РЕШЕНИЕ   №

 

град Ловеч, 14.01.2021 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                       ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

при  секретаря         ДАНИЕЛА КИРОВА             като изслуша докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 524 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 255/ 16.07.2020 година, постановено по гр.дело № 961/ 2019 година по описа на Троянския районен съд, е отхвърлен като погасен по давност, предявеният от Банка „ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управления ***, представители: Д.Д.М., В.М.С., Ю.Б.Г., С.Л.С., А.Р.Ж.Л., Б.Ф.С. и Д.Н.Н.-И., правоприемник на  „Експресбанк“ АД – прекратено, поради вливане в Банка „ДСК“ ЕАД, против П.Л.П., с постоянен  и настоящ адрес:***, ЕГН -  **********   и С.Д. ***, ЕГН – **********, иск да заплатят солидарно сумата 6004.17 лева,  представляваща непогасена главница по Договор „Еспресо“ № 236934 от 21.04.2010 година,  ведно със законната лихва, считано от 26.06.2019 година /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното изплащане на вземането, сумата 737.99 лева, представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 15.05.2014 година до 15.05.2017 година, сумата 298.85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2014 година до 15.05.2017 година, сумата 1 285.89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2017 година до 25.06.2019 година,  сумата 166.54 лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК  във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК в съда 26.06.2019г. /п.кл-мо 25.06.2019г./, до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и следващите се разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Банка ДСК” ЕАД, с която Постъпила е въззивна жалба от БАНКА ДСК"АД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, Финансов център-Ловеч, представлявана от пълномощника В.Т.- гл.юрисконсулт на "Банка ДСК" АД, Регионален център - Плевен, съдебен адрес:***, против Решение № 255/16.07.2020г. на Троянския районен съд, постановено по гр.д. № 961/2019г. по описа на съда и моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като съдът не е анализирал правилно представените доказателства по делото. За да постанови решението си ТрРС неправилно е приел, че вземането на банката е погасено по давност и е отхвърлил изцяло исковете й. Съдът е достигнал до извода, че поради извънсъдебно признание от страна на банката да измени договорното правоотношение на 15.05.2014г. е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и относно главницата е изтекла погасителната давност в периода 15.05-14г.- 15.05.2019г. на осн. чл. 110 ЗЗД, а на осн. и чл. 119 ЗЗД са погасени и допълнителните вземания за лихви.

Съдът е стигнал до този погрешен извод след като не е анализирал правилно представените по делото писмени доказателства - Договор за кредит Експресо № 236934/21.04.2010г., както и погасителен план, неразделна част от него. Кредитът е със срок от 84 месеца, т.е. до 15.05.2017 г. , откогато е настъпил крайния падеж на кредита. В хода на производството безспорно било доказано, че ответниците са усвоили кредита в пълен размер, а същите така и не доказали, че са погасили кредита.

Вземането на Банката не е погасено по давност, тъй като тя не е претендирала своето вземане поради настъпила предсрочна изискуемост, която да е била обявена на длъжника, а напротив - завела е иска /заявлението по чл. 417 ГПК/ на 26.06.2019г., след настъпилия на 15.07.2017г., редовен падеж на задължението. Банката не е изпращала уведомления до длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Получените писма от ответниците от 2011г. и 2013г. не представляват уведомления за предсрочна изискуемост на задължението, а са уведомителни писма за наличие на просрочени задължения. Неясно защо първоинстанционния съд тълкува писмата до длъжниците като такива, с които те са уведомени, че кредитът им е станал предсрочно изискуем. Представената покана за задължение, изпратена от „Кронос Рикавъри Мениджмънт" ООД от 20.08.2013г., е на основание сключен договор между „Сосиате Женерал Експресбанк" АД и дружеството, за извършване на услуги по събиране на вземания. Дружеството „Кронос" е извършвало действия по събиране на задълженията на длъжниците към Банката, а не ги е уведомявало за настъпила предсрочна изискуемост по кредитите, което е единствено задължение и право на Банката като кредитор!

Неясно защо съдът е счел в мотивите си, че кредитът е станал предсрочно изискуем на осн. чл. 10, ал. 2 от договора още на 15.05.2014г. и поради това от този момент до датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК вземането на банката е погасено по давност. Поради това, че банката е начислявала наказателни лихви за просрочие от 15.05.2014г. то съдът смята, че е настъпила предсрочната изискуемост на тази дата, както и че е настъпил 5-год. давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

Банката е претендирала обезщетение за забава върху всички неплатени анюитетни вноски за период 15.05.2014-15.05.17г. и от 15.05.2017г.- 25.06.2019г. Съгласно част I, т.8 длъжникът дължи наказателни надбавки върху просрочени погасителни вноски или върху цялата главница при предсрочна изискуемост: 6 пункта над номиналния лихвен процент по т. 7, като при сключване на договора лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 12.45%. Следователно претендираното обезщетение за забава е съгласно уговорено в част I, т.8 от договора, върху всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска /състояща се от главница и договорна лихва/ за периода на забавата до датата на предявяване на иска. Този начин на изчисление не противоречи на закона и добрите нрави и е санкция срещу длъжника за невнесените в срок вноски.

 Видно от представения по делото погасителен план до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 26.06.2019г., приложимият петгодишен давностен период не е изтекъл и съответно вземанията за главница и лихва, включени в неизплатените вноски, не са погасени по давност.

Молят да бъде отменено Решение № 255 от 16.07.2020г. по гр.д. № 961/2019 г. на PC- ТРОЯН като неправилно и противоречащо на съдопроизводствените правила, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважен предявения от „Банка ДСК" АД установителен иск срещу ответниците П.Л.П. и С.Д. П., като претндират присъждане на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Адв. Ц.В.А.,като пълномощник на П.Л.П. и С.Д.П. със съдебен адрес:***. Счита, че правилно ТРС е приел, че цялото задължение е погасено по давност. Както е отбелязано в отговора на исковата молба, още през 2011 год. банката е уведомила доверителите му за предсрочната изискуемост с нарочно писмо, но същото не се съхранява от тях, тъй като към онзи момент си мислели, че не е от значение.

Заявеното от тях, въпреки липсата на запазен писмен документ, се потвърждава от събраните в хода на производството доказателства, а именно, получената покана от „Кронос Рикавъри Менджмът" ООД от 20.08.2013 год., с която длъжниците са поканени да платят просрочено задължение в рамзер на 7978.62 лв. към банката.

Отделно, съобразно представения Договор за събиране на вземания между „Кронос Рикавъри Мениджмът" ООД и по-точно в чл. 1.1 е видно, че банката предоставя на дружеството за събиране на вземания от длъжници, които са страни по просрочени и изискуеми потребителски договори за кредит. Т.е. със самият факт, че вземането е прехвърлено от банката за събиране от това дружество става ясно, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила.

От договора / чл. 2.5/ става видно, че всички действия от името на дружеството събирач са съгласувани с банката, включително формата и съдържанието на поканите. От събраните в хода на производството доказателства се потвърждава изложеното от ответниците, а именно, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и са извършвани действия от страна на банката и други упълномощени от нея лица още през 2011 г., 2012 год. и 2013 год.

По някакви причини, банката се е дезинтересирала от събирането на вземането срещу ответниците и от 20.08.2013 год. до завеждане на делото не са били извършвани каквито и да било други действия спрямо длъжниците. Т.е. ищецът по делото е бездействал в продължение на близо 6 години. С оглед на изложеното, правилно ТРС приема, че е настъпила погасителната давност в полза на ответниците.

В производството банката излага твърдение, че не е обявила предсрочната изискуемост и в тази връзка следва да се счита, че тази изискуемост е настъпила с падежа на последната вноска по кредита 15.07.2017 год.

Изложеното от банката е невярно. Видно от събраните доказателетва и банката е извършвала извънсъдебни действия по събирането на цялото вземане като чрез „Кронос Рикавъри Мениджмънт" ООД е изпращала и покани за плащане на цялото просрочено задължение.

Банката не е оспорила писмото от 20.08.2013 год., което е представено по делото от „Кронос Рикавъри Мениджмънт" ООД. Банката заявява във въззивната жалба, че това дружество е извършвало действия по събиране на вземания, но не е изпращало уведомления до длъжниците за настъпила предсрочна изискуемост. Дори и да се приеме, че „Кронос Рикавъри Мениджмънт" ООД не е имало право да обявява кредита за предсрочно изискуем, то безспорно е, че дружеството е събирало изискуеми вземания. Безспорно е също, че дружеството е искало да събере от длъжниците сумата 7978.62 лв. Т.е. към датата на писмо тази сума е била обявена ог банката за предсрочно изискуема до длъжниците и е била предадена на дружеството за събиране.

С оглед на изложеното, моли, да бъде постановено съдебно решение, с което да бъе потвърдено решението на PC - Троян като правилно и законосъобразно.Претендират разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание „Банка ДСК” ЕАД не се представлява.

Въззиваемите не се явяват, представляват се от адв. Цв. А., който поддържа отговора на въззивната жалбапо изложението в него съображения и моби да бъде потвърдено първоинстнационното решение, като им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 961/ 2019 година по описа на Троянския районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

На 21.04.2010 година между между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД – Варна, от една страна като кредитор, П.Л.П., ЕГН **********, като кредитополучател и С.Д.П., ЕГН ********** като съдлъжник, е сключен  Договор за кредит „Експресо" № 236934, със срок за издължаване шест години на 84 равни месечни вноски на 15-то число от месеца. Видно от клаузите, договорът е сключен с цел преструктуриране чрез рефинансиране на задължения на Кредитополучателя към Банката по договор за банков кредит № 98974. Уговорено е кредитът да бъде усвоен по разплащателна сметка IBAN № BG44 ТТВВ 9400 1523 9299 28 при „Сосиете Женерал Експресбанк" АД — клон Севлиево.       Към договора е подписан и погасителен план, от който се установява, че месечните анюитетни погасителните вноски са в размер на 116,03 лева, с уговорен лихвен процент в размер на 12,45% - т. 7 от контракта.

Съгласно т. 8 от Договора са предвидени наказателни надбавки върху просрочените вноски в размер на шест пункта над номиналната лихва по т.7, а при настъпване на предсрочна изискуемост шест пункта над номиналната лихва върху цялата главница. Предвидени са такси по кредите в размер на 150 лева и разходи за застраховка „Живот“ – 160.46 лева.

Видно от приложената по делото история на сметка, сумата от 6 365 лева е преведена от банката по сметката на П.Л.П. на 21.04.2010 година, след което със сумата е погасено задължението по договор за банков кредит № 98974, съгласно т.4, Част I от договора.          В договора за банков кредит е предвидено, че автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при просрочено плащане на задължение над 90 дни – чл. 10, ал.2 от Част II от Договора, като наказателната лихва се начислява извън анюитетните вноски.

Банката е приложила погасителен план, в която са отбелязани направените погасителни вноски и се установява, че последната вноска е направена на 15.12.2010 година. От 15.04.2014 година е спряно начисляването на договорната лихва и е започнало наисляване на наказателна лихва.

С писмо изх. № 262/ 30.11.2021 година „Сосиете Женерал Експресбанк" АД - клон Плевен, е поканило кредидитополучателя П. да се свърже с обслужващия я специалист за уточняване на дължимата сума и погасяване на задължението, в противен случай вземането ще бъде прехвърлено към събиране на вземанията. Като дължима сума към 29.11.2011 година е посочена 21.92 лева. Напомнено е, че неиздължаването на погасителните вноски на падежа води до начисляване на лихви за просрочие, както и право на Банката да прекрати всички ползвани продукти.

Представен е договор за услуги по събиране на вземанията от 09.02.2012 година, сключен между „Кронос Рикавъри Мениджмънд“ ООД  и „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, с което първото дружество срещу заплащане на възнаграждение се задължило да извършва извънсъдебни действия за събиране на вземания, сключващи главница, лихва разноски, такси, комисионния и др. на Банката от длъжници по просрочени и изискуеми потребителски кредити. Посочено е, че плащането ще се извършва от длъжниците на банката, без дружеството – събирач да има право да получава каквито и да било суми от длъжниците. До длъжника П.Л.П. е изпратено покана за погасяване на задължение от 20.08.2013 година от „Кронос Рикавъри Мениджмънд“ ООД за заплащане на изискуемо просрочено задължение по кредита в размер на 7 978.62 лева, с предупреждение, че при непогасяване на задълженията ще бъдат предприети действия за съдебно събиране на сумата.

На 09.11.2018 година на ИОСА е взето решение за промяна наименованието на банката от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД на  „Експресбанк" АД,

По повод подадено на 26.06.2019 година заявление от „Експресбанк" АД, поради настъпил на 15.05.2017г. падеж на всички вземания по кредита, по ч.гр.д. № 583/2019 г. по описа на ТРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу П.Л.П., с постоянен  и настоящ адрес:***, ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, и С.Д. ***, ЕГН **********, в качеството на поръчител, за заявените вземания. Съгласно съобщение от ЧСИ Румен Д. заповедта е връчена на 11.09.20219 година.

В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК на 19.09.2019 година са подадени възражения от длъжниците срещу иддадената заповед за незабавно изпълнение. С разпореждане № 1422/ 19.09.2019 година по ч.гр.д. № 583/2019 г. по описа на ТРС заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането. Разпореждането е получено на 03.10.2019 година, като 24.10.2019 година (клеймо 23.10.2019 година) е подадена молба, към която са приложени доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането в срока по чл. 415 от ГПК.

На 30.04.2020 година в Търговския регистър и регъстър на юридическите лица с нестопанска цел е вписано вливането на  „Експресбанк" АД в „Банка ДСК“ АД.

В първоинстанционното производство е назначена ССчЕ, от която е видно че длъжникът по кредита за периода от 21.04.2010 година до 23.10.2019 година е направила вноски общо в размер на 1 160 лева, от които са погасени: възнаградителна лихва – 567.26 лева; главница – 360.83 лева; застраховки по договор – 28.25 лева и такси за обслужване и дебитни лихви 203.66 лева. С тези плащания са били погасевни месечните вноски към 15.12.2010 година в пълне размер и частично вноската с падеж 15.01.2011 година, като е останала непогасена главница в размер на 27.36 лева. В съдебно заседание експертът е посочил, че от 15.05.2014 г. до 15.04.2017 година са начислявани наказателни лихви, по т.8.2 от Договора.

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.430 от ТЗ, вр. с чл.422 ГПК. Безспорно установено по делото е, че между страните по делото е сключен валиден договор за банков кредит, по който са платени изцяло първите седем вноски, първата с падеж 15.06.2010 година, а седмата – 15.12.2011 година. Осмата вноска с падеж 15.01.2011 година е платена частично, като е останала непогасена главница от 27.36 лева. Следващите вноски по кредита не са погасявани на падежа, като срокът на договора е изтекъл на 15.05.2017 година. Не се спори между страните, че „Банка ДСК“ АД е правоприемник на „Експресбанк" АД, с предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк" АД.

С отговора на исковата молба длъжниците са направили възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, като се позовават на приложени по делото две писма от банката – кредитор (от 30.11.2011 година) и от дружество-събирач на вземания (от 20.08.2013 година), с които договорът е обявен за предсрочно изискуем. Не се оспорва, че кредиторът е сключил договор с „Кронос Рикавъри Мениджмънд“ ООД за събиране на вземането на 09.02.2012 година.

Трайна и непротиворечива е практиката, че по отношение на договорите за кредит се прилага петгодишната давност, като срокът е тече от датата на падежа на кредита или от датата на предсрочната му изискуемост.

Страните спорят дали конкретния договор е бил обявен за предсрочно изискуем. От доказателствата по делото се установява, че съгласно клаузите на договора – чл. 10, ал.2 част 2, при забава на плащането над 90 дни вземането на банката става предсрочно изискуемо без да е волеизявление на страните. В конкретния случай, тези условия са настъпили в края на м. април 2011 година, преди ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, касаещо и предсрочната изискуемост.

Настоящата инстанция счита, че от писмо 20.08.2013 година, с което длъжниците са уведомени от дружеството събирач, че имат изискуемо просрочено задължение в размер на 7 978.62 лева към „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, се установява, че кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем. Това е така, тъй като приложения по делото погасителен план, сумата съответства на остатъка по неизплатения кредит, а освен това банката е начислявала и наказателна лихва по т.8, ал.2 от Договора.

Предвид изложеното с изтичане на петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД задължението за главница по кредита е погасено. При действието на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение са погасени и акцесорните задължения.

Поради съвпадане на мотивите на настоящата въззивна инстанция с тези на Троянския районен съд, решението му следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „Банка ДСК“ АД следва да бъде осъдена да заплати на П.Л.П. и С.Д. П. по равно сумата от общо 1000 лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

                                                  

                                          Р   Е   Ш   И :

           

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 255/ 16.07.2020 година, постановено по гр.дело № 961/ 2019 година по описа на Троянския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управления ***, на П.Л.П., с постоянен  и настоящ адрес:***, ЕГН **********, и С.Д. ***, ЕГН **********, по равно сумата от общо 1000 лева (по 500 лева на всеки), разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на касационните основания по чл. 280 от ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: