Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
21.10.2020 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 270 по описа на Административен съд Добрич за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано
е по жалба на Софийски университет „Климент Охридски“, гр.София, бул.“Цар
Освободител“ № 15, представляван от ректора, проф.А. Г., подадена чрез адв. З.О., срещу отказ на началника на Службата по геодезия, картография
и кадастър –Добрич да измени КККР на гр.Балчик като заличи обект с
идентификатор 02508.7.157.31 по КККР на гр.Балчик,
обективиран в Удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР №
25-121738/01.06.2020г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на постановения отказ да се заличи от кадастралната карта обект с
идентификатор 02508.7.157.31 като се излагат твърдения, че обектът не представлява
сграда, не е обект на кадастъра и затова са налице материално-правните
предпоставки за заличаването му от кадастралната карта. В тази връзка в жалбата
се твърди, че обектът е нанесен по грешка в КК и затова грешката подлежи на поправка
по реда на чл.54 от ЗКИР. Оспорват се мотивите за отказа на Службата по
геодезия, картография и кадастър-Добрич, че заявителят, СУ „Кл.Охридски“ не е
собственик, за да иска заличаване на обекта, понеже на университета били
предоставени права за управление на поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 с
Решение № 218 от 07.04.2011г. на Министерски съвет. Жалбоподателят обосновава
правния си интерес от заличаването на обекта с обстоятелството, че ако същият
бъде заличен от КК като сграда би преминал от управлението на Министерството на
културата към управлението на СУ „Кл.Охридски“, тъй като на министерството било
предоставено управлението на сградите чрез държавен културен институт „Двореца“,
а на университета било предоставено управлението на терена, т.е. на поземления
имот с идентификатор 02508.7.157 по КК на гр.Балчик. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.З.О., който заявява, че обектът, чието
заличаване от КК е поискано не притежава белезите на сграда и на обект на
кадастъра. Процесният имот имал само една ограждаща стена, а в останалата си
част бил с колони, нямал цялостен покрив и не може да се квалифицира дори и
като сграда в груб строеж и затова не следвало да бъде нанасян в КК и да
получава самостоятелен идентификатор. Моли отказът на СГКК-Добрич да бъде
отменен като незаконосъобразен и да му се присъдят разноските по делото.
Ответникът, началникът на Службата
по геодезия картография и кадастър - Добрич, инж.Веселин Атанасов, в писмено
становище от 30.07.2020 г. и чрез процесуалния си представител, адв.В.Г.,
оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на постановения
отказ. Обектът бил вписан като сграда в акта за държавна собственост, трайно
прикрепен към земята и е сграда, съгласно чл.110 от Закона за собствеността. Моли
жалбата да се отхвърли и на СГКК-Добрич да
се присъдят направените по делото разноски.
Заинтересованата страна,
Държавата, конституирана в производството на основание чл.31, ал.2 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството,
се представлява от Р.Б. - главен юрисконсулт в Областна администрация Добрич,
която изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
постановения отказ.
От фактическа страна по делото
съдът приема за установено следното:
Представляващият СУ „Кл.Охридски“
е възложил на проектантът „Геомакс“ ЕООД, представлявано от С.Н.К., да изработи
проект за изменение на КК и да подаде от името на университета в СГКК-Добрич
изработения проект за заличаване на сграда с идентификатор 02508.7.157.31,
видно от декларация по чл.51, ал.6 от ЗКИР, (л.22).
В изпълнение на възложеното
задание изпълнителят е изработил проект през м.март 2020 г. за „Поправка на КК
на гр.Балчик, обл.Добрич във връзка със заличаване на сграда с идентификатор
02508.7.157.31“ и обяснителна записка към него. На 19.05.2020 г. изпълнителят
е подал от името на СУ „Кл.Охридски“ заявление с вх. № 01.19-8935 до
СГКК-Добрич като заявената услуга е удостоверението за приемане или неприемане
на проекта да бъде издадено във вид на уеб базираното приложение.
В Обяснителната записка към
внесеният проект се твърди, че следва да се извърши поправка в КК като се
заличи ПИ 02508.7.157.31, неотговарящ на определението за обект на кадастъра по
чл.23 от ЗКИР, разположен в имота, предоставен за управление на заявителя.
На 01.06.2020 г. по заявения
проект е издадено Удостоверение за неприемането му с изх. № 25-121738, в което
се сочи, че проектът не се приема, тъй като: същият не отговаря на изискванията
на чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР; не е спазен чл.75, ал.1, т.9 да се представят документи,
удостоверяващи основанието за искането изменение, че заявителят не е собственик
на сградата, чието заличаване иска; ПИ 02508.7.157.31 е със
статут на паметник на културата, собственост на Министерството на културата и е
описан в акт за публична държавна собственост.
Срещу така постановения отказ за
одобряване на проекта за заличаване на обекта от кадастралната карта на
12.06.2020 г. заявителят, СУ „Кл.Охридски“, е подал жалба в деловодството на
СГКК с вх. № 06-1237.
По делото е представен Акт №
5192/20.12.2012 г. за публична държавна собственост, от който се установява, че
процесният 02508.7.157.31 представлява част от Архитектурен комплекс „Двореца“,
гр.Балчик, построен е в ПИ 02508.7.157, в който са изградени още 42 бр. обекта,
описан е в АПДС под № 29 като Ложа „Римска баня“ с идентификатор 02508.7.157.31
и със застроена площ от 148 кв.м.
Експлоатацията на Архитектурен
комплекс „Двореца“ е разпределена между Министерство на културата и СУ
„Кл.Охридски“ с Решение № 218 от
07.04.2011 г. на Министерски съвет, от което е видно, че ПИ 02508.7.157 с площ
от 183 488 кв.м. е предоставен за управление на СУ „Кл.Охридски“, но с
изключение на намиращите се в този имот сгради и с условието предоставения имот
да се ползва само за организиране на учебна дейност, да не се извършват
строителни дейности, да не се отдава под наем и да не се сключват договори за
съвместна дейност. Сградите в ПИ 02508.7.157 остават под управление на Министерство на културата за нуждите
на ДКИ „Културен център Двореца“ – Балчик. СУ „Кл.Охридски“ е задължен да
осигурява на министерството достъп до сградите и да влага приходите от
събираните такси в само в дейности по поддържане, опазване и развитие на имота.
По гореустановените обстоятелства
страните не спорят.
Спорът е изцяло правен и се
свежда до отговор на въпроса дали обект с кад.идентификатор 02508.7.157.31 е
обект на кадастъра и следва ли да бъде отразен с идентификатор в КК или следва
да се заличи.
За изясняването на спора с
разпореждане от 09.07.2020 г. по делото бе допусната съдебно-техническа експертиза, като на вещото лице М.Х.,
геодезист, бе възложено да извърши оглед и даде заключение какво представлява
ПИ 02508.7.157.31.
Вещото лице дава заключение, че
обект с наименование Ложа „Римска баня“ е
построен през 1937 г., със застроена площ от 148 кв.м. и е на един етаж.
В кадастралната карта на гр.Балчик обектът е заснет и нанесен под № 02508.7.157.31
с ново функционално предназначение-сграда за битови услуги. Обектът има една
ограждаща каменна стена от север с дебелина 50 см. и височина 430 см. От юг в
двата ъгъла на обекта има иззидани каменни стени с дебелина 35 см., а в останалата
му част са изградени 20 броя каменни
колони с височина 215 см. Застроената площ на обекта е от 148 кв.м., от които
108 кв.м. са под покрив-дървена конструкция с покритие от турски керемиди, а
площ от 40 кв.м. е без покрив и в нея е изградено водно огледало/къпалня с площ
от 16,50 кв.м. Подът на обекта е с настилка от балчишки плочи, а в покритото
пространство на северната стена е иззидана триструйна чешма с корито от цели
каменни блокове. В североизточния ъгъл е иззидана каменна пейка и каменна маса от
изток.
В съдебно заседание експертът
пояснява, че процесният обект, ПИ № 02508.7.157.31, е известен на служителите в
архитектурен комплекс „Двореца“ и съществуващата за този паметник литература като
Храм на водата/ Нимфеум. Вещото лице представя множество
приложения и снимки, от които нагледно се добива пълна представа какво
представлява ПИ 02508.7.157.31.
Съдът приема заключението като
обективно и обосновано в частта на възложената задача. Останалата част от
заключението е свързана с въпроси по прилагането на правото, каквато задача не
е възлагана. Основателни са възраженията на оспорващия, че тази част от
заключението не следва да се взема предвид при решаването на спора.
По допустимостта на жалбата
Жалбата е допустима, изхожда от
надлежна страна, участник в производството пред административния орган,
подадена е в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, срещу годен за
оспорване административен акт.
По основателността на жалбата
Жалбата е неоснователна
Съгласно чл.54, ал.4 от ЗКИР, измененията в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Законът е предоставил правомощието да издаде се заповед за изменение на КК,
съответно да се откаже издаването й, на началника на СГКК. Отказът да се
извърши исканото изменение е направен от компетентен орган.
Актът отговаря на изискванията за
форма. В писмен вид е и съдържа мотиви, от които може да се разбере какви са
фактическите и правните основания, мотивирали административния орган да не
одобри представения проект за заличаване на обект от КК. Съдът не установи в
производството по чл.54 от ЗКИР да са допуснати съществени процесуални
нарушения на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР
Отказът е постановен в
съответствие с нормите на ЗКИР и неговата цел.
Съгласно § 1, т.13 от ДР на ЗКИР "заинтересовани
лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими
имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и
общините, на които са предоставени правата.
СУ „Климент Охридски“ е подал
искане за заличаване на обект, нанесен в кадастралната карта, в качеството си
на субект, на когото са предоставени права на управление на държавен имот -
публична собственост, ПИ 02508.7.157 по КК на гр.Балчик, поради което съдът
приема, че правилно началникът на СГКК-Добрич е разгледал и се е произнесъл по
съществото на искането.
Съгласно чл.23 от ЗКИР, недвижим
имот - обект на кадастъра е: 1. поземлен имот; 2. сграда, включително изградена
в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен
обект; 3. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура.
Легалната дефиниция на понятието
„обект“ се съдържа в § 5, т.39 от ДР на ЗУТ, според която "обект" е
самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по
Закона за кадастъра и имотния регистър.
А легална дефиниция на понятието
„строеж“ се съдържа в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, според който "строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
От техническите характеристики на
ПИ 02508.7.157.31 по КК на гр.Балчик, дадени в заключението на вещото лице,
може да се изведе категорично заключение, че този обект представлява надземна
масивна постройка с особен и уникален външен вид.
Съдът не споделя становището на
жалбоподателя, че процесният обект не отговарял на критериите дори за „груб
строеж“ по см. на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ, понеже нямал изпълнени ограждащи
стени и покрив.
Цитираната разпоредба на ЗУТ визира под
понятието „груб строеж“ незавършените сгради или постройки, които, за да
изпълнят своето предназначение, се нуждаят от допълнителни довършителни
строителни работи.
Видно от материалите по делото, ПИ
02508.7.157.31 по КК на гр.Балчик е напълно завършен и цялостен обект, изпълнен
като елемент от Архитектурно-парков комплекс „Двореца“, за който не се изискват
никакви строителни довършителни работи.
Обектът е известен с наименованията
- Ложа „Римска баня“, Храм на водата или Нимфеум - светилище на
нимфите, които определят каква е целта на изграждането и предназначението му.
Всички тези наименования са свързани с лечебни процедури или мистични практики,
извършвани в древността. Разположеното в средата на храма водно огледало, както
и изградената в средата на 19 век триструйна чешма на северната стена са
характерните водоизточници, които свързват този обект с античните светилищата
на нимфите, добре познати по българските земи.
След като замисълът на обекта е да
се пресъздаде храм, светилище за древни ритуали, то е естествено, че ПИ 02508.7.157.31
ще се отличава със своя уникален вид от съвременните сгради и храмове,
обикновено изпълнени изцяло с ограждащи стени и покриви.
Становището на жалбоподателя, че една сграда
следва задължително да има ограждащи стени и покрив, не намира опора в закона.
Нито ЗКИР, нито ЗУТ поставят изискване към „обектите“ и „строежите“ по см. на ЗУТ да имат ограждащи
стени и покрив. Видно е, че в цитираните по-горе легални дефиниции на понятията
„обект“ или „строеж“ не се поставят
подобни условия. Не съществува и изискване сградата да е с плътни ограждащите
стени от всички страни или да е покрита изцяло с покрив. Полусрутените и рушащи
се постройки са също строежи, сгради и
обекти на кадастъра, докато не бъдат премахнати. Предназначението на една стена
е най-вече да очертае границите на едно пространство, а не единствено да
възпрепятства достъпа до него.
Процесният обект, Ложа „Римска
баня“, наричан също Храм на водата/ Нимфеум е със значителни размери от 148
кв.м. застроена площ, от масивен каменен градеж, има частичен покрив и ограждащи
стени като три от тях са във вид на редици от масивни каменни колони, които
очертават границите му и видимо му придават напълно завършен вид на сграда с
ритуално предназначение от минали времена.
Гореизложеното определя ПИ 02508.7.157.31
като сграда и обект на кадастъра по см. на чл.23, т.2, предл.1 от ЗКИР, който
следва да бъде обозначен със
самостоятелен идентификатор с цел да се поддържат данните за него в актуално
състояние.
Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2, т.1 и
т.2 от ЗКИР, кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България
набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по
установен от този закон ред и обхваща данни за правото на собственост върху недвижимите
имоти, данни за другите вещни права върху недвижимите имоти.
Заличаването на един обект от
кадастъра с характеристиките на паметник на културата ще има за последица
неговите основни данни за местоположение, граници, размери, вещни права на
собственост също да бъдат заличени и да не се поддържат. Затова съдът намира,
че целта, която преследва жалбоподателя да премине обекта под негово управление
чрез заличаването му от кадастралната
карта, не е легитимна.
В заключение съдът приема, че ПИ
02508.7.157.31 е сграда и правилно и законосъобразно, в съответствие с
установените факти и материалния закон началникът на СГКК-Добрич е отказал да
одобри проект и да издаде заповед за заличаване ПИ 02508.7.157.31 от
кадастралната карта на град Балчик по заявлението на СУ“Климент Охридски“. Жалбата като
неоснователна, следва да се отхвърли
Разноски
Искания за присъждане на разноски
са направили процесуалните представители на жалбоподателя и на държавата. С
оглед изхода от спора и чл.143, ал.3 от АПК разноски на жалбоподателя не се
дължат и същият следва да бъде осъден да заплати на Областна администрация -
Добрич сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Софийски университет
„Климент Охридски“ срещу отказ на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър –Добрич да измени
КККР на гр.Балчик като заличи обект с идентификатор 02508.7.157.31 по КККР на
гр.Балчик, обективиран в Удостоверение за неприемане на проект за изменение на
КККР № 25-121738/01.06.2020г.
ОСЪЖДА Софийски университет
„Климент Охридски“, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Освободител“ № 15,
представляван от ректора, проф.А. Г., да заплати на Областна администрация
–Добрич сумата от 100 (сто) лева разноски по делото за процесуално
представителство на държавата, осъществено от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14
- дневен срок от съобщаването му с касационна жалба, подадена чрез
Административен съд Добрич пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: