Решение по дело №346/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 194
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 13 юни 2019 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20191420200346
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 20.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д. №346/2019 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.                                                  

Образувано е по жалба на О.Л.И.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №АПИО-143/11.02.2019 г., издадено от кмета на Община Враца, с което на основание чл.29, ал.1, т.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца, за нарушение по чл.2, т.5 от наредбата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лв.

В жалбата, наречена възражение, се твърди, че вмененото нарушение не е извършено, както и че описаното фактическо обвинение е неточно и непълно.  При това се прави искане за отмяна на санкционни акт.

 

В с.з. жалбоподателят е педставлява от адв. Г. П., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитани са свидетелите А. И. и М. И.

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 16.01.2019 г., около 20:00 часа, в гр. Враца, на Ул. Мито Бояджиев, до №3, възникнал спор между жалбоподателя и негова съседка Теодора Георгиева. По повод възникналия спор бил подаден сигнал до РУ Враца и на място бил изпратен екип в състав А. И. и Г. П. – полицаи ООР. В хода на проверката св. А. И. установил, че лицата имат стари проблеми и че спора е възникнал по повод някаква врата. Спорът между жалбоподателя и неговата съседка продължил и пред служителите на РУ Враца, при което и на двамата бил съставен АУАН, а на Т.Г.бил съставен и протокол за предупреждение по ЗМВР. В АУАН съставен на жалбоподателя, св. А. И. посочил, че жалбоподателят извършва неприлични и непристойни действия, нарушаващи добрите нрави за морал и поведение на обществени места, изразяващи се в предизвикване на скандал, грубо и арогантно отношение към лицето Т.Ц.Г., с което е посочено, че е нарушен чл.2, т.5 от Наредба за ООРООСОИТ на Община Враца. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като същият го е подписал без да вписва възражения.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние, на 11.02.2019 г. е издадено атакуваното наказателно постановление. В НП е посочено, че е нарушена нормата на чл.2, т.5 от Наредба за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца, и на основание чл.29, ал.1, т.3 от наредбата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лв.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел А. И., М. И., както и от приложените по делото писмени материали. От разпита на свидетелите се установява, че на процесната дата, жалбоподателят е наравил забележка на живущата в съседство Т.Г.за това, че не е затворена вратата, водеща към двора на къщата, в която живеели, в резултат на която забележка се е стигнало до сор и е извикн екип на РУ Враца. Установява се и това, че на място служителите на РУ Враца са съставили АУАН и на жалбоподателя и на спорещото с него лице, като на последното с съствили и протокол з апредупреждение по ЗМВР. Съдът кредитира показанията на свидтелите, като счита, че същата не съдържа съществени противоречия по отношение на релевантните за доказване факти и си кореспондира с останалите доказателства по делото. Липсата на съществени противоречия в кредитираната доказателствена маса, от своя страна, дава основание на съда да приеме, че по-подробното й съвкупно и поотделно обсъждане не е необходимо.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40-43 ЗАНН процедура. И АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от компетентни орган и е налице редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Изведеното в НП фактическо обвинение е идентично на възприетото такова в АУАН. Съдът, обаче, установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с НП за нарушение на чл.2, т.5 от Наредба за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на община Враца, с която разпоредба се забранява „извършването на неприлични и непристойни действия, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение по улици, площади и други обществени места, както и неприлични изрази, оскърбително отношение и държание към гражданите и органите на властта или предизвикване на скандал, сбиване и други действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие”. Описаното в АУАН и в НП фактическо обвинение гласи, че жалбоподателят е извършилнеприлични и непристойни действия, нарушаващи добрите нрави за морал и поведение на обществени места, изразяващи се в предизвикване на скандал, грубо и арогантно отношение към лицето Т.Ц.Г. - т.е. описано е, че „неприлични и непристойни действия, нарушаващи добрите норми за морал и поведение на обществени места” се изразяват в „предизвикването на скандал”. При така формулираното фактическо обвинение, макар и в АУАН и в НП да се съдържа част от текста на нормата на чл.2, т.5 от наредбата, съдът приема, че е налице липса на каквото и да е описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Това е така, тъй като чл.2, т.5 от наредбата има няколко изпълнителни деяния, всяко от което се изразява в извършването на конкретни действия, а именно: в извършването на „неприлични” и/или „непристойни” действия, „нарушаващи обичайните норми за морал и поведение по улици, площади и други „обществени места”, в отправянето на „неприлични изрази” и/или „в оскърбително отношение и държание към гражданите и органите на властта” и/или „в предизвикване на скандал, сбиване и други действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие” – т.е. видно е, че предизвикването на скандал е предвидено като отделно и независещо от „извършването на неприлични и непристойни действия, нарушаващи добрите норми за морал и поведение” и за да може да се приеме, че е изпълнено задължението на наказващия орган да изложи прецизно фактическо обвинение, субсумиращо се под нормата на чл.2, т.5 от наредбата и едновременно с това осигуряващо възможност на санкционираното лице да организира правото си на защита, наказващият орган е длъжен да изложи данни за това между кои лица е възникнал скандалът и в какво са се изразили действията на санкционирания по предизвикване на скандал и/или съответно какви са неприличните и/или непристойни действия. В разглеждания случай това изискване не е изпълнено, при което съдът е лишен от възможността да прецени чрез какви действия е извършено посоченото в АУАН и НП нарушение, както и да прецени дали именно тези действия са предизвикали скандала и/или дали вменените действия са „неприлични” и „непристойни” и „противоречащи на добрите нрави и обществен ред и норми за морал и поведение”, която от своя страна представлява отделно предвидено изпълнително деяние. От тази възможност е лишен и санкционираният жалбоподател, при което, дори неописаните действия да бъдат установени в хода на въззивната проверка, липсата на описанието им както в АУАН, така и в НП, не може да се санира. А липсата на описание на нарушението представлява липса на предвидените в чл.42, т.4 и съответно в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН реквизити, която липса без съмнение има за последица сериозно нарушаване на правото на защита на нарушителя и дава основание за отмяна на санкционния акт. В крайна сметка издаването на НП не е самоцел и за да предизвика целените с издаването му правни последици, и АУАН и НП следва да съдържат определения в закона минимален обем информация – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно и едновременно с това обстоятелствата, при които това нарушение е извършено. Този обем от информация съставлява мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган резултат, и липсата на обема /каквато липса е налице в разглеждания случай/ е несанируема, тъй като винаги нарушава правото на защита на нарушителя и възпрепятства съда да проведе ефективен съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното постановление. Ето защо разглеждания санкционен акт следва да се отмени в цялост на процесуално основание.

Предвид отчетеното в настоящия съдебен акт нарушение, даващо основание за отмяна на атакуваното НП, съдът намира за безпредметно, като непроменящо изхода на делото, обсъждането на въпросите налице ли е административно нарушение, как същото следва да се квалифицира и виновно ли е извършено.

 

По изложените по-горе съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №АПИО-143/11.02.2019 г., издадено от кмета на Община Враца, с което на основание чл.29, ал.1, т.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца, за нарушение по чл.2, т.5 от наредбата, на О.Л.И.,***, е наложена глоба в размер на 50,00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: