РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – Пловдив, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600007 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 260070/28. 09. 2021 г., постановена по НОХД 2304/2020 г.
по описа на Окръжен съд гр. Пловдив подс. П. А. К. е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 14. 11. 2018 г. на индустриален път 2, в землището на с. *, общ. *,
обл. *, при управление на МПС – лек автомобил * с рег. № *, е нарушил
правилата за движение по чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 1 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. К. Б., поради което и на основание
чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда подс. П.К. е признат за НЕВИНОВЕН в това, на
същите дата и място да е нарушил и правилата за движение по чл. 20 ал. 1 и
ал. 2 ЗДП; чл. 21 ал. 1 и по чл. 116 ЗДвП и го е ОПРАВДАЛ по първоначално
повдигнатото му обвинение в тази част.
Съдът на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложил изтърпяването на така
определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от
ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 НК съдът е ЛИШИЛ
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
1
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от така
определеното спрямо подсъдимия П.К. наказание лишаване от свобода
времето, през което е бил задържан за 24 часа считано на 14. 11. 2018 г.
С постановената присъда съдът се е произнесъл по веществените
доказателства, приложени по делото, както и направените по делото разноски.
Недоволна от присъдата на първоинстанционния съд е останала Окръжна
прокуратура - Пловдив, която я протестира с искане подсъдимият П.К. да
бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение.
Алтерантивно се прави искане да се измени присъдата и се приложи
закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 123 ал. 1 НК.
Прокурорът не поддържа протеста така както е подаден. Счита, че
присъдата следва да бъде изменена и се приеме, че е допуснато нарушение на
чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДП. В съответствие ТР № 2/2016 г. съдът следва да даде
правилната квалификация на деянието. Наказанието на подсъдимия е
необходимо да бъде намалено.
Частните обвинители поддържат становището на прокурора.
От подсъдимия П.К. лично и чрез неговия защитник е депозирана
въззивна жалба против присъдата на Окръжен съд - Пловдив по НОХД
2304/2020 г. Твърди се за неправилно прилагане на материалния закон,
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита и необоснованост на съдебния акт. Иска се
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за
невиновен. В условията на „евентуалност“, защитата прави довод, че
наложеното наказание е несправедливо.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата и протеста, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ПРОТЕСТЪТ Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е
приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. П.К. има
придобита правоспособност като водач на МПС, категории В и М, преди
повече от 20 години.
Към месец ноември 2018 г. управлявал лек автомобил „*“ с ДК № *,
регистриран на името на починалия още през месец юни 2018 г. негов тъст. С
него, подсъдимият се придвижвал и до работните си места – в качеството си
на *. Работел на 4-часов работен ден по договори в две различни фирми - в *
ЕООД, която имала помещения и в * ЕООД ЕООД, в землището на с. *, както
2
и във * ООД с. *, обл.*.
На 14. 11. 2018 г., подс. П.К. бил на работа във фирма * ЕООД, в
производствени помещения намиращи се в * ЕООД ЕООД в землището на с.
*, където фирмата ползвала база на дружеството * ЕООД. Имотът се намирал
край общински път, представляващ поземлен имот № *, в местността „*“,
землището на с. *, собственост на Община *, който имот бил с определен
начин на трайно ползване – улична мрежа и известен като Индустриален път
№ 2. Ползваната производствена база на фирма * ЕООД, била разположена в
поземлен имот № *, в съседство с имота – „*“. С оглед обстоятелството, че в
района е обособена индустриална зона, покрай посочения общински път били
разположени и редица други производствени терени на различни дружества,
като всички те били от едната страна на пътя – северната. От южната страна
на този път се намирали само ниви и пасища. В индустриалната зона имало и
други улици, част от които собственост също на Община *, а останалите – на
дружествата, в границите на чиито имоти попадат.
По протежението на коментирания общински път производствени бази
имали дружествата * ЕООД, * ЕООД и * ЕООД.
В * ЕООД работела М. Б. от с. *, общ. *. До работното си място и
обратно тя обичайно се придвижвала с велосипед червен на цвят с надпис на
рамката „KINETIC SABRE“.
Според първоинстанционния съд М. Б. имала три хронични
заболявания, проследявани всеки месец от личния й лекар, едно от които –
епилепсия. Рядко, 1-2 пъти годишно, получавала епилептични припадъци,
като в такива случаи, съпругът й – св. Т.Б., винаги й оказвал необходимата
помощ. Няма данни да е припадала на работното си място.
На 14. 11. 2018 г. пострадалата била на работа дневна смяна, от 08:00 ч.
до 17:00 ч., като до индустриалната зона отишла с велосипеда си, който
оставяла в двора на предприятието.
Работното време на подс. П.К. на посочената дата също било до 17:00 ч.
В една от фирмите покрай пътя на работа този ден бил и св. Р. С., който
следвало да се прибере в квартирата си в гр. * с личният си лек автомобил
марка „*“, след приключване на трудовите му задължения към 17:30 ч.
Около 17:30 ч. приключвал трудовия процес и на св. М. В., работещ във
3
фирма * ЕООД, който следвало да се придвижи до гр.* със служебен
автомобил марка и модел „*“, управляван лично от него.
Във връзка с ангажименти по товарене на стока в базата на * ЕООД,
късно следобед, след 17 ч., от гр. * към района на индустриалната зона край с.
*, се насочил и св. Г. У. – шофьор във фирма * ЕООД гр. *, като водач на
товарен автомобил – влекач, марка и модел „*“ с ДК № *.
На 14. 11. 2018 г. в района на индустриалната зона край с. * било
облачно, но сухо, с добра видимост. Общинският път е с асфалтова пътна
настилка, която била равна и суха. Единствената хоризонтална маркировка по
пътя била една пешеходна пътека в района срещу входа на фирма * ЕООД.
Имало и знак, указващ наличието на пешеходната пътека. Освен този знак,
друга вертикална маркировка по пътя нямало, с изключение на четири знака
за ограничаване на скоростта около склад № 2 на * ЕООД – три, указващи
ограничение на скоростта до 40 км/ч. и един, с ограничение до 30 км/ч. От
мястото, на което била разположена производствената база, в която работел
подс. П.К., той следвало да потегли в посока гр. * – *, надясно по общинския
път, като така участъкът със знаците на * ЕООД оставал далеч наляво спрямо
посоката на излизането му от цеха. Включвайки се в движението по
общинския път, подсъдимият следвало да премине през участъка пред
заводите на * ЕООД и * ЕООД. В района на пътя пред последния завод
нямало пешеходна пътека, нито знак за наличие на такава. След
произшествието, през 2019 г., е положена маркировка за пешеходна пътека и
са поставени знаци от двете страни на пътя, указващи наличието й. В
западния край на общинския път имало Т-образно кръстовище, като
движещите се по този път следвало да изчакат, преди да се включат в
движението по перпендикулярно разположения път - такъв от
републиканската пътна мрежа, поради поставен там знак „стоп“.
Пловдивският окръжен съд е приел, че фирмата * ЕООД и една от
складовите бази на * ЕООД имали поставени камери за наблюдение на
районите си, в чиито обхват попадали и части от пътното платно на
общинския път – Индустриален път № 2.
Към 14. 11. 2018 г., фирма * ЕООД нямала монтирани камери за
наблюдение на района пред базата си. Такива били поставени по-късно.
В мотивите към атакуваната присъда е прието, че след като приключил
4
работа на 14. 11. 2018 г., малко преди 17:30 ч., подс. П.К. се качил в
автомобила си „*“ с ДК № *, паркиран пред базата на фирмата му и потеглил.
Излизайки от служебния паркинг и завивайки надясно, той се включил в
минаващия пред базата общински път - Индустриален път № 2, като потеглил
в посока от изток на запад към главния път * – * –, намиращ се в края на
общинския път и образуващ Т-образно кръстовище с него, за да се прибере в
дома си в гр. *. Движел се в северната лента за движение по общинския път, с
включени къси светлини на колата във вече тъмната част на денонощието. В
района нямало улично осветление, от северната страна на пътя били
разположени производствени бази, а от южната – ниви и пасища. Пътното
платно на Индустриален път № 2 било с ширина 7,20 метра, с по една лента за
движение във всяка посока, без нанесена разделителна линия, липсвали и
линии, очертаващи края на пътното платно.
На същия ден в 17:33 ч., след приключване на работния ден, М. Б.
излязла през портала на фирма * ЕООД. Към този час, тя била единственият
напускащ района на завода служител. Бутайки велосипеда си, се насочила към
пътното платно на общинския път – Индустриален път № 2 пред завода, по
който, в посока изток, тоест наляво към * ЕООД и * ЕООД, следвало да се
прибере в дома си в с. *. Пострадалата била облечена с тъмни дрехи - черен на
цвят ватиран елек без ръкави, връхна дреха с качулка с червени, бели и черни
хоризонтални райета, блуза с дълги, черни на цвят ръкави и бяло-черно-синя
предна част и черно на цвят долнище на анцуг.
В момента на излизането й по южната пътна лента на Индустриален път
№ 2 минал товарен камион ТИР, заснет от камерите на фирма * ЕООД и на
фирма * ЕООД. В момент, когато нямало опасност от затрудняване на
движението по общинския път, М. Б., бутайки велосипеда си, навлязла в
северната лента за движение по пътя, но преди да се качи да управлява
колелото към дома си, по неустановени причини, паднала върху пътното
платно заедно с велосипеда.
Точно в този момент подс. П.К. вече се приближавал с автомобила си по
същата северна лента в посока към мястото, където се намирала М. Б.. По
време на движението си, той се разминал със заснетия малко преди това на
камерите ТИР, управлявайки автомобила си със скорост от около 69 км/ч.
Разминаването с ТИР-а, станало 13 секунди преди участъка, даващ начало на
5
опасната зона за спиране на автомобила на подсъдимия, като този участък се
намира в района на входа на * ЕООД.
Според първоинстанционния съд в момента на навлизане на М. Б.
на пътното платно и падането й върху него, подс. П.К. имал техническа
възможност да избегне произшествието, тъй като мястото било извън
опасната зона за спиране на автомобила. Движейки се на къси светлини,
той имал видимост към пешеходката и велосипеда на около 90 метра
разстояние, а технически съобразената скорост на движение съобразно
пътно-климатичната обстановка е била 86 км/ч.
Независимо от движението с технически съобразена скорост и
разстоянието, на което М. Б. е навлязла на пътното платно от дясно
наляво спрямо посоката на движение на подсъдимия, и е паднала на
платното, попадащо в параметрите - 91.64 м при бавен ход от нейна
страна, през 79.53 м при спокоен ход и 72.99 м при бърз ход, като и при
най-краткото разстояние, той е могъл да реагира, то подс. П.К. не
предприел действия в този момент, а продължил движението си напред
със средна скорост от 69 км./ч., като от изчисленията на
автоекспертите е видно, че дори е ускорил скоростта си.
Реагирал едва, когато се е намирал на около 38,53 м от пострадалата,
като чак тогава я възприел и задействал спирачната система на автомобила си.
В този момент М. Б. започвала да се изправя, като левият й крак бил стъпил
на платното, а с двете си ръце държала ръкохватките на велосипеда си.
Въпреки задействаната спирачна система на автомобила на подсъдимия,
около 2 секунди след реакцията му, настъпил удар, който бил неизбежен. Той
бил в предната част на л.а. „*“, като от изнесения при изправянето десен крак
на пострадалата, се счупил десния фар на автомобила, както и в лявата част на
тялото на пешеходката М. Б., и в предната част на държания от нея велосипед.
След първоначалния удар, който попаднал под центъра на тежестта на тялото
на пострадалата, предвид приведената й позиция, настъпило възкачване на
лекия автомобил върху тялото й и последвало преминаването му през него,
без да има прегазване с някое от автомобилните колела, тоест тялото на
пострадалата попаднало в участъка между гумите, което предизвикало
подскачане на самия автомобил. Предната част на държания от пострадалата
велосипед била прегазена от предно ляво колело на автомобила.
6
След удара, лекият автомобил, управляван от подсъдимия се установил
западно от мястото на настъпване на удара, на пътното платно в северната
лента за движение, а М. Б. останала на платното за движение зад лекия
автомобил, в положение, отразено в протокола за оглед и приложения към
него фотоалбум. Велосипедът останал извън платното за движение от южната
страна на пътя, на място и в положение, отразени в протокола за оглед и
фотоалбума към него.
Междувременно, още преди удара, от запад по общинския път, се
включил в движението товарния автомобил, управляван от св. Г. У., който
възприел светлини на идваща в срещуположна на неговата посока кола, на
около 400-500 метра, като му направило впечатление, че десния фар на тази
кола угасва и остава на габарит, а малко след това тя спира.
Приближавайки колата, през което време не се е разминал с нито един
автомобил, св. Г. У. забелязал, че зад автомобила има мъж, който говори по
телефон. Свалил стъклото на шофьорската врата на камиона и без да спира,
направил забележка на мъжа, това бил подсъдимият, да пусне аварийни
светлини щом е спрял на пътното платно и тогава да говори, като продължил
движението си на изток. Непосредствено след разминаването със спрелия на
платното автомобил, св. Г. У. възприел с периферното си зрение, че зад
спрелия автомобил има голям силует, но не могъл да оприличи какъв е точно.
До завиването му към склада на * ЕООД забелязал включващи се в
общинския път два автомобила в посока запад, като им присветнал с фарове,
предупреждавайки ги да намалят. Първият от тези автомобили бил
управляваният от св. Р. С., който тръгвайки си от работа се включил по
общинския път в посока запад. Малко след като възприел присветването на
фарове от страна на ТИР-а, движещ се в срещуположната лента, св. Р. С.
забелязал на пътното платно в своята лента лежащ човек, а малко по-напред -
спрял автомобил. Той заобиколил от ляво човека и автомобила, отбил извън
пътя - от лявата страна, спрял и отишъл да провери какво става. Тогава
установил, че на пътя лежи жена, която не дава признаци на живот. Забелязал
шофьора на автомобила – подс. П.К., който говорел по телефона –
сигнализирал на тел. 112. Попитал подсъдимия какво се е случило, при което
подсъдимият видимо притеснен, му отговорил, че не е видял жената, защото
била паднала на пътя и я ударил. Подсъдимият П.К. отишъл до своя
7
автомобил и пуснал аварийните му светлини. От предприятието * ЕООД
излезли хора, които казали, че това е работничка, която малко преди това си е
тръгнала от работа, коментирало се и обстоятелството, че страда от
заболяване, причиняващо припадъци, след което се прибрали вътре.
Свидетелят Р. С. възприел и смачкания велосипед на пострадалата – на
банкета край пътя от ляво.
При излизането си от портала на дружеството, М. Б. била пропусната от
охранителя – св. Й. Л., който отразил напускането й в системата на завода, и
след разменени реплики с пожелания за лека вечер, виждайки я как тръгва да
бута велосипеда си към пътя, се обърнал с гръб към нея и продължил да
върши обичайната си работа. Малко след това той чул силен шум от към
пътя, от който кабинката му се разтресла. В този момент обслужвал други
работещи, канещи се да излизат от предприятието, при което веднага се
обърнал да види какво става. Възприел на дясно от изхода на предприятието
тялото на М. Б. да лежи на пътното платно, като главата й сочела към завода,
а няколко метра по-нататък по пътя, имало спрял лек автомобил. Тогава, от
към този автомобил до оградата на завода приближил непознат за него мъж –
подс. П.К., като св. Й. Л. го попитал дали има нужда от помощ. Подсъдимият
отговорил, че вече се е обадил за помощ.
Сигналът за произшествието е подаден незабавно след настъпването му
от самия подсъдим. Първото обаждане е в момента след удара, докато
подсъдимият отивал към тялото на пострадалата, в 17:36:21 ч., при което
съобщил, че е ударил жена, която била на пътя и мисли, че не е жива, следват
и още две обаждания, с уточнения за мястото, и питане дали могат да
преместят жената - в 17:39:53 ч. и в 17:43:20 ч., като подсъдимият обяснил, че
е минал през жената. Операторът от център 112 осъществил конферентна
връзка с дежурен в ЦСМП – * – *, сигнала е препратен и на ОД на МВР – *.
Към мястото на инцидента незабавно потеглили екипи на спешна помощ и
полицията. Първи на мястото, в 17:46 ч., пристигнал дежурен медицински
екип от ЦСМП – филиал *, в състав - св. К. Ф. – фелдшер, и св. Я. С. -
шофьор на линейката, който констатирал смъртта й. През това време на място
пристигнал и дежурен полицейски екип при РУ на МВР –, в състав св. Г. Т. и
св. М. С..
Полицаите изпробвали подсъдимия с техническо средство за употреба
8
на алкохол - „Дрегер алкотест 7410“ с фабр. № ASRM 0071, като пробата
била отрицателна, след което го изпробвали и с еднократен полеви тест
„Дрегер Дръг чек 3000“ с № 58 по регистъра на РУ на МВР - *, като и тази
проба била отрицателна.
От заключението по назначената съдебномедицинска експертиза на
труп /т.1 л.138 ДП/, изготвена от вещите лица П.Т., И.Ц. и К.Х., е видно, че:
при огледа и аутопсията на трупа на М. Б. е установена множествена травма
изразяваща се в гръдна травма, включваща двустранно счупване на ребра,
белодробна контузия, наличие на кръв в лявата гръдна половина, разкъсване
на перикардната торбичка и разкъсвания на сърцето; коремна травма,
включваща разкъсване на черния дроб, излив на кръв в коремната кухина,
кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек, счупване на дясната срамна
кост; лицево-черепна травма, изразяваща се в разкъсно-контузни рани,
кръвонасядания, счупване на носни кости и горна челюст по типа Льо Форт 1;
счупване на двете бедрени кости, костите на дясната подбедрица, дясната
скочна кост; разкъсване на левия менискус; охлузване по коремната област;
кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по десния горен крайник;
кръвонасядания по ляв горен крайник; кръвонасядания, охлузване и разкъсно-
контузни рани по десния долен крайник; кръвонасядания и охлузвания по
левия долен крайник; леко изразена сърдечна хипертрофия. Според
експертите, причината за смъртта на М. Б. се дължи на остра кръвозагуба
поради разкъсвания на сърдечния мускул и черния дроб, възникнали в
резултат на причинената тежка гръдно-коремна травма. Установените
травматични увреждания са причинени по механизма на действието на твърд,
тъп предмет, причинени са пожизнено и се намират в пряка причинна връзка
с настъпилата смърт от ПТП на 14.11.2018 г. Била взета и кръвна проба за
изследване за употреба на алкохол. Аутопсията е извършена и кръвната проба
е взета, около 12 часа след настъпване на смъртта на пострадалата.
Кръвната проба е изследвана от вещото лице П. В. /т.1 л.158 ДП/, като
видно от заключението по назначената съдебно-химическа експертиза,
изготвена от него, в кръвта на М. Б. се констатирало наличие на етилов
алкохол в количество 0,41 промила.
Дрехите, с които била облечена М. Б. към момента на произшествието –
1 бр. черен на цвят ватиран елек без ръкави; 1 бр. връхна дреха с качулка с
9
червени, бели и черни хоризонтални райета; 1 бр. блуза с дълъг ръкав с черни
на цвят ръкави и бяло-черно-синя предна част; 1 бр. анцуг, черен на цвят; 1
бр. потник, черен на цвят; 1 бр. сутиен черен на цвят; 1 бр. дамско долно
бельо, бяло на цвят; 1 чифт чорапи бяло-шарени на цвят, били предадени от
Катедра „Съдебна медицина“ с протокол и предоставени на експерт за
изследване.
Според съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства
/т.1 л.161 ДП/, изготвена от вещото лице Д. Д., кръвната група по
еритроцитната система АВ0 на течната кръв, взета при аутопсията на трупа на
М. Б. е А/β/.
Експертът посочва, че по обекти с номера 2 (марлен тампон с
червеникавокафяво зацапване); 3 (марлен тампон с бледо червеникавокафяво
зацапване); 4 (регистрационна табела от автомобил с номер СМ 8115 СМ); 5
(връхна дреха с качулка с дълъг ръкав от ватиран плат, с червен, черен и бял
цвят); 6 (черно спортно долнище с прокъсан десен крачол); 7 (черен прокъсан
шушлеков елек); 8 (черен потник от памучен плат); 9 (спортен сутиен от
черен памучен плат); 10 (цветна дамска блуза с дълъг ръкав от плат с черен,
зелен, кафяв и бежов цвят и три копчета отпред, под деколтето); 11 (бежово,
долно, дамско бельо с апликация на цветя отпред) и 12 (чифт сиви чорапи с
цветни шарки) има кръв, която е човешка и в която се доказват „А“
аглутиногени и бета /β/ аглутинини. Кръвната група по еритороцитната
система АВ0 на човешката кръв по обектите с посочените номера е А/β/ и
може да бъде от М. Б., както и от всеки друг човек със същата кръвна група.
При макроскопско и микроскопско изследване на снопчета от влакна –
обект № 1, се установява, че влакната имат характерна подредба на
кутикулните клетки от повърхностния слой и структура на сърцевината.
Сърцевината била непрекъсната – лентовидна, заемала около 2/3 от
кортикалното пространство, като според специфичната подредба на
повърхностния слой от кутикулни клетки, наличието на лентовидна
сърцевина, нейната дебелина и характерна вътрешна структура, снопчето от
обект № 1 е от влакна, представляващи животински косми.
Съгласно заключението по назначената комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза /т.1 л.174 ДП/ скоростта на движение на л.а. „*“,
непосредствено преди задействане на спирачната му система, била около 69
10
км/ч., определена от приложения видеозапис. Скоростта в момента на удара е
по-малка, но близка до тази преди задействане на спирачната система, като
предвид липсата на данни за интензивността на спирането преди мястото на
удара, тя не може да се определи точно. Дължината на пълния спирачен път
(опасна зона) при движение на автомобила в конкретната пътно-климатична
обстановка с установената скорост е била 65,56 м.
