Решение по гр. дело №78/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  4569                      29.11.2019 година                            град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ                                                                

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 78 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „Марбро ризортс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 43, ет. 2, ап. 2, представлявано от *** В. Д. И., чрез пълномощника си адв. Д.М., е предявил против А.В.Б., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 286, 60 лева, представляваща неплатена цена за ползвани хотелски услуги (спане, храна, напитки), предоставени от „*** ***“ в гр. *** за периода 16.04.2018 г.- 18.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 04.01.2019 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че за периода 16.04.2018 г.- 18.04.2018 г. в стая 201 на „*** ***“ в гр. ***, собственост на ищеца, бил отседнал ответникът, който за времето на престоя си за спане, храна, напитки консумирал сумата от 286, 60 лева. При освобождаване на стаята и напускане на хотела той заявил, че не разполага с тази сума и в срок от два дни се съгласил да я предостави. До момента обаче сумата не била погасена, въпреки дадените обещания, като лицето дори престанало да отговаря на телефонните обаждания. В този смисъл се моли за осъждането му да заплати ползваните услуги. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му в производството особен представител е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва представените към исковата молба писмени доказателства, като твърди, че това били частни писмени документи, които не носели подписа на ответника и били съставени едностранно от ищеца. Те не представлявали доказателства за дължимостта на претендираната сума. Оспорват се и положените подписи в тях. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Видно от адресна карта, ответникът е регистриран в системата на ***** в стая *** за периода 16.04.2018 г.- 18.04.2018 г. Представена е извадка и от резервацията на лицето за двойна стая с две нощувки.

От приложения баланс по сметка на клиент се установява, че за периода на престоя ответникът е ползвал услуги на хотела- нощувки и храна, възлизащи на обща стойност от 286, 60 лева.

Като писмени доказателства са представени касови бележки (3 броя служебни бонове) за консумация от ответника в ресторанта на хотела, на обща стойност от 90, 60 лева, като документите са подписани.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 05.11.2019 г.). Св. Ж.Т.Т.- *** рецепция в хотела разяснява реда за настаняване на гости и регистрацията им в хотела. Престоят обикновено се заплащал при настаняване, освен за редовни клиенти или такива с регистрация през интернет. Плащането на сметки в ресторанта можело да стане и по номер на стая, като при напускане се заплащала консумацията, на база подписана от клиента бележка за сметката му, която му се предоставяла за подпис в случай, че гостът желае сметката да бъде по номер на ползваната стая. Регистрацията ставала с електронен четец чрез баркода на личната карта, като данните на клиента автоматично се генерирали в системата. Познавала ответника, който и друг път бил техен гост, като по- рано също имали проблеми със заплащането от негова страна, но за предишните пъти се бил издължил изцяло, за разлика от последния, когато оставил неплатена сметка за спане (две нощувки от по 98 лева) и храна през време на престоя си за около 300 лева. Многократно бил търсен по телефона, но не бил открит.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ответникът е направил резервация за нощувка в хотел, стопанисван от ищеца, като същият е бил надлежно регистриран в системата на хотела с личните си данни. Според нормата на § 1 т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за туризма, турист е посетител, чийто престой е най-малко 24 часа, като по този начин лицето прекарва поне една нощ в посетената дестинация с определена цел- отдих, спорт, бизнес и т.н. В случая както резервацията, така и реалният престой в хотела на лицето, са били за два дни, т.е. нощувките са за повече от 24 часа, поради което ответникът се явява задължено лице за ползваната от него туристическа услуга. В този смисъл за него се поражда задължението да заплати цената на услугата, включваща нощувки и консумация на храна и напитки.

От събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни, се установява, че ответникът не е заплатил цената на престоя (две нощувки) нито при настаняването си, каквато била практиката на хотела, нито при напускане. Цената е посочена в направената от лицето резервация, като в тежест на ответника е да докаже плащане, каквито доказателства обаче не се представят. Наред с това, лицето е направило и консумация (храна и напитки) през време на престоя си, която също е останала незаплатена. За тези му разходи са съставени касови бележки от ресторанта на хотела, като от разпитаната свидетелка се установи, че имало практика в хотела консумацията да не се плаща веднага с поръчката, а да се води сметка на името на стаята, която да се плати при освобождаване, като в този случай касовия бон се предоставял за подпис на лицето и после му се показвал за удостоверяване на дължимите суми. В случая е станало точно така- налични са три броя бележки от различни дни, но за времето на престоя на ответника, които са подписани от него и са останали неплатени. Цялата дължима от клиента сметка е обобщена в приложената по делото справка баланс, където ползваните услуги по вид и цена са надлежни описани. Действително не всички разходи са отнесени към името на ответника, но всички сметки са записани на неговата стая, която той е ползвал, поради което, независимо дали той или някой друг е направил съответната консумация в ресторанта на хотела, след като сметката е водена на стаята, в която гостът е настанен, той остава задължено лице, като регистриран турист, ползващ услугата.

От горните съображения, следва, че искът се явява изцяло доказан по своето основание- задължено лице по хотелски услуги, останали неплатени, както и по размер, видно от приложените документи от системата на хотела, удостоверяващи стойността на дължимите суми за нощувки и консумация.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- внесени държавна такса в размер на 50 лева (листове 3 и 19 от делото) и депозит за особен представител в размер на 300 лева (л. 41), както и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца в размер на 300 лева (л. 13), които суми следва да се възложат в тежест на ответника. Особеният представител на ответника пък има право на разноски от внесения за него депозит от ищеца, независимо от изхода на спора, за което му е издаден РКО.

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

            ОСЪЖДА А.В.Б., ЕГН: **********,***, да заплати на „Марбро ризортс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 43, ет. 2, ап. 2, представлявано от *** В. Д. И., сумата от 286, 60 (двеста осемдесет и шест лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща неплатена цена за ползвани хотелски услуги (спане, храна, напитки), предоставени от „*** ***“ в гр. *** за периода 16.04.2018 г.- 18.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 04.01.2019 г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА А.В.Б., ЕГН: **********,***, да заплати на „Марбро ризортс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 43, ет. 2, ап. 2, представлявано от *** В. Д. И., направените по делото разноски, както следва: държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 300 (триста) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД