МОТИВИ
към Присъда №128/02.07.2018г. по НОХД №401/2018г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу:
1. И.А.К. ЕГН: ********** – за това,
че „На неустановен ден през периода от
08.05.2017г. до 18.05.2017г. в с.*** ***, при условията на повторност и в
немаловажен случай, чрез използване на техническо средство – клещи, отнел чужди
движими вещи – медни проводници от ел.инсталация на нефункционираща сграда на
Общински център за социално услуги, използвана за здравна служба и кухня на
социален патронаж, на общо 11 кг. медни проводници оценени като меден скрап на
стойност 88,00лв., от владението на Кметство с.*** и собственост на О.Д.М. без
съгласие на представителен орган, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28,
ал.1 от НК.“
2. А.А.К.
ЕГН: ********** – за това, че „На
неустановен ден през периода от 08.05.2017г. до 18.05.2017г. в с.*** ***, при
условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо
средство, отнел чужди движими вещи – 1бр. меден проводник тип ПВВ-МБ1
2х2,5кв.мм. с дължина 4 метра с бяла ПП обвивка на стойност 3,32лв.; 1бр.
контакт монофазен на стойност 2,00лв., и 1бр. меден проводник тип ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм. с дължина 2 метра с черна
ПВЦ обвивка на стойност 1,48лв. или всички тези вещи на обща стойност 6,80лв.,
от владението на Кметство с.*** и собственост на О.Д.М. без съгласие на
представителен орган, с намерение противозаконно да ги присвои. Престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
Представителят на РП – ПЛЕВЕН
поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на съдебното следствие са
събрани доказателства, от които фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, се доказва по убедителен начин. Приема за доказано по
несъмнен начин извършването от страна на всеки от подсъдимите на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. По отношение на параметрите
на наказателната отговорност, пледира на подсъдимия И.К. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер около минимума, което да бъде изтърпяно
при първоначален „общ“ режим, а на подсъдимия А.К. – лишаване от свобода в
размер от около четири години, при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият И.А.К. се явява лично
и с упълномощен защитник. Заявява, че се признава за виновен, но дава
обяснения, в които излага собствена версия за обстоятелствата, предмет на
изясняване, съществено различаваща се от изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Изразява съжаление за случилото се и пледира, в случай,
че му бъде наложено наказание, същото да не бъде лишаване от свобода, тъй като се
грижи сам за двете си деца. Защитникът счита, че не са събрани категорични
доказателства в подкрепа на повдигнатото спрямо И.К. обвинение. Посочва, че
дори да се приеме, че нейният подзащитен е извършил кражба, то същата би следвало
да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл.194 ал.3 НК и
подсъдимият да бъде наказан съобразно предвиденото в чл.197 т.2 НК.
Подсъдимият А.А.К.
се явява лично и с назначен служебен защитник. Не се признава за виновен и дава
кратки обяснения в подкрепа на тази своя теза. Пледира да бъде признат за
невинен и да бъде оправдан. В същия смисъл пледира и защитникът, който счита,
че не са събрани доказателства, от които повдигнатото спрямо А.К. обвинение да
се доказва по несъмнен начин.
След като обсъди задълбочено
събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
И.А.К. е роден на ***г***, ***,
ул.***, българин, български гражданин, неженен, не работи, основно образование,
осъждан, ЕГН: **********
А.А.К. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, не работи, начално
образование, осъждан, ЕГН: **********
Подсъдимите И.К. и А.К. са братя.
Живеят на посочения адрес в с.***, ***.
На адрес в с.***, ОБЩ.ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ се намира масивна двуетажна сграда със сутерен – ОБЩИНСКИ ЦЕНТЪР за
социални услуги, собственост на О.Д.М. обичайно наричана от живущите в селото -
„старата болница“. Сградата била построена през 1940г.; по това време била
монтирана и съответна за времето си ел.инсталация. След наводнение през
2015-2016г., от сградата били извадени основните компоненти на оборудването, а
електрозахранването било прекъснато по нареждане на Кмета на с.*** – св.В.Т.. Към
месец май 2017г., сградата била пустееща, не се охранявала и достъпът до нея
бил неограничен.
На 08.05.2017г. приятелска
компания в състав – непълнолетните Б.Г.Ц., З.М.А., Д.М.А., Л.А.З., Т.К.Ф., И.К.Ф.