Пътят изминат от л.а. „*“ при навлизане на пешеходката, бутаща
велосипед на платното за движение пред автомобила е бил около 91,64 м при
бавен ход, 79,53 м при спокоен ход или 72,99 м при бърз ход на пешеходката.
Така определените разстояния са минимални, при най-краткия път, изминат
от пешеходката, бутаща велосипеда, при навлизане от дясно на платното за
движение и при реакция на водача, в момент, в който пешеходката вече е била
паднала към земята. Дължината на видимост към пешеходец с тъмни дрехи,
без светлоотразители, на къси светлини на фаровете, е около 55 - 65 м. В
случая до пешеходката е имало велосипед, с метални елементи по него и той
като цяло отразява светлината по-добре от дрехите. За това, експертите в тази
експертиза са приели видимост към пешеходеца и велосипеда около 90 м.
Водачът на л.а. „*“ е имал видимост към пешеходката М. Б., бутаща
велосипед при навлизането й на платното за движение, както и в момента, в
който л.а. „*“ се намира на разстояние от мястото на удара, равно на
дължината на пълния спирачен път (опасна зона), т.е. когато водачът при
своевременна реакция, би спрял преди мястото на удара.
В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на видимост към пешеходката, бутаща велосипед при
движение на къси светлини е била 86 км/ч., при което, скоростта на движение
на л.а. „*“ - 69 км/ч., е технически съобразена в конкретната пътно-
климатична обстановка при движение на къси светлини.
Според експертите, в анализираната пътна ситуация, от момента на
навлизане на пешеходката М. Б., бутаща велосипед на платното за движене
пред автомобила, водачът, при движение със скорост 69 км/ч. (и при
движение със скорост 50 км/ч.) е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстремно спиране, тъй като мястото на удара било извън опасната
зона на автомобила.
11
Водачът на л.а. „*“ е имал техническа възможност да избегне удара,
чрез безопасно екстремно спиране, при движение със скорост 69 км/ч. (и при
движение със скорост 50 км/ч.), при своевременна реакция от негова страна,
при навлизане на пешеходката на платното за движение. По време на ПТП,
автомобилът е бил на къси светлини.
Според европейската асиметрична система на късите светлини,
средната дължина на осветената зона пред автомобила е около 70 ÷ 80 м. На
дълги светлини осветената зона е над 150 м. Посочено е, че крушката на
десния фар на лекия автомобил „*“ е от тип Н4, като балонът е
разхерметизиран. Жичката на късите светлини е окислена и е в по-тъмен
цвят, тъй като при разхерметизиране на балона е била нагрята, а жичката на
дългите светлини е с метален блясък. Следователно по време на ПТП,
автомобилът бил на къси светлини.
Вещите лица са констатирали, че на приложения видеозапис се вижда,
че неизвестен товарен автомобил, движещ се насрещно, преминава през
мястото, в което л.а. „*“ се намирал на разстояние от мястото на удара, равно
на дължината на пълния спирачен път (опасна зона), т.е. когато водачът при
своевременна реакция, би спрял преди мястото на удара, около 13 секунди
по-рано, при което неизвестният товарен автомобил, движещ се насрещно, не
е попречил на водача на л.а. „*“ с фаровете си.
Най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на ПТП е
следният: водачът П.К. управлявал автомобила си по платното за движение на
пътя в индустриалната зона, в посока от изток на запад. През това време М. Б.
била на вход/изход на предприятие. Когато лекият автомобил е бил на около
73-91 м, пешеходката, бутаща велосипед, е навлязла на платното за движение
в посока север-юг, от дясно-наляво пред автомобила, след което е паднала
към земята. Водачът на автомобила е реагирал около 1.79 сек. до 2.76 сек.
след това, когато се е намирал на около 38,53 м, като е задействал спирачната
система, но въпреки това, след около 2 секунди е настъпил удар, който е бил
неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на лекия автомобил и в лявата
част на тялото на пешеходката. След това, лекият автомобил се е установил
на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед, М. Б. останала на
платното за движение на място и в положение, отразени в същия протокол,
велосипедът останал извън платното, на място и в положение, отразени в
12
протокола.
Експертите считат, че основната причина за настъпилото произшествие
от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „*“ – подс. П.К., не е реагирал
своевременно на опасността от удар с пешеходката М. Б., която се намирала
на платното за движение пред автомобила.
Първите настъпили травми са установените контактни увреждания по
трупа, изразяващи се в повърхностни и дълбоки кръвонасядания и
охлузвания по левия долен крайник, многофрагментно счупване на лявата
бедрена кост с обособяване на триъгълен костен фрагмент и разкъсване на
външен менискус на лявата коленна става.
Травматичните увреждания са причинени по механизма на действие на
твърди, тъпи предмети. Причината за смъртта на М. Б. е в резултат на остра
кръвозагуба, поради разкъсване на сърдечния мускул и черния дроб от
причинената тежка гръдно-коремна травма.
Въз основа на липсата на травматични увреждания и зацапвания по
дрехите, специфични за прегазване (напр. отпечатъци от гумите – позитивни
(изпъкнали) и негативни (вдлъбнати), съответно като зацапвания по дрехите и
тялото, или като кръвонасядания по кожата, циркулярни отслоявания на
кожата и подлежащите тъкани от костите, деформации и многофрагментни
фрактури на черепа, многофрагментни фрактури на ребрата (предна и задна
аскиларна + паравертебрална линия + фрактура на гръдната кост по директен
и индиректен механизъм, фрактури на спинозните израстъци на прешлените,
откъсвания и разместване на вътрешни органи, двустранни множествени
фрактури на тазовите кости), следва да се отхвърли наличието на прегазване,
за каквото в съдебномедицинската практика се разбира преминаване на едно
или няколко от колелата на автомобила върху дадена част от тялото.
Поради наличието на множество счупвания на ребра по индиректен
механизъм и наличието на зацапвания по долната повърхност на шасито в
дясната му външна трета с червеникава течност, съмнителна за кръв, най-
вероятно след първоначалния удар е настъпило възкачване на лекия
автомобил върху трупа.
Ивичестите нацепвания на кожата в областта на слабинните гънки,
които се установяват по трупа, не следва да се приемат с категоричност, като
белег за прегазване, поради факта, че същите могат да се получат и при
13
блъскане на пешеходец в изправено положение от лек автомобил при рязкото
изместване на крайниците и прегъването на туловището в момента на удара.
Въз основа на прижизнеността на всички травматични увреждания,
краткият интервал от време на настъпването им, наличието на инерционни
травми и травми от притискане, следва да се приеме, че е налична комплексна
генеза на възникване на уврежданията, а именно при първоначален удар,
падане върху пътната настилка и последващо притискане.
Вещите лица заключават, че уврежданията по левия долен крайник и
по-специално разкъсването на външен менискус и счупването на лявата
бедрена кост, с оформяне на триъгълен костен фрагмент на височина,
съвпадаща с височината на границата фар с броня, доказват аксиалното
натоварване на левия крайник, т.е. към момента на тяхното причиняване,
пострадалата била в положение с натоварен и изправен ляв крайник. Същите
не могат да се получат при легнало положение на пострадалата. В полза на
това, че тя била в положение, стъпила на крака, а не в седнало положение
върху велосипеда, говори не само вида и разположението на травмите, а и
липсата на травматични увреждания в областта на перинеума, типични от
действието на седалката на велосипеда.
Въз основа на разположението на триъгълния фрагмент и разкъсването
на външен менискус, травматичната сила е действала отпред-назад и отвън-
навътре спрямо положението на тялото. Наличията на фигурно кръвонасядане
по гръбната повърхност на лявата длан и травматичните увреждания по
гръбната повърхност на дясната длан, причинени от ръчните спирачки на
колелото, доказват, че в момента на удара пострадалата е държала двете
ръкохватки на велосипеда. Липсата на побитости по предния капак и
счупвания на предния прозорец доказват, че първоначалният удар е бил под
центъра на тежестта на пострадалата, което е възможно при наведена
позиция.
От заключението на вещото лице А. К. /т.1 л.108 НОХД/ се установява,
че трите, приложени по делото диска са външни оптични носители – CD, като
първият диск (предаден доброволно от системен администратор на „*“
ЕООД), съдържа три броя папки, всяка съдържаща файлове с видео материал
от три камери. Файловете, записани на диска са с разширение mp4 и
съдържат видео информация, като при записването е използван кодек Н264,
14
видео материалът е цветен, с резолюция 2688х1520 пиксела, от 15 до 20
кадъра в секунда, без записана аудио информация. Видеозаснемането е
осъществено от три отделни статични камери, предназначени за охрана и
мониторинг. Видеоматериалът на всеки от файловете протича гладко и без
прекъсвания в рамките на файла. Не се откриват артефакти или други
дефекти, показател за наличие на манипулация на съдържанието на
файловете. Не е известен механизма на пренасяне на файловете от
записващото устройство към оптичния носител.
Вторият диск (предаден доброволно от служител на „*“ ЕООД),
съдържа два файла с видео материал от две камери. Файловете, записани на
диска са с разширение avi и съдържат видео информация, като при
записването е използван кодек CRAM, видео материалът е цветен, с
резолюция 1920х1080 пиксела, 12 кадъра в секунда, без записана аудио
информация. Видео заснемането е осъществено от две отделни статични
камери, предназначени за охрана и мониторинг. Видео материалът на всеки
от файловете протича гладко и без прекъсвания в рамките на файла. Не се
откриват артефакти или други дефекти, показател за наличие на манипулация
на съдържанието на файловете. Не е известен механизма на пренасяне на
файловете от записващото устройство към оптичния носител.
Третият диск съдържа информация от тел. 112 и не е изследван. Вещото
лице К. посочва, че видео-записващите устройства не позволяват извършване
на манипулация в съдържанието на файловете в паметта си. Възможната
манипулация на записи във видео-записващите устройства е изтриване на
информация.
В хода на досъдебното производство, е извършен оглед на ВД /т.1 л.33
ДП/ на диска със записи от три охранителни камери на * ЕООД, като в
съставения за това действие протокол, е отразено, че на записа от първата
камера, насочена в посока запад /в която е съседното предприятие * ЕООД/
има четиридесет кратки видеофайла, на шестият от които се забелязва как в
18 ч. 34 м. и 35 с., в посока от запад на изток се движи товарен автомобил. В
18 ч. 34 м. и 49 с., се вижда, че от посока изток в посока запад, се движи лек
автомобил, тъмен на цвят, наподобяващ марка „*“, на който не може ясно да
се види регистрационния номер, поставен отзад. Този автомобил се движи
видимо бързо, като в 18 ч. 34 м. и 53 с., се наблюдава светването на задните
15
му стоп-светлини и подскачането на автомобила, в момента, в който той се
намира в участъка до входно-изходен портал на завод * ЕООД. След това
няма видимост към този автомобил, защото пречи ниска постройка до пътя.
На седмия видеофайл, се вижда, че от посока запад в посока изток се движи
товарен автомобил, който видимо се движи много бавно, преминавайки
покрай входно-изходен портал на завод * ЕООД, в 18 ч. 35 м. и 21 с., спира
там, в 18 ч. 35 м. и 28 с., потегля бавно, като в това време в посока изток-
запад преминава лек автомобил, на който светват задните стоп светлини, в 18
ч. 35 м. и 33 с., товарният и лекият автомобил се разминават. В това време
покрай входно изходен портал на фирма * ЕООД преминава друг лек
автомобил, движещ се в посока изток-запад, като този автомобил спира зад
описания по-горе друг лек автомобил в 18 ч. 35 м. и 41 с. В 18 ч. 35 м. и 44 с.,
товарния автомобил преминава точно покрай входно - изходен портал на
фирма * ЕООД и се вижда цвета на влекача – бял, а по цялата дължина на
тегленото ремарке има надпис * и лого на *. В 18 ч. 35 м. и 53 с., от паркинга
на * ЕООД преминава лек автомобил, наподобяващ марка „*“ комби, тъмен
на цвят, който излиза през входно - изходен портал на фирмата и потегля в
посока запад.
В 18 ч. 36 м. и 04 с., в далечината в посока запад, в участъка до входно-
изходен портал на завод * ЕООД, до ниската постройка до пътя, се наблюдава
премигване от включени аварийни светлини.
В 18 ч. 36 м. и 10 с., се наблюдава намаляване и спиране на излезлия от
паркинга автомобил, наподобяващ марка „*“, който спира зад автомобила с
включени аварийни светлини.
Другите файлове от тази камера, както и файловете от другите две
камери на * ЕООД не съдържат пряка информация, относима по делото.
Показанията на часовника се разминават с един час с действителното време,
тъй като не е бил настроен при смяната на лятно със зимно часово време.
Видно е, че камерите са заснели части от движението на подсъдимия и
свидетелите У., С. и В., както и на неустановения ТИР минал по-рано в
посока изток, като автоекспертите посочват, че той се е разминал с
подсъдимия преди навлизането му в района на опасната зона за спиране, и в
този смисъл не е повлиял на видимостта на подсъдимия към мястото на
инцидента, респективно към пострадалата и велосипеда.
16
Описаната фактическа обстановка, е приета за установена въз основа
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните непосредствено в
съдебно заседание свидетели: Т.Б., Т.Р., М.Л., М. В., Й. Л., Г. У., вкл. и
показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, изцяло
прочетени в съдебно заседание, св.М. С., К. Ф. и Я. С..
С основание показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия
са възприети с доверие. По време на въззивното съдебно следствие
подсъдимият отново даде обяснения /л.87 ВНОХД/, които изцяло
съответстват на установената фактическа обстановка.
Събраните гласни доказателства са логични, последователни,
кореспондират едно с друго и съответстват на останалите доказателства,
събрани по делото: съдебно-медицинска експертиза на труп /т.1 л.138 ДП/,
комплексната СМЕ и съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /т.1
л.174 ДП/, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства /т.1
л.161 ДП/, справка за съдимост /т.1 л.12 ДП/, характеристична справка /т.1
л.13 ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /т.1 л.14 ДП/, протокол за
оглед на веществени доказателства /т.1 л. 39 ДП/, протокол за оглед на
веществени доказателства /т.1 л.68 ДП/, протокол за оглед на
местопроизшествие /т.1 л.81 ДП/, СХЕ /т.1 л.158 ДП/, седмичен график /т.1
л.240 ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /т.2 л.33 ДП/, СD
диск, протокол за доброволно предаване/т.2 л.44 ДП/, протокол за оглед на
веществени доказателства /т.2 л.45 ДП/, СD диск, протокол за доброволно
предаване/т.2 л.54 ДП/, протокол за доброволно предаване /т.2 л.55 ДП/,
писмо от Община * /т.2 л.60 ДП/, скица /т.2 л.61 и сл./, писмо от Община *
/т.2 л.67 ДП/, скица /т.2 л.68 /, писмо от ОПУ /т.2 л.72 ДП/, писмо и СD диск
от тел. 112 /т.2 л.76 ДП/, удостоверение за наследници /т.2 л.83 ДП/, справка
/т.2 л.89 ДП/, данни за изход /т.2 л.92 ДП/, списък /т.2 л.91 ДП/, анекси към
трудов договор /т. л.93 и сл. ДП/, трудов договор /т.2 л.99 ДП/, справка /т.2
л.100 ДП/, справка за нарушител /т.2 л.134 ДП/, констативен протокол /т.2 136
ДП/, справка КАТ /т.2 л.138 ДП/, СУМПС и талон /т.2 л.139 и сл. ДП/, писмо
на Община * /т.3 л.10 и скица ДП/, а така също и от приложените по делото
веществени доказателства.
Основният довод в допълнението към въззивната жалба, пространно
развит в нея, е свързан с твърдението, че неправилно първоинстанционният
17
съд е възприел заключението на комплексната автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза и въз основа на това е изградил и незаконосъобразно
правни изводи. Според защитата, внимателният прочит на всички събрани по
делото доказателства, а така също и на цитираната петорна АТЕ и СМЕ води
до извода, че извършеното от подс. П.К. е несъставомерно и същият следва да
бъде признат за невинен и оправдан.
За да може този довод да бъде обсъден и анализиран обстойно,
настоящата инстанция прецени, че действително в приетата от Пловдивския
окръжен съд петорна комплексна АТСМЕ са изяснени основни неща по
отношение на точката на удара.
Няма спор, че това е станало по дължина на около 1 метър западно от
ориентир 2, приет в протокола за оглед, и по широчина на 1,3 – 2,3 метра
южно от северната граница на платното за движение.
В тази експертиза е установена и скоростта на движение на лекия
автомобил „*“, непосредствено преди задействане на спирачната система,
като експертите приемат, че тя е била 69 км/час. Не е без значение да се
отбележи, че скоростта е установена от приложения по делото видеозапис.
Определена е и дължината на опасната зона при движение на автомобила в
конкретната пътно-климатична обстановка, а именно 65,56 метра. Експертите
по това заключение са приели, че според европейската асиметрична система,
при движение на къси светлини дължината на осветената зона пред
автомобила е била около 70 – 80 м. Те подробно са описали и най-вероятния
механизъм на причиняване на ПТП.
Особено внимание на тази експертиза обаче трябва да се обърне на т. 4
от нея, където вещите лица са дали отговор на въпроса досежно момента на
първоначалната видимост на водача на лекия автомобил към пострадалата,
като им е поставена задача да изследват вариантите дали тя се е намирала
легнала на пътното платно или изправена.
Отговаряйки на този въпрос, експертите са посочили три варианта на
навлизане на пострадалата М. Б. на пътното платно, бутайки велосипеда, а
именно прието е, че моментът, от който подсъдимият е имал възможност да
забележи пострадалата при бавен ход е 91,64 метра, при спокоен ход – 79,53
метра и при бърз ход – 72,99 метра. Освен това те са посочили, че дължината
на видимост към пешеходката при движение на къси светлини на фаровете е
18
около 55,65 метра.
Също от важно значение в това заключение е и становището на
експертите, че в случая до пешеходката е имало велосипед, който е имал
метални елементи по него и като цяло отразява светлината по-добре от
дрехите и затова те са приели видимост към нея, съответно пешеходец и
велосипед, около 90 метра.
Тези изводи на експертите са били възприети и в мотивите към
първоинстанционния съдебен акт в тяхната вариантност /л. 222, абзац 1, изр.
4/.
Въззивната инстанция обаче констатира, че: на първо място, в мотивите
към атакувания съдебен акт не е посочен кой от трите варианта се приема за
установен, за да може въз основа на това да се изграждат и съответните
правни изводи. На второ място, в конкретния случай това разстояние,
посочено от експертите, представлява от колко метра водачът на автомобила
обективно е имал възможност да възприеме пешеходката, бутаща велосипеда
и неправилно те са били интерпретирани в мотивите към присъдата, че това
всъщност е пътят, изминат от лекия автомобил, което очевидно не
кореспондира със заключението на вещите лица. В това заключение
експертите са подчертали, че основна причина за настъпилото произшествие
от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил „*“ не е
реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката М. Б., която се
намирала на платното за движение пред автомобила.
Друга важна констатация от това заключение е, че в момента на
причиняване на уврежданията по левия долен крайник, пострадалата е била в
положение с натоварен и изправен ляв крайник. Същите не могат да се
получат при легнало положение на пострадалата. Освен това, експертите са
приели, че в момента на удара пострадалата е държала двете ръкохватки на
велосипеда.
С оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по
делото и анализиране на всички обстоятелства, по които защитата е
направила възражение във въззивната жалба, Пловдивският апелативен съд
назначи допълнителна комплексна АТСМЕ /л.156 ВНОХД/. Експертите по
тази допълнителна експертиза дадоха своето заключение, но след като е
извършен допълнителен оглед на лекия автомобил, управляван от
19
подсъдимия, и велосипеда, който е бил бутан от пострадалата преди
произшествието. В това заключение също са посочени варианти относно
разстоянието, от което подсъдимият е могъл обективно да възприеме
пострадалата като опасност и по какъв начин променя това негово възприятие
евентуално наличието на метални части по велосипеда, което обстоятелство е
прието като вариант в депозираната комплексна експертиза в хода на
досъдебното производство. Освен това, осветеността пред автомобила е била
конкретно замерена, като е отбелязано, че десният фар на автомобила е бил
счупен, поради което е невъзможно да се измери осветеността пред него.
Ето защо въззивната инстанция счита, че при изготвянето на това
заключение експертите са разполагали с много повече обективни данни,
включително с приложените по делото като веществени доказателства лек
автомобил и велосипед, а освен това, и с депозираните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства.
От съществено значение е, че изследвайки увреждането на предния
десен фар, в какъвто смисъл беше искането на защитата във въззивната
жалба, те са стигнали до заключението, че счупването на фара и бронята са
получени при удар на тялото на пострадалата пешеходка, която в този момент
не е била в изправено положение, а е била приведена и съответно центърът на
тежестта й е бил именно на височината на бронята.
По отношение на възможността метални части да отразяват светлините
на фаровете, в какъвто смисъл е и искането на защитата във въззивната
жалба, експертите са посочили, че след извършения оглед на велосипеда е
установено, че същият е силно замърсен и на няколко части, вследствие на
удара. При насочване на източник на светлина към падналия велосипед,
светлите елементи, като каплите, отразяват част от светлината, а
светлоотразителните елементи на двата педала отразяват много добре
светлината, ако те са насочени срещу нейния източник.
В конкретния случай обаче, Пловдивският апелативен съд счита, че
въпреки положените усилия по време на съдебното следствие и пред първата,
и пред настоящата инстанция, не беше установено в кой момент пострадалата
е навлязла в платното за движение, в кой момент тя е паднала и колко време е
останала там и къде точно се е намирал лекият автомобил, управляван от
подс. П.К.. В същото време, няма и обективни данни, въз основа на които да
20
се определи дали пострадалата не е закривала с тялото металните части от
каплата на падналия велосипед и дали светлоотразителните елементи на
педалите са били насочени към източника на светлина, т.е. фаровете на
приближаващия автомобил. Поради тази причина Пловдивският апелативен
съд приема най-благоприятния вариант за подсъдимия, а именно същият да е
имал обективна възможност да възприеме пострадалата в момента, в който тя
се е намирала в приведено положение, като центърът на тежестта на тялото е
бил на височината на бронята с изпънат ляв крак, държейки ръкохватките на
велосипеда. Местоположението на тялото е било такова спрямо металните
части на каплата, че е нямало възможност те да бъдат осветени от фаровете на
автомобила, а педалите са били в такова положение, че светлоотразителните
елементи не са били в посока да отразяват светлината, идваща от
приближаващия автомобил.
Категорично експертите приемат, че автомобилът се е движил на къси
светлини. Това се установява от тяхното заключение /л. 176 ВНОХД/, от
което е видно, че при конкретното изследване на крушката на фара е
установено, че тя е от тип Н4, балонът е разхерметизиран, жичката на късите
светлини е окислена и е в по-тъмен цвят. Тъй като при разхерметизиране на
балона тя е била нагрята, а жичката на дългите светлини е с метален блясък,
се прави извод, че подсъдимият е шофирал на къси светлини.
При движение на къси светлини и технически изправен автомобил,
експертите отново са посочили, че осветената зона пред автомобила е в
порядъка на 70 – 80 метра. Скоростта на движение на лекия автомобил също е
потвърдена с тази, която е била констатирана още в първоначалното
заключение, а именно 69 км/час. В най-благоприятния за подсъдимия
вариант, при облечен пешеходец с тъмни дрехи, без отразявани на светлина
от метални части и от светлоотразителни елементи, при наведено положение
на тялото, с изпънат ляв крак и захванати ръце на дръжките на велосипеда,
според експертите, подсъдимият е имал обективна възможност да забележи
велосипеда от разстояние 76 – 77 метра и съответно пешеходката от 65 – 66
метра. Според експертите, опасната зона в случая е 65,56 метра, като
подсъдимият е реагирал от разстояние 38,53 метра. В заключението /л.192
ВНОХД/ при отговора на въпрос 5 и разясненията, които дадоха вещите лица
в залата и от данните, които са приели в своето заключение, се установява, че
при своевременна реакция той е имал техническа възможност да предотврати
21
пътно-транспортното произшествие. Мястото на удара е било извън опасната
зона.
Ето защо, с оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че не
може да се възприеме тезата на защитата, че в случая се касае за случайно
деяние респ. пострадалата се е намирала в опасната зона и деянието е
несъставомерно, понеже ударът бил непредотвратим.
Също в хода на въззивното съдебно производство беше изяснено и
обстоятелството дали е възможно падането на пострадалата на пътното
платно, бутайки велосипеда, да се дължи на нейно заболяване, за което са
събрани доказателства в хода на първоинстанционното производство.
От допълнителната СМЕ на вещите лица П. Т., И.Ц. и К.Х. /л. 104
ВНОХД/ се установява, че съвпадението на формата и размерите на
кръвонасядането на гръбната повърхност на лявата длан с тези на дръжката на
лявата спирачка, установени при извършеното биотрасологично изследване,
доказва, че пострадалата е държала ръкохватките на колелото по време на
ПТП, т.е. извършвала е фино координирано движение на левия горен
крайник, поради което ако се допусне, че тя е била в период на обърканост
след получен епилептичен гърч, то тя не би могла да извърши такова
адекватно движение, изискващо координирано съкращение на определени
мускулни групи на лявата ръка. Поради това и експертите са направили извод,
че ако е било налице падане на пострадалата преди ПТП, то не е в резултат на
заболяванията й.
Със същата експертиза беше изяснен и въпросът дали би могло да се
приеме, че към момента на обаждането на телефон 112, което е станало в
17:36:21 часа /том 2, л. 76 ДП/ и известно време след това пострадалата е била
жива, като се има предвид, че автомобилът на Бърза помощ е пристигнал в
17:46 и е отпътувал в 18:03 часа, след като е констатирал смъртта на М. Б..
Експертите са посочили, че при продължаваща хеморагия се развива тежък
кардиоваскуларен колапс, причинен от прогресивна сърдечна дисфункция,
загубите на течности от периферните тъкани и невъзможността за
артериолнавазоконстрикция, които процеси обикновено завършват със смърт.
Касае за артериално-венозно кървене с кратък период на време от
жизненоважни органи, което причинява бързо настъпване на необратими
процеси и смърт.
22
С оглед на тези изводи на вещите лица, Пловдивският апелативен съд
приема, че смъртта на пострадалата е настъпила бързо, поради което и не
може да се приеме, че в случая е налице оказана помощ от страна на
подсъдимия, което да налага и евентуално разсъждения относно промяна на
правната квалификация на деянието.
Също в хода на въззивното съдебно заседание по категоричен начин се
установи, че местопроизшествието не се е намирало в населено място, в
какъвто смисъл е изводът на Пловдивския окръжен съд. Видно от писмо на
Община * от 16. 03. 2022 г. /л. 103 ДП/, Индустриалната зона *, намираща се в
землището на с. *, е извън границите на населеното място и няма транспортна
схема на участъка, която да бъде представена и приложена по настоящото
дело.
С оглед на установените по-горе обстоятелства Пловдивският
апелативен съд приема, че местопроизшествието се намира извън населено
място, поради което и ограничението за движение със скорост над 50 км е
неприложимо в случая, поради което и с основание първоинстанционният съд
е преценил, че подсъдимият не е нарушил правилата, регламентирани в чл. 21
ал. 1 ЗДП. В хода на въззивното съдебно следствие беше безспорно
установено, че движейки се на къси светлини в условията на нощна видимост
скоростта от 69 км/ч е била съобразена с атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя, превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия за видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
В хода на въззивното съдебно следствие се изясни, че пострадалата
е бутала велосипеда и в един момент е загубила равновесие и е паднала.
Държейки го за двете ръкохватки тя е започнала да се изправя. От
допълнителната съдебно - медицинска и автотехническа експертиза
назначена от Пловдивския апелативен съд /и с оглед приетата най-
благоприятна обстановка за подсъдимия, описана по-горе/ също по
категоричен начин се установи, че преди произшествието при липса на
отразяване от светлоотразителните елементи на педалите и каплата
на велосипеда и предвид тъмните дрехи, с които е била облечена
пострадалата, при осветеност пред автомобила при движение на къси
светлини - между 70 – 80 м, велосипедът е могъл да бъде забелязан от
23
разстояние 76 – 77 м, а пешеходката от 65 – 66 м при опасна зона за
спиране 65,56 м. Подсъдимият е закъснял с реакцията си, въпреки че
обективно е имал възможност да възприеме и велосипеда, и пешеходката
и е реагирал едва когато автомобилът е бил на разстояние 38,53 м от
точката на удара. Това са безспорно установените обстоятелства след
провеждането на въззивното съдебно следствие.
Другото безспорно установено обстоятелство е, че загубата на
равновесие и падането не се дължи на някакво заболяване от страна на
пострадалата, поради обстоятелството че същата е извършвала координирани
движения, свързани с държането на ръкохватките на велосипеда. В същото
време не бива да се пренебрегва обстоятелството, че съгласно съдебно –
химическата експертиза, която беше коментирана по-горе, в кръвта й е било
установено наличие на алкохол 0,41 промила.
Всичко това води до извода, че в случая не е налице нарушение на чл.
20 ал. 1 ЗДП, а именно водачът да не е контролирал непрекъснато превозното
средство, което управлява.
Не е налице и нарушение по чл. 20 ал. 2 изр. 1 ЗДвП, т. е. движение с
несъобразена скорост, още повече че не може да се приеме, че велосипедист
паднал на пътното платно в процес на изправяне, където е нямало
хоризонтална и респ. вертикална маркировка даваща му възможност да
премине, не може да се приеме като предвидимо препятствие, за да
субсумира нарушение по този текст. Пловдивският апелативен съд счита, че
неправилно първостепенният съд е приел, че в случая е нарушен чл. 5 ал. 1 т.
1 и чл. 5 ал. 2 т. 1 ЗДвП, понеже същите са общи разпоредби. В същия смисъл
е необходимо да се преценя и неправилното приемане от Окръжния съд, че е
извършено нарушение и по чл. 116 ЗДвП, тъй като подсъдимият, като водач
на пътно - транспортно средство не е бил внимателен и предпазлив към
пешеходката.
Пловдивският апелативен съд счита за основателно искането на
представителя на Апелативна прокуратура във въззивното заседание, че в
случая е необходимо да се приеме, че подсъдимият е нарушил чл. 20 ал. 2 изр.
2, тъй като подс. П.К. не е изпълнил задълженията си като водач да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. Както беше посочено по-горе, обективно той е имал възможност
24
да забележи изправящата се пострадала М. Б. и ако е реагирал своевременно,
а не е закъснял с реакцията си, то произшествието е нямало да настъпи.
Поради това и не може да се приеме защитната теза, която се поддържа във
въззивната жалба и която беше обстойно проверена и обсъдена, чрез
събиране на нови доказателства по време на въззивното съдебно следствие, че
подсъдимият следва да бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН, т. е.
налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. С оглед на това и с
основание не се поддържа тезата, направена в протеста, за евентуална
преквалификация на деянието по чл. 123 НК.
Настоящата инстанция счита, че няма пречка нарушението по чл. 20 ал.
2 изр. 2 ЗДвП да бъде прието като пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, запълващо бланкетната норма на чл. 343 ал. 1 б. В вр.
чл. 342 ал. 2 НК.
Съгласно т. 7 от ТР № 2/2016 г. ОСНК съдът е компетентен да даде
правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на
чл. 343 НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани
фактически обстоятелства по извършването му.
В конкретният случай в обстоятелствената част на обвинителния акт
това нарушение е описано /л. 5 абз. 2 от обвинителния акт/. Отделно от това в
диспозитива на обвинителния акт прокурорът е отразил, че подсъдимият е
нарушил чл. 20 ал. 2 ЗДвП, като посочвайки очевидно и двете изречения на
тази норма включително и словесно е посочил, че подсъдимият е следвало да
спре при възникване на опасност за движението, каквото се е явявала
пресичащата пешеходка М. Б..
Отделно от това, подобно искане на практика е отправено и в протеста
пред въззивната инстанция /л. 33 абз. 2 и 3 и на л. 33 гърба ВНОХД/, където
също е формулирано искане, с оглед приемане за извършване на нарушение
по чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП.
Ето защо Пловдивският апелативен съд счита, че действително това е
нарушението допуснато от подс. П.К., въз основа на което и с оглед нормата
на чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК, следва да бъде ангажирана неговата
наказателна отговорност.
По отношение на останалите твърдени нарушения на ЗДвП в протеста,
който не се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура,
25
настоящата инстанция намира, че напълно правилно първостепенният съд е
преценил, че същите не са допуснати и не са свързани с настъпилото
произшествие и напълно правилно по тях подсъдимият е бил признат за
невинен и оправдан.
Предвид на изложеното съдът счита, че подс. П.К. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието,
визирано в чл. чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК, понеже на 14. 11. 2018 г.
на индустриален път 2, в землището на с. *, общ. *, обл. *, при управление на
МПС – лек автомобил * с рег. № *, е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на М. К. Б..
Подсъдимият следва да бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по
отношение на това да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 5
ал. 1 т. 1 и по чл. 5 ал. 2 т. 1 ЗДвП.
От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на посочената правна квалификация Пловдивският апелативен
съд счита за основателно алтернативно поддържаното искане от защитата,
което се споделя и от представителя на прокуратурата, за намаляване размера
на наложеното наказание.
Първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни, трудовата му ангажираност, наложеното му само
едно административно наказание за нарушаване на ЗДвП в иначе над 20-
годишния му стаж като водач. Първоинстанционният съд обаче е следвало
също така да отчете и поведението на подсъдимия непосредствено след
извършеното, а именно обаждането на тел. 112, обстоятелството, че
пострадалата е била паднала на земята и е била в процес на изправяне,
включително и наличието на алкохол в кръвта й 0,41 промила.
Отегчаващи отговорността обстоятелства няма.
Поради всичко изложено по-горе съдът счита, че най-справедливо е
наказанието лишаване от свобода да бъде намалено от ТРИ на ДВЕ ГОДИНИ,
който размер най-добре ще способства за постигане целите както на
специалната, така и на генералната превенция по смисъла на чл. 36 НК.
Предвид на посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства
Пловдивският апелативен съд счита, че напълно законосъобразно е
приложена хипотезата на чл. 66 НК. Подсъдимият не е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер и очевидно целите на
наказанието биха се постигнали и без ефективното му изтърпяване.
Справедливо е обаче изпитателният срок да бъде намален от ПЕТ на ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Въззивната инстанция счита, че справедливо би било да бъде намалено
наказанието лишаване от правоуправление, наложено по реда на чл. 343г вр.
чл. 37 ал. 1 т. 7 НК от ТРИ на ДВЕ ГОДИНИ.
26
Законосъобразно на основание чл. 189 ал. 3 НПК направените по делото
разноски са били възложени в тежест на подсъдимия.
Пред настоящата инстанция са направени разноски в размер на 3 389.00
лв. за експертизи, които следва да се възложат в тежест на подс. П.К..
Предвид на изложеното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и 2 НПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260070/28. 09. 2021 г., постановена по НОХД №
2304/2020 г., по описа на Пловдивския окръжен съд както следва:
ПРИЗНАВА подс. П. А. К., със снета самоличност, за ВИНОВЕН
в това да е нарушил чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП при извършване на
престъплението по чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК.
ПРИЗНАВА подс. П. А. К. за НЕВИНЕН в това да е допуснал
нарушение по чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП и чл. 5 ал. 2 т. 1 ЗДвП и го
ОПРАВДАВА по това повдигнато обвинение.
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на подс. П. А. К. за
извършеното престъпление по чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК от
ТРИ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НАМАЛЯВА изпитателния срок, за който на основание чл. 66 ал. 1 НК е
отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
от ПЕТ на ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
НАМАЛЯВА размера на наказанието, наложено на подс. П.К., по чл.
343г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 НК ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС от ТРИ на ДВЕ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й ЧАСТ.
ОСЪЖДА подс. П. А. К. да заплати в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на Пловдивския апелативен съд сумата от 3 389.00 лева
разноски по разглеждане на делото в настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
15-дневен срок от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
27
1._______________________
2._______________________
28