№ 375
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600631 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С Определение № 7/14.02.2022 г., постановено по ЧНД № 615/2021 г.,
Карловският районен съд, III-ти н.с., е потвърдил Постановление на РП –
Пловдив, ТО – Карлово от 09.12.2021 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по
Досъдебно производство № 128/2020 г. по описа на РУ на МВР – Карлово,
водено срещу АЛ. Х. Х. с ЕГН ********** от с. ***, за престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна частна
жалба от М.Ц., депозирана чрез процесуалния му представител – адв. В., с
която се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Сочи
се, че обжалваното Определение е постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Акцент се
поставя върху възприетия както от наблюдаващия прокурор, така и от
първостепенния съд подход за анализиране и изследване единствено на
поведението на пострадалия Ц., свързано с настъпването на ПТП и
престъпния резултат. Изложени са изключително подробни съображения
относно допуснати от обвиняемия нарушения на ЗДвП, представляващи
„първопричината“ за настъпване на ПТП-то. Твърди се, че показанията на
пострадалия и на свид. С. не за взети предвид в достатъчна степен. Сочи се,
че в изготвените експертни заключения по първоначалната и допълнителната
автотехническа експертизи са налице противоречия досежно разстоянието на
двете МПС-та едно от друго. Според жалбоподателя, в случая обв. Х. е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, като същият е принудил пострадалия да измени посоката си на
движение без да се убеди, че няма да създаде опасност за него и за останалите
участници в движението. С тези аргументи се иска обжалваното Определение
да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на РП – Карлово със
1
задължителни указания относно прилагането на закона и за извършване на
допълнителни действия по разследването, с цел разкриване на обективната
истина.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото и
доводите в жалбата и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на атакуваното Определение, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7
от НПК, от легитимирано лице, срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
Досъдебно производство № 128/2020 г. по описа на РУ МВР – Карлово е
образувано на 03.03.2020 г., на основание чл. 212, ал. 3 от НПК за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за
това, че на 03.03.2020 г., на път I-6 км. 230+750 м. в землището на с. Розино,
обл. Пловдив, при управляване на МПС – л.а. марка „Фолксваген“, с рег. №
*** и колесен трактор марка „ИСЕКИ“ с рег. № ****, е нарушил правилата за
движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда –
фрактура на лява ключица на М. М. ЦВ., с ЕГН ********** от ***.
В хода на разследването, с Постановление от 27.10.2021 г. АЛ. Х. Х. е
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 03.03.2020 г. в землището
на с. Розино, обл. Пловдив, на път I-6 км. 230+750 метра, при управление на
МПС – колесен трактор марка „ISEKI“, модел „TG6490“ с рег. № ***, е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 37,
ал. 3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на М. М. ЦВ., с ЕГН
********** от *** средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване
на лява ключица, довело до трайно затрудняване движението на ляв горен
крайник, като деецът е управлявал колесния трактор, без да е имал
необходимата правоспособност – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл.
2, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Спрямо обвиняемия е взета мярка
за неотклонение „Подписка“.
С Постановление от 09.12.2021 г. досъдебното производство е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Наблюдаващият прокурор е приел, че в случая не е извършено престъпление
от общ характер, в частност такова по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК. Обосновал е, че обвиняемият е извършил въпросната маневра в момент
когато управляваният от пострадалия лек автомобил е бил далеч извън опасна
зона на спиране и постр. Ц. е имал време да реагира по начина, посочен в
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Според представителя на държавното
обвинение, обстоятелството, че обв. Х. също е нарушил правилата за
движение, относно влизането в платното за движение от път без предимство,
не води автоматично до ангажиране на отговорността му, защото допуснатото
от него нарушение на правилата за движение по пътищата, не е създало
непреодолима опасност за останалите участници в движението и в частност –
2
за пострадалия. В заключение, е достигнато до извода, че липсват допуснати
от обвиняемия нарушения на ЗДвП, които да са в пряка причинна връзка с
инкриминирания резултат, поради което се изключва възможността за
ангажиране на наказателната му отговорност за получените от пострадалия
телесни увреждания.
Срещу Постановлението е постъпила частна жалба от пострадалия Ц., с
която е инициирано първоинстанционното производство.
Районният съд е проверил възприетата от прокурора фактическа
обстановка, която е следната:
На 03.03.2020 г. обв. Х. бил в землището на с. Розино, обл. Пловдив,
като обработвал нива с колесен трактор марка „ISEKI”, модел „TG6490” с рег.
№ ***, с прикачени гребло отпред и дискова брана отзад на машината. Около
09:20 ч., обв. Х. привел в движение трактора по земен път, излизайки на
банкета от южната страна на гл. път I-6, в района на 230 км., западно от с.
Розино и го спрял перпендикулярно на пътното платно, като предната му част
/прикаченото гребло/, била изнесена в края на южната лента, от западна
страна на уширение /отбивка/ на тази лента. Намерението му било да пресече
платното на гл. път I-6, който в този участък се състоял от две ленти за
движение, разделени с маркировка – непрекъсната единична бяла линия, и да
излезе на земен път, намиращ се перпендикулярно на северната лента за
движение, на около 30 метра източно от мястото, на което е бил спрял.
Обвиняемият се огледал и видял, че от запад, негова лява страна, идва лек
автомобил, движещ се в южната лента. Tова бил лекият автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф 4“, с рег. № ***, управляван от собственика му –
пострадалия М. М. ЦВ.. Обв. Х. преценил, че този лек автомобил е
достатъчно далеч, затова потеглил с трактора, като навлязъл в южната лента
на платното, завивайки надясно и продължавайки напред по южната лента,
като го позиционирал в средната част на платното, успоредно на
разделителната маркировка. Пострадалият Ц. възприел движението и
маневрата на трактора, но преценил, че разстоянието до трактора не
позволява да спре и да избегне удар. Затова предприел маневра, завивайки
наляво по посока на движението му, така, че автомобилът му навлязъл изцяло
в насрещната /северна/ лента за движение, за да заобиколи трактора. В хода
на маневрата, когато лекият автомобил и тракторът се изравнявали,
обвиняемият възприел положението на автомобила и рязко завъртял волана
на трактора надясно, за да промени траекторията си, като по този начин не се
стигнало до пресичане на траекториите на движение на двете моторни
превозни средства и съответно нямало съприкосновение между тях. С оглед
движението на трактора, пострадалият отклонил автомобила максимално на
север, към края на северната лента за движение, за да избегне удар с
трактора, като задминавайки го, видял, че срещу него, в насрещната лента, се
приближават други МПС и за това се опитал да върне автомобила в южната
лента за движение, отклонил волана надясно, но левите гуми минали през
началото на северния банкет, автомобилът загубил странична устойчивост,
пострадалият не успял да овладее управлението му, вследствие на което той
се насочил към южната мантинела. Последвал удар в мантинелата с предната
3
част на автомобила, след което той се завъртял по оста си, плъзнал се на
североизток и се установил в покой в северната лента за движение, с предна
част до северната мантинела, под ъгъл около 45 градуса.
Обв. Х. спрял трактора на земен път северно от пътното платно и
отишъл до катастрофиралия автомобил. Там вече бил свид. Д.С., който
пътувал в посока гр. София и възприел целия механизъм на транспортното
произшествие. Свид. С. помогнал на пострадалия Ц. и пътуващата на предна
дясна седалка свид. А. С. да излязат от лекия автомобил и подал сигнал за
произшествието на тел. 112.
Първо на местопроизшествието пристигнали полицейски служители на
РУ – Карлово, а след тях – екипът на Спешна помощ. Свид. Д. Ж. изпробвал
обвиняемия Х. и водача на автомобила – пострадалия Ц., за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с номер ARDM 0250, като
пробите и на двамата били отрицателни. Пострадалият Ц., заедно със свид. С.,
били откарани с линейка в ЦСМП – гр. Пловдив, където било установено, че
пострадалият има счупена лява ключица и съмнение за спукани ребра. Свид.
С. имала повърхностни наранявания и болки във врата. Ц. и С. отказали да
бъдат хоспитализирани в болница в гр. Пловдив и се прибрали в гр. София.
Същата вечер пострадалият Ц. бил хоспитализиран в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ – гр. София.
От заключението на вещото лице д-р Б., по назначената СМЕ, се
установява, че вследствие на транспортното произшествие на пострадалия
М.Ц. са причинени следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на
главата в лявата теменна област. Закрито счупване на лявата ключица.
Счупване на VI и VII ребро вляво.
Закрито счупване на лявата ключица е довело до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник, т.е. средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129 от НК.
Останалите наранявания са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. леки телесни повреди.
В хода на досъдебното производство били изготвени АТЕ и
допълнителна тройна АТЕ.
От заключенията на автоекспертите, съответно по първоначалната
експертиза и допълнителната тройна експертиза, е видно, че скоростта на
движение на лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ непосредствено
преди произшествието, е била около 94 км/ч. Трактор марка „ИСЕКИ“ е
развил скорост около 10 км/ч. след навлизане на платното от юг. Скоростта
на движение на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, е била технически
съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните
условия на този участък от пътя.
Налице е различие в установеното разстояние между лекия автомобил и
трактора в момента, в който тракторът е навлязъл в южната лента за
движение. Според първата експертиза, това разстояние било около 124,40
метра. При допълнителната експертиза това разстояние е изчислено, че е било
минимум 144,51 метра. Но и при двете разстояния тракторът е навлязъл в
4
лентата, по която се е движел лекият автомобил на разстояние, което е извън
дължината на спирачния път /опасната зона/. Именно разстоянието от 144,51
метра, прокурорът е приел за достоверно и обосновано от вещите лица, тъй
като при допълнителната експертиза е било извършено измерване и заснемане
на маневрата, извършена от трактор „ИСЕКИ“, управляван от обвиняемия Х..
Мястото на спиране на трактор „ИСЕКИ“ и направлението, по което се е
движел след потегляне и навлизане на платното за движение, е било
илюстрирано на мащабната скица. След като трактор „ИСЕКИ“ е навлязъл на
платното за движение, той е достигнал до разделителната линия между двете
ленти за около 6,17 с., като за това време е бил стигнал до средата на
платното и се е намирал почти успоредно на платното върху разделителната
линия между двете ленти. В момента на преминаване на л.а. „Фолксваген
Голф“ от лявата страна на трактор „ИСЕКИ“, от ляво на трактор „ИСЕКИ“ до
лявата граница на платното е имало разстояние около 3,6 м. Преминаването
на л.а. „Фолксваген Голф“ покрай трактор „ИСЕКИ“, е станало след
потеглянето и навлизането на трактор „ИСЕКИ“ на платното за движение
пред л.а. „Фолксваген“ Голф и след отклоняването на трактор „ИСЕКИ“
надясно, до почти успоредното му движение на платното. Видно от
мащабната скица, като се има предвид мястото на навлизане на трактор
„ИСЕКИ“ на платното за движение пред л.а. „Фолксваген“ Голф и мястото на
начало на реакция на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, то в момента на
навлизане на трактор „ИСЕКИ“ на платното за движение, пред л.а.
„Фолксваген Голф“, двете МПС са се намирали на разстояние около 144,51 м.
едно от друго. Така определената дистанция от 144,51 м. е минималната, тъй
като е възможно преминаването на л.а. „Фолксваген Голф“ да е било и при по
източно положение на трактора.
Водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е имал техническа възможност да
избегне произшествието със скоростта, с която се е движел, ако вместо да
предприеме маневра по смяна на лентата на движение /изпреварване или
заобикаляне/, предприеме спиране със спирачно закъснение равно или над
3,18 м/с2, което е в границата на нормалното спирачно закъснение 2-4 м/с2.
Съобразно заключенията на вещите лица, е приет следният механизъм
на анализираното пътно транспортно произшествие, като най-вероятен, от
техническа гледна точка:
Водачът М. М. ЦВ. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ по дясната
лента на платното за движение на път I-6 в посока от запад на изток. През
това време, обв. Х. е управлявал трактор „ИСЕКИ“, като е бил спрял отдясно,
южно от платното за движение. Когато л.а. „Фолксваген Голф“ е бил на около
144-145 м., обв. Х. е потеглил с трактор „ИСЕКИ“, като е навлязъл на
платното за движение на път I-6 в посока от юг на север, от дясно на ляво
пред л.а. „Фолксваген Голф“. Водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е реагирал
след около 2,78 с., като предприел маневра по смяна на лентата /изпреварване
или заобикаляне/, като е подал и мигач за това. Така л.а. „Фолксваген Голф“,
е навлязъл в лява лента, след което е напуснал платното за движение от ляво,
водачът е загубил контрол над автомобила, той се е насочил на дясно и по
направление на следите от странично плъзгане, е напуснал платното за
5
движение от дясно, където се е ударил в мантинелата. След ПТП, л.а.
„Фолксваген Голф“ се е установил на мястото и в положението, отразени в
Протокола за оглед и видно от албума на местопроизшествието.
И двамата водачи на превозните средства са имали много добра
видимост един към друг и са се възприели взаимно още преди започване на
маневрата на трактора.
В Определението, предмет на настоящата въззивна проверка,
първостепенният съд е приел, че изводът на наблюдаващия прокурор е
правилен, като наказателното производство е прекратено законосъобразно,
при вярна оценка на писмените и гласни доказателства и доказателствени
средства, приобщени в хода на досъдебното производство. Освен това, съдът
е посочил и че при управлението на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“,
пострадалият М.Ц. е предприел маневрата „изпреварване“ без да изпълни
задълженията си по чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и в
нарушение на чл. 43, т. 1 и т. 4 от ЗДвП. Според съдията-докладчик,
маневрата „изпреварване на трактора“, е била предприета от пострадалия
неправомерно, като същата не е била необходима за предотвратяване на
удара. Контролираният съд е приел, че обвиняемият е нарушил разпоредби на
ЗДвП, тъй като е управлявал процесния трактор без да притежава
необходимата правоспособност за това. Съдът обаче е споделил извода на
прокурора досежно приетото от последния, че обв. Х. не е нарушил
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП и
извършеното от него не е довело до крайния противоправен резултат. В
заключение, е прието, че дори и тракторът, управляван от обвиняемия да е
създал конфликтна ситуация, то постр. Ц. е следвало да реагира по начина,
указан в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а не да нарушава нормата на чл. 43, т. 1 и т. 4
от ЗДвП.
На първо място, следва да се отбележи, че в производството по чл. 243
от НПК указанията на съда могат да третират неправилно приложение на
материалния закон, когато незаконосъобразното квалифициране на фактите е
довело до неправилния извод, че липсва престъпление.
По-нататък: настоящият съдебен състав изцяло споделя възприетата от
първостепенния съд фактическа обстановка, залегнала и в Постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Въззивният съд обаче
намира, че както РП – Пловдив, ТО – Карлово, така и РС – Карлово, са
направили прибързан и явяващ се на този етап погрешен извод, за липса на
данни за осъществено престъпление от общ характер от страна на обв. Х., а
именно такова по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
Видно от фактическите изводи, изложени по-горе, в случая
обвиняемият е извършил две нарушения на ЗДвП – нарушил е разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 и на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. Вследствие на тези нарушения, обв.
Х. е станал и първопричината за настъпилите общественоопасните последици
– а именно причинената на постр. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на
6
левия горен крайник. Именно навлизането на управлявания от обв. Х. колесен
трактор на пътното платно, е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите впоследствие общественоопасни последици. В случая,
съответният престъпен резултат не би настъпил, ако обвиняемият не бе
нарушил изначално правилата за движение по пътищата. Следва да се
отбележи, че всяко поведение, което е предпоставка за причиняването на този
престъпен резултат и без което той не би настъпил, може да е престъпно. В
този смисъл, не се споделят извършените от първоинстанционния съд анализ
и оценка единствено на поведението на пострадалия, каквито доводи са
наведени и възз въззивната жалба.
При категорично установена първопричина за настъпване на ПТП,
вследствие на неправилно предприета от страна на водача Х. маневра /същият
е излязъл на път от крайпътна територия, по смисъла на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП,
като не се е убедил, че по този начин няма да създаде опасност за участниците
в движението и не се е съобразил с тяхното положение на пътното платно/,
настоящият съдебен състав не споделя извода както на първостепенния съд,
така и на наблюдаващия прокурор, че в случая липсва причинно-следствена
връзка между поведението на обвиняемия и причинената на пострадалия
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Съобразно приетите за доказани по делото фактически положения и
направените по-горе констатации, въззивният съд счита, че в случая
материалният закон не е приложен правилно от контролираната инстанция,
доколкото първостепенният съд е заключил, че настъпилото ПТП е изцяло в
резултат на действията на пострадалия водач на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“, а обвиняемият не е реализирал нито едно от вменените
му нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП.
За да се приложи правилно материалният закон, следва да се има
предвид и приетото в заключенията и на двете изготвени в хода на
разследването автотехнически експертизи относно възможността, с
навлизането на трактор „ИСЕКИ“ на платното за движение, водачът му да е
създал пречка за движението на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, тъй като
ако последният не предприеме спиране, а продължи да се движи в дясна
лента с постоянна скорост, то би настъпил удар с трактор „ИСЕКИ“, причина
за произшествието е именно навлизането на трактор“ИСЕКИ“ на платното за
движение.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 7/14.02.2022 г., постановено по ЧНД №
615/2021 г., Карловският районен съд, III-ти н.с., с което е потвърдено
7
Постановление на РП – Пловдив, ТО Карлово от 09.12.2021 г., с което на
основание чл. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено
наказателното производство по Досъдебно производство № 128/2020 г. по
описа на РУ на МВР – Карлово, водено срещу АЛ. Х. Х. за престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ Постановление на РП – Пловдив, ТО Карлово, с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено
наказателното производство по Досъдебно производство № 128/2020 г. по
описа на РУ на МВР – Карлово, водено срещу АЛ. Х. Х. за престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на РП – Пловдив, ТО – Карлово за правилно
приложение на материалния закон.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ. – на
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8