната му експлоатация.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ урежда, че при настъпване на з***то събитие застрахователят е длъжен да плати з*** обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ.

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито з*** събитие; съществуване на действително з*** правоотношение към момента на увреждащото събитие между ищеца и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане; за ищеца да е възникнало право да получи претендираното з*** обезщетение, съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане.

От приетата фактическа обстановка се установи безспорно, че по отношение на лекия автомобил, към момента на настъпване на процесното з*** събитие, е съществувала валидно сключена застраховка при ответника, както и че в действителност е налице отправена писмена застрахователна претенция и е образувана преписка по щета. При настъпване на събитието е настъпил вредоносен резултат от същото, изразяващ се в причинени имуществени вреди по процесния автомобил, водещи до намаляване стойността на автомобила, и представлява непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.

Размерът на дължимото з*** обезщетение се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойността на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент (така Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК). От заключението на вещото лице се установи, че размерът на вредите, нанесени по МПС на ищеца, изчислен по средни пазарни цени за оригинални части към датата на настъпване на събитието - 21.11.2017 г. - 22.11.2017 г., вкл. и средната пазарна цена на труда, е 8576.36  лв. Предвид на това, дължимата сума от ответника на ищеца съдът определя в заявения размер от 1250 лв.

По направеното възражение от ответника за недължимост на сумата съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на з***то събитие от лице, което има право да получи з***то обезщетение; при умишлено причиняване на з***то събитие от застраховащия с цел получаване на з***то обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на з***то събитие; в други случаи, предвидени със закон. Ответникът твърди, че претенцията на ищеца е изключена от обхвата на покритите рискове, като се позовава на разпоредбата на т. 16. 10 от ОУ. Последната предвижда, че не се покриват липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла. В изречение второ обаче е посочено, че нанесените повреди по МПС, в резултат на кражба, се обезщетяват. Съдът намира, че доколкото лекият автомобил е застрахован по клауза "П - пълно Каско", включваща пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС и от други покрити рискове като грабеж, кражба и други злоумишлени действия на трети лица, се налага извода, че правилото на т. 16.10 от ОУ не може да намери приложение в случая и в тази връзка възражението се явява неоснователно.

На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху обезщетението от 1250 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2019 г. до окончателното плащане.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените разноски. От представените доказателства и списък се установява, че ищецът претендира 50 лв. - държавна такса, 180 лв. – депозит за вещо лице, и 1000 лв. - адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, и минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и възнаграждението следва да се определи на 400 лв. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати общата сума от 630 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З*** А*** Д*** А***" АД, ЕИК: ***, да заплати на „Г.Р." ООД, ЕИК: ***, сумата от 1250 лв., предявена като частичен иск от 8597,80 лева с включен ДДС, представляваща дължимо з*** обезщетение по щета № 1***252/22.11.2017 г., по полица № 0***95679/16.05.2017 г., за нанесените щети по лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 матик", с номер В *** НК, причинени в резултат на настъпило з*** събитие във времето от 22,00 часа на 21.11.2017 г. до 10,00 часа на 22.11.2017 г., в гр. Варна, к.к. „***", ***", до „***", както и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 405 от КЗ.

ОСЪЖДА „З*** А*** Д*** А***" АД, ЕИК: ***, да заплати на „Г.Р." ООД, ЕИК: ***, сумата от 630 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.                      

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: