Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 175

 

гр. С., 05.12.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено на 22.ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. №131 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Е. А. Д. с ЕГН********** *** чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. С.Н.-К., е предявил иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, за осъждането му да му заплати следните суми:

50 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата. 

Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 18.03.2018г. около 12:40 часа пострадала в резултат на ПТП, станало на автомагистрала „Тракия”. Била пътник в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СТ4334ВТ, управляван от Г. Д. Д., който се движел по АМ „Тракия” в посока от гр.С. към гр.П.. В района на км.22+800 община И.водачът Г. Д. изгубил управлението над лекия автомобил и самокатастрофирал в дясно по посока на движението си в метална еластична предпазна ограда. Виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат” Г. Д., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като управляваше лекия автомобил с несъобразена с конкретните пътни условия скорост при условията на дъжд и мокра пътна настилка и изгубил управлението над автомобила.

В резултат на ПТП Е. А. Д. е получила изключително тежки увреждания, изразяващи се в полифрагментна фрактура в областта на шийката и големия туберкул на дясна раменна кост /хумерус/ и фрактура на 7-мо ребро в дясно по предна аксиларна линия. Била приета в болница в тежко състояние със силни болки в областта на дясна гръдна половина и дясна ръка и невъзможност на движенията на дясна ръка. На 20.03.2018 г. е била извършена операция за открито наместване на фрактурата на дясно рамо вътрешна фиксация. Била извършена репозиция и фрактурата се фиксирала преконтурирана заключваща плака с 8 винта, три дистално и проксимално. Имала затруднения с дишането. Сънят й бил е нарушен. Движенията в областта на десен горен крайник били невъзможни. Не можела да си служи с дясната ръка, която е водеща. Непрекъснато се налагало да приема обезболяващи и имала нужда от чужда помощ в ежедневието. Към настоящия момент все още не е излекувана. Движенията в областта на дясна раменна става са силно ограничени и продължава да изпитва болки. Не може да използва ръката си пълноценно. В област дясно рамо има голям белег, който представлява траен козметичен дефект и загрозява външния й вид.

Е. А.Д. твърди, че търпи изключителни болки и страдания, търпи ги и сега, ще ги търпи за в бъдеще. Неимуществените вреди са в размер на 50 000,00 лв.

Собственикът на лек автомобил "Фолксваген Пасат" е сключил с задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, застрахователна полица №BG/08/117003085813, валидна от 13.12.2017г. до 12.12.2018г. Въз основа на нея, ответникът следва да покрие и деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер до размера на действително причинените ми неимуществени вреди, но не повече от 10 000 000 лв. (десет милиона лева). Чл.432, ал.1 от КЗ възможност искът да бъде насочен и направо срещу застрахователя.

Ищцата Е. А. Д. моли съда да бъде осъден ответника „Д.з.“ АД да й заплати исковата сума в размер на 50000,00 лв. (петдесет хиляди лева) застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, резултат на ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената cума от 18.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „Д.з.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Ответникът „Д.з.“ АД не оспорва наличието на задължителна застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица №BG/08/117003085813, валидна от 13.12.2017г. до 12.12.2018г. за водача Г.Д. Д. на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СТ4334ВТ.

 Ответникът „Д.з.“ АД не оспорва факта, че в резултат на ПТП виновно причинено от застрахован е пострадала ищцата и осъществяването на 18.03.2018г. на състава на непозволеното увреждане.

Ответникът „Д.з.“ АД оспорва исковете претенции по основание и размер. На 28.11.2018г. „Д.з.“ АД е заплатило доброволно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24000лв., преди завеждане на иска. Твърди, че платеното обезщетение е справедливо и ищцата е изцяло обезщетена. Намира исковата претенция за завишена. Оспорва претенцията за законна лихва като е приложим чл.108 ал.3 КЗ, чл.496 и чл.497 КЗ.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищцата Е.А.Д.  е депозирала допълнителна искова молба.

Ответникът „Д.з.“ АД не е представил допълнителен отговор в срока по чл.373 ГПК.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения констативен протокол №30/18.03.2018г. за ПТП на ОДМВР гр.С., протокол за оглед на местопроизшествие от 18.03.2018г. и фотоалбум  се установява, че лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СТ4334ВТ, управляван от Г. Д. Д., се движел по АМ „Тракия” в посока от гр.С. към гр.П.. В района на км.22+800 община И.водачът Г. Д.изгубил управлението над лекия автомобил и самокатастрофирал в дясно по посока на движението си в метална еластична предпазна ограда и се обърнал по таван. Виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат” Г. Д., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал лекия автомобил с несъобразена с конкретните пътни условия скорост при условията на дъжд и мокра пътна настилка и изгубил управлението над автомобила. Пострадала Е. А. Д., която се возила като пътник в автомобила.

            Страните по делото не спорят по механизма и причините на настъпване ПТП.

            Страните не спорят и по наличието на задължителна застраховка гражданска отговорност на водача Г.Д. при ответника „Д.з.“ АД към датата на настъпване на ПТП 18.03.2018г.

Пострадалата Е. А. Д.  видно от назначената съдебно-медицинска експертиза е получила следните увреждания: Многофрагментно счупване на дясната раменна кост в горната й трета и счупване на седмо ребро вдясно по предната аксиларна линия.            По повод травматичните увреждания пострадалата е подложена на оперативно лечение за възстановяване на фрактурата на раменната кост. Приложена е и медикаментозна терапия. От проведения преглед е видно, че са налице остатъчни ограничения в движението на десния горен крайник в раменната става, които не позволяват същия да извършва движенията в пълен обем, тоест функцията на крайника не е възстановена в пълен обем. Това усложнение реализира медикобиологичният критерии ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. В момента на причиняване на травмата и следващите седмици пострадалата е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания, които постепенно са намалели до изчезването им след приключването на възстановителния период, който при подобна травма е в границите на 2-3 месеца. В последствие болезненост ще има при физическо натоварване на крайника и при промяна на времето, която болезненост ще се наблюдава до живот.

            Установява се по делото, че с молба – претенция вх.№310В057334/17.07.2018г., ответникът е уведомен от ищцата за процесното ПТП и е претендирала обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

            С писмо от 02.08.2018г. застрахователят „Д.з.“ АД уведомява ищцата че е определил обезщетение в размер на 24000лв. С платежно нареждане от 28.11.2018г. застрахователят е заплатил на ищцата посочената сума.

По делото се разпита свидетеля Г. Д. Д.. Свидетелят е съпруг на ищцата Е.Д.. При въпросното ПТП пътували заедно в колата. Тъй като е счупена раменната става и ключицата, не е могло да бъде гипсирана и лекарите са предложили да й се направи операция. Операцията била дълга с пълни упойки и т.н. Пострадалата била изписана след два дни, но не могла да се движи, защото при всяко движение изпитвала силни болки. След изписването, защото заради болките, останали една седмица при сина им в С. и след това се прибрали в К.. Първите дни изпитвала много болки, личната лекарка идвала през ден и сменяла превръзки. Тъй като имало набити стъкла в ръката те започнали да излизат. След един месец ръката й започнала да се отлепя, иначе я държала превързана плътно до тялото. През нощта имала болки и не могла да спи. Спяла през деня, не ходела на работа. Предписани били някакви инжекции, за около 20 дни, а след това приемала по рецепта от личната лекарка аулин. След спирането на обезболяващите спяла през нощта трудно. Започнали раздвижване – ходили в П., В. и Х.. Минала курсове за рехабилитации. Ръката се е раздвижила, но не на сто процента. Сега има болки при резки движения. Не може да си вдига напълно дясната ръка, но успява да се оправя сама вече. Първите дни свидетелят й е помагал с хигиената и тоалета, сега вече сама може да се оправя. Около шест-седем месеца минали от катастрофата, когато вече ръката й горе-долу функционирала нормално. Травмите, получени от катастрофата, се отразиха на психичното състояние на пострадалата. Страх я е да пътува. Трябва много бавно да се кара, ако излезе насрещна кола започва да се притеснява. Изнервя се, към септември - октомври получи разни аритмии - камерни, извънкамерни, предсърдни мъждения. Предстои хоспитализиране в болница "Т." с надежда това предсърдно мъждене да изчезне, защото това може да доведе до съсиреци в сърцето и до инфаркт.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

 По делото се установи, че на 18.03.2018г. е пострадала Е. А. Д.  в резултат на ПТП, станало на автомагистрала „Тракия”. Била пътник в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СТ4334ВТ, управляван от съпруга й Г. Д. Д., който се движел по АМ „Тракия” в посока от гр.С. към гр.П.. В района на км.22+800 община И. водачът Г. Д.изгубил управлението над лекия автомобил и самокатастрофирал в дясно по посока на движението си в метална еластична предпазна ограда. Виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат” Г. Д., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал лекия автомобил с несъобразена с конкретните пътни условия скорост при условията на дъжд и мокра пътна настилка и изгубил управлението над автомобила, с което е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП.  При ПТП й е причинил по непредпазливост средна телесна повреда полифрагментна фрактура в областта на шийката и големия туберкул на дясна раменна кост /хумерус/ и фрактура на 7-мо ребро в дясно по предна аксиларна линия. Налице е установена по несъмнен начин причинна-следствена връзка между противоправните действията на водача на МПС и настъпилата вреда.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника „Д.з.“ АД по настоящото дело и виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица №BG/08/117003085813.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите: полифрагментна фрактура в областта на шийката и големия туберкул на дясна раменна кост /хумерус/ и фрактура на 7-мо ребро в дясно по предна аксиларна линия. Пострадалата е изпитвала интензивни и продължителни болки и страдания, след настъпване на травмата, при оперативната намеса и до въстановяването, като болките са намалявали. Изпитвала е неудобства, необходимост да бъде обслужван от други лица, за което свидетелства разпитания свидетел. Към момента на ПТП пострадалата е на 54 години, като възстановителният процес е по-дълъг и е продължил около три месеца.  Съдът не приема за доказано, че констатираната аритмия и сърдечни проблеми са в причинно следствена връзка с уврежданията от ПТП.

Проявлението на тези болки и страдания във времето дават неблагоприятно отражение в патримониума на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът и продължителността на понесените във връзка с тях болки и страдания, периода на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца, както и остатъчните последици от травмите – болки при натоварване и промяна на времето, съдът приема, че ищеца има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата. От така определеното обезщетение следва да се приспадне сумата в размер на 24000лв. заплатена вече от ответника. С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 ал.1 т.2 КЗ сумата от 11 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.10.2018г. до окончателното й заплащане, като отхвърли предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът „Д.з.“ АД следва да заплати на ищцата Е. А. Д. направените деловодни разноски в размер на 4430,-лв. (2000,-лв. д.т., 400,-лв. възнаграждение за СМЕ, възнаграждение по договор за правна помощ 2030лв. и съобразно с уважената част от исковете в общ размер на 886,60лв. Не е основателно възражението за ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като е съответно на минималното възнаграждение според цената на иска по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.

В хода на производството по делото ответникът „Д.з.“ АД е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата Е. А.Д.  следва да се осъди да заплати на ответника „Д.з.“ АД сумата от 312,-лева, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД  и по чл.497, ал.1 т.2 КЗ, „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е. А. Д. с ЕГН********** ***, по банкова сметка *** ***0 лева (единадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки, страдания, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 18.03.2018г. и наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №BG/08/117003085813, ведно със законната лихва върху сумата от 18.10.2018г.  до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е. А. Д. с ЕГН********** ***  сумата от 886,60лв (осемстотин осемдесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляващи деловодни разноски, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Е. А. Д. с ЕГН********** *** да заплати на „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 312,-лева (триста и дванадесет лева), представляващи съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: