Решение по дело №1152/2019 на Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е   № ..........

 

28.02.2020 г., град Свиленград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав :

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА

 

при секретаря Ангелина Добрева,

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1152 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:  

 

 

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ФЮЧЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иска от съда да осъди ответника “ШИДЕРОВ КОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да му заплати сумата 4 807.95 лева, представляваща дължимия остатък от стойността на извършената услуга – засаждане на лозички по поръчка на ответника – възложител, за което е издадена фактура № **********/ 05.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата 252.37 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху сумата 4 807.95 лева за периода 12.04.2019г. - 18.10.2019г. Претендира направените по делото разноски, както и разноските за обезпечително производство – ч. гр. дело № 53376/ 2019г. по описа на СРС, 38 състав, в размер на 400.00 лева /40 лв. - държавна такса и 360 лв. - адв. хонорар/ и разноските по обезпечителното дело - изп. дело № 171/2019г. по описа на ЧСИ Калинка Араклиева, с peг. №771 по РКЧСИ, в размер на 66 лева /образуване и запор в банка/.

Ищецът твърди, че между страните е била сключена търговска сделка, обективирана във фактура № **********/ 05.06.2018г., съгласно която ищецът, като Изпълнител, е извършил по поръчка на ответника, като Възложител, услуга - засаждане на лозички, която е описана по вид, количество и стойност в горепосочената фактура № **********/ 05.06.2018г. на стойност 6 407.95 лева с ДДС. Уговорената услуга била извършена, приета и осчетоводена от Изпълнителя, но Възложителят не изпълнил изцяло задължението си - да плати извършената услуга.

След писмена покана от 08.04.2019г. ответникът платил на 12.04.2019г. частично по цитираната фактура сума в размер на 1600 лева. Оставащата част от задължението на ответника по фактурата възлизала на 4807.95 лв.

Ответникът дължал и обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавата, което се претендира само върху дължимия остатък, начиная от частичното плащане /признание/ - 12.04.2019г. до подаване на исковата молба.

Предвид изложеното, ищецът твърди, че ответникът му дължи сумата 4807.95 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на иска до окончателното й плащане, както и сумата 252.37 лева - мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 12.04.2019г. - 18.10.2019г.

По молба на ищеца било допуснато обезпечение на вземането за главницата - по ч. гр. дело № 53376/2019г. по описа на СРС, 38 състав, по което ищецът направил разноски в размер на 400.00 лева, от които 40.00 лв. – за държавна такса и 360.00 лв. – за адвокатско възнаграждение. Ищецът направил разноски и по образуваното въз основа на обезпечителната заповед изп. дело № 171/2019г. по описа на ЧСИ Калинка Араклиева, с peг. №771 по РКЧСИ, в размер на 66 лева.

Ответникът не представя отговор на исковата молба, в указания му от съда едномесечен срок.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но представя молба, с която поддържа предявените искове. Ответникът изпраща в съдебно заседание представител – Атанас Георгиев Шидеров – управител на ответното дружество, който не оспорва исковете по основание и по размер.

Съдът, като разгледа събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните е сключен договор за изработка, обективиран във фактура №  № **********/ 05.06.2018г., съгласно който ищецът е извършил на ответника услуга, описана по вид, количество, единична цена и стойност в посочената фактура, както следва: засаждане на лозички /механизация/, количество – 38417, продажна цена – 1390.00, стойност на сделката – 5339.96 лв. без ДДС или фактурата е на стойност 6407.95 лв. Фактурата е надлежно оформена, съгласно чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството, включително с дата на данъчното събитие, която съвпада с датата на издаване на фактурата. Съгласно чл.25, ал.1 и 2 от ЗДДС, данъчното събитие представлява доставка на стоки и услуги, а дата на възникване на данъчното събитие е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Тъй като датата на данъчното събитие съвпада с датата на издаване на фактурата, то с подписването й от ответника по молбата се удостоверява и получаването на фактурираните стоки. Процесната фактура не подписана от получателя, но последният е извършил плащане по нея, като на 12.04.2019 г. е превел по сметка на ищеца сумата 1600.00 лв. Това обстоятелство е видно от представеното извлечение на движението по банковата сметка на ищеца, а и не се спори от ответника. Последният, като възложител, не спори и за това, че е приел уговорената работа, но тъй като не уточнява кога е сторил това, то за дата на приемане следва да се счита датата на извършеното частично плащане по фактурата – 12.04.2019г.

Следователно, между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях договор, съдържащ белезите на такъв за изработка. Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие, относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.

В случая, няма спор между страните, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че между същите е постигнато съгласие относно работата, която възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни, както и по отношение на втория съществен елемент от договора за изработка - възнаграждението, за което също е постигната договорка.

Основното задължение на изпълнителя по договора за изработка е да извърши възложената му работа, а на възложителя - да заплати възнаграждение - чл.258 от ЗЗД. Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението възниква с приемане на работата - чл.266, ал.1 от ЗЗД, като възнаграждението следва да съответства на действително извършената работа.

В конкретният случай, установяването на изпълнението и приемането на работа е признато от ответника с извършеното частично плащане. Следователно, след приспадане на последното от общия размер на дължимото възнаграждение, ответникът дължи на ищеца сумата 4807.95 лв., поради което главният иск ще се уважи изцяло. От момента на приемане на работата – 12.04.2019г., когато ответникът е изпаднал в забава за плащане, до датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.10.2019 г., ответникът дължи обезщетение за забава. Същото се изчисли с помощта на онлайн калкулатор в размер на 253.76 лв., а ищецът е предявил искането си за обезщетение за забава в размер на 252.37 лв. т.е. искането ще се уважи до претендирания размер.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят и направените разноски по делото. Същите се установиха в размер на 202.41 лв. – за държавна такса. Не са представени доказателства да са направени другите претендирани от ищеца разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА “ШИДЕРОВ КОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ФЮЧЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 4807.95 лв. – главница, представляваща неплатено задължение за извършена услуга - засаждане на лозички /механизация/, за което е издадена фактура № **********/ 05.06.2018г. на стойност 6407.95 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 18.10.2019 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 252.37 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.04.2019 г. до 18.10.2019 г.

ОСЪЖДА “ШИДЕРОВ КОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ФЮЧЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 202.41 лв.- съдебни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: