Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 1324 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 149283/24.06.2019 г., постановено по гр. д. № 9143/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М.Д.П. сумата от 5 000 лв.,на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща претърпени неимуществени вреди вследствие повдигнато на ищцата обвинение по ДП № 15066/2011 г. по описа на 02 РУ-СДВР, като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 7 200 лв., както и сумата от 1 523, 82 лв., на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода 13.02.2016 г. – 13.02.2019 г., както и е отхвърлен искът с правно основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 3 653, 38 лв. – мораторна лихва за периода 15.02.2014 г. – 12.02.2016 г., както и иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – за заплащане на сумата от 500 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение , вследствие повдигнато на ищеца обвинение по ДП № 15066/2011 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. 72774/2010 г. по описа на СРП, което е приключило с влязла с сила оправдателна присъда по НОХД № 24955/2011 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 253, 72 лв. – мораторна лихва за периода 15.02.2014 г. – 13.02.2019 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 684, 47 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е
уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано
и неправилно. Счита, че ищецът не е провел по делото пълно и главно доказване
за претърпените от него неимуществени вреди, които да са във връзка с
незаконното обвинение. Счита, че съдът не е обсъдил възраженията му при
определяне размера на дължимото обезщетение, като не е отчел съществуващите
обстоятелства, които сочат на по – ниска степен на увреждане. Спрямо ищцата е
взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. При липса на данни ищцата да
е желаела да промени местоживеенето си, тази мярка не се е отразила в нейната
неимуществена сфера. Счита, че присъденият размер на обезщетението надвишава достатъчния
и справедлив размер.поддържа, че докато ищцата не е била привлечена като
обвиняема, същата не е могла да претърпи неимуществени вреди. Наличието на
друго наказателно производство в същия период води до невъзможност да се
разграничат претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното
наказателно производство. Ищцата не е доказала кога е прекратено трудовото й
правоотношение, както и причината за това. Свидетелката Неделчева е дала
показания, че ищцата е напуснала работа. Недоказано е останало и твърдението й,
че м резултат на воденото наказателно производство е бил нарушен професионалния
й авторитет. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, а в условията на
евентуалност – да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищцата М.Д.П., с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото
са доказани претърпените от нея неимуществени вреди, както и наличието на
причинна връзка с воденото наказателно производство. Последното тежко е
засегнало личната й сфера. Наказателното производство е продължило две години и
половина. Проведени са редица съдебни заседания. Престъплението, за
извършването на което й е повдигнато обвинение, се наказва с лишаване от
свобода от 3 до 15 години, както и с лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и
т.7 НК. Макар спрямо нея да е взета най-леката мярка за неотклонение, това не
изключва факта, че е била подложена на интензивно засягане на личната й сфера
по време на наказателния процес. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищцата срещу
горепосоченото съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове. Счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е
занижен. Твърди, че и двете водени срещу нея наказателни производства са
приключили с оправдателни присъди. Периодите, през които са се развили същите,
съвпадат частично, като за близо 4 години са се развивали по различно време.
Ангажираните по делото свидетелски показания кореспондират с представената
медицинска документация. По делото е представена заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение на 19.03.2011 г., непосредствено преди да бъде
привлечена като обвиняема, в хода на процесуално - следствените действия по
досъдебното производство. Също така по делото е доказано, че е останала без
работа и е била силно затруднена. В период от повече от една година е била
безработна и не е могла да разчита на трудови доходи. Счита, че е доказала по
делото претърпените от нея неимуществени вреди. Съдът не е отчел, че са
проведени 6 открити съдебни заседания, на които е присъствала и които са
публични. За всяко заседание е преживявала стрес от качеството си на обвиняем
по делото. Съдът не е обсъдил представената по делото медицинска документация,
както и лаконично е обсъдил събраните по делото свидетелски показания. Липсата
на трудови доходи е довела до невъзможност да заплаща сметките си, което е
довело до непрестанен стрес и напрежение. Неправилно съдът е отхвърлил иска за
заплащане на имуществени вреди. По делото е доказано сключването на договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. тъй като сумата е малка, не е необходимо да
се превежда по банков път. Също така не е оказана безплатна правна помощ. С
оглед на това счита, че предявеният иск е основателен. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответника.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
СРС е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди, че с постановление от 19.03.2011 г.
е образувано досъдебно производство срещу нея за това, че за времето от
06.06.2006 г. до 08.11.2010 г. в гр. София, ДКЦ 7, в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 б.“б“ НК, назначена на длъжност „касиер -счетоводител“, със задължение да осъществява
приемането, съхранението, предаването и отчитането на парични средства,
постъпващи като плащания към ДКЦ и носеща отговорност за констатирани липси, присвоила
чужди пари – сумата от 31 707, 49 лв., собственост на „ДКЦ 7 - София“
ЕООД, като присвояването е в особено големи размери – престъпление по чл.202,
ал.2, т.1 вр. с чл.201, ал.1, пр.1, алт.1 вр. с чл.26, ал.1 НК. С постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 23.11.2011 г. е
привлечена в качеството на обвиняем по ДП № 15066/2011 г. по описа на 02
РУ-СДВР, пр. пр. № 72774/2010 г. по описа на СРП за горепосоченото престъпление,
5 описани в исковата молба деяния. С това постановление й е взета мярка за
неотклонение „подписка“. За това обвинение е внесен обвинителен акт в съда, във
връзка с който е образувано НОХД № 24955/2011 г. по описа на СРС, НК, 102
състав. С присъда от 30.01.2014 г., постановена по посоченото дело, е призната
за невиновна в повдигнатото престъпление. Присъдата е влязло в сила на
15.02.2014 г. преди започване на наказателното производство се е ползвала с
добро име, уважение и авторитет сред роднини, близки, колеги и приятели.
Повдигането на обвинение за извършено престъпление от общ характер е имало
изключително неблагоприятни последици за нея, тъй като е неосъждана и това
обвинение е първият й досег с правораздавателните органи. Твърди, че е
претърпяла рязко промяна в поведението си и емоционалното си състояние, в
начина си на живот. От жизнерадостна и весела е станала затворена, избягвала да
контактува с приятели и познати, с близките си, тъй като се срамувала от
повдигнатото й обвинение. Притеснявала се, че ще бъде третирана като
престъпник. Твърди, че някои от близките й познати се разколебали в отношението
си към нея и преустановили контактите си. Във връзка с повдигнатото обвинение е
прекратено трудовото й правоотношение и за период от повече от една година е
останала без работа. Продължителният период на наказателното производство се е
отразил на здравословното и психическото й състояние. По време на наказателното
производство, което е продължило близо 3 години, е живяла в страх и
безпокойство от ефективно изтърпяване на предвиденото наказание, което е в
размер на от 3 до 15 години лишаване от свобода. В нея се породил постоянен
страх от евентуалното изтърпяване на наказанието и силен стрес, довел до
безсъние. Твърди, че в съдебната фаза се е явявала на 6 открити съдебни
заседания, преди всяко от които изпитвала сериозна уплаха и притеснение от
евентуална осъдителна присъда. Твърди, че във връзка с воденото срещу нея
наказателно производство сериозно се е влошило здравословното й състояние –
развила хипертония. Твърди, че в наказателното производство е представлявана от
адвокат, като е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
7 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, да заплати
сумата от 3 653, 38 лв. – мораторна лихва за периода 15.02.2014 г. –
13.02.2019 г., сумата от 500 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, сумата от 253, 72 лв. – мораторна лихва за периода
15.02.2014 г. – 13.02.2019 г., както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Счита, че искът не е подкрепен с
доказателства. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
претендираната от ищцата мораторна лихва. Поддържа, че размерът на
претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е силно
завишен. Твърденията на ищцата не сочат
за необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство. Също
така наказателното производство е приключило в разумни срокове. Постановлението
за привличането на ищцата като обвиняем е от 20.12.2011 спрямо нея е взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“ на 28.12.2011 г. е внесен обвинителен акт в СРС. Общата
продължителност на наказателното производство е 2 години и 3 месеца, а
досъдебната фаза е само един месец. За продължителността на съдебната фаза не
може да се ангажира отговорността на ПРБ. Твърди, че по същото време спрямо
ищцата е водено и друго наказателно производство. С оглед на това причинените
на ищцата неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения, а не само с
процесното. Позовава се на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страна е заплатила възнаграждението. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск.
С постановление
за образуване на досъдебно производство от 19.03.2011 г. на СРП по пр. пр. №
472/2011 г. по описа на 02 РУ – СДВР е образувано досъдебно производство срещу М.Д.П.
за това, че за времето от 06.06.2006 г. до 08.11.2010 г. в гр. София, в ДКЦ 7,
в условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ НК, назначена на длъжност „касиер – счетоводител“,
със задължения за да осъществява приемането, съхранението, предаването и отчитането
на парични средства, постъпващи като плащания към ДКЦ и носеща отговорност за
констатирани липси, присвоила чужди пари – сумата от 31 707, 39 лв.,
собственост на „ДКЦ 7 – София“ ЕООД, връчени в това й качество, като
присвояването е в големи размери – престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с
чл.201, ал.1, пр.1, алт.1 вр. с чл.26, ал.1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 23.11.2011 г. по ДП № 15066/2011 г. по описа на 02
РУ-СДВР, пр. пр. № 72774/2010 г. по описа на СРП,М.Д.П. е привлечена като
обвиняем по горепосоченото обвинение, като са посочени 5 отделни деяния.
Постановлението е връчено на обвиняемата на 20.12.2011 г. С него е взета мярка
за неотклонение „подписка“.
На 28.12.2011 г. в СРС е внесен обвинителен акт срещу М.Д.П.
за горепосоченото престъпление. Въз основа на него е образувано НОХД №
24955/2011 г. по описа на СРС, НО, 102 състав. В съдебното производство са
проведени 6 открити съдебни заседания, на които обвиняемата се е явявала лично
и процесуалния си представител адв. А.. В досъдебното производство е представен
договор за правна защита и съдействие, сключен на 30.11.2011 г. между ищцата и
адв. Н.И.А.. Последната се е задължила да окаже правна защита и съдействие на
ищцата по ДП № 15060/2011 г. по описа на 02 РУ на СДВР, срещу заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. в договора липсва удостоверяване
относно реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Също така в
рамките на исковото производство не са ангажирани доказателства в тази насока.
С присъда от 30.01.2014 г., постановена по НОХД №
24955/2011 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, М.Д.П. е оправдана по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с
чл.201 вр. с чл.26, ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила като необжалвана на
15.02.2014 г., за което е направено надлежно удостоверяване.
Със заповед № 483/28.10.2011 г., на основание чл.103,
ал.1, т.1 ЗДСл и подадена молба вх. № 33-50-38/28.10.2011 г. е прекратено
служебното правоотношение на ищцата, считано от 0111.2011 г.
По делото е представена медицинска документация във
връзка със здравословното състояние на ищцата.
Представен е препис от искова молба, депозирана от
ищцата срещу ПРБ във връзка с претърпени от нея имуществени и неимуществени
вреди от воденото срещу нея досъдебно производство, образувано на 04.10.2011 г.
за това, че за времето от 26.03.2011 г. в сградата на ДКЦ ХХХ-София“ ЕООД, в качеството
й на длъжностно лице – главен счетоводител, присвоила чужди пари в размер на
3 676, 01 лв., собственост на Н.Г.Г.– Т., управител на посоченото ДКЦ,
връчени й в това й качество – за разплащане от името на дружеството – престъпление
по чл.201, пр.1 НК. С влязла в сила на 08.12.2017 г. присъда е оправдана по
повдигнатото обвинение.
Представено е и писмо от МВР-СДВР до СРП, в което се
съдържат данни за два заявителски материала във връзка с престъпни деяния –
процесното и описаното в горепосочената искова молба.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Т.Д.Х.се
установява, че познава ищцата, приятелки са от 2001 г. – 2002 г., когато
посещавали курсове по счетоводство. Заедно общували в обща компания, ходели на
екскурзии, на кино. Ищцата споделила със свидетелката, че спрямо нея се водело
наказателно дело за злоупотреба с голяма сума пари, за което не била виновна. През
цялото време ищцата била свръх притеснена, променила се като човек. Ищцата останала
без работа, не можела да си намери нова работа. Наказателното производство
срещу ищцата започнало през 2011 г. - 2012 г. и продължило 3-4 години. Ищцата
започнала отново работа 3-4 години след приключване на наказателното
производство. Тя рухнала физически и емоционално. Рязко отслабнала, станала
неузнаваема. Плачела постоянно, получавала задух, вдигала кръвно. Ищцата
започнала консултации с лекари. Спряла
да общува с останалите от компанията им. Веднъж седмично през почивните дни
свидетелката била заедно с ищцата. Последната развила дерматит, приемала
лекарства за високо кръвно налягане. След 1-2 години напълняла рязко. Ищцата не
излизала, не общувала, дори до магазина във входа не ходела. Затворила се в
себе си. Свидетелката не знае срещу ищцата да са водени други дела, явявала се
в съдебните заседания.
Пред СРС е разпитана и свидетелката Б.А.Н.. От
показанията й се установява, че познава ищцата от около 10 години. Живеели
наблизо една от друга. Знае, че спрямо ищцата е водено наказателно производство
за присвояване на 30 000 лв. свидетелката поддържала контакти с майката на
ищцата. Воденото срещу ищцата наказателното производство й се отразило много
зле. Отслабнала, плачела. Свидетелката била на гости при майка й, когато ищцата
получила хипертонична криза, аритмия. Наложило са да повикат лекар. Ищцата
напуснала работа. В продължение на две години останала без работа заради
обвиненията срещу нея. Влязла в болница, тъй като започнала да й пада косата,
имала петна по ръцете и краката. Във входа, в който живеела ищцата, се
говорело, че краде пари от работа и щели да я съдят. В магазина в блока, в
който живеела, се събирали и обсъждали ищцата, поради което тя съвсем се
затворила.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че ожалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Наказателното производство
срещу ищеца е образувано по обвинение, повдигнато и поддържано от СРП. Предвид
обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 Прокуратурата е единна и
централизирана, като същата е юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът
е надлежно материално – правно легитимиран да отговаря по иска, предмет на
делото.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да се установи, че
ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от
незаконно повдигнатите му обвинения в извършване на престъпления, за които същият
е оправдан с влязла в сила присъда.
От събраните по делото доказателства, обсъдени по –
горе, се установи осъществяването на всички елементи от горепосочения
правопораждащ фактически състав.
СРП е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в извършване на
престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр. с чл.201, ал.1, пр.1, алт.1 вр. с чл.26,
ал.1 НК, за длъжностно присвояване - престъпление против собствеността, за което
е предвидени наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години, като съдът може
да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши
от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
С влязла в сила присъда ищцата
е оправдана по повдигнатите обвинения.
Съгласно последователната и
непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени вреди се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД
критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най – пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие (решение №
298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК и др.)
От ангажираните по делото
свидетелски показания се установи, че в резултат от воденото срещу нея наказателно
производство ищцата е преживяла притеснения и неудобства. Затворила се в себе
си, не общувала с приятелския си кръг, с близки и съседи. Била подложена на
стрес и притеснения. Изпитвала тревога във връзка с възможността да бъде осъдена.
Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели относно посочените
обстоятелства, тъй като са логични и последователни, както и кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства и не са ангажирани такива, които да
ги опровергават