№ 35623
гр. *****, 04.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110125409 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е.
И. В., ЕГН ********** (починала в хода на настоящото производство и заместена на
основание чл. 227 от ГПК от единствения си наследник по закон Н. С. В., ЕГН **********),
срещу Т. К. С., ЕГН ********** и С. К. С., ЕГН **********, която е редовна и предявените
с нея искове са допустими.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
страните писмени доказателства.
По отношение искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му
послужи пред “*******” АД, за снабдяване с документ, издаден от банката, съдържащ данни
за договорните отношения между “*******” АД и Е. И. В. по повод отпуснат заем за
покупка на жилище в ж.к. “*******”, бл. *****, с партиден номер на сметката ******, съдът
намира, че същото не е необходимо.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба. Разпит на друг, трети свидетели за същите
обстоятелства не е необходим.
Следва да бъде уважено искането на ответниците за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба. Разпит на друг,
трети свидетели за същите обстоятелства не е необходим.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане по искането на
ищеца за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, като УКАЗВА
1
същите да бъдат доведени в първото съдебно заседание. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за разпит на трети свидетел за същите обстоятелства, като неоснователно.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане по искането на
ответниците за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, като УКАЗВА
същите да бъдат доведени в първото съдебно заседание. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за разпит на трети свидетел за същите обстоятелства, като неоснователно.
НАСРОЧВА о.с.з. за 07.11.2024г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис
от писмения отговор, ведно с приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са пасивно субективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците Т. К. С. и С. К. С., че Е. И. В. ( починала в хода на настоящото
производство и заместена на основание чл. 227 от ГПК от Н. С. В.), е собственик на 1/2
идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 15, на четвъртия етаж в жилищната
сграда на блок № 32, ж.к. “*******”, гр. *****, състоящ се от една стая, дневна, столова с
кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 67,63 кв.м., при съседи:
стълбище, ********, бул. “*******”, **********, заедно с избено помещение № 15, при
съседи: коридор, *********** и коридор, заедно с 2.086% идеални части от общите части на
сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото, на основание изтекла в полза
на Е. И. В. придобивна давност.
В исковата молба се твърди, че Е. И. В., като служител на МВР и нуждаеща се от
жилище, е била определена за купувач на апартамент № 15, ет. 4 в новопостроената сграда
на блок № 32, ж.к. “*******”, гр. *****. Твърди се, че апартаментът бил предаден на Е. В. с
протокол за въвод във владение на 14.08.1987 г., непосредствено след което частта от цената
била платена с нейни лични средства и бил отпуснат нов заем от *** в размер на 12 000 лв.,
с които суми била покрита изцяло продажната цена. Твърди се, че договорът за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, по силата на който Е. В. е
придобила собствеността върху процесния апартамент, бил подписан на 08.07.1988 г.
Твърди се още, че след заплащане на цената на апартамента с лични средства на Е. В. и
отпуснат заем, на 25.03.1988г. Е. сключила брак с наследодателя на ответниците К. С. С..
Навеждат се твърдения, че впоследствие бракът бил прекратен с влязло в сила решение по
гр. дело № ***** г. по описа на СРС, 88 състав. Поддържа се, че по силата на съдебно
решение, постановено по гр. дело № ***/94 г. по описа на СГС, БК, влязло в сила на
20.03.1995 г., ползването на семейното жилище – апартамент № 32, находящ се на четвъртия
етаж в сградата на блок № 32, ж.к. “*******”, гр. *****, било предоставено на Е. В., като К.
С. бил осъден да го освободи и да й го предаде. Сочи се, че в изпълнение на съдебното
решение К. С. освободил жилището, придобито на името на Е. през април 1995 г., като след
този момент същият не е заявявал собственически претенции по отношение на имота.
Твърди се, че Е. В. била подготвила необходимите книжа за доброволно прехвърляне на
имота, но не успяла да осъществи контакт с бившия си съпруг. Навеждат се твърдения, че Е.
В. е владяла процесния имот изцяло и е упражнявала фактическа власт върху него с
чувството на собственик, като владението й е започнало на 30.04.1995 г. и е упражнявано
явно, спокойно, непрекъснато и неоспорвано.
В исковата молба се поддържа, че в края на 2023 г. първата ответница е провела
телефонно обаждане, като е заявила, че тя и нейният брат са съсобственици на процесния
апартамент на основание наследствено правоприемство, настъпило след смъртта на техния
баща К. С., починал на 15.09.2023 г. При справка в имотния регистър се установило, че с
2
нотариален акт № 1, том I, рег. № 76, дело № 1 от 22.01.2024 г. на нотариус ***********, с
район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията под акт № ***, том V, дело №
****/2024 г., ответниците са признати за собственици на основание наследяване по закон на
баща им К. С. на 1/2 идеална част от процесния апартамент. Правният интерес от
предявяване на исковете се мотивира с поведението на ответниците и снабдяването им с
нотариален акт. Твърди се още, че след прекратяване на брака между Е. В. и К. С. е
прекратена и съпружеската имуществена общност върху апартамента, като Е. е продължила
да владее целия имот като свой и така е придобила на основание давностно владение и
другата 1/2 идеална част от него.
Ответниците Т. К. С. и С. К. С. са депозирали отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорват предявените искове. Оспорват Е. В. да е владяла
имота за себе си и да е упражнявала фактическа власт върху него с чувството на собственик.
Твърдят, че Е. В. е държала спорната 1/2 идеална част от процесния имот, собственост на К.
С., по силата на съдебно решение № 106 от 20.03.1995 г., постановено по гр. дело № *** по
описа на СГС за 1994 г., с което имотът, представляващ семейно жилище, й е предоставен за
ползване, като молят посоченото обстоятелство да бъде отделено за безспорно. Поддържат,
че на горното основание Е. В. е упражнявала фактическа власт върху процесния имот за
различни периоди от време, като е владяла собствената си 1/2 идеална част от имота и е
държала другата 1/2 за К. С.. Предвид цитираното по-горе съдебно решение считат за
оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Поддържат, че със съдебното решение имотът е
предоставен на Е. В. за ползване, а не й е прехвърлен в изключителна собственост. Твърдят,
че след развода Е. е ползвала семейното жилище за период от около няколко месеца, след
което е напуснала апартамента и е заминала да живее в община ******. Навеждат
твърдения, че наследодателят им К. С. е предложил на Е. да изкупи нейната 1/2 идеална част
от имота и тя се е съгласила. Твърди се, че през 2014 г., след като продала къща в с. *******,
Е. В. се върнала в гр. *****, като с К. С. имали уговорка тя да живее временно в процесното
жилище докато си купи друго с парите от продажбата на имота и тези, които К. ще й
заплати за притежаваната от нея 1/2 идеална част. Поддържат, че до прехвърляне на
притежаваната от Е. 1/2 идеална част от имота не се стигнало, тъй като тя постоянно
отлагала във времето, а заради добрите отношения помежду им К. С. не я притискал да
напусне имота. Твърдят още, че в края на 2022 г. отношенията между К. и Е. се влошили,
тъй като синът й заявил, че отива да живее в процесното жилище при майка си, при което К.
С. се противопоставил и заявил, че достатъчно е чакал Е. да се изнесе от имота и да му
прехвърли притежаваната от нея 1/2 идеална част.
Ответниците поддържат, че наследодателят им изрично е заявил, че желае Е. или да
напусне жилището, или да му плаща наем. Оспорват да са налице елементите от
фактическия състав на чл. 79 от ЗС. Считат за неоснователно твърдението за придобивна
давност по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения. Твърди се, че не
може да се приеме, че с действията си Е. В. е обективирала намерение за своене по
отношение притежаваната от К. С. 1/2 идеална част от имота. Навеждат твърдения, че както
техният наследодател, така и те самите, са се противопоставили на владението на Е., поради
което същата се явявала държател на притежаваната от наследодателя им К. С. 1/2 идеална
част от съсобствения недвижим имот.
С оглед становището на ответниците и на основание чл. 153 от ГПК като безспорни
и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: ищецът
Н. С. В. е законен наследник на Е. И. В., а ответниците Т. К. С. и С. К. С. законни
наследници на К. С. С.; процесният недвижим имот е придобит от Е. И. В. с договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 95, том № I от
08.07.1988 г., по време на брака й с К. С. С.; по силата на съдебно решение от 04.11.1994 г.,
постановено по бр. дело № ***** г. по описа на СРС, БК, 88 състав, бракът между Е. И. В. и
К. С. С. е прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, а семейното
3
жилище /процесният недвижим имот/, собственост на страните, е предоставено за съвместно
ползване и на двамата; със съдебно решение от 20.03.1995 г., постановено по гр. дело №
***/1994 г. по описа на СГС, I КС БК, е отменено решение от 04.11.1994 г. на СРС, БК, 88
състав, постановено по бр. дело № ***** г. в частта за ползване на семейното жилище и
вместо него е постановено, че семейното жилище /процесният недвижим имот/ се
предоставя за ползване на Е. И. В., а К. С. С. е осъден да го опразни и предаде в
едномесечен срок от постановяване на решението.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че наследодателят му Е. И. В. е собственик на спорната 1/2 идеална част
от процесния недвижим имот на наведеното в исковата молба основание – придобивна
давност, като докаже: упражнявана от Е. В. фактическа власт върху целия имот
непрекъснато, необезпокоявано и явно за твърдения период от време; манифестиране от
страна на Е. В. на намерението й за своене на спорната 1/2 идеална част от процесния
недвижим имот спрямо другия съсобственик чрез действия на своене, изявени по начин, че
другият съсобственик да може да разбере, че тя владее целия имот за себе си; че ответниците
оспорват собствеността й, т.е. наличието на правен интерес от предявяване на исковете.
Ответниците следва да докажат възраженията си срещу предявените искове и
фактите, на които основават изгодни за себе си последици.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4