РЕШЕНИЕ
№ 2585
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20205330111551 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Л. Д. Ж. срещу ЗАД „Бул Инс“, с която са предявени
осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 7000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от
настъпило на ..... г. ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Алфа Ромео 166“ с рег. № ....,
застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, както и имуществени
вреди в общ размер на 591,60 лева, от които 15 лева – платено образно изследване CD в
УБМАЛ „Св. Георги“ АД, 11.60 лева – заплатена потребителска такса за назначено в
УМБАЛ „Св. Георги“ АД лечение, 65 лева – закупена шийна яка и 500 лева – адвокатско
възнаграждение, платено във връзка с претенцията на ищцата по чл.380 КЗ пред
застрахователя, ведно със законната лихва върху главниците от датата на получаване на
уведомлението за настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на .... около .... часа, в гр. П на
кръстовището между ул. „С.“ и ул. „Д.Т.“ №.., Л.И. Т. при управление на л.а. „Алфа Ромео
166“ с рег. № .., отнема предимството на ищцата, управляваща л.а. „Дачия Сандеро“, с рег.
№ ...., в резултат на която последната се удря в крайпътно дърво. За ПТП е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадало лице. от така настъпилото ПТП на ищцата са
причинени травматични увреждания, а именно: травма на ***. В резултат на ПТП към .... на
..... г. ищцата постъпва по спешност във Втора хирургична клиника при УМБАЛ „Св.
Георги“ АД. Направени са й множество изследвани УЗ на корем, лицева ренгенография на
гръден кош и много други. Поставена й е диагноза „***“. Престоят на ищцата в болницата
продължава три дни, като през това време ежедневно са й инжектирали медикаменти. След
изписването й е назначена терапия с медикаменти, които взима в продължение на 2
седмици. В продължение на 15 дни й се налага да носи шийна яка. След болничния престой
и довършеното вкъщи лекарско предписания, ищцата продължава да изпитва болки по
1
шийната мускулатура и да страда от затруднена и болезнена подвижност. В резултат на това
ищцата посещава специалист – физиотерапевт, който констатира, че е налице ограничен и
болезнен активен обем движения в шиен дял във всички равнини и болка по шийната
мускулатура. Назначено й е 20 броя физиотерапевтични процедури и редица други
процедури. Ищцата посещава и ***, който успоредно с провежданата фиотерапия и
медикаментозна такава.
След приключване на първия курс физиотерапия, същият специалист и предписва и
втори курс със същите процедури.
Въпреки провежданото лечение ищцата продължавала да чувства болки във врата, да
изпитва трудност при обръщане назад, налице били и болки в коляното и подбедрицата на
ищцата.
Според лекарските прогнози ищцата нямало да се възстанови напълно.
Освен физическите увреждания, в резултат от ПТП ищцата изпитала и емоционален и
психически стрес. Същата изпитва страх от придвижване с МПС, сънува кошмари във
връзка с настъпилото ПТП, което влошава качеството на живот на ищцата. Преди събитието
ищцата упражнявала професия „***“, а по настоящем е прекратила активна дейност,
доколкото установила, че постоянно се стряска и не в състояние активно да реагира на
възникнала ситуация или усложнена пътна обстановка.
В резултат от ПТП ищцата освен неимуществени вреди е претърпяла и имуществени
такива в общ размер на 591,60 лева, от които 15 лева – платено образно изследване CD в
УБМАЛ „Св. Георги“ АД, 11.60 лева – заплатена потребителска такса за назначено в
УМБАЛ „Св. Георги“ АД лечение, 65 лева – закупена шийна яка и 500 лева – адвокатско
възнаграждение, платено във връзка с претенцията на ищцата по чл.380 КЗ пред
застрахователя.
Към датата на ПТП виновния водач за същото имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, поради което предявила претенцията си пред ответника за
заплащане на обезщетение от процесното ПТП по реда на чл.380 КЗ, но ответникът отказал
заплащането на такова. С оглед изложеното са предявени исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така
предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, оспорва водачът на л.а. „Алфа Ромео 166“ с
рег. № .... да е виновен за настъпилото ПТП. Оспорва вредите да са настъпили в резултата
от ПТП . Оспорва да са настъпили вреди за ищците от ПТП, оспорва размера им. Счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на описаните травми на
ищцата е порядъка на 1500 – 2000 лева. Оспорва имуществените вреди за сумата от 65 лева –
санитарни материали и 500 лева – платено адвокатско възнаграждение в процедура по
чл.380 КЗ. Оспорва се и началната дата на обезщетението за забава, в тази връзка се
позовава на чл.497 КЗ. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск,
ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция
към застрахователя за изплащане на обезщетение нa 14.01.2020 г., като с писмо от
09.04.2020г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение /л.45/.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.432, ал.1 КЗ.
2
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента по застраховка
„Гражданска отговорност“, както и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
водача на лек автомобил Алфа Ромео 166“ с рег. № ... фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Ответникът носи насрещно
доказване, както и доказателствена тежест да установи възражението си за прекомерност на
претендираното обезщетение, както и да обори презумпцията за виновност.
С Определение от 09.11.2020 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са
отделени от съда обстоятелствата, че към датата на ПТП ..... г. лек автомобил лек л.а. „Алфа
Ромео 166“ с рег. № ... имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ..... г. /л.8/ е посочено кои са
участници в ПТП от същата дата, а именно лек автомобил „Алфа Ромео 166“, с рег. № ... с
водач Л. И. Т. и лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ...., управляван от ищцата Л. Д.
Ж., като пострадало лице е посочена ищцата - Л. Д. Ж., с отразена травма – контузия на ***.
В Констативния протокол в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че
водачът на лек автомобил „Алфа Ромео 166“, с рег. № ... отнема предимството на движещия
се по път с предимство лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № .., като го удря, от удара
водачът на последния л.а. губи контрол над същия и се удря в крайпътно дърво. С
Протокола за ПТП се установява, че лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ..., управляван
от ищцата Л. Д. Ж. се е намирал на път с предимство, а лек автомобил „Алфа Ромео 166“, с
рег. № ... се е движил по път без предимство.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а именно, че е настъпило ПТП на ..... г. в
гр. П., на кръстовището между ул. „С.“ и ул. „Д. Т.“ в близост до № .., с участие на лек
автомобил Алфа Ромео 166“, с рег. № .... с водач Л. И. Т. и лек автомобил „Дачия Сандеро“,
с рег. № ...., управляван от ищцата Л. Д. Ж., като пострадало лице е посочена ищцата - Л. Д.
Ж., както и че лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ..., управляван от ищцата Л. Д. Ж.
се е намирал на път с предимство, а лек автомобил „Алфа Ромео 166“, с рег. № .... се е
движил по път без предимство, местоположението на двата автомобила след ПТП.
По отношение на механизма на настъпване на вредите, протоколът не се ползва с
материална доказателствена сила, тъй като не е възприет непосредствено от съставителя и
подлежи на доказване в настоящото производство.
Независимо от това по делото има обективни данни, отразени в Протокола за ПТП,
които могат да установят механизма на ПТП, а именно че лек автомобил „Дачия Сандеро“, с
рег. № ..., управляван от ищцата Л. Д. Ж. се е намирал на път с предимство, а лек автомобил
„Алфа Ромео 166“, с рег. № ....се е движил по път без предимство, както и че е налице удар
между двата автомобила – в предна част на лек автомобил „Алфа Ромео 166“, с рег. № ... и в
дясна час на лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ....
Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила,
относно удостоверените от длъжностните лица факти, пряко възприети от тях, които са от
значение за механизма на ПТП, а именно мястото на инцидента, посоката на движение на
двата автомобила, кой път е с предимство и кой не, местоположението на всеки един от тях
след инцидента, в коя част на автомобилите е настъпил удара. В този смисъл е Решение №
15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I ТО на ВКС.
С оглед изложеното може да се направи обоснован извод, лек автомобил „Алфа Ромео
3
166“, с рег. № .. е навлязъл в път по който предимство е имал водача на лек автомобил
„Дачия Сандеро“, с рег. № .., от което е последвало удар, то съдът приема, че водачът на л.а.
„Алфа Ромео 166“, с рег. № .....е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 ЗДвП и именно той е
виновен за настъпване на процесното ПТП.
Видно от лист за преглед /л.10/ на ищцата е оказана спешна помощ на 27.11. 2019 г. в
резултат от претърпяно ПТП.
От Епикриза, изготвена от „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД /л.11/ се установява, че ищцата е
постъпила за лечение по спешност във Втора Хирургична клиника на ..... г., като пострадала
от ПТП, изписана е на 29.11.2019 г. Направени са и множество изследвания, не са
констатирани открити рани, констатирана е налична слаба болезненост на гръдния кош в
ляво и в ляво на корема. Поставена е шийна яка. Не са констатирани изменения по шийните
прешлени. Изписана е в задоволително общо състояние, без усложнения и болки.
Видно от представените по делото болнични листове от ищцата /л.18 - 22/ същата е
потърсила лекарска помощ на 13.01.2020 г., 23.01.2020 г., 27.01.2020 г. 04.02.2020 г. с
оплаквания за боли във врата.
От представените физиопроцедурни карти /л.23-24/ се установява, че ищцата е провела
физикално лечение във връзка с болките в шията.
От разпита на свидетелката Р. Д. Ж. – П. /протокол от о.с.з. от 07.06.2021 г. л.115/ - д.
на ищцата, се установява, че е разбрала за претърпяната злополука на ..... г. от своята майка,
с която са се чули по телефона същият ден. Ищцата чакала линейка. По-късно през деня
свидетелката разбрала от баща си, че м. ще бъде настанена в болница, където престояла три
дни за наблюдение. Свидетелката установява, че след инцидента ищцата се оплаквала от
болки във врата, за което се наложило да носи яка около две седмици. Оплаквала се от болки
в ръцете, изтръпвания и болки в гърба. Свидетелката видяла м. си след изписването й от
болницата. Свидетелства, че след изписването на ищцата от болницата на нея й била
необходима чужда помощ, тъй като не можела да се самообслужва, не можела да стане от
леглото, от стол, поради болки в гърба, да се облича и съблича сама, което продължило
около 4-5 дни. Успявала да се движи сама, но не напускала жилището. Ищцата нямала отоци
по тялото, но била доста отпаднала и стресирана, не се чувствала добре след инцидента.
След като премахнала яката, отново чувствала дискомфорт, изтръпване в ръцете и нямало
как да работи. Във връзка с тези изтръпвания ищцата потърсила медицинска помощ от ***,
ходила на рехабилитация. Около една седмица след инцидента приемала болкоуспокояващи.
Свидетелката установява, че към момента ищцата няма сериозни оплаквания, освен
изтръпванията на ръцете, както и че не можела вече да упражнява професията си, защото
изпитвала страх да ***, изпадала в паника, не се чувствала уверена да ползва предимството
си като ***, с опасение, че може отново да възникне инцидент.
Преценени по реда на чл.175 ГПК, с оглед вероятната заинтересованост на показанията
на свидетеля, съдът ги кредитира като обективни и непротиворечив, както помежду си, така
и със събраните по делото писмени доказателства. За състоянието на ищцата след
инцидента, свидетелката да сведения за обстоятелства, които лично и непосредствено е
възприела.
От приетата по делото първоначална Съдебно-медицинска експертиза /л.74/ се
установява, че в резултат на процесното ПТП са констатирани следните травматични
увреждания при ищцата: ***, което е наложило обездвижване на шията с яка на Ш. с
препоръчителен срок от 10 дни, контузия на ***. Вещото лице установява, че последващите
оплаквания болки в шията на ищцата и изтръпването в крайниците след 13.01.2020 г. не се
дължат на травма от процесното ПТП, а напредналата възраст на ищцата и придружаващите
4
я заболявания, включително и поради наднорменото й тегло. Вещото лице е обосновал
извода си с направените изследвания на ищцата по време на престоя й в УМБАЛ „Св.
Георги“, при които е установено, че не е налице травматично увреждане на
междупрешленните дискове на ищцата, а единствено е констатираното като травма ***.
Вещото лице дава заключение, че след инцидента ищцата се е възстановила напълно,
включително и в областта на шията, което вещото лице обосновава с отразеното от
лекуващия ищцата лекар на 04.02.2020 г., че лечението е приключило, като са били налице
слабо изразени остатъчни явления.
Същото се установява и от приетата по делото повторна СМЕ /л.175/, изготвена по
искане на ищцата, поради оспорване на първоначалната СМЕ. Вещото лице по повторната
СМЕ също дава заключение, че оплакванията на ищцата след 13.01.2020 г. в шията не се
дължат на травматични увреждания, в резултат на процесното ПТ, доколкото в
медицинската документация, изследвана и от вещото лице, липсват отразени такива,
включително и в документите от образната диагностика. Вещото лице също дава
заключение, че ищцата е напълно възстановена след ПТП.
Предвид обсъдените доказателства съдът приема, че механизма на процесното ПТП е
такъв какъвто е описан от ищеца в исковата молба и Констативния протокол за ПТП и СМЕ
. Съдът приема за установено и че в резултат на инцидента на ищеца са причинени следните
травматични увреждания - *** с яка на Ш. с препоръчителен срок от 10 дни, контузия на
***, освен травматични увреждания на ищцата е претърпяла стрес и притеснение след
инцидента. Съдът приема за установено и че в причинно - следствена връзка с вредите стои
противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Алфа Ромео 166“ с рег. № ...,
причинил ПТП, като е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 ЗДвП, застрахован към датата на
ПТП при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
По отношение на размера на обезщетението:
За имуществените вреди: претендират се платени 15 лева с ДДС за образно
изследване на CD, заплатена потребителска такса към „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД в размер
на 11.56 лева с ДДС и сума в размер на 65 лева с ДДС за санитарни материали.
По делото не се установи твърдението на ищцата, че сумата в размер на 65 лева с ДДС
е заплатена за закупуване на шийна яка. Това твърдение се опровергава и от наличните по
делото доказателства. Видно от Епикризата, в нея е посочено, че на ищцата е поставена
шийна яка още в Спешното отделение – на ..... г. В представената от ищцата фактура сумата
в размер на 65 лева е заплатена на 09.12.2019 г. десетина дни след изписването на ищцата от
болницата, като е посочено в нея, че сумата и стоката са получени на място на 09.12.2019 г.
Освен това от служебна справка се установява, че шийните яки варират като стойност от 16
лева до 150 лева. С оглед изложеното не се установява, че сумата в размер на 65 лева е
заплатена за закупуване на шийна яка, във връзка с травмите от процесното ПТП и за тази
сума искът ще се отхвърли. В тази насока ответникът е направил изрично възражение.
Видно от представени фактури и фискални бонове към тях, към момента на престоя си
в „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД ищцата е заплатила сума в размер на 15 лева с ДДС образно
изследване на CD, каквото изследване е направено на ищцата, заплатена е и потребителска
такса към „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД в размер на 11.56 лева с ДДС. Посочените
обстоятелства не се оспорват от ответника, поради което и за тези суми искът се явява
основателен и ще се присъдят.
Претендира се като вреда и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
представителство в производство по доброволно изпълнение пред застрахователя по реда на
чл.380 КЗ. В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие от 08.01.2020
г., сключен между ищцата и а. М. за изготвяне на искане до застрахователя по чл.380 КЗ и
5
представителство в производството пред застрахователя, за което е уговорено
възнаграждение в размер на 500 лева, за плащането на което договора служи като разписка
/л.28/.
Съдът приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява вреда, която е
пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, доколкото предпоставка за
допустимост на иска за вредите от ПТП – то е реализиране на производство по чл.380 КЗ
пред застрахователя за доброволно плащане, без отправяне на такова искане ищцата не
може да търси обезщетение по съдебен ред. В тази връзка в чл.493, ал.1, т.4 КЗ изрично е
предвидено, че обезщетението включва и разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция, какъвто разход е платено адвокатско възнаграждение за
предявяване на претенцията по чл.380 КЗ пред застрахователя.
Предвид посочената разпоредба, следва да се направи преценка дали направения
разход за адвокатско възнаграждение е разумен, което се явява предпоставка за заплащането
му в пълен размер. Разумността на размера на адвокатските възнаграждения се определя на
база предвидените минимуми за това в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Най-близката правна услуга, до тази уговорена в договора за правна
помощ, е изготвянето на молба. В чл.6, т.5 от Наредбата е предвидено минимално
възнаграждение за този вид работа в размер на 50 лева.
В случая извършеното по договора за услуга е единствено подаването на молба от
ищцата до застрахователя на 14.01.2020 г. /л.16/, която е входирана при последния. Няма
данни да е извършвано представителство пред застрахователя за водене на преговори,
такива преговори да са водени, да са представяни документи допълнително /молбата на л.26
няма входящ номер при ответника, няма данни да му е изпращана/, тоест работата по
договора се изчерпва с изготвянето и подаването на тази молба, както и с молба, която
уведомява застрахователя, че е настъпило ПТП, без конкретно искане към него. С оглед
изложеното съдът намира, че разумният разход за определяне на обезщетението пред
застрахователя за ищцата е 100 лева, което съответства на извършената работа по договора
и се явява разумен разход за такъв вид дейност, а уговореното възнаграждение в размер на
500 лева е прекомерно.
С оглед изложеното искът за имуществени вреди ще се уважи за сума в общ размер на
126.60 лева, от които 15 лева – платено образно изследване CD в УБМАЛ „Св. Георги“ АД,
11.60 лева – заплатена потребителска такса за назначено в УМБАЛ „Св. Георги“ АД лечение
и 100 лева – адвокатско възнаграждение, платено във връзка с определяне на обезщетението
на ищцата по чл.380 КЗ пред застрахователя, до която сума искът като основателен ще се
уважи, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 591.60 лева искът, като
неоснователен, ще се отхвърли, а именно за сума от 65 лева – санитарни разходи и 400 лева
– платено адвокатско възнаграждение.
За неимуществени вреди: Размерът на подлежащите на обезщетяване
неимуществени вреди следва да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост.
Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на пострадалия и
претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции и дискомфорт.
Въведеният от закона субективен критерий е обвързан от редица обективно съществуващи
обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация в страната, общественото
възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от
пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
В настоящия случай, с оглед установените по делото претърпени вреди от ищеца,
съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищцата
6
неимуществени вреди е в размер на 4 000 лева. За да определи този размер съдът взе
предвид вида на травматични увреждания на ищеца – ***, което е наложило обездвижване
на шията с яка на Ш. с препоръчителен срок от 10 дни, контузия на гръден кош, освен
травматични увреждания на ищцата е претърпяла стрес и притеснение след инцидента.
Ищцата и към момента изпитва притеснение и страх да ***, като е предоставя своето
предимство като *** на тези без предимство, защото се опасявала, че пак може да настъпи
ПТП. Взе се предвид и обстоятелството, че самият механизъм на ПТП създава стрес у
пострадалия – след удар от автомобил се удря в крайпътно дърво. Взе се предвид
обстоятелството, че не е настъпило усложнение при ищцата, същата се е възстановила в
рамките на 10 дни. Болките в корема и гръдния кош са отшумели още при изписването й от
болницата – за два – три дни. В период от 10 дни е търпяла дискомфорт на поставената й
шина на врата. За период от около 4-5 дни й било необходима чужда помощ, за да става от
леглото и да се облича и съблича. Взе се предвид и изпитания от ищцата стрес от инцидента,
страх в кратък да пътува и управлява автомобил. За да намали размера съдът отчете, че
ищцата се е възстановила напълно след инцидента, няма следи от наранявания, лечението е
преминало без усложнения. Не се установи да е приемала медикаменти, за да лекува
травмите си, не са настъпили усложнения. По делото се установи, че проблемите в шийните
прешлени на ищцата, за които е потърсила лекарска помощ след 13.01.2020 г. и е назначено
физикално лечение, не са в резултат на ПТП-то.
Съобразно стандарта на живот в страната за 2019 г. за такъв период от около 10 дни
за физическите травми и съществуващия към момента страх да се управлява МПС съдът
намира, че обезщетението е справедливо именно в определения от съда размер, над него се
явява прекомерно и не е икономически обусловено.
С оглед изложеното съдът определи дължимото обезщетение, като искът за
обезщетение за неимуществени вреди ще се уважи за сума в размер на 4000 лева, а за
горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 7000 лева, искът като
неоснователен ще се отхвърли.
По претенцията за законна лихва от датата на събитието:
Като законна последица от уважаване на иска върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена законна лихва за забава, каквото искане е направено от
ищеца с исковата молба.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за застраховането /нов 2016 г./ има
специална разпоредба, която регламентира отговорността на застрахователя за дължимост
на законна лихва от един по-късен момент. Разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът от
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай
ищецът е отправил претенция до застрахователя да му бъде заплатено обезщетение от
процесното ПТП на 14.01.2020 г. С Уведомлението от 04.12.2019 г. /л.15/ не е отправяно
искане до застрахователя за определяне на обезщетение за процесното ПТП, а последният е
уведомен, че такова е настъпило и ще предстои процедура по определяне на обезщетение.
Тримесечният срок за произнасяне изтича на 14.04.2020 г. На 09.04.2020 г. с изрично писмо
/л.45/ ответникът е отказал заплащане на обезщетение, поради което съдът счита, че именно
от тази дата последният е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава до
окончателното плащане, за който период такова ще се присъди. За периода от 04.12.2019 г.
до 08.04.2020 г. претенцията за законна лихва, като неоснователна ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
7
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 304 лева, платена държавна такса /л.7/, 180 лева –
депозит за вещо лице /л.52/, 70 лева – допълнителен депозит за вещо лице /л.98/ и 150 лева –
депозит за вещо лице по повторна СМЕ /л.08/ или общо 1104 лева, от които, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от претенцията, ще се присъдят в размер на
600.10 лева.
Ответникът доказа следните разноски: 800 лева – адвокатско възнаграждение, за
реалното плащане на което са представени доказателства - разписка, обективирана в договор
за правна помощ и съдействие /л.37/, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди
сума в размер на 365.14 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес:
..... сумата в размер на 4000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на ...ПТП, виновно причинено от
водач на л.а. „Алфа Ромео 166“ с рег. № ..., застрахован при ответника по застраховка
Гражданска отговорност, както и имуществени вреди в общ размер на 126.60 лева, от които
15 лева – платено образно изследване CD в УБМАЛ „Св. Георги“ АД, 11.60 лева – заплатена
потребителска такса за назначено в УМБАЛ „Св. Георги“ АД лечение и 100 лева –
адвокатско възнаграждение, платено във връзка с претенцията на ищцата по чл.380 КЗ пред
застрахователя, ведно със законната лихва върху главниците от 09.04.2020 до окончателното
плащане, както и сума в размер на 600.10 лева – разноски в производството, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения
размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 7 000 лева, като неоснователен, както и
иска за обезщетение за имуществени вреди за горницата над уважения размер от 126.60 лева
до пълния предявен размер от 591.60 лева като неоснователен, а именно за сума от 65 лева –
санитарни разходи и 400 лева – платено адвокатско възнаграждение, както и претенцията за
законна лихва за периода от 04.12.2019 г. до 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА Л. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес:... ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, сумата в размер на 365.14 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
8