№ 1835
гр. Варна , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Лазар К. Василев
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503415 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, образувано по жалбата вх.рег.№ 274894/21.12.2020г на
„БУЛМАРКЕТ РЕЙЛ КАРГО“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе бул.“Тутра кан“ № 100 офис „Булмаркет“ ет.6 офис 3, срещу решението на ВРС–
ХVІс-в № 260545/6.10.2020г по гр.д.№ 5203/2020г, с което са уважени исковете по чл.344 т.1
и т.2 от КТ, като Е ПРИЗНАТО уволнението на К. З. И. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Б.
ул.“Б.“№ 16 и съд.адрес: гр.Варна бул.“Мария Луиза“ № 26 ет.2-адв.Асен Димов от ВАК, за
незаконосъобразно и Е ОТМЕНЕНА Заповед № 13/19.05.2020г на представляващия
„Булмаркет Рейл Карго“ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца,
на осн.чл.330 ал.2 т.6 КТ; ВЪЗСТАНОВЕН Е К. З. И. на заеманата преди уволнението
длъжност „маневрен стрелочник”, на осн.чл.344 ал.1 т.2 КТ; ОСЪДЕНО Е ответното
дружество да заплати на ищеца К. З. И. сумата от 700лв – разноски за адв.възнаграждение,
на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и да заплати сумата от 100лв по сметка на ВРС,
представляваща държавни такси, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Излага доводи за неговата незаконосъобразност и затова моли за отмяната му и
постановяване на друго за отхвърляне на предявените искове.
Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 282633/18.11.2020г
от КРАСЕН ЗЛАТЕВ И. , в който оспорва основателността на въззивната жалба. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото
1
потвърждаване. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. и
заплатено адв.възнаграждение.
В исковата си молба К. З. И. излага, че с ответното дружество са в трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор на 1.02.2017г за заеманата от него
длъжност „маневрен стрелочник".
Твръди, че по време на работата си винаги спазвал трудовата дисциплина, вършил си
задълженията точно и коректно.
На 19.05.2020г получил Заповед за дисциплинарно уволнение с мотивите, че е уронвал
престижа на фирмата. По сигнал на пазач на фирма „Варна Сторидж" ЕООД и представена
от същия докладна записка бил дисциплинарно уволнен.
Ответникът, без да събере доказателства, без да обсъди неговите обяснения, единствено и
само въз основа на думите на лице, работещо в друга фирма, решил да го уволни
дисциплинарно на основание, че се бил движил с чувал, в който се очертавала туба. Затова
счита уволнението му за незаконно
В своите обяснения ищецът изрично посочил, че не е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, а се е върнал да си вземе лекарствата. Неоснователно в мотивите на заповедта
за уволнение ответникът не бил взел под внимание обясненията му, тъй като не били
подкрепени с доказателства, а се съобразил единствено с обясненията на пазача на фирма
„Варна Сторидж"ЕООД, които също не били подкрепени с други доказателства.
Счита уволнителната заповед за незаконосъобразна и поради липсата на мотиви,
както и че дисциплинарното производство не било проведено при спазване на разпоредбите
на КТ. Съгласно чл.195 ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, което означава, че мотивите трябвало да са изложени към момента на налагане на
наказанието, а това, съгл.чл.195 ал.3 КТ, ставало с връчването на заповедта. Именно това
давало възможност на работника или служителя да се защити в производството по чл.344
ал.1 т.1 КТ, от каквато възможност той бил лишен при липсата на мотиви. Освен това,
нямало да може да бъде извършена преценка дали нарушенията, за които са искани
обясненията по чл.193 ал.1 КТ, били същите, за които е наложено дисциплинарното
наказание. От съществено значение били фактическите основания, изложени в заповедта.
Ако същите не били посочени, то заповедта не отговаряла на изискванията на чл.195 ал.1
КТ, като този порок не подлежал на саниране впоследствие, т.е. след налагането на
дисц.наказание, вкл. и в хода на съд.производство по оспорване на заповедта.
Не става ясно как точно ищецът бил злоупотребил с доверието на работодателя си,
за да му бъде посочено в заповедта като основание за уволнение чл.190 ал.1 КТ.
2
Поради изложеното предявява в условията на обективно кумулативно съединяване
искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 13/19.05.2020г, на осн.чл.344
ал.1 т.1 КТ, за възстановяване на заеманат преди увлонението длъжност „маневрен
стрелочник“, на оснчл. чл.344 ал.1 т.2 КТ.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в
който счита исковата молба за неоснователна, а издадената уволнителна заповед–за
законосъобразна. Същата съдържа всички необходими реквизити и е била спазена
процедура по налаане на дисц.наказание уволнение п
Моли да се имат предвид следните аргументи:
Действително, на 1.02.2017г, на осн.чл.67 ал.1 т. КТ във вр.чл.70 КТ между
„Булмаркет Рейл Карго"ЕООД като работодател и ищеца К. Зл.И. е бил сключен трудов
договор, по силата на който последният заемал длъжността „маневрен стрелочник".
Впоследствие на служителя била връчена Заповед № 13/19.05. 2020г на управителя
на дружеството-работодател за прекратяване на трудовото правоотношение, на осн.чл.190
ал.1 т.4 вр.чл.187 ал.1 т.8 КТ, с която е прекратено трудовото правоотношение поради
налагане на дисц. наказание „уволнение“ поради злоупотреба с доверието на работодателя,
довело до наличие на допълнително нарушение, изразяващо се в уронване доброто име на
дружеството.
Съобразно длъжностната характеристика на К. Зл.И., представена с ПО, функциите
и дейността, упражнявани от него в качеството на „маневрен стрелочник" се изразявали в
изпълнение разпорежданията на началник-влак с цел отстраняване на хора преди маневра,
своевременно композиране и разкомпозиране на влаковете, навременно подаване на
вагоните за извършване на товаро-разтоварни, ремонтни или др.операции и изваждането им
след извършване на такива операции и др. Следователно, функциите и задачите, които
ищецът следвало да изпълнява били пряко и непосредствено свързани с извършване на
маневри и наличие на влакове, локомотиви и/или вагони по задание на началник-влак.
Възразява, че ищецът невярно е посочил фактическата обстановка, която
обосновавала мотивите за уволнителната заповед за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност предвид следното:
По силата на Договор за наем от 1.10.2017г между „Варна Сторидж"ЕООД и
„Булмаркет Рейл Карго"ЕООД, в петролната база /данъчен склад за съхранение на
нефтопродукти/ на първия са поставени 2бр.фургони, разположени в близост до портала
вход/изход на обекта.
3
На 9.04.2020г от ръководител-превози К.К. уведомил, че при пристигането му на
смяна при ответника, от „Варна Сторидж"ЕООД го уведомили за извършени злоумишлени
действия от служител на ответника на територията на разтоварище за съхранение на
нефтопродукти в обекта на наемодателя, след което му била предоставена Заповед от
управителя за ограничен достъп за служители и/или работници на „Булмаркет Рейл Карго"
ЕООД.
В тази връзка до посоченото лице К.К. била изпратена изрична докладна записка,
съставена от П.Д.П., заемащ длъжност „пазач" при дружеството-наемодател„Варна
Сторидж" ЕООД, която е приложена по делото. От същата било видно, че било забелязано
лице непосредствено до старото товарище, като при близък контакт бил разпознат
служителят К. З. И. с черен чувал очертаващ наличие на туба. Изложеното било потвърдено
от записи от камерите за видеонаблюдение на наемодателя „Варна Сторидж" ЕООД и
снимков материал, както и от кореспонденцията с дружеството.
Съгл.разпоредбата на чл.126 т.9 КТ работникът или служителят е длъжен да бъде
лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по
чл.190 ал.1 т.4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността.
Нарушението можело да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика
била злепоставяне доверителните отношения между работник и работодател.
Несъмнено, злоупотреба с доверието е налице винаги, когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел
извличане имотна облага.
Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче, е налице и когато, без да е
извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие. При това е злепоставил
интересите на работодателя, независимо дали деянието /действие или бездействие/ е било
извършено умишлено.
Извършените от К. Зл.И. действия рефлектират върху отношенията на ответното
дружество с дружеството-наемодател „Варна Сторидж" ЕООД, което води до уронване
престижа на ответника, злоупотреба с доверието на наемодателя и съмнение за тяхното
некоректно отношение – обстоятелства, които допълнително утежнявали вината на
служителя.
В резултат на горното отв-.дружество-работодател „Варна Сторидж" ЕООД с
уведомление от 1.04.2020г и вх.№ 159/13.04.2020г е посочило, че, считано от 1.05.2020г
прекратява сключения с ответника Договор за наем от 1.10.2017г и до датата на
4
прекратяването налага мониторинг върху служилите им в обекта.Това довело до
затруднения в работата на отв. дружество, а впоследствие и до цялостно преустановяване
търговските им отношения и занапред. По този начин отв.дружество било обременено с
допълнителни разходи на паричен и времеви ресурс за осигуряване на нова площ за
поставяне на фургоните.
В допълнение на излага и това, че получил писмо и вх.№ 173/24.04.2020г от
Управителя на „Варна Сторидж" ЕООД, изразяващ своето възмущение от ситуацията и
постъпката на служителя К. Зл.И., което било поредният довод в подкрепа извършеното от
последния нарушение. Това било доказателство за злоупотребата с доверието на ответното
дружество, насочено и към доверието на трето лице - контрагент на работодателя-ответник,
спрямо което работникът К. И. го е злепоставил.
В тази връзка неоснователно е твърдяното от ищеца, че дисциплинарното
производство, не било проведено при спазване на разпоредбите на КТ поради
сл.съображения:
Във връзка с гореизложената фактическа обстановка и на осн.чл.186 КТ, предвид
наличието на виновното неизпълнение на трудовите задължения от К. И. и нарушение на
трудовата дисциплина довели, до злоупотреба с доверието на дружеството, както и уронване
на доброто име, срещу същия ответник работодателят-ответник упражнил правото си да
наложи дисциплинарно наказание.
В хода на процедурата по определяне на дисциплинарното наказание, до К. Зл.И.
било отправено искане за даване на обяснения и изслушване на същия по реда на чл.193
ал.1 КТ с изх.№ 169/14.04.2020г.
В обясненията си, вх.№ 175/27.04.2020г по чл.193, ал 1 КТ, К. И. е дал уклончиви,
непълни и ирелевантни за фактологията твърдения, без да представи доказателства в
подкрепа на изложеното от него; други факти не изяснява или затаява причината за тях. Пак
там е споменал, че бил закусил и отишъл да си вземе лекарствата, но не било налице по-ясна
индивидуализация какви били лекарствата, в каква връзка било необходимо тяхното
приемане, тъй като не било известно същият да страдал от заболявания. Приемът на
лекарства не обяснява защо работникът се движил в района на старото товарище, където се
съхранявали горива и нефтопродукти, при това се е движил с черен чувал, ясно очертаващ
наличието на туба. Нямало обяснение и за това, какво е наложило неговото присъствие на
територията на старото товарище след като там не е имало влак, а дейността на ищеца е
била обвързана непосредствено от наличието на влак, вагон или локомотив. Такъв към него
момента е нямало.
Фактическото извършване на дисциплинарно нарушение напълно се подкрепяло от
фактите и обстоятелствата, изложени подробно от служителя на „Варна Сторидж" ЕООД -
трето лице, незаинтересовано от изхода на дисц.производство.
5
С оглед гореизложеното и поради факта, че с действията си К. И. е злоупотребил с
доверието на „Булмаркет Рейл Карго" ЕООД, дружеството законосъобразно и основателно е
наложило наказанието дисциплинарно уволнение, обективирано в Заповед № 13/19.05.2020г
с ясно описание на фактическата обстановка и мотиви, на осн.чл.190 ал.1 т.4 вр.чл.187 ал.1
т.8 КТ. Затова и никое от сочените от ищеца оплаквания в исковата молба не основателно.
Всички нормативни изисквания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение
били спазени.
Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл.и адв. възнаграждение.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба,
наведените доводи и след съвкупна преценка на събраните доказателства, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните и от данните по делото /ТД № 3/1.02.2017г и ДС №
60/2020г към ТД/ е видно, че страните са били в трудово правоотношение за неопределен
срок, по което ищецът е заемал длъжността “маневрен стрелочник“ при ответното
дружество.
Същото е било прекратено със заповед № 13/19.05.2020г на 19.05.2020г – датата, на
която се признава от ищеца, че е получил заповедта за уволнение. Самата уволнителна
заповед не носи неговия подпис, а е връчена при условията на отказ, удостоверен с подписа
на свидетел от същата дата.
Като основания за налагане на наказанието са посочени нарушения на трудовата
дисциплина - злоупотреба с доверието на работодателя, на осн.чл.190 ал.1 т.4 вр.чл.187 ал.1
т.8 КТ
В заповедта са вписани следните фактически обстоятелства, свързани с извършеното
нарушение: на 9.04.2020г, в 06.40ч при направен обход от пазача на фирма „Варна
Сторидж“ ЕООД по предоставена докладна записка с вх.№ 26-00-ВС-14/9.04.2020г,
служителят бил забелязан да се движи с чувал, в който ясно се очертавали формите на туба,
с което уронвал престижа на фирмата, което налагало съмнения за извършена кражба.
Пак там, като мотиви на същата е изложено, че след изискване на писмени обяснения
с писмо изх.№ 169/14.04.2020г и предоставени такива с писмо вх.№ 175/27.04.2020г, нямало
доказателства, които да подкрепяли твърденията на К. Зл.И., че се бил върнал за лекарствата
си и не бил извършил нарушение на трудовата дисциплина.
По делото е приложено писменото искане, отправено до ищеца за за даване на
обяснения /л.31-І/. В същите е посочил, че като работещ към ответното дружество на
посочената дата, към 6.30ч влязъл в базата на „Варна Сторидж“ ЕООД, където на входа се
6
подписал и отишъл до фургоните на отв.дружество. Закусил и понеже си забравил
лекарствата, към 6.50ч отишъл до паркинга да си ги вземе. Като се върнал, бил проведен
инструктаж и около 07.20ч. напуснал базата, защото работниците пътували до Гара Разделна
и работел на територията на Пристанище Варна и гара Разделна.
По делото са приложени и писмените обяснения на лицето Д. К., от чието
съдържание става ясно, че на 9.04.2020г П.Д.П. го бил разпознал да се движи в района на
старото товарище с черен чувал, в който си личало, че имало туба.
Прието към доказателствата по делото е писмо от управителя на „Варно Сторидж“
ЕООД до управителя на „Булмаркет Рейл Карго“ЕООД.
От представено медицинско направление за ищеца е видно, че ищецът страдал от
захарен диабет.
По делото е приета длъжността характеристика за посочената длъжност
„МАНЕВРЕН СТРЕЛОЧНИК“, от чието съдържание се установява, че основните функции и
задачи са :
1/ спазване изискванията на Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация,
движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт и др. нормативни
документи;
2/ изпълнение разпорежданията на началник влак/маневрист/ с цел-отстраняване на хората
преди маневра; своевременно композиране и разкомпозиране на влаковете; навременно
подаване на вагоните за извършване на товаро-разтоварни, ремонтни или други операции и
изваждането им след извършване на тези операции;
3/ прикачване и откачване на вагони и локомотиви, съгласно разпореждането на началник
влак/маневрист/;
4/ правилно служене със спирателните обувки и клинове, като ги съхранява на определени
места и следи за тяхната изправност;
5/ в пунктовете, където няма постови стрелочник, да обръща стрелките по указание на
началник влак/маневрист/;
6/ правилно да възприема подаваните от началник влака/маневриста/ сигнали и да ги
предпредава;
7/ изпълнение на всички други разпореждания на началник влака/маневриста/ и
8/ при маневра с вагони, бутани от локомотив, да застава на стъпалото на челния вагон, като
следи и подава сигнали за предпазване на намиращите се покрай коловоза хора.
7
В полза на ищеца е разпитан свид.И.П.И.. Същият излага, че знае, че К. И. бил
диабетик и пиел хапчета за това. Затова сутрин винаги идвал със закуска понеже на гладно
не трябвало да се пият. В посочени яден Излязъл с него да си вземе хапчета от колата на
паркинга. Тогава бил нощна смяна и тъкмо си предавал с колегата дежурството. Излизайки,
видял К. на портала, когото попитал „Къде си тръгнал, нали си на работа“, а той му
отговорил, че си бил забравил хапчетата срещу диабет. Отишли на паркинга – ищецът до
неговата кола, а свидетелят се качил в своята и си тръгнал. Това се случило сутринта, около
7 без 5. Не знае после как са се развили нещата. След като се прибрал вкъщи, свидетелят
разбирал какво горе-долу се било случило - че били видели ищеца иго били снимали, но
нищо друго. Свидетелят работел като ръководител звено. На всички, които били служители
на „Булмаркет“ във Варна той бил началник. Когато имало някой в отпуск, работели и на
дежурства. Преди започване на всяко дежурство се правел инструктаж. Към 7 часа сутрин
задължително се правел такъв от Ръководителя превози. Колегата, който бил пристигнал, го
провеждал, тъй като свидетелят е приключвал нощното си дежурство.
Знае, че имало охранителни камери, но къде били, не знае. Предполага, че били
поставени от управителя на „Варна Сторидж“ ЕООД. Това било петролната база. К. бил
служител на „БРК“ЕООД от две години и нещо. Досега не бил имал регистрирани такива
прояви. По думите на свидетеля бил нормален работник.
След неговото уволнение не била настъпила промяна в начина на работа. Те просто
се премествали на друго място, но това няма нищо общо с уволнението му. Премествали се
понеже обектът на работата им бил такъв, че тук почти нямали работа. Уволнението на
ищеца нямало нищо общо с фактическото преместване.
Свидетелят нямал представа същия ден какво били работили, но изказва
предположение, че по всяка вероятност, вътре в петролната база.
Дневната смяна започвала в 7ч, а нощната - в 19ч.
За да се стигнело до паркинга, не било нужно да се минава през товарището; същото
се намирало в противоположната посока от тази на паркинга. Ако нямало вагони,
официално ищецът нямал работа на товарището.
Известна му била кореспонденцията между „Варна Сторидж“ЕООД и „БРК“ЕООД.
Последното дружество обслужвало „Варна Сторидж“.
Не е имало някакви оплаквания от К. или поне на свидетеля не били известни такива.
Не бил виждал писмена кореспонденция по този повод.
Приобщена към доказателствения материал е докладна записка от П.Д.П. до
Управителя на „Варна Сторидж“ЕООД. Същото лице е разпитано като свидетел в първата
инстанция, сочен от отв.страна.
8
От показанията му се установявало следното: работел като охрана в във „Варна
Сторидж“ЕООД. Знае дружеството „Булмаркет Рейл Карго“ЕООД /“БРК“ЕООД/, което
вкарва и изкарва вагони в базата. Тя се намирала в Петролната база под моста. Бил виждал
работник на „БРК“ЕООД на разтоварището за гориво, където се разтоварвали вагоните. Не
помнел датата, но видял колко от работниците на „БРК“ЕООД били на смяна - ако са трима
или четирима, се виждало. Те влизали през портала, разписвали се в присъствената книга и
влизали оттам до офиса си. Тогава видял работник на същото дружество на товарището,
където се разтоварвали вагоните с гориво. Ако няма вагони на разтоварището, никой нямал
работа там. Не знае дали се е записал в тетрадка, но ако нямало вагони, никой нямал работа
на товарището. За сочения ден твърди, че не е имало вагони на товарището.
Свидетелят бил сам, когато видял въпросното лице, посочвайки присъстващия в
съд.зала ищец. Знаел само първото му име – К.. Той като го виждал, през това време звъннал
телефонът и понеже се обаждал началникът на смяната, който му казал, че имало някой на
товарището, да му направел снимка понеже вдигал маркучите. Свидетелят направил
снимката и с това приключил.
По думите на свидетеля виждал ищеца на разстояние от ок.20–30–40 метра.
Последният носел една бака в себе си от варелите, които слагали работниците, когато
разтоварвали. Не знае дали този варел бил тежък, понеже не е бил до него. Не бил излязъл
от мястото си на работа, за да отиде дотам.
По думите на свидетеля ищецът бил облечен с работни дрехи. По принцип ищецът
там работел. Тогава имало един фургон в базата, който бил далече от товарището. Той
/ищецът/ вдигал маркучите, с които разтоварвали и проверявал дали има гориво. Виждал го
като носи баката от единия маркуч към другия. В тези маркучи има гориво.
Не знае точно каква била работата на К., но като имало вагони те /очевидно се има
предвид работниците на отв.дружество/ си работели по вагоните; не вършели разтоварни
дейности. Те само откачали и закачали вагоните. Като имало вагони, вкарвали ги там,
слагали ги по товарището и с машината излизали. Не боравели с маркучите. Оставяли
вагоните и вече работниците от фирмата си ги разтоварвали.
Свидетелят бил от януари месец на работа и виждал К. и преди.
Към настоящия момент нямало фургони на „БРК“. Началникът на базата прекратил
отношенията си с тях след този случай. Преди това не бил чувал да е имало някакви
недоразумения между фирмите.
Не знае какво се е случило после с К.. Не го бил виждал там.
Посочва отново, че никой не влизал, работниците стояли отвън на портала; когато
имало вагони, вкарвали ги и чакали да дойде влакът; влизали, раздвижвали вагоните,
9
разтоварвали, скачали ги и си заминавали.
Сега ги задължавали /очевидно охраната/ да придружават работниците до товарището
и обратно.
За инцидента свидетелят посочва още, че началникът ги пращал да търсят тубата и я
намерили с чувала; в нея имало малко гориво. Тубата стояла при началника на охраната.
Колегата му намерил тубата, но не можело да се каже къде. И свидетелят не знае къде била
намерена тубата. Началникът на смяната казал на работниците, че той видял ищеца с чувала
с тубата. Не се обадили на тел.112, а звъннали на Началника на охраната. Имал
задължението да му се обади на него, а той на кого се е обадил, свидетелят не знае.
Сутрин смяната застъпвала в 6,15ч–6,20ч, а това се случило към 7,30ч–7,35ч.
Сутринта застъпва към 6,20 ч. След като видял К. с чувала, не знаел къде бил отишъл.
Нямало видимост. Това се случило в светлата част на деня, лятно време.
Освен горния свидетел, ответната страна се е позовала на свидетелските показания на
лицето Михаил Петров Михов, от които се установява, че работел във „Варна
Сторидж“ЕООД като Началник смяна. Известно му било дружеството „БРК“ЕООД, което
работело с тяхното дружество. Случвало се да засече работник на ответника някъде из
базата на „Варна Сторидж“, където не би трябвало да бъде. Сутринта, когато тръгвал,
засякъл там К.. Поводът, по който бил там бил, че бил дежурен. Дежурството на свидетеля
тъкмо свършвало и от стаята отивал към съблекалнята. Когато се излиза от съблекалнята, се
виждала част от товарището и така свидетелят видял ищеца на товарището. Той бил с черен
чувал. Свидетелят се обадил на охраната. Преди това го бил виждал, когато имали работа с
тях при извършване на маневри. В случая такива маневри не били извършвани. Вечерта
нямало работа на обекта. Предният ден не си спомня дали имало работа. Ищецът се
разхождал по товарището с черния чувал. Не го видял друго да прави. Свидетелят позвънил
на охраната и те казали, че са го заснели и уведомили прекия му началник. Свидетелят бил
видял служител на „БРК“ на товарището. Той не бил ходил лично при него. Той като
уведомил охраната, те му казали, че са го видели и го заснели. Свидетелят не бил там, за да
каже, че от охраната са отишли при К., а и самият той не ги бил видял да отиват.
Товарището било на „Варна Сторидж“. На него разтоварвали горивата. Имало маркучи.
Възможно било да остане малко гориво в тях. Когато видял К., нямало влак. След този
случай настъпила промяна в отношенията между двете дружества. Ответното дружество
имало офис на територията на „Врана Сторидж“ЕООД, но ги накарали да го изместят и вече
не били там. Това било по причина, защото имало злоупотреба с доверието.
Видял К. сутринта, когато му свършвала смяната и се сменили около 7 без нещо.
Времето било светло.
Според длъжностната му характеристика, свидетелят е материално отговорно лице.
За да се отчете липса на гориво, трябвало да е голямо количество. 10 литра гориво няма как
10
да разберат, че липсват. Това, което е останало в маркуча, нямало как да проверят и да го
отчетат.
К. досега не бил имал други такива простъпки.
Свидетелят не можел с категоричност да каже, че ищецът бил взел гориво, защото не
го е видял, но охраната след това били намерили пълна бутилка. Свидетелят не бил намирал
тази бутилка, нито гориво в нея. По думите на охраната били намерили тубата и чувала
непосредствено до товарището. Свидетелят не бил присъствал на това.
Остатъчното гориво в маркуча си оставало там. Когато дойдели вагоните, ги
шланговали с тези маркучи и започвали да ги разтоварват. Вътре можело да останат 2-
3литра, но можело и да не остане нищо. Нямало как да се източи цялото гориво, физически
не е било възможно. Липса можело да се отчете, когато горивото е било от резервоара и
когато се приемало гориво от вагоните. Това, което оставало в маркуча нямало как да бъде
отчетено – 2-3-5 литра. По принцип този остатък не се отчитал.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Не е спорно наличието на валидно трудово правоотношение между страните за
заеманата от ищеца длъжност „маневрен стрелочник”.
Същото е било прекратено с издадената от работодателя уволнителна заповед, с
която на ищеца е била наложено най-тежкото наказание за неспазване на трудовата
дисциплина - „дисциплинарно уволнение”.
Преди да се изследва законосъобразността й, съдът е длъжен да провери дали е била
спазена процедурата по налагане на дисц.наказание.
Заповедта е издадена от компетентно длъжностно лице, в надлежната писмена
форма.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ работодателят е длъжен да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства.
От данните по делото се установява, че работодателят е изискал такива писмени
обяснения своевременно, отправяйки покана до ищеца да даде обяснения за инцидента на
посочената дата 9.04.2020г ок. 6.40часа, по време на обход в района на „Варна
Сторидж“ЕООД, когато П. Д.П., на длъжност пазач, разпознал ищеца в района на старото
товарище с черен чувал, в който ясно си личали очертанията на туба, като е указал, че за
това е във връзка със започнала процедура по налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Ищецът е депозирал совите обяснения.
11
С това съдът приема, че работодателят е изпълнил процедурата по чл.193 ал.2 КТ.
На следващо място.
Съгласно чл.195 КТ заповедта следва да е мотивирана, което означава в нея да са
посочени нарушителят, нарушението, кога е било извършено, какво е следващото се
наказание и законният текст, въз основа на който се налага.
Трайна е практика на ВКС при тълкуването на разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ,
императивно определяща елементите на заповедта за дисциплинарно наказание. Липсата на
един от тях е достатъчна, за да се приеме наложеното дисц.наказание за незаконно. Посочено
е още, че е достатъчно нарушението на тр.дисциплина да бъде описано по разбираем за
работника начин, вкл. и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е
необходимо удостоверяване на връчването на самите документи/. Същественото е
работникът или служителят да е узнал фактическите и правните основания за налагане на
наказанието, за да може да защити правата си, вкл. и по съдебен ред. Същевременно не е
необходимо в заповедта да бъдат описвани конкретно всички действия на работника по
извършването на нарушението, нито пък да бъдат възпроизвеждани буквално всички
направени от него възражения. Достатъчно е да са описани извършените от работника
нарушения такива, каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или
периодът на извършването им.
Когато изложените мотиви съдържа достатъчно необходимите реквизити, се счита, че
заповедта отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ, т.е. че е мотивирана. /така в Решение
№ 128/28.05.2013г на ВКС, ІV ГО по гр.д.№ 726/2012г; Решение на ВКС, ІІІ ГО №
339/19.11.2012г по гр.д.№ 1688/2011г; Решение на ВКС, ІІІ ГО № 213/ 8.10.2015г по гр.д.№
7372/2014г/.
В настоящия случай е видно, че в уволнителната заповед като мотиви за налагане на
наказанието са посочени изисканите от ищеца писмени обяснения и липсата на
доказателства относно твърденията в дадените от него обяснения, че се бил върнал за
лекарства и не бил извършил нарушение. При това положение се налага изводът за
немотивираност на същата, тъй като не може да се прецени как описаните във фактическата
част обстоятелства покриват конкретното деяние, прието от работодателя за нарушение на
трудовата дисциплина и дали действително представлява такова по смисъла на посочените в
самата заповед разпоредби на КТ. Затова не може да се направи преценка и за тежестта на
допуснатото нарушение и доколко наложеното наказание му е съответно по тежест.
Ето защо само на процесуално основание уволнителната заповед подлежи на отмяна.
За пълнота на изложението може да бъде посочено и следното:
Като основание за налагане на дисц.наказание е посочено злоупотреба с доверието на
12
работодателя по смисъла на чл.190 ал.1 т.4 КТ. Съгл.нормата на чл.126 т.9 КТ работникът е
длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие.
Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно
нарушение по чл.190 ал.1 т.4 предл.1 КТ и по чл.187 ал.1 т.8 предл.1 КТ - злоупотреба с
доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.
Според трайната съдебна практика злоупотребата с доверието на работодателя се
изразява в използване на оказаното такова от страна на работника за извличане на
неправомерна облага за себе си или за други лица от качеството и положението си на
работник при определен работодател. То е съставомерно само, когато е било извършено
умишлено, т.е. предпоставя преднамереност в действията.
В настоящия случай не се установява от работодателя, че ищецът извън работно
време неправомерно бил посетил базата, наета от работодателя и че в черен чувал бил
пренасял туба. Анализът на събраните доказателства не може да обоснове категоричен извод
за това. Липсват и доказателства някой да е видял фактически и на място ищецът да е бил с
черен чувал и туба. При това, неясно остава и имало ли е и какво е било съдържанието на
тубата.
Свидетелите, ангажирани от ответната страна, са работници към „Варна
Сторидж“ЕООД – трето за спора лице, чиито показания са, че били видели К. на камерите с
чувал. Никой от тях, обаче, не е отишъл на място до ищеца, за да провери съдържанието на
чувала и да се убеди в това, което е било видно на камерите.
Показанията на сочените от ответната страна свидетели са компрометирани поради
противоречието в изложеното от самите тях, така и с изложеното от свид.Илия П.Илиев-
пряк ръководител на ищеца. Последният при разпита му е потвърдил даденото от ищеца
обяснение, че на посочената дата 9.04.2020г, сутринта, към 7ч, при смяната на смените, се
върнал до паркинга, където била колата му, за да си вземе лекарства срещу диабет. Ето защо
съдът приема за недоказан фактът, че ищецът на посочената дата и час се бил движил с
чувал, в който се очертавали ясно контурите на туба.
При това положение не може да се направи и категоричен извод кое е онова
умишлено извършено от ищеца нарушение, което да предпоставя наличието на злоупотреба
с доверие. Остава неясно е каква неправомерна облага е осъществил ищецът за себе си или
за друг и в какво се изразява увреждането на работодателя.
Отчитайки, че нарушението по чл.187 ал.1 т.8 КТ – уронване доброто име на
работодателя е посочено във връзка с нарушението по чл.190 ал.1 т.4 КТ и същото не може
да бъде самостоятелно основание за дисциплинарно уволнение, се достига до извода за
незаконосъобраз ност на уволнителната заповед и като такава подлежи на отмяна.
Така предявеният главен иск с правно осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ следва да бъде уважен.
13
Основателността на главния иск предпоставя основателността на обусловения от него
иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „маневрен стрелоч ник”.
Що се отнася до наведените едва с писмените бележки на ищеца възражения за
ползвана закрила по чл.333 т.4 КТ, същите като несвоевременно заявени не следва да бъдат
обсъждани.
Достигането до правни изводи, съвпадащи с тези на ВРС, предпоставя потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Предвид изхода от делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от
него разноски за първата инстанция в размера, определен от ВРС, а именно 700лв за
заплатено адв.възнаграждение, дължими от ответника, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и
последният да заплати държавна такса в размер на по 50лв за всеки от неоценяемите искове
или общо 100лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени сторените за настоящото производство разноски в размер на
600лв за което са представени доказателства – списък по чл.80 ГПК и договор за правна
защита и съдействия, обективиращ разписка за заплатената сума /л.л.36, 37/. Възражение за
прекомерност не е заявено от насрещната страна и затова посочената сума не следва да бъде
редуцирана.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС–ХVІс-в № 260545/6.10.2020г по гр.д.№
5203/2020г, с което са уважени исковете по чл.344 т.1 и т.2 КТ, като Е ПРИЗНАТО
уволнението на К. З. И. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Б. ул.“Б.“№ 16 и съд.адрес:
гр.Варна бул.“Мария Луиза“ № 26 ет.2-адв.Асен Димов от ВАК, за незаконосъобразно и Е
ОТМЕНЕНА Заповед № 13/19.05.2020г на представляващия „Булмаркет Рейл Карго“ЕООД,
с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на осн.чл.330 ал.2 т.6 КТ;
ВЪЗСТАНОВЕН Е К. З. И. на заеманата преди уволнението длъжност „маневрен
стрелочник”, на осн.чл.344 ал.1 т.2 КТ; ОСЪДЕНО Е ответното дружество да заплати на
ищеца К. З. И. сумата от 700лв–разноски за адв. възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК,
както и да заплати 100лв по сметка на ВРС, представляваща държавни такси, на осн.чл.78
ал.6 ГПК.
14
ОСЪЖДА „Булмаркет Рейл Карго“ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе бул.“Тутракан“ № 100 офис „Булмаркет“ ет.6 офис № 3, да заплати на
К. З. И. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Б. ул.“Б.“ № 16, със съд.адрес: гр.Варна
бул.“Мария Луиза“ № 26 ет.2 – адв.Асен Димов от ВАК, сумата от 600лв /шестстотин лева/-
сторени разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна
жалба в едномесечен срок, на осн.чл.280 ал.3 т.3 ГПК, за който срок страните са уведомени
и същият започва да тече от обявената на страните дата за изготвяне на решението, т.е от
22.12.2020 на обявяване на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15