РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. С. , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101289 по описа за 2020 година
Ищецът М. С. ЮС. твърди, че е собственик на основание договор за покупко – продажба,
обективиран в НА № ., т. .по описа на СВ – С. за 2004 г., на ПИ с идентификатор .............. по
кадастралната карта и регистри на с. Л., общ. С., обл. С., одобрени със заповед № РД-18-
1200 от 01.06.2018 г. на ИД на АГКК, с площ от 2104 кв.м. и административен адрес: с. Л..
Договорът за покупко – продажба бил сключен с наследниците на М.А.Ю. – А. М. А. и
Г.М.П., с качеството им на продавачи, тъй като приживе на техния наследодател имотът бил
част от неговото имущество. Същевременно ответникът се легитимирал като собственик на
имот с пл. № ..с площ от 223 кв.м. по предходен план на селото (1/2 ид.ч. – като наследник
на Б.И.Х. и ½ ид.ч. на основание договор за покупко – продажба), който имот попадал в
северната част на собствения на ищеца ПИ с идентификатор ............. Ответникът изградил и
гараж върху тази част от имота му, поради което ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че е собственик на основание договор за покупко –
продажба на площта от 223 кв.м., разположена в северната част на ПИ с идентификатор
.......... (представляващ предишен имот с пл. № .), да го осъди да му предаде владението
върху тази част, както и да отмени нотариалния акт за собственост на ответника досежно
имот пл. .– НА № ., т. .по описа на СВ – С. за 2005 г. – издаден на името на неговия
наследодател. Впоследствие чрез направено изменение на иска претендира предаване на
владението на площ от 112 кв.м., находяща се в южната част на имот с пл. № ., включен в
УПИ 5 по плана на селото, която счита, че би следвало да попада в границите на неговия
имот с идентификатор ........................, т.е. позовава се на грешка в кадастралната карта,
одобрена със заповед № РД-18-1200 от 01.06.2018 г. на ИД на АГКК. Претендира и
направените по делото разноски.
1
Ответникът С. Б. ИЛМ. изразява становище, че предявените искове са неоснователни,
поради което моли съда да ги остави без уважение. Твърди, че имот пл. № ..бил придобит по
давност от неговия баща Б.И.Х., след смъртта на когото той наследил ½ ид.ч. от него, а
другата ½ ид.ч. придобил чрез договор за покупко – продажба от своята сестра. Въз основа
на разрешение за строеж № .от 14.06.2005 г. в УПИ ..........., кв. 22 бил построен и гараж.
Оспорва собственическите права на ищеца с възражението, че имот пл. № 97 не фигурира в
титула му за собственост, нито в документите за собственост на неговите праводатели.
Същевременно счита, че дори в някакъв момент той да е притежавал собственически права
върху него, същите са погасени, тъй като от момента на снабдяването си с НА през 2005 г.
до смъртта си наследодателят му Б.И.Х. владял имота необезпокоявано, а след това
владението му било продължено от самия ответник. Възразява също така, че имот пл. № ....,
предмет на нотариалния акт не ищеца, не бил собственост на неговите праводатели, тъй
като в разписния лист към кадастралния план бил записан на името на лицето О. М. И., а не
на М.А.Ю., както твърди ищецът. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК.
От представен по делото НА № .., т. ..по описа на СВ – С. за 2004 г. е видно, че ищецът
придобил чрез договор за покупко – продажба от продавачите А. М. А. и Г.М.П. поземлен
имот с площ от 2230 кв.м., представляващ имот пл. № 157 по план, одобрен със заповед №
2039 от 22.05.1963 г. заедно с построените в имота жилищни и стопански сгради; в този
документ имотът, предмет на договора, е обозначен като урегулиран такъв, като
същевременно е отбелязано, че се намира „извън регулационния план на селото“.
Ответникът се легитимира като собственик на имоти с пл. № ...и .., включени в парцел 5, кв.
22 по регулационния план на с. Л., одобрен със заповед № 319 от 03.12.2001 г., заедно с
построените в имота жилищна и стопанска сграда, чрез констативен НА № .., т. .по описа на
СВ – С. за 2005 г., издаден на името на неговия наследодател Б.И.Х. след извършване на
обстоятелствена проверка, както и чрез НА № ..., т. ..по описа на СВ – С. за 2017 г., чрез
който той закупил ½ ид.ч. от имота от сестра си Б.Б. И., с която били единствени наследници
на починалия през 2017 г. наследодател. От заключението на вещото лице по назначената
СТЕ става ясно, че за с. Л. е одобрена кадастрална карта през 2018 г. само за
неурбанизираните територии, като в нея фигурира имота на ищеца по НА № .., т. .по описа
на СВ – С. за 2004 г., обозначен като имот с идентификатор .......... с площ от 2104 кв.м. Този
имот бил включен в кадастралния и регулационен план на селото от 1963 г., но след
приемането на регулационния план от 2001 г. останал извън регулацията на населеното
място. Според този план, действал както към момента на снабдяването с нотариален акт по
обстоятелствена проверка на наследодателя на ответника, така и към настоящия момент,
имот пл. № .., включен в УПИ ., кв. ..., обхваща 139 кв.м. от имот пл. № ...по плана от 1963
2
г., а имот пл. № ..., включен в УПИ ., кв. ...обхваща ...кв.м. от същия имот пл. № ..., като
посочените площи от 139 кв.м. и от 112 кв.м. не попадат в имот с идентификатор ................
по кадастралната карта на селото, който съответно е с намалена площ в сравнение с тази по
плана от 1963 г. От изготвената от вещото лице комбинирана скица на имотите става ясно,
че имоти с пл. № ..и ..., включени в парцел 5, кв. 22 по регулационния план на с. Л., одобрен
със заповед № 319 от 03.12.2001 г., са съседни имоти и имат лице на север към една и съща
улица, а имот с идентификатор 44495.1.457 се намира от южната им страна (т.е. те са
неговата северна граница) и не разполага с излаз към път или улица от нито една посока.
Като свидетели по делото по искане на ответника бяха разпитани Е. Ш., кмет на с. Л., С. И.,
собственик на съседен имот, а по искане на ищеца - А. А., един от продавачите по договора,
чрез който той е придобил собственическите си права върху имот с идентификатор ......... От
разпита на свидетеля А. става ясно, че първоначално имотът бил собственост на неговия
баща и семейството го обитавало до 1975 г., след това членовете на семейството
продължили да го обработват, а през 1980 г. го отстъпили за ползване на сестрата на баща
му, неговата леля Седиха, която живяла в него до смъртта си през 2002 г. Според свидетеля
докато имотът бил собственост на семейството му, включвал в границите си както площта
на имот с идентификатор .............., така и посочените в комбинираната скица на вещото
лице площи от 139 кв.м. и от 112 кв.м., съответно присъединени в момента към имот пл. №
...и към имот пл. № .. и достъпът до него се осъществявал от път, който излиза на улицата, с
която граничат на север посочените два имота (пл. № ...и пл. № ...) и който заема цялата
северната по – тясна част от имот пл. № ..., възприеман от свидетеля не като отделен имот, а
като общински път. След смъртта на лелята семейството продало имота на ищеца във вида,
описан от свидетеля, а семейството на ответника заградило площите от 139 кв.м. и от 112
кв.м. към собствения си УПИ .през 2005 г.
От скицата на имотите се установява, че в северната част на имот пл. № ...на границата с
улицата (т.е. върху част от съществуващия преди това път, посочен от свидетеля А.,
осигуряващ достъпа до неговия имот № ...във вида му според плана от 1963 г.) е изграден
гараж; според свидетелите Ш. и И. гаражът бил изграден през 2005 г. – 2006 г., като към
този момент била поставена и оградата, съществуваща и до момента, която според вещото
лице съответства на границите на УПИ ., пл. № ..и ..според плана за регулация от 2001 г.
Свидетелката И. също си спомни за съществуващата преди построяването на гаража пътека,
която след това била оградена към имота на ответника; същевременно времето на
изграждането на гаража се установява и от представените от ответника строителни книжа,
от които е видно, че за строителството му е издадено разрешение за строеж № .от 14.06.2005
г.
В конкретния случай става ясно, че към момента на приемане на кадастралния план от 2001
г. е била допусната грешка при отразяването на имотите на страните по делото, тъй като
част от имот № ...по плана от 1963 г. с площ от 139 кв.м. е била заснета към имот пл. № .., а
друга част от 112 кв.м. – към имот пл. № .., въпреки че не е било налице основание, по
3
силата на което правото на собственост върху тези части да е преминало в имуществото на
собственика на тези два имота. Чл. 79, ал. 1 ЗС гласи, че правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
От изслушаните по делото свидетелски показания се установява, че давностният срок за
придобиване на собствеността върху така посочените части от имот № ...по плана от 1963 г.
е изтекъл в полза на бащата на ответника, тъй като той е завладял същите най – късно през
2005 г. – 2006 г. по време на строителството на гаража, а по всяка вероятност на по – ранен
етап (за което може да се съди от заснимането на тези части към имота му още при
изработването на кадастралния план от 2001 г.) и е упражнявал фактическа власт над тях до
смъртта си през 2017 г., т.е. през период по – дълъг от 10 години. Ищецът оспорва
възможността за осъществяване на това придобивно основание, като се позовава на
ограничението по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, който гласи, че реално определени части от поземлени
имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните
размери по чл. 19. Съдът не споделя неговото становище, тъй като според вещото лице имот
№ 157 (по плана от 1963 г.) е бил изключен от регулационния план от 2001 г., поради което
следва да се приеме, че той не е обхванат от строителните граници на населеното място и
спрямо него не намира приложение забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ (съгласно §6 от ДР към
ЗУТ "Територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му
(строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.).
Следва да се отбележи, че според кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-1200
от 01.06.2018 г. на ИД на АГКК, имот с идентификатор ............... се намира в урбанизирана
територия, но по делото не става ясно по силата на какъв план е определено това
предназначение на имота, при положение че в регулационния план на селото няма такова
предвиждане и липсват данни за съществуването на общ устройствен план, в който то би
могло да фигурира. Същевременно съдът счита, че придобивното основание, на което
ответникът се позовава, се е осъществило независимо от предназначението на територията,
в която се намира имотът на ищеца (т.е. независимо дали той попада в строителните
граници на с. Л.), тъй като спрямо него условието по чл. 19, ал. 1 ЗУТ за минимални размери
на лице на имота не би могло да се реализира със или без спорната площ от 112 кв.м., при
положение че нито тя, нито площта от 139 кв.м. към имот пл. № ..не осигуряват на имот с
идентификатор ......... излаз на улица. Същевременно площта на имот с идентификатор
........... и без двете откъснати от него части е достатъчна за обособяването на урегулиран
поземлен имот съгласно изискването на чл. 19, ал. 1 ЗУТ, а самите откъснати площи не
формират самостоятелни УПИ, а са включени в границите на друг такъв – УПИ 5, т.е.
налице е изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, който гласи, че правилото на ал. 1 не се
прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот
при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се
присъединява към съседен имот. Поради изложените причини следва да се приеме, че към
настоящия момент спорната част от 112 кв.м. е собственост на ответника по наследство от
неговия баща (за ½ ид.ч.), съответно на основание договор за покупко - продажба (за
4
другата ½ ид.ч.), като това право на собственост, възникнало първоначално в патримониума
на наследодателя на ответника по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, е
погасило собственическите права на ищеца, чиято защита е предмет на предявения в
настоящото производство иск. Поради тези причини искът се явява неоснователен и като
такъв следва да се остави без уважение ведно с искането за присъждане на направените по
делото разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 650 лв. за адвокатски хонорар. Поради
изложените причини и на основание чл. 235 ГПК Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от М. С. ЮС. с ЕГН ********** от с. Л.,
общ. С., обл. С., ул. „Д.“ № .против С. Б. ИЛМ. с ЕГН ********** от с. Л., общ. С., обл. С.,
ул. „Седма“ № .., чрез който ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника,
че той е собственик на площ от 112 кв.м., находяща се в южната част на имот с пл. № ..,
включен в УПИ ., кв. ..по регулационния план на с. Л., одобрен със заповед № 319 от
03.12.2001 г., и да осъди ответника да му предаде владението върху тази част, както и
искането за отмяна на констативен НА № .., т. .по описа на СВ – С. за 2005 г. по отношение
на същата площ.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. С. ЮС. с ЕГН ********** от с. Л., общ. С., обл. С., ул. „Д.“ №
.за присъждане на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. С. ЮС. с ЕГН ********** от с. Л., общ. С., обл. С., ул. „Д.“ № .да заплати на
С. Б. ИЛМ. с ЕГН ********** от с. Л., общ. С., обл. С., ул. „С.“ № ..направените по делото
разноски в размер на 650 лв. (шестстотин и петдесет лв.) за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5