влезли в споменатата сграда, за да играят на криеница. След като приключили с
играта, в късния следобед или привечер, посочените свидетели се върнали в
центъра на С.***. В определен момент, към тях се приближил подсъдимият И.К.. Провел
разговор със свидетеля З.А. /негов племенник/ насаме, при което го попитал дали
в „старата болница“ има кабели за бакър. Св.А. отговорил, че има – включително
стърчащи от стените. Подсъдимият И.К. предложил на племенника си да отидат, за
да изскубнат кабелите, но св.А. отказал. Тогава подсъдимият отговорил, че ще
отиде сам. На З.А. направило впечатление, че подсъдимият носи клещи с жълти
дръжки. След това двамата се разделили, като И.К. тръгнал надолу по улицата, а
на св.А. му се сторило, че неговият чичо се е запътил именно към сградата на
„старата болница“.
На 09.05.2017г. около 09:30 часа,
подсъдимият И.К. отново се срещнал със св.А. и го помолил да му даде училищната
си раница, тъй като му е необходима „за
пренасяне на бакъра“. Свидетелят обаче отказал под предлог, че раницата ще
се изцапа.
На 18.05.2017г. по обяд, И. и А. се качили в автобус, който по разписание
следвало да отпътува за гр.ПЛЕВЕН. В себе си, подсъдимият И.К. носел чанта, в
която имало 11кг. меден скрап. Двамата братя били забелязани от страна на св.В.
***. Същият преценил поведението на И. и А. като подозрително и сигнализирал за
случая органите на РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ. Двамата братя били свалени от
автобуса и поканени в сградата на посоченото полицейско управление, за
изясняване на случая.
С Протокол от 18.05.2017г.
подсъдимият И.К. предал доброволно на свидетеля Г.С. находящ
се в чантата 11 кг.меден скрап, който бил отразен като „11 /единадесет/ кг ел.кабел /обгорен/“. В частта на протокола,
отредена за обяснения на предаващия било отразено „Бакъра взех от зградата на село *** от
болницата“. При проведена беседа - по данни на свидетеля Г.С. - подсъдимият
И.К. направил известни самопризнания: заявил на св.С., че „бакъра в чантата го е бил намерил вътре в сградата на здравната служба
направо вътре в чантата и той го е бил взел“; впоследствие, К. променил
версията си и заявил пред С., че „лично
той е демонтиран ел.инсталацията от здравната служба и обгорял кабелите“; също
така заявил, че кражбата била извършена около семица преди да бъде заловен и че
е възнамерявал да отиде в гр.ПЛЕВЕН, за да предаде медния скрап в съответен
пункт.
На 19.05.18г. свидетелят С. провел
беседа и с другия подсъдим – А.К., който заявил, че няма нищо общо с кражбата,
извършена от И.К.. По данни на свидетеля Г.С., при проведена беседа,
впоследствие А.К. уточнил, че също бил ходил до „старата болница“ и „демонтирал от втория етаж на същата
ел.инсталацията“. В тази връзка, с
Протокол от същата дата, А.К. доброволно предал на Г.С. 1бр. меден проводник
тип ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм. с дължина 4 метра с бяла ПП обвивка, 1бр. контакт
монофазен и 1бр. меден проводник тип
ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм. с дължина 2 метра с черна ПВЦ обвивка. В частта на
протокола, отредена за обяснения на предаващия, А.К. написал „кабелите ги взех от зградата на старата
болница в с.***“.
С Постановление от 04.07.2017г.
било образувано досъдебно производство №Д – 1317/17г. по описа на РП – ПЛЕВЕН –
за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 НК. В хода на същото, И.А.К.
ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 НК, а А.А.К. ЕГН: ********** – за такова по чл.196, ал.1, т.2, вр.
с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ НК.
Възприетата от Съда фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите Б.Г.Ц. - дадени непосредствено пред Съда и прочетени
на основание чл. 281 ал. ІV във вр. с ал. І т. 2 НПК, Г.И.С. – дадени
непосредствено пред Съда и прочетени на основание чл. 281 ал. ІV във вр. с ал.
І т. 2 НПК, В.П.Т. – дадени непосредствено пред Съда, Ц.И.Н. – дадени
непосредствено пред Съда, Д.Г.Ц. – дадени непосредствено пред Съда, З.М.А. –
прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК, Д.М.А. – дадени
непосредствено пред Съда, Л.А.З. – дадени непосредствено пред Съда, И.К.Ф. –
дадени непосредствено пред Съда, Т.К.Ф. – дадени непосредствено пред Съда.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Б.Ц. и Г.С., дадени в досъдебното производство са
по-подробни и конкретни от тези, дадени непосредствено пред Съда, но
същевременно липсват основания да се приеме, че по-ниската информативност на
показанията на всеки от тези двама свидетели в хода на съдебното следствие, е
резултат от проявена недобросъвестност. Напротив, Съдът счита, че е резултат от
изминалия период от време и доколкото както Ц., така и С. напълно подкрепят
дадените в досъдебното производство свои показания, Съдът приема, че същите
по-вярно отразяват техните възприятия по случая. Поради това, кредитира както
непосредствено дадените показания от двамата свидетели, така и прочетените по
реда на чл.281 НПК, като отдава известно предпочитание на вторите, предвид
това, че са по-подробни и конкретни. Също така Съдът намира за необходимо да
отбележи, че показанията на свидетелите Д.М.А., Л.А.З., И.К.Ф., Т.К.Ф. въпреки
че се приемат с доверие, всъщност са изключително ниско информативни и по
същество, не способстват за разкриване на обективната истина;
- експертно заключение по съдебно-оценителна
експертиза /л.66 – 70 от ДП/, от което се установява, че не е възможно да се
установи с точност вида на обгорените проводници, предадени с Протокол за
доброволно предаване от страна на И.К. – не е възможно да бъде преценено, че се
касае именно за силови кабели с определено предназначение или с определена
дължина; същите проводници могат да бъдат оценени единствено като медна скрап,
т.е. по остатъчната им стойност, която възлиза на 88 /осемдесет и осем/ лева;
що се отнася до предадените от страна на А.К. със съответен протокол 1бр. меден
проводник тип ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм. с дължина 4 метра с бяла ПП обвивка, 1бр. контакт
монофазен и 1бр. меден проводник тип
ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм. с дължина 2 метра с черна ПВЦ обвивка – същите са на
обща стойност 06,80 лв./шест лева и осемдесет стотинки/. Вещото лице отбелязва,
че лично е посетило т.нар. „стара болница“ в с.***. Съдът счита, че експертното
заключение е обосновано и не буди съмнение в своята правилност, поради което му
отдава вяра;
- справка от О.Д.М. във връзка с
местонахождението, собствеността и поддръжката на ОБЩИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА СОЦИАЛНИ
УСЛУГИ – С.*** /л.72 – 73 от ДП/;
- протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум /л.52 – 65 от ДП/;
- Протокол за доброволно предаване
от 18.05.2017г. и Протокол за доброволно предаване от 19.05.2017г. /л.21 – 22
от ДП/;
- докладна записка по установяване
самоличност на лица /л.73 от делото/;
- характеристични данни /л.88 – 89
от ДП, л.75 – 78 от делото/;
- справки за съдимост /л.30 – 35 от
делото/.
В доказателствената съвкупност са
налице известни противоречия и особености, които налагат обсъждане в
съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На първо място, показанията на св.З.М.А.,
дадени в досъдебното производство са значително по-подробни и конкретни от
тези, дадени в съдебното следствие. Както беше отбелязано и по-горе, тази констатация
е налице и при аналогичните показания на свидетелите Б.Ц. и Г.С.– и сама по
себе си, не дава основание да бъдат лишени от доверие едните или другите
показания. Същевременно, в случая със св.З.А. е налице и съществено
противоречие между прочетените и непосредствено дадените показания. В дадените
в хода на досъдебното производство показания, свидетелят подробно разказва как
на 08.05.2017г. се е видял със своя чичо – подсъдимият И.К. и как последният се
е информирал дали в сградата на „старата болница“ са налице кабели, „бакър“. В
тези показания, които, както беше отбелязано, са по-подробни от дадените
непосредствено пред Съда обаче свидетелят прави уточнението, че И.К. му е
предложил да отидат заедно в „старата болница“, за да вземат оттам кабели,
както и че е носел в себе си клещи с жълти дръжки. При показанията, дадени в
хода на съдебното следствие, свидетелят З.А. категорично отрича подсъдимият И.К.
да е носел подобни клещи. На основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК бяха
прочетени показанията на свидетеля, дадени в досъдебното производство, като
същият отново отрече да е заявявал коментираното обстоятелство и отдаде
неговото отразяване в съставения Протокол за разпит, на самостоятелна преценка
на провеждащия разпита:
„СЪДЪТ – По какви причини сте заявил тогава, че е носил клещи с жълти
дръжки при положение, че сега твърдите, че това не е така?
СВИДЕТЕЛЯТ А. – Той тогава не е имал клещи в него.
СЪДЪТ – А защо тогава сте заявил, че е имал клещи и даже сте уточнил, че
са с жълти дръжки, а днес казвате нещо друго – и сте категоричен, че той не е
имал клещи?
СВИДЕТЕЛЯТ А. – Аз това не съм го писал. Това го писа С.. Аз съм
неграмотен и не съм прочел какво е написал, а само съм се подписал на него.“
Съдът намира, че така даденото от
свидетеля обяснение по коментираното съществено противоречие е изключително
неубедително. Видно от съставения в досъдебното производство Протокол, при
провеждане на разпита на непълнолетния свидетел са присъствали както ИДПС – Д.И.,
така и неговата майка – Протоколът съдържа съответните законови реквизити и
липсват данни, от които да се направи извод за незаконосъобразно протичане на
действието по разследването; напротив, в заключителната част на протокола дори
е отразено, че е прочетен на свидетеля и че същият намира показанията си за
правилно записани. По тези съображения - и като отчете значително по-голямата
подробност на показанията, дадени от св.А. в досъдебното производство - Съдът
преценява именно тях като достоверни и им отдава вяра. От друга страна,
непосредствено дадените пред Съда намира за недостатъчно конкретни,
недостатъчно убедителни и неверни в коментираната част. Поради това, не ги
кредитира и след влизане в сила на настоящата Присъда, заверен препис от нея,
ведно с мотивите и протокола за разпит на свидетеля З.А. в досъдебното
производство и протокола от съдебно заседание на 29.05.2018г., следва да бъдат
изпратени на РП – ПЛЕВЕН – за преценка на предпоставките за образуване на
наказателно производство за извършено престъпление по чл.290 НК.
На второ място, според обясненията
на подсъдимия А.К., същият твърди, че на неустановен ден, месец, година, извън
сградата на „старата болница“ е намерил вещите, които с Протокол от
19.05.2017г. доброволно е предал на св.С.. Катерогичен е, че не е влизал в
споменатата сграда и не ги е демонтирал оттам. Следва да бъде отбелязано, че в
подкрепа на тезата на подсъдимия А.К., не се събраха съответни доказателствени
материали. Същата заема изолирано място в доказателствената съвкупност и без да
нарушава забраната по чл.103 ал.3 НПК Съдът приема, че се касае за версия,
която е проявление на правото на защита на подсъдимия, но която предвид
недоказаността си, не може да бъде кредитирана.
На следващо място, според
обясненията на подсъдимия И.К., на неустановен ден, месец, година, същият
посетил сградата на „старата болница“. Видял, че по земята има проводници
/кабели/, а такива стърчали и от стените. Находящите се на земята били събрани
на куп и подсъдимият ги взел със себе си. Категоричен е, че не е използвал
клещи, а единствено е събрал находящите се по земята проводници. Изразява
съжаление за извършеното и акцентира, че се грижи сам за две деца, поради което
моли да не му бъде налагано наказание лишаване от свобода; впрочем, подсъдимият
И.К. изтъква последното неколкократно в хода на
съдебното следствие – включително при реализиране правото си на последна дума.
Следва да бъде отбелязано, че от
така изложеното от страна на подсъдимия И.К., надлежно доказано се явява
единствено обстоятелството, че подсъдимият действително се грижи сам за две
малолетни деца. В тази насока са показанията на свидетелите В.Т. и Д.Ц., както
и събраните по делото характеристични данни за подс.И.К..
Само по себе си обаче, макар и доказано по убедителен начин, това обстоятелство
не е свързано с времето, мястото и начина на извършване на евентуално
престъпление, в т.ч. – това, за което по настоящото дело му е повдигнато
обвинение. В частност, тезата на подсъдимия И.К., изложена по-горе, е напълно
недоказана, заема изолирано място в доказателствената съвкупност и без да бъде
нарушавана забраната по чл.103 ал.3 НПК Съдът намира, че се касае за версия,
която е проявление на правото на защита на подсъдимия, но която предвид
недоказаността си, не може да бъде кредитирана.
И именно тук е мястото да бъде
отбелязано, че в събраните по делото доказателствени материали липсва опора не
само за изложените от страна на подсъдимите И. и А. защитни тези, но и за
редица факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
По-конкретно, в хода на
наказателното производство не се събраха надлежни доказателства за това, че:
I.
„… на неустановен ден през периода
от 08.05.2017г. до 18.05.2017г. обвиняемият И.К. отишъл в описаната сграда на
бившата здравна служба в с.***. там с помощта на клещи и чрез издърпване, успял
да изтръгне изпод мазилката на стените всички кабели от ел. инсталацията на
първия етаж на сградата и част от кабелите на втория етаж. След това прибрал
кабелите в чувал и ги укрил, а на следващия ден успял чрез обгаряне да отстрани
изолацията на кабелите, и да прибере
медните проводници от тях, с цел продажба.“.
1. В хода на наказателното производство не се
събраха доказателства за това, че подсъдимият изобщо е посещавал в инкриминирания
период сградата на т.нар. „стара болница“.
a) Собствените му самопризнания не
съдържат указание за времето, в което самият твърди, че е посетил посочената
сграда.
b) От друга страна, в показанията на
св.З.А., прочетени по реда на чл.281 НПК се съдържа единствено предположение,
че след проведения помежду им разговор на 08.05.2017г., И.К. е тръгнал в посока
на „старата болница“, т.е. същото предположение не може да се цени като част от
показанията на свидетеля, тъй като не касае негови възприятия, а негови
допускания по въпросите по съществото на делото. В тези свои показания, св.А.
посочва също така, че при проведения разговор, И.К. му предложил да отидат
заедно да откраднат кабели от сградата на „старата болница“, както и че на
09.05.2017г. около
09:30 часа, подсъдимият И.К. отново се срещнал със св.А. и го помолил да му
даде училищната си раница, тъй като му е необходима „за пренасяне на бакъра“. Така проведения разговор и впоследствие
отправената молба за раницата обаче са твърде общи, за да може да се проследи
връзка между тях, от една страна и предполагаемо посещение от страна на И.К. в
сградата на „старата болница“, включително – кражбата на известно количество
кабели оттам.
c) Особено място в разглежданата
насока заемат показанията на св.Г.С. - в частта, в която същият споделя
извършени от страна на И.К. признания на факти, уличаващи го в извършването на
престъпление. Както беше отбелязано и по-горе, според тези показания, при проведена
беседа, И.К. заявил на св.С., че „бакъра
в чантата го е бил намерил вътре в сградата на здравната служба направо вътре в
чантата и той го е бил взел“; впоследствие обаче, К. променил версията си и
заявил пред С., че „лично той е демонтиран
ел.инсталацията от здравната служба и обгорял кабелите“; също така заявил,
че кражбата била извършена около семица преди да бъде заловен, т.е. около
седмица преди 18.05.2017г. Така заявеното от страна на подсъдимия И.К. представлява
извънсъдебно признание на неблагоприятни за подсъдимия факти и обстоятелства.
Както е известно от наказателнопроцесуалната теория и практика обаче, тези
признания не се ползват с доказателствената стойност на обяснения, дадени по
реда на чл.115 НПК. В тази насока са и редица произнасяния на ВКС, например -
Решение № 55 от 24.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 74/2002 г., II н. о., Решение №
717 от 15.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 419/2007 г., I н. о. Нещо повече,
възпроизвеждането на така направените извънсъдебни признания под формата на
свидетелски показания, по същество представлява недопустимо заобикаляне на императивно
предвидените изисквания на чл.115 НПК. От особено значение в тази насока са
съображенията на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по делото „Д. СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ“ /в сила за РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ от 08.06.2018г./. По същото дело ЕСПЧ
приема, че „Жалбоподателят по същество се
оплаква по чл. 6 §§ 1 и 3 от Конвенцията, че националните съдилища се позовават
на свидетелските показания на З.К. и В.В., преразказващи самопризнанието, което
той прави в отсъствието на адвокат, като на ключово доказателство, което стои в
основата на присъдата му.“ Съдът приема тези оплаквания на жалбоподателя като
основателни и заключва, че е налице нарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 (c) от КОНВЕНЦИЯ
за защита на правата на човека и основните свободи, в сила за РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ от 07.09.1992г. В мотивите към Решението по коментираното дело, ЕСПЧ
акцентира, че „Допълнителен фактор, който
трябва да се вземе предвид при оценката на цялостната справедливост на
наказателното производство, е “правната рамка, уреждаща досъдебното
производство и допустимостта на доказателства по време на съдебния процес, и
дали е спазена” (вж. Ibrahim and Others, цитирано по-горе, § 274 (b)). В
конкретния случай не е спорно, че самопризнанието на жалбоподателя като такова
не би могло да се използва като доказателство в процеса, тъй като то не е
получено в съответствие с изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс.
Самопризнанието не е направено пред компетентен орган (прокурор, разследващ
орган или съд - вж. параграф 29 по-горе), който може да разпита заподозряно
лице едва след като му гарантира правата, включително правото на адвокат…самопризнанието
на жалбоподателя при отсъствието на адвокат е направено по време на най-ранните
етапи на наказателното производство и че неговото въздействие върху
последващото развитие на това производство не може да бъде пренебрегнато.“.
Така цитираните съображения на ЕСПЧ във връзка с констатираните нарушения на
правото на справедлив процес и правото на защитник-адвокат, няма как да не
бъдат споделени, най-малкото защото, съобразно чл.46 ал.1 от КОНВЕНЦИЯТА,
високодоговарящите се държави-членки /в т.ч. – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ/ се
задължават да предприемат общи мерки по недопускане на нарушения на
КОНВЕНЦИЯТА, включително – чрез изправяне на неправилна съдебна практика,
влизаща в противоречие с разпоредбите на същата КОНВЕНЦИЯ, в т.ч. и с
практиката по прилагането й от страна на
ЕСПЧ. Ето защо, в частите на показанията на свидетеля Г.С., в които части
същият възпроизвежда направени от страна на И.К. извънсъдебни самопризнания, Съдът
приема показанията на С. за недопустими и не основава Присъдата си върху тях.
Изложеното дотук във връзка с извънсъдебните признания, впрочем се отнася и до написаното
от страна на подсъдимия И.К. в Протокол за доброволно предаване от 18.05.17г. -
„Бакъра взех от зградата
на село *** от болницата“.
2. По делото не са налице
доказателства за това, че подсъдимият, с помощта на клещи и чрез издърпване,
изтръгнал изпод мазилката на стените всички кабели от ел. инсталацията на
първия етаж на сградата и част от кабелите на втория етаж.
a) На първо място, липсват
доказателства, от които да се направи извод, че приобщените по делото, в
качеството на веществени доказателства 11 кг.меден скрап, в определен минал
момент са представлявали проводници от електрическа инсталация, монтирана в
сградата на „старата болница“. В тази насока е и експертното заключение по
делото, както и показанията на свидетелите Т., Н., С.. Касае се за стара сграда, с
инсталация, полагана през 40-те години на ХХ век, при това – полагана външно.
Достъпът до сградата е бил неограничен към 08.05. – 18.05.2017г., като св.Т. заявява,
че за последен път е посещавал сградата около месец преди това. Липсват
доказателства към инкриминирания период каква част от ел.инсталацията изобщо е
била налична и на кои етажи от сградата, за да може изобщо да се обсъди
/принципно/ дали е възможно да е била отнета част от проводниците на тази
инсталация през инкриминирания период или още преди това. Същевременно, както и
вещото лице отбелязва, практически невъзможно е да се изясни от представения 11
кг.меден скрап какъв вид проводници същият евентуално е представлявал в
миналото, а още по-малко е възможно да се твърди идентичност между същия меден
скрап и евентуално липсващи елементи от ел.инсталацията на сградата на „старата
болница“;
b) На второ място, клещи – като
евентуално средство за извършване на престъплението, за което спрямо И.К. е
повдигнато обвинение – се споменават единствено в показанията на св.З.А.,
прочетени по реда на чл.281 НПК. Както беше отбелязано, тези показания се
кредитират от Съда, но същевременно, обстоятелството, че на 08.05.2017г.
подсъдимият И.К. е разговарял със З.А. за кабелите в сградата на „старата
болница“ и че е носел със себе си клещи, не е в състояние да докаже, още
по-малко, категорично – че К. е използвал същите клещи по начина, описан в
обвинителния акт.
II.
„…обв.А.А.К.. … решил
сам да отиде и да открадне останалото количество от кабелите на ел.инсталацията
от втория етаж на сградата на бившата здравна служба. В изпълнение на
престъпното си намерение на неустановен ден през периода от 08.05.2017г. до
18.05.2017г. обвиняемият А.К. отишъл в описаната сграда. Там чрез използване на
неустановено техническо средство и чрез издърпване, успял да изтръгне изпод
мазилката на стените 1бр. меден проводник тип ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм. с дължина 4
метра с бяла ПП обвивка с монтиран в единия му край 1бр. монофазен контакт, и
1бр. меден проводник тип ПВВ-МБ1
2х2,5кв.мм. с дължина 2 метра с черна ПВЦ обвивка.“
1. В хода на наказателното
производство не се събраха доказателства за това, че подсъдимият А.К. изобщо е
посещавал в инкриминирания период сградата на т.нар. „стара болница“. Собствените
му самопризнания не съдържат указание за времето, в което самият твърди, че е
посетил посочената сграда.
2. Липсват доказателства за това, че подс.А.К. чрез използване на неустановено техническо
средство и посредством физическа сила /издърпване/ е изтръгнал изпод мазилката
на втория етаж на „старата болница“ приобщените като веществени доказателства 1бр.
меден проводник тип ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм. с дължина 4 метра с бяла ПП обвивка,
1бр. контакт монофазен и 1бр. меден проводник тип ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм. с дължина 2 метра с черна
ПВЦ обвивка.
a) На първо място, в очертаната
насока са единствено показанията на св.Г.С., според които, при проведена беседа
на 19.05.18г. А.К. посочил, че също бил ходил до „старата болница“ и „демонтирал от втория етаж на същата
ел.инсталацията“. Тук са напълно относими съображенията, изложени по-горе
във връзка с извънсъдебните признания на подс.И.К.
пред св.Г.С.. Поради това, тези съображения няма да бъдат преповтаряни, а в
резюме ще бъде отбелязано единствено това, че в коментираната част, показанията
на свидетеля С. са недопустими като заобикалящи разпоредбите на чл.115 НПК,
както и в разрез с чл. 6 §§ 1 и 3 (c) от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на
човека и основните свободи. Ето защо, обсъжданото извънсъдебно признание не може
да бъде взето предвид така, както и не следва да бъде взето предвид саморъчно
написаното от страна на подс.А.К. в Протокол за
доброволно предаване от 19.05.17г., а именно - „кабелите ги взех от зградата на старата болница в с.***“.
b) На второ място, липсват
доказателства, от които да се направи извод, че приобщените по делото, в
качеството на веществени доказателства 1бр. меден проводник тип ПВВ-МБ1
2х2,5кв.мм. с дължина 4 метра с бяла ПП обвивка, 1бр. контакт монофазен и 1бр.
меден проводник тип ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм.
с дължина 2 метра с черна ПВЦ обвивка са представлявали някога проводници от
електрическа инсталация, монтирана в сградата на „старата болница“. В тази
насока е и експертното заключение по делото, както и показанията на свидетелите
Т., Н., С.. Отново следва да бъде
подчертано - касае се за стара сграда, с инсталация, полагана през 40-те години
на ХХ век, при това – полагана външно; достъпът до сградата е бил неограничен
към 08.05. – 18.05.2017г., като св.Т. заявява, че за последен път е посещавал
сградата около месец преди това. Отново следва да бъде акцентирано и върху това,
че липсват каквито и да било доказателства към инкриминирания период каква част
от ел.инсталацията изобщо е била налична и на кои етажи от сградата, за да може
да се обсъди /принципно/ дали през инкриминирания период е възможно да е била
отнета част от проводниците и контактите от тази инсталация; практически
невъзможно е да се проследи идентичност между конкретна част от същата
инсталация и предадените от страна на А.К. проводници и контакт.
Въз основа на всичко обсъдено
дотук Съдът намира, че повдигнатите спрямо И.А.К. и А.А.К.
обвинения не само не са доказани по категоричен начин, но и изцяло почиват
върху предположения. Липсват юридически аргументи за това, че твърдяните като
предмет на престъпленията веществени доказателства изобщо някога са били част
от ел.инсталация, положена в сградата на ОБЩИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ –
С.***. Липсват юридически аргументи и за това, че със свои действия, през
периода 08.05. – 18.05.2017г. някой от двамата подсъдими е отнел от спомената
сграда каквито и да било вещи, в т.ч. - 1бр меден проводник тип ПВВ-МБ1
2х2,5кв.мм с дължина 4метра с бяла ПП обвивка на стойност 3,32лв, 1бр контакт
монофазен на стойност 2,00лв, 1бр меден проводник тип ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм с дължина 2метра с черна
ПВЦ обвивка на стойност 1,48лв, или всички вещи на обща стойност 6,80лв или
11кг медни проводници оценени като меден скрап на стойност 88,00лв. Липсва дори
яснота така изброените вещи кога, откъде и по какъв начин са придобити - и чия
собственост се явяват.
Ето защо Съдът приема, че
повдигнатите спрямо И.А.К. и А.А.К. са недоказани и
единственият материалноправно обоснован изход от наказателното производство, е подсъдимите
да бъдат признати за невиновни по същите обвинения. Не е доказано извършването
на престъпленията, за които са повдигнати обвинения, а и не е доказано
участието по какъвто и да било начин, на подсъдимите И. или А. , в извършването
на същото или друго престъпление по настоящото дело. Съдът счита, че всеки друг
извод би влязъл в противоречие както с императивните забрани на чл.116 ал.1 и
чл.303 ал.1 НПК, така и с разпоредбите на чл. 6 §§ 1 и 3 (c) от КОНВЕНЦИЯ за
защита на правата на човека и основните свободи, която не само е задължителна
за всички правни субекти под юрисдикцията на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, а и съобразно
чл.5 ал.4 от Конституцията на страната - се ползва с примат пред вътрешното
право.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът:
-
призна подсъдимия А.А.К. ЕГН: ********** за
невиновен в това, че на неустановен ден през периода от 08.05.2017г до
18.05.2017г в с.***, ***, при условията на опасен рецидив, чрез използване на
неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи – 1бр меден
проводник тип ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм с дължина 4метра с бяла ПП обвивка на стойност
3,32лв; 1бр контакт монофазен на стойност 2,00лв и 1бр меден проводник тип ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм с дължина 2метра с черна
ПВЦ обвивка на стойност 1,48лв, или всички вещи на обща стойност 6,80лв, от
владението на Кметство с.*** и собственост на О.Д.М. без съгласие на
представителен орган, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б “б“ НК,
поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по така повдигнатото
обвинение;
-
призна подсъдимия И.А.К. ЕГН: ********** за невиновен в това, че на
неустановен ден през периода от 08.05.2017г до 18.05.2017г в с.***, ***, при
условията на повторност и в немаловажен случай, чрез използване на техническо
средство – клещи, отнел чужди движими вещи – медни проводници от ел.инсталация
на нефункционираща сграда на Общински център за социално услуги, използвана за
здравна служба и кухня на социален патронаж, на общо 11кг медни проводници
оценени като меден скрап на стойност 88,00лв, от владението на Кметство с.*** и
собственост на О.Д.М. без съгласие на представителен орган, с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28
ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по така повдигнатото
обвинение.
Като взе предвид обоснования
по-горе извод за липса на яснота относно собствеността и произхода на
веществените доказателства, приобщени по делото, Съдът постанови 1бр. меден
проводник тип ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм. с дължина 4 метра с бяла ПП обвивка, 1бр.
контакт монофазен, 1бр. меден проводник тип
ПВВ-МБ1 2х2,5кв.мм. с дължина 2 метра с черна ПВЦ обвивка и 11кг. меден
скрап - да останат към делото до изтичане на предвидения в чл.112 ал.1 НПК
едногодишен срок, за което да бъде докладвано на Председателя на ХІІ н.с. –
освен ако бъдат потърсени от правоимащо лице, за което незабавно да бъде
докладвано на Председателя на ХІІ н.с.
Съобразно този изход на
наказателното производство и на основание чл.190 ал.1 НПК, Съдът постанови
направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Върху тези мотиви, Съдът основава
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: