Решение по дело №4833/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 150
Дата: 16 февруари 2023 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20221720104833
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. П., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И.Ю.К.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20221720104833
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ц. П. М. с ЕГН **********, с
адрес гр. П., *** срещу „***” ООД. Ищецът твърди, че на 10.09.2020 г. е получил
справка за задълженията си, въз основа на която дължи на ***” ООД сума в размер на
2487.43 лева представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води, съгласно фактури от дата 04.03.2009г. до 01.09.2020г. и
сума в размер на 1121.21 лева представляваща начислена лихва, съгласно фактури от
дата 04.03.2009г. до 01.09.2020г. за следният недвижим имот представляващ
апартамент, находящ се в гр. П., *** /абонатен № ***/.
Твърди също, че е посетила офиса на ***” ООД в град П., като е направено
искане пред служителите на дружеството част от горе посочените суми от фактура №
*** с дата на издаване 08.01.2015г. до фактура № *** с дата на издаване 02.07.2019г.
вкючително да бъдат отписани от задължението и, тъй като са погасени по давност, за
което и било заявено, че задължението и ще бъде отписано само въз основа на влязло в
сила съдебно решение.
Твърди че, претендираните от ответното дружество суми не се дължат, тъй като
са погасени по давност. Цитира съдебна практика.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че не дължи на „***” ООД сума в размер на 1225,34 лева представляваща
стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води,
съгласно фактури от дата 08.01.2015г. до 02.07.2019г. и сума в размер на 375,79 лева
представляваща начислена лихва, съгласно фактури от дата 08.01.2015г. до
02.07.2019г. за недвижим имот представляващ апартамент, находящ се в гр. П., ***
/абонатен № ***/, тъй като са погасени по давност.
Претендира разноски.
1
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за допустим, но
неоснователен. Твърди, че съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по
изпълнителното дело може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, само
при условие, че възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на
съдебния акт. Твърди, че изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона, считано от момента на изтичане на две години от последното процесуално
действие, като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно
действие.
Твърди, че след тази дата няма предприети нови действия по принудително
събиране и дружеството не е провокирало завеждане на отрицателния иск с действия
за предприемане на допълнителни способи за принудително събиране.
Освен това счита, че ищецът заявява искане, основано на едни и същи факти. С
едни и същи процесуални действия се установяват релевантни факти и за главницата, и
за лихвата, поради което е налице един иск, а не два или повече и следва да се присъди
в условията на евентуалност един минимален размер на адвокатски хонорар. В
конкретния случай вземането, което се оспорва е обективирано в един изпълнителен
лист - главница, лихви и разноски.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание ищецът се представлява и поддържа вече изложеното.
Ответникът депозира писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза на
ответника притезание за посочените в исковата молба суми поради погасяването им по
давност. Предмет на спора е отричаното от ищеца вземането на ответника въз основа
на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на ответника или на отговорността
на длъжника.
Наличието на спор между страните свидетелства за правния интерес на ищеца от
предявяване на отрицателен установителен иск.
В хипотеза на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи
единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната
страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния
случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност.
В защитна си теза ответникът сочи, че за исковия период е налице произнасяне
от съд, поради което претенцията в една част е недопустима, а в останалата част
неоснователна.
От приетото по делото заверено копие на решение, постановено по гр.д. № *** г.
по описа на Районен съд П. се установява, че за сумата в размер на 476,07 лева
представляваща неплатена главница за доставена и ползвана питейна вода, както и
отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в гр.П., ***, с
абонатен №*** за периода от 17.12.2014г. до 10.10.2016г. и сумата от 88,32лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 04.03.2015г. до 17.10.2017г. е налице
2
произнасяне като решението е влязло в сила на 03.08.2019 г. Съдът е уважил иска за
главница до размер от 152,81 лв, а този за лихва за забава до размер от 23,54 лв .,
като е отхвърлил исковете до пълния предявен размер от 476,07 лева за главница и
88,32лв., представляваща лихва за забава.
От приетото по делото ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П. се установява,
че в полза на ответника срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение, влязла в сила
на 19.12.2019 г. и изпълнителен лист за сумата в размер на 752,48 лева
представляваща неплатена главница за доставена и ползвана питейна вода, както и
отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в гр.П., ***, за
периода от 10.10.2016г. до 10.07.2019 г. и сумата от 112,22 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 01.05.2017 г. до 18.10.2019 г.
По отношение на влязлото в сила решение колебания в практиката не
съществуват, че установеното с него се ползва с пет годишна погасителна давност –
арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По отношение на установените със заповед за изпълнение
притезания в съдебната практика съществуваха колебания относно приложимия срок
на погасителна давност. Те бяха преодолени с постановена по реда на чл. 290 ГПК -
Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с
Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се
приема, че пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за
изпълнение.
Ето защо предявените искове (процесния период попада в темпорално
отношение с производствата по гр.д. № *** г. и ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен
съд П.) в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника съответните суми са
неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като от датата на влизане в сила на
съдебните актове - 03.08.2019 г. решението и 19.12.2019 г. заповедта за изпълнение, не
е изтекъл законоустановения пет годишен срок на погасителната давност.
В останалата част, относно отхвърлителния диспозитив, постановен с решение,
по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П. исковата претенция е недопустима – арг.
чл. 299, ал. 1 ГПК, поради което производството следва да бъде прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът няма право на разноски.
Ответникът е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 3 и 4, вр. ал. 8
ГПК има право на такива, които съдът определя в минимален размер от 100,00 лева,
които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване в
отношения между страните, че в полза на***“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., *** не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) срещу Ц. П. М., ЕГН ********** за сумата от 905,29
лева - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода от 08.01.2015г. до 02.07.2019г. и сума в размер на 135,76 лева
представляваща начислена лихва, съгласно от 08.01.2015г. до 02.07.2019г. за недвижим
имот представляващ апартамент, находящ се в гр. П., ***, тъй като погасителната
давност не е изтекла.
3
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299, ал. 1 ГПК производството по исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване в отношения между страните, че в
полза на „***“ ООД, не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) срещу Ц. П. М. за сумата над 905,29 лева – главница до пълния предявен
размер от 1225,34 лева и за сумата над 135,76 лева – начислена лихва до пълния
предявен размер от 375,79 лева като процесуално недопустимо, тъй като е налице
влязло в сила решение по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ООД да заплати на Р.Г.К.
сумата от 50,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 4, вр. ал. 8 ГПК Ц. П. М. да заплати на
***“ ООД сумата от 100,00 лева разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П., а в прекратителната част в
едноседмичен пред същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4