РЕШЕНИЕ
№ 3666
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330105822 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу И. Р.
И. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 976.72
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна
и отведена канална вода за периода 30.06.2018 г. до 30.11.2021 г. за водоснабден имот,
находящ се в ................... както и сумата в размер на 136.82 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 30.06.2018 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.12.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19909/2021 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния
период е извършван при условията на липсващо измервателно устройство, поради което и
потребеното количество вода е било начислявано по тарифа по 5 куб.м за двама обитатели.
Ответникът е потребител, в качеството си на собственик на водоснабдения имот. Иска
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
1
Видно от приложеното ч. гр. д. № 19909/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на
08.06.2022 г./л.21/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 07.09.2022 г.
/л.31/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на
ищеца в открито съдебно заседание на 02.11.2022 г .
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 75 лева
разноски в заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 75 лева – платена
държавна такса.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за
исковото производство за ищеца в размер на 175 лева, които ще се присъдят изцяло.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Р. И., ЕГН **********, с адрес: .... ДЪЛЖИ
НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н.
сумата в размер на 976.72 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и
потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 30.06.2018 г. до 30.11.2021 г.
за водоснабден имот, находящ се в ...., както и сумата в размер на 136.82 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 04.04.2018 г. до 11.11.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
2
16.12.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19909/2021 г. по описа на
Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА И. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Звъниче“ № 12 ДА
ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.
Л. Н., сумата в общ размер на 175 лева, разноски в исковото производство и 75 лева –
разноски по ч.гр.д. № 19909/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3