Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 04.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ***,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 51 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В.И. ЛНЧ ********* гражданин на ***,с адрес в България: гр.*** улица „***“ № **,чрез пълномощника му адв.В. Г. от ***,съдебен адрес *** срещу Наказателно постановление № 20/20.04.2018г. издадено от Началник на Гранично полицейско управление-Генерал Тошево при Регионална дирекция „Гранична полиция“-Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.53 от ЗАНН и чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ за извършено административно нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,доколкото жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение.Сочи се,че на лицето В.И. на 12.01.2018г. е издадена входна туристическа виза за Р.България за времето от 17.01.2018г. до 17.07.2018г.,през който период има право на престой в Р.България в рамките на 90 дни.В жалбата се твърди,че В.И. е влязъл в страната на 23.01.2018г. и е излязъл от нея на 20.04.2018г./в деня в който му е съставен АУАН/.В жалбата се твърди,че престоят на В.И. в страната е по-малко от разрешените му с входната виза 90 дни и че с поведението си е спазил изискването на чл.34 от ЗЧРБ.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява лично и се представлява от съпругата си Н. И. редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно № НЗ-2222-237/04.06.2020г.,която поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП на сочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна се представлява от издателя на атакуваното наказателно постановление-Началник на ГПУ гр.Ген Тошево,който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на атакуваното НП,като мотивирано,правилно и законосъобразно.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима-подадена е в срок и от надлежното лице,чрез упълномощен защитник.Съдът приема жалбата за подадена в срок,т.к. не са спазени разпоредбите на чл.58 от ЗАНН.Съгласно чл.58 ал.1 от ЗАНН-mрепис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.Алинея втора сочи,че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,а новият му адрес е неизвестен,наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.По делото има приложена разписка за връчване на обжалвания акт,но липсва подпис на нарушителя,т.е. препис от наказателното постановление не е връчено срещу подпис на нарушителя,респ. на упълномощено за връчване на препис от наказателното постановление лице.От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение УРИ 538200-1077/05.02.2020г. издадено от Сектор „Миграция“ при ОДМВР-*** се установява,че В.И. роден на ***г. ЛНЧ **********,гражданство *** е със статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец на основание чл.24 ал.1 т.13 по ЗЧРБ и има регистрирани следните адреси в страната-към дата 13.06.2014г.-гр.***,общ.***,обл.*** улица „***“ № 55 ап.*;-към дата 22.10.2018г.-гр.***,общ.***,обл.*** улица „***“ № 3.Фактът,че НП не е изпратено на адреса,на който И. е регистриран и пребивава в Р.България от 2014г.,посочен в Удостоверение УРИ 538200-1077/05.02.2020г. издадено от Сектор „Миграция“ при ОДМВР-*** е достатъчен за да обоснове нередовното връчване на НП.
Предвид на това,че наказателното постановление изобщо не е било връчвано на санкционираното лице,то моментът на подаване на жалбата е без правно значение,тъй като срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното постановление,което в случая не е било направено.Ето защо ,съдът следва да разгледа жалбата като процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата е основателна.
На 17.05.2019г. около 02.50ч..00ч. на съвместен ГКПП Дуранкулак-Вама веке при извършване на гранична проверка на излизане от страната е установено,че украинският гражданин В.И. роден на ***г. с украински паспорт ***,валиден до 29.09.2020г. е влязъл в страната на основание виза *** издадена на 17.01.2018г. в посоллството на Р.България в гр.Киев и валидна до 17.07.2018г. с разрешен престой за пребиваване 90дни с цел организиран туризъм.Лицето е пребивавало в страната 148 дни в рамките на 180 дни,при разрешени 90 дни.Разрешения срок на пребиваване е превишен с 58 дни,с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.34 от ЗЧРБ.За установеното административно нарушение служител на ГКПП Дуранкулак в присъствието на нарушителя и свидетел е съставил АУАН № 4417а-20/20.04.2018г. по описа на ГПУ Ген.Тошево.При съставянето и предявяването на АУАН,видно от показанията на актосъставителя П.П.,В.И. е запознат със съдържанието на език,който разбира-***.
Въз основа на така съставения АУАН Началника на ГПУ-Ген.Тошево издал наказателно постановление № 20/20.04.2018г. за това,че на 20.04.2018г. около 02,50ч. на ГКПП Дуранкулак при извършване на гранична проверка на излизане от страната се установява,че лицето В.И. роден на ***г. в ***, не е спазило срока за пребиваване в Р.България,с което виновно са нарушени разпоредбите на чл.34 от ЗЧРБ,поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева.
От приложената и приета като писмено доказателство по делото виза за пребиваване в Р.България се установява,че на В.И. е издадена входна туристическа виза за Р.България за времето от 17.01.2018г. до 17.07.2018г.,през който период от време има право на престой в Р.България в рамките на 90 дни.
Видно от приложеното по делото заверено копие от украински паспорт,издаден на името на В.И.,същият е влязъл в страната на 23.01.2018г. и е излязъл от нея на 20.04.2018г.
От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение УРИ 538200-1077/05.02.2020г. издадено от Сектор „Миграция“ при ОДМВР-*** се установява,че В.И. роден на ***г. ЛНЧ **********,гражданство *** е със статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец на основание чл.24 ал.1 т.13 по ЗЧРБ и има регистрирани следните адреси в страната-към дата 13.06.2014г.-гр.***,общ.***,обл.*** улица „***“ № 55 ап.4;-към дата 22.10.2018г.-гр.***,общ.***,обл.*** улица „***“ № 3.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства,а именно:писмените доказателства-АУАН № 4417а-20/20.04.2018г., виза за пребиваване в Р.България *** от 17.01.2018г. до 17.07.2018г.,заверено копие от украински паспорт,издаден на името на В.И.,удостоверение № УРИ 538200-1977/05.02.2020г. от ОД на МВР ***,Сектор „Миграция“,както и от гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите П.Д.П. и В.В.А..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,приобщени от съда на основание чл.84 ЗАНН,вр. с чл.283 от НПК,тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.
Съдът се позова и на показанията на свидетелите П.Д.П. и В.В.А.,доколкото същите изложиха последователно вътрешно непротиворечиво възприетите от тях факти.
При така установеното от фактическа страна,съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридическите лица.Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.От тази гледна точка,съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление,а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон,като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
В настоящия случай съдът намира,че наказателното постановление е незаконосъобразно,тъй като в производството по установяване на административно нарушение,а също и в стадия по издаване на наказателното постановление,са допуснати съществени процесуални нарушения,които са ограничили в значителна степен правото на нарушителя да разбере,защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
На първо място,настоящия съдебен състав констатира,че към административнонаказателната преписка не са представени доказателства за компетентността на актосъставителя и на Началника на ГПУ гр.Ген.Тошево за издаване на наказателно постановление.В пълно противоречие с разпоредбите на НПК,към които препраща чл.84 от ЗАНН,на В.И. не е назначен преводач,който да му обясни за какво му се съставя този акт и какви нарушения е извършил.Това е видно и от вписаното в акта от жалбоподателя възражение,което е на *** език и се отнася за обстоятелства,различни от тези,за които е съставен актът.
На следващо място,съдът намира,че при издаване на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,доколкото,както в АУАН,така и в НП липсва надлежно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение.От АУАН и НП не става ясно кога и къде е било извършено констатираното едва на 20.04.2018г. нарушение.Даденото описание/в което липсват фактически твърдения за времето и мястото на извършване на деянието,а се съдържат само такива за времето и мястото на установяване на извършеното нарушение/ е бланкетно и в този си вид прегражда възможността на жалбоподателя да разбере защо именно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.Освен това следва да се посочи,че даденото в АУАН и НП описание на нарушението не съответства и на посочената като нарушена материалноправна норма на чл.34 ЗЧРБ предвиждаща задължението на чужденеца да напусне страната до изтичане на разрешения срок за пребиваване,която предполага да бъдат въведени и съответни фактически твърдения,че лицето не е напуснало страната до изтичане на разрешения срок,а не че същият е бил превишен,доколкото само такова описание на нарушението би било съответно и на санкционната норма на чл.48 ал.1 т.3 ЗЧРБ,предвиждаща санкция за чужденците останали в страната след изтичане на срока за пребиваване.Надлежното описание на нарушението предполага АНО да посочи от фактическа страна,че на лицето е бил разрешен съответен срок на пребиваване,респ,че лицето пребивава краткосрочно на територията на Р.България,считано от определена дата,като в рамките на разрешения му срок не е напуснало страната ,а е останало на територията на Република България дори и след изтичане на срока за пребиваване,като в този смисъл нарушението,което е формално такова,се явява извършено в първия ден след изтичане на разрешения срок за пребиваване и ненапускането на територията на Р.България,който ден е различен от деня на установяване,че лицето е нарушило разпоредбата на чл.34 ЗЧРБ.В АУАН и НП липсват такива фактически твърдения,което от своя страна води и до нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,което от своя страна се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Посочените нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН водят до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,като обстоятелството,че разрешения срок на пребиваване на територията на Р.България е превишен с 58 дни е ирелевантно,първо защото е недопустимо едва въззивната инстанция да въвежда фактите,касаещи извършеното административно нарушение и второ,защото допуснатите процесуални нарушения осуетяват напълно ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
С оглед на всичко изложено до тук,съдът намира,че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 предл.3,съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20/20.04.2018г. издадено от Началник на Гранично полицейско управление-Генерал Тошево при Регионална дирекция „Гранична полиция“-Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.53 от ЗАНН и чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ за извършено административно нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Каварненски районен съд пред Административен съд Добрич, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..