№ 1253
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502646 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.06.2024г по гр.д. № 7917/2020г СГС, ГО, І-5 състав е осъдил
Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати
на М. С. М. сумата от 26 000лв, частично претендирана от 80 000лв - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.06.2017г, на осн. чл.511,
ал.1, т.2 от КЗ, ведно със законната лихва , считано от 03.05.2018г като е отхвърлил
претенцията за законна лихва за периода от 22.03.2018г до 02.05.2018г. Съдът е приел,
че липсва съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия . С решението си
съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е влязло в сила в осъдителната си част за сумата от 16 000лв-
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като необжалвано.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответното Сдружение
НББАЗ, в осъдителната част за сумата над 16 000лв до 26 000лв, с оплакване за
незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено, че не са съобразени всички относими
обстоятелства към обема на претърпените вреди и размера на дължимото се
1
обезщетение. Поддържа, че не е съобразено поведението на сдружението, което
доброволно е изплатило обезщетение, което напълно репарира вредите на ищеца.
Поддържа, че съдът не е съобразил момента на настъпване на увреждането на ищеца и
определеното обезщетение за неимущствени вреди към посочения момент е завишено.
Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част така предявеният иск
да бъде отхвърлен. .
Ищецът е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на сдружението , с
който оспорват жалбата. Възразява, че обезщетението, присъдено на ищеца е
справедливо.
В о.с.з. въззивникът Сдружение НББАЗ се представлява от адвокат Ц., която
поддържа въззивната жалба . Поддържа, че определеното от СГС обезщетение е
завишено, че изплатеното обезщетение на ищеца е достатъчно и справедливо.
Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззиваемата страна М. М. се представлява от адв. Н., която оспорвавъззивната
жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Моли да се съобразят всички
претърпени от ищеца болки и страдания, причинени му от инцидента. Претендира
разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за
прекомерност на разноските , претендирани от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците , посочени във въззивната
жалба.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди против
СНББАЗ, които вреди се твърди да са претърпени от ищеца следствие на ПТП,
настъпило на територията на страната от водача на МПС с чуждестранна регистрация,
ползващ /по твърдения в ИМ/ застраховка ГОА с чуждестранен застраховател - иск с
правно основание чл. 513,ал.1 вр. чл. 511,ал.1, т.2 от КЗ.
2
Съгласно разпоредбите на чл. 513, ал.1, вр. чл. 511,ал.1, т.2 от КЗ СНББАЗ е
легитимирано да отговаря по настоящата искова претенция. За ангажиране на
отговорността на СНББАЗ и ответникът да дължи плащане на обезщетения за вреди,
причинени на територията на страната от водачи на МПС с чуждестранна регистрация,
които се ползват от договор за застраховка ГОА с чуждестранен застраховател ищецът
следва да установи , че е увредено лице , наличието на застраховка ГОА, както и
предпоставките на закона за ангажиране деликтната отговорност на водача, вместо
когото отговаря Бюрото - че същият виновно и противоправно е причинил вреда на
ищеца, причинната връзка между деянието и вредата, както и размера на
обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила в
осъдителната си част за сумата от 16 000лв -обезщетения за вреди на процесното
основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, като представително
национално бюро по реда на чл.513, ал.1 от КЗ. Между страните по делото и за съда е
установено по обвързващ начин, че СНББАЗ е материалноправно легитимирано да
отговаря пред ищеца за причинените му вреди от ПТП, настъпило на 18.06.2017г,
причинено от водач на автомобил с чуждестранна регистрация и сключена
застраховка ГОА с чуждестранен застраховател.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на
дължимото се обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.
По отношение на размера иска за обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност, за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Към момента на настъпване на ПТП ищецът е бил на 53 години.
В о.с.з. на 15.06.2022г е изслушано заключението на СМЕ, изготвена от в.л. д-р
Д.-С. , от което се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания - счупване на IV-VIII десни ребра, двустранен хемоторакс –
събиране на кръв в гръдната кухина, контузия на двата бели дроба, счупване на
гръдната кост, счупване на лявата голямопищялна кост в горния й край, частично
3
разкъсване на собственото сухожилие на лявата капачка. Според вещото лице
двустранният хемоторакс и контузията на белите дробове са създали опасност за
живота на ищеца.Вещото лице сочи, че ищецът е преминал през 21 дни болнично
лечение, 7дни санаториално и година- домашно -амбулаторно. По време на
болничното лечение ищецът е бил опериран на два пъти и му предстои трета операция
за изваждане на метални импланти. Вещото лице установява, че ищецът е претърпял
болки и страдания с много голям интензитет непосредствено след катастрофата за 15 -
20 дни, болки с голям интензитет за около 2- 3 месеца, болки с умерен интензитет за
около 5-6 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно за около
1 година. Понастоящем ищецът продължава да изпитва болки с малък интензитет при
по-продължително ходене и стоене прав, както и при влажно и студено време. Вещото
лице установява, че при ищеца след лечението са останали белези от операциите .
Вещото лице установява, че ищецът не е напълно възстановен от травмата на
колянната става. Налице е ограничение на движенията на лявата колянна става с 20 % ,
но едва след извършването на операцията за изваждане на металните импланти може
да се даде точна прогноза за състоянието му. Според вещото лице, настъпилият
дефицит в движението на лявата колянна става се дължи на травмата, причинена при
катастрофата.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че опасността за живота на ищеца е
продължила 48 часа.
В о.с.з. на 28.06.2023г е изслушано заключение на СПЕ, изготвена от вещото лице
д-р К.-Д., специалист по психиатрия , от което се установява се установява, че
непосредствено след катастрофата ищецът е преживял психично разстройство с
диагноза „Остра стресова реакция“, а впоследствие психично разстройство с диагноза
„Смесено тревожно-депресивно разстройство“, което продължава и към момента на
изготвяне на заключението от вещото лице. Според вещото лице преживяното ПТП е
оставило траен отпечатък върху психическото състояние на ищеца. Породило е
чувство за тревожност, неувереност, раздразнителност. На моменти се проявяват
панически пристъпи на пароксизмална тревожност с невровегетативни симптоми на
сърцебиене, изпотяване и разтреперване. Проявяват се и депресивни мисли за вина и
малоценност.
В съдебно заседание вещото лице установява, че при ищеца има данни за страх
при шофиране, особено при сходни ситуации на процесното ПТП , че се наблюдават
панически атаки, придружени с пристъпи на тревожност, сърцебиене, изпотяване,
треперене, чувство на задушаване, които симптоми се разширяват с времето и могат
да възникнат и при други ситуации. Според вещото лице ищецът не функционира
пълноценно в ежедневието си. Неговата личност се е променила в невротичен план.
Според вещото лице ПТП е единствената причина за смесено-тревожно депресивното
разстройство на ищеца.
4
В о.с.з. на 15.06.2022г е изслушан свидетеля Ф. , приятел на ищеца, който
установява, че след катастрофата животът на ищеца се променил, той се чувствал
потиснат и тъжен, защото трудно ходел, куцал. Притеснявал се, че е принуден да ходи
с бастун. Според свидетеля преди инцидента ищецът бил енергичен човек, често ходел
със семейството си на Витоша, играел футбол със сина си. След катастрофата много
неща не можел да прави, защото изпитвал болка. Получените телесни повреди се
отразили и на професията му като адвокат. Често не можел да си свърши работата,
защото не можел сам да кара колата си и да се придвижва за извършване на
определени дейности, налагало се е свидетелят да му помагал, но всичко това
тормозело ищеца.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, тъй като свидетелят
установява факти, които е възприел лично, като очевидец , които са житейски логични
с оглед преживяното от ищеца и които не се опровергават от други доказателства по
делото.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на доказаните като обективни
факти претърпени травми – множество счупвания и контузии по цялото тяло на
ищеца, претърпяното състояние на опасност за неговия живот, претърпените две
операции и предстоящата трета такава, продължителния период на интензивни болки
и на възстановяване , непълното възстановяване на ищеца , първоначалния
дискомфорт от необходимостта да получава помощ в ежедневието и не на последно
място преживяния стрес от инцидента, напълно променил ритъма на живот на
пострадалия, стрес, установен от изслушаната СПЕ изразяващ се в остра стресова
реакция, тревожно депресивно разстройство, повлияно емоционално състояние с
проявление на паник атаки съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 90
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав
съобразява още момента на настъпването на увреждането – 2017 година, както и
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се
определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , доколкото
обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. При съобразяване на
тези критерии съдът намира, че определеното обезщетение по размер отговаря на
обществените изисквания за справедливост.
При така приетия извод за справедлив размер на дължимото се обезщетение на
ищеца за претърпените от него увреждания вследствие на ПТП съдебният състав
приема извод, че предявеният иск се явява изцяло основателен в пълен размер.
Ответникът дължи на ищеца заплащане на обезщетение за претърпените вреди в
размер на още 26 000лв, над доброволно заплатените 60 000лв.
5
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски пред настоящата съдебна инстанция
има само въззиваемата страна. Пълномощникът на въззиваемият претендира
заплащане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Съдът определя размера на
дължимото се възнаграждение за сумата от 1300лв с ДДС- 1560лв, която възлага върху
въззивника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260350 от 07.06. 2024г по гр.д. № 7917/2020г по
описа на Софийски градски съд, I ГО,5 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Н.-Т. от САК
възнаграждение за защита пред въззивна инстанция в размер на 1560лв с ДДС, на осн.
чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6