Решение по дело №651/2022 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 205
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20223320100651
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Кубрат, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100651 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищцата М. И. Х., ЕГН ********** с адрес в *** чрез адв.М. М. от АК–
Разград твърди, че след смъртта на съпруга й М. Тодоров Христов през 2009 г.
останала да живее в семейното жилище, находящо се в съсобствен на дъщеря й М.
М. Л. и сина й Т. М. Т. недвижим имот, съставляващ поземлен имот с
предназначение дворно място, съставляващ съгласно плана на селото, одобрен със
Заповед № 286/1981 г., поземлен имот № 803 от кв. 67, целия с площ от 1350 кв. м,
подробно описан в исковата молба. През годините грижи за нея полагали двете й
деца, като през зимните месеци живеела при дъщеря си в гр. Разград.
През 2021 г. дъщеря й прекарала инфаркт, състоянието й било тежко, и
притеснена, че през зимата ще трябва да живее сама в къщата в село Беловец, Х.
прехвърлила притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от процесния имот на М. М. А. и Г.
Д. М. с уговорката те да поемат издръжката и гледането й. Впоследствие
здравословното състояние на дъщеря й се подобрило и ищцата отишла да живее
при нея през зимата на 2021-2022 г. Едва през лятото на 2022 г. Х. споделила с
дъщеря си и зет си, че се е разпоредила с идеалните части от имота и показала
нотариалния акт. Поради това, че не е била гледана и издържана от
приобретателите, не е получавала издръжка и гледане от тях считано от датата на
1
прехвърляне на собствеността на имота, моли съда да развали договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 103, том V, рег. № 04780, дело № 652 от
13.10.2021 г. на нотариус рег. № 004 на НК, с р-н на д-е РС–Кубрат, вписан в СВ
вх. Рег. № 2138/13.10.2021 г., акт № 195, том 7, дело № 1427/2021 г., партида
50692, имащ за предмет 4/6 ид. части от Поземлен имот с предназначение
дворното място, съставляващо съгласно плана на село Беловец, одобрен със
Заповед № 286/1981 г., поземлен имот № 803 от кв. 67, целия с площ от 1350 кв. м,
съгласно доказателствен акт за собственост, а съгласно скица с площ от 1334 кв.
м, при граници:улица „Чавдар“, поземлен имот № 794, поземлен имот № 795 и
поземлен имот № 802, за който съгласно одобрения план на село Беловец, е
отреден Урегулиран поземлен имот № ХII-803, от кв. 67, с площ от 1364 кв. м, от
които 30.00 кв. м се предават към имота от улица, заедно с построените в същото
дворно място Жилищна сграда от четири стаи, антре и маза със застроена площ от
70.00 кв. м, лятна кухня със застроена площ от 16.00 кв. м и стопанска постройка
със застроена площ от 12.00 кв. м, сключен между М. И. Х. и ответниците М. М.
А. и Г. Д. М., ведно с всички законови последици от това, както и да й присъди
сторените по делото разноски.
Ответниците М. М. А., ЕГН ********** с пост. адрес *** и Г. Д. М., ЕГН
********** с пост. адрес ***, в срока по чл. 131 от ГПК не ангажират становище.
В съдебно заседание се явяват лично и заявяват, че признават предявения иск.
Във връзка с така направеното от ответниците признание на иска и на
основание чл. 237 ГПК ищецът М. И. Х. чрез пълномощника си адв. М. М. е
поискал да бъде постановено решение при признание на иска на основание чл.
237, ал. 1 от ГПК.
Кубратският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, исканията и доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният по делото конститутивен иск е процесуално допустим предвид
неговия предмет и с оглед обстоятелството, че е предявен от и срещу процесуално
дееспособни страни. С оглед процесуалната допустимост на процесния иск, съдът
дължи постановяване на решение по съществото на правния спор, въведен в
настоящото производство със същия иск.
Ищецът чрез процесуалния си представител направи искане съдът да
постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК – при признание на иска.
2
Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК предвижда възможността, когато
ответникът е признал иска, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното
дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение
на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно
положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска от страна на
ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на
съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това (чл. 237, ал. 1
от ГПК). В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно
признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да
посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Както се посочи по-горе,
ответниците са направили изрично изявление за пълно признание на процесния
иск и това признание е неоттегляемо по аргумент от чл. 237, ал. 4 от ГПК. Спазени
са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че е основателен и
доказан процесният конститутивен иск – за разваляне на договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 103, том V, рег. № 04780, дело № 652 от 13.10.2021 г. на нотариус
рег. № 004 на НК, с р-н на д-е РС–Кубрат, вписан в СВ вх. Рег. № 2138/13.10.2021
г., акт № 195, том 7, дело № 1427/2021 г., партида 50692, имащ за предмет 4/6 ид.
части от Поземлен имот с предназначение дворното място, съставляващо
съгласно плана на село Беловец, одобрен със Заповед № 286/1981 г., поземлен
имот № 803 от кв. 67, целия с площ от 1350 кв. м, съгласно доказателствен акт за
собственост, а съгласно скица с площ от 1334 кв. м, при граници:улица „Чавдар“,
поземлен имот № 794, поземлен имот № 795 и поземлен имот № 802, за който
съгласно одобрения план на село Беловец, е отреден Урегулиран поземлен имот №
ХII-803, от кв. 67, с площ от 1364 кв. м, от които 30.00 кв. м се предават към имота
от улица, заедно с построените в същото дворно място Жилищна сграда от четири
стаи, антре и маза със застроена площ от 70.00 кв. м, лятна кухня със застроена
площ от 16.00 кв. м и стопанска постройка със застроена площ от 12.00 кв. м,
3
сключен между М. И. Х. и ответниците М. М. А. и Г. Д. М..
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага мотиви за
това.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответниците следва да се
възложи заплащането на направените от ищеца съдебни разноски, тъй като не е
осъществена една от двете кумулативни предпоставки на ал. 2 от посочената
разпоредба, за да се изключи тяхната отговорност за тези разноски. Това е така,
защото ответниците са признали иска, но въпреки това са станали причина за
завеждане на делото (няма данни за обратното) и затова следва да поемат
тежестта за направените от ищеца съдебни разноски. Тези разноски, съобразно
доказателствата за реалното им извършване, са в общ размер от 447.50 лв.,
включващ платена държавна такса от 197.50 лв. по предявения иск, държавна
такса за вписване на искова молба от 10 лв. и изплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лв. съгласно приложения на л. 27 договор за
правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключения между М. И. Х., ЕГН
********** с адрес в ***, от една страна, и М. М. А., ЕГН ********** с пост.
адрес *** и Г. Д. М., ЕГН ********** с пост. адрес ***, от друга, двустранен
алеаторен договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 103,
том V, рег. № 04780, дело № 652 от 13.10.2021 г. на Нотариус рег. № 004 на НК, с
р-н на д-е РС–Кубрат, вписан в СВ вх. Рег. № 2138/13.10.2021 г., акт № 195, том
7, дело № 1427/2021 г., партида 50692, с който М. И. Х. е прехвърлила на М. М. А.
и Г. Д. М. при равни права за всеки от тях, своите собствени 4/6 ид. части от
Поземлен имот с предназначение дворното място, съставляващо съгласно плана
на село Беловец, одобрен със Заповед № 286/1981 г., поземлен имот № 803 от кв.
67, целия с площ от 1350 кв. м, съгласно доказателствен акт за собственост, а
съгласно скица с площ от 1334 кв. м, при граници:улица „Чавдар“, поземлен имот
№ 794, поземлен имот № 795 и поземлен имот № 802, за който съгласно
одобрения план на село Беловец, е отреден Урегулиран поземлен имот № ХII-803,
4
от кв. 67, с площ от 1364 кв. м, от които 30.00 кв. м се предават към имота от
улица, заедно с построените в същото дворно място Жилищна сграда от четири
стаи, антре и маза със застроена площ от 70.00 кв. м, лятна кухня със застроена
площ от 16.00 кв. м и стопанска постройка със застроена площ от 12.00 кв. м,
срещу задължението на всеки от приобретателите М. М. А. и Г. Д. М. да поемат
пълните пожизнени гледане и издръжка на прехвърлителя М. И. Х. като му
осигурят нормален и спокоен живот, поради неизпълнение на задължението за
издръжка и гледане лично или чрез трето лице.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН ********** с пост. адрес *** и Г. Д. М., ЕГН
********** с пост. адрес *** да заплатят на М. И. Х., ЕГН ********** с адрес в
*** сумата 447.50 лева (четиристотин четиридесет и седем лева, петдесет ст.) –
представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5