Р
Е Ш Е Н И Е
№ 421 / 18.2.2020г.
гр.Перник, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, VIII--МИ състав, в
открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти януари, две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА
при участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1796 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена:
ОТ „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №
4-6, вписано в ТР при АВп с ЕИК: 131001375Т,–чрез адвокат
Н. С. К. – пълномощник,
СРЕЩУ И.В.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Е.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,с искане да бъде
установено спрямо ответниците, че същите дължат на ищеца солидарно сумата от 3500
/три хиляди и петстотин/ лева, от които 902,
48 лв. – частично предявен иск за главница на обща стойност 18 370, 11
лева и 2597, 52 – договорна лихва,
изчислена за периода 12.09.2015г. – до 12.06.2018г., представляващи част от
неизпълнено задължение по „Договор за потребителски кредит №FL438435 от 07.08.2008
г, ведно със законната лихва върху главницата., считано от датата на постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
След дадени от съда указания, ищецът е
конкретизирал периода на исковата си претенция по отношение на частично
предявения иск, а именно: процесните 902, 48 лева са дължими за месеците, както
следва: 12.09.2013 – 155, 08 лева; 12.10.2013г. – 156, 85 лева; 12.11.2013г. –
158, 64 лева; 12.12.2013г. – 160, 45 лева; 12.01.2014г. – 162, 28 лева;
12.02.2014г. – 162, 28 лева; и 12.02.2014г. – 109, 18 лева от общо дължима
вноска в размер на 164, 14 лева;
Ищецът
твърди, че вземането е възникнало на основание Договор за потребителски кредит №FL438435 от
07.08.2008 г. и Общи условия, неразделна част от
договора, сключени между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, /с предходно наименование
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и „ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД/ и И.В.К. и Е.С.К.. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от
договора, банката е одобрила и предоставила на ответниците, потребителски
кредит, в размер на 20 000 лева /двадесет хиляди лева /, чието връщане същите
дължат солидарно. Парите по кредита следвало да бъдат преведни от
банката-кредитодател по банкова сметка *** ***, на името на И.В.К..
Съгласно
първоначално сключения договор между страните срокът на действие на договора е
120 /сто и двадесет/ месеца, или до 07.08.2018., като кредитополучателят се
задължава да погаси усвоения кредит на месечни вноски, определени по размер и
падеж в погасителния план, неразделна част от договора. На 12.11.2009г. между
страните е сключен Анекс към Договора за потребителски кредит, по силата на
който крайният срок за издължаване на кредита е 12.08.2018г., като считано от
12.12.2009г. до 12.08.2018г. погасяването на дължимите погасителни вноски по
Договора, включително дължимите лихви, щяло да се извършва на равни месечни
вноски по 307, 45 лв. всяка, съгласно приложен погасителен план. Дължимите
вноски по погасителен план, включително дължимите лихви и такси следва да се
заплащат ежемесечно на 12-то число от съответния месец.
На
18.01.2016г. с Договор за прехвърляне на вземания „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е прехвърлила на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД вземането си към И.В.К. и Е.С.К.. Съгласно
чл.2 от Договора за цесия, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е прехвърлила Портфейл от
вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 4 към Договора за
цесия. Вземането към И.В.К. е отбелязано на страница
№376 в Приложение №4, в общ размер на 20 967 лева, а именно сумата от 18 370,
11 лева, представляваща главница, 2585, 52 лева — лихви.
Цесионерът,
в качеството си на пълномощник на цедента, е изпратил до длъжниците
уведомителни писма за извършената цесия, които са отбелязани като непотърсени.
Съгласно трайната съдебна практика, длъжниците следва да се считат уведомени за
цесията, с получаването на преписи от исковата молба.
В
чл.1 от Анекс №2 към Договора за потребителски кредит е уговорен крайният срок
за погасяване на потребителския кредит и дължимите лихви - 12.08.2018г.
Съгласно
чл.15, от договора за потребителски кредит, при непогасяване изцяло или отчасти
на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, цялото вземане
става предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора и без
да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Въпреки
това „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е направил опит да уведоми ответниците за настъпилата
изискуемост на вземането, съотв. с уведомително писмо с изх. номер
4936/07.06.2018г., изпратено до адреса на И.В.К., посочен по договора, и
уведомително писмо изх. номер №4938/07.06.2018г. на 07.06.2018г, изпратено до
адреса на Е.С. К, с което съгласно чл.20 от договора, последните следва да се
считали уведомени. Върху писмата е отбелязано, че са непотърсени. Следователно,
доколкото предсрочната изсикуемост на кредита настъпва по отношение на длъжника
към датата на уведомлението, следва да се приеме, че в настоящия случай
кредитът е обявен за предсрочно изискуем с изпращането на преписи от исковата
молба.
С
Определение 11269/2018г. на Районен съд – Пловдив, исковата молба е била
върната и съдът е прекратил производствот по отношение на И.В.К., като е приел,
че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 415 ГПК,
доколкото заповедта за изпълнение срещу сочения длъжник не е връчена към
момента на подаване на исковата молба. С Определение 1550/08.02.2019г. на
Районен съд – Пловдив, издадената заповед за изпълнение срещу И.В.К. е
обезсилена.
Ответникът-Е.С.К.,
в законоустановения срок от един месец от връчването на съобщението, е депозирала отговор, в който оспорва исковата претенция като неоснователна.
Възразява срещу материалноправната легитимиация на ищеца. Направил е възражение, че няма задължение към
ищеца, тъй като той не е уведомен по надлежния ред за извършената цесия. На
следващо място ответникът сочи, че в договора за цесия, задължението не е
индивидуализирано по размер, поради което и не е настъпило прехвърляне.
С
Определение №1543 на Районен съд – Пловдив, производството по делото е
прекратено по отношение на Е.С. К. и изпратено по подсъдност на Районен съд –
Перник на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 ГПК.
В открито
съдебно заседание на 31.10.2019, страните,
редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.
В протокол от о.с.з. от 31.10.2019г. съдът е допуснал
изготвяне на съдебно-икономическа експертиза.
В о.с.з. от 24.01.2020г. страните, редовно призовани, не се
явяват. Съдът приема представената съдбно-икономическа експертиза.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 13580/2018
по описа на Районен съд Пловдив се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Районен съд Пловдив, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на основание чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение
№
7581.
Заповедта
за изпълнение връчена на длъжника Е.С. К., която е направила възражение по чл.
414 ГПК, поради което и съдът е дал указания на заявителя, ако желае да предяви
установителен иск за вземането си.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответникът
оспорва, че вземането не е цедирано и че цесията не му е надлежно съобщена.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл.4 ЗПК отм. , вр. с чл.99 ЗЗД.
На 05.07.2013г. между И.В.К. и Е.С.К. и „Пощенска банка“ АД е сключен
договор за потребителски кредит №FL438435 от 07.08.2008 г.
Ответната страна не оспорва, че
банката е изпълнила задължението си по договора за кредит чрез предоставяне на
сумата по същия.
Срокът на действие на договора
е бил договорен на 120 /сто и двадесет/ месеца, или до 12.08.2018г., като
кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит на месечни вноски,
определени по размер и падеж в погасителния план, неразделна част от договора.
Дължимите вноски по погасителен план, включително дължимите лихви и такси следва
да се заплащат ежемесечно на 12-то число от съответния месец.
Съгласно чл. 3 за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката през променлива годишна лихва в
размер на сбора на сбора на Базовия лихвен процент на „Юро Банк и Еф Джи
България“ АД за потребителски кредити плюс
договорна надбавка в размер на 0.95 пункта.
Общо дължимата от
кредитополучателя сума е 31 694, 57 лева, изчислена към момента на сключване на
договора.
От извършената съдебно
–икономическа експертиза се установи следното:
За проучване е отпускане на
кредита кредитополучателя заплаща 20,00 лева еднократно, за отпускане 2,5%
еднократно върху размера на кредита, както и ежемесечна такса от 1,00 лев за
поддържане на сметката.
Погасяването на кредита,
включително дължимите лихви, става на равни месечни вноски по 263,75 лева
всяка, посочени като брой и размер в Погасителния план.
По чл. 9 от договора се
предвижда, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят
дължи лихва /неустойка/ за времето на забава върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава.
На 12.11.2009 г е подписан
Анекс № 1 между страните, с които месечната вноска се променя на 307,45 лева,
платими на 12-то число на всеки месец, ГПР е 14,59 %, съгласно нов погасителен
план, с краен срок до 12.08.2018 г.
След сключване на анекса
кредитополучателите внасят на 12.0.2010 г и на 29.02.2010 . сумата от 94,11
лева по главницата и за просрочени лихви.
Със сумата от 229,12 лева е
увеличена главницата по договора и Анекса към него.
За периода от отпускането на
потребителския кредит – 07.08.2008 г до момента на изготвяне на заключението
30.11.2019 г внесените суми от кредитополучателите по процесия договор са в
размер на 5 879, 01 лева.
Неиздължените суми за периода
от отпускането на потребителския кредит до 20.08.2018 г – датата на подаване на
заявлението в съда, съгласно първоначалния погасителен план по Договора и
анекса към него е както следва: за главница 20 000,00-1494,88/18 370,11 лева;
за договорна лихва - 13 271,49 лева; такса за поддържане на сметка - 104,00 лева / по анекса/.
Съдът кредитира така
изготвената съдебно-икономическа експертиза, като непротиворечива и обоснована.
На
18.01.2016г. с Договор за прехвърляне на вземания „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е прехвърлила на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД вземането си към И.В.К. и Е.С.К..
Съгласно чл.2 от Договора за цесия, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е прехвърлила
Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 4 към
Договора за цесия. Вземането към И.В.К. е
отбелязано на страница №376 в Приложение №4, в общ размер на 20 967 лева, а
именно сумата от 18 370, 11 лева, представляваща главница, 2585, 52 лева —
лихви.
Във
връка с направеното възражение от страна на ответника, че цесията не му е била
надлежно съобщена, съдът счита, че доколкото с получаване на препис от
исковата молба и доказателствата към нея ответникът е уведомен за извършената
цесия с уведомления изходящи от цедента, то ирелевантно е дали предходното
уведомяване е достигнало до знанието му. В този смисъл е и задължителната
съгласно т.2 на ТР 1/ 2009г. практика - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
Във връзка с направеното възражение на ответника, че
ищецът не е активно легитимиран, настоящият състав намира същото за
неоснователно. Съдът счита, че от представените доказателства се прави извод за
наличието на действителен договор за цесия, сключен между страните.
Ищецът се позовава и на
настъпила предсрочна изискуемост на дължимите суми по договора за кредит.
Същият черпи права си обаче от крайния падеж на договора, който вече е настъпил и на който реално се позовава в
исковата си молба. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е направил и опит да уведоми ответниците за
настъпилата изискуемост на вземането, съотв. с уведомително писмо с изх. номер
4936/07.06.2018г., изпратено до адреса на И.В.К., посочен по договора, и
уведомително писмо изх. номер №4938/07.06.2018г. на 07.06.2018г, изпратено до
адреса на Е.С. К., с което съгласно чл.20 от договора, последните следва да се
считали уведомени. Върху писмата е отбелязано, че са непотърсени. Следователно,
доколкото предсрочната изсикуемост на кредита настъпва по отношение на длъжника
към датата на уведомлението, следва да се приеме, че в настоящия случай
кредитът е обявен за предсрочно изискуем с изпращането на преписи от исковата
молба.
Доколкото препис от исковата молба е
връчен на ответника на 10.12.2018г., а именно след крайният срок на Договора –
12.08.2018г., съдът не следва да счита горния факт за релевантнен, доколкото
всички суми по договора вече са били изискуеми на основание настъпил падеж към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост, която съдът обсъди само във
връзка с възраженията на ответната страна.
Предвид всичко изложено, съдът намира
исковата претенция за основателна, както за главницата, заявена в посочения
частичен размер, така и спрямо акцесорния иск за възнаградителна лихва, като
ищецът е избрал как да заяви претенцията си досежно периодите, посочени в исковата молба, като въпреки че не е наведено
възражение за изтекла погасителна давност, то при заявяване на претенцията си
ищецът е съобразил този факт, а именно петгодишната давност за главницата и
тригодишната давност за лихвата /по съответни падежи/.
Съдът намира
претенцията за
основателна по отношение процесните
вземания на
обща стойност
от 902, 48 лева, така както са конкретизирани от ищеца като дължими за
месеците, както следва: 12.09.2013 – 155, 08 лева; 12.10.2013г. – 156, 85 лева;
12.11.2013г. – 158, 64 лева; 12.12.2013г. – 160, 45 лева; 12.01.2014г. – 162,
28 лева; 12.02.2014г. – 162, 28 лева; и 12.02.2014г. – 109, 18 лева от общо
дължима вноска в размер на 164, 14 лева.
Съдът намира, че следва предвид
изложеното да се постанови и че наред с вземанията същите се дължат, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска.
В настоящото производство
ищцовото дружество е направило следните разноски: в заповедното производство:
70 лева. – държавна такса и в исковото производство: 83,90 лева държавна такса;
100 лева – депозит за съдебно-икономическа експертиза, като е представило
списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
и на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по ОТНОШЕНИЕ на Е.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №
4-6, сумата от 3500 лв., от които които 902,
48 лв. – частично предявен иск за главница на обща стойност 18 370, 11
лева, като процесните 902, 48 лева са дължими за месеците, както следва:
12.09.2013 – 155, 08 лева; 12.10.2013г. – 156, 85 лева; 12.11.2013г. – 158, 64
лева; 12.12.2013г. – 160, 45 лева; 12.01.2014г. – 162, 28 лева; 12.02.2014г. –
162, 28 лева; и 12.02.2014г. – 109, 18 лева от общо дължима вноска в размер на
164, 14 лева; и 2597, 52 – договорна
лихва, изчислена за периода 12.09.2015г. – до 12.06.2018г., представляващи
част от неизпълнено задължение по „Договор за потребителски кредит №FL438435 от
07.08.2008 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.08.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е.С.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***,, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6,
сграда „Матрикс Тауър“, вписано в ТР при АВп с ЕИК: *********, представлявано
от Райна Иванова Миткова — Тодорова сумата от 253, 90 лв. /двеста петдесет
и три и деветдесет лева/ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. 13580 - по описа на съда
за 2018 г., което да се върне в деловодството на Районен съд - Пловдив и
докладвано на съдията-докладчик издал заповед №
7581/22.08.2018г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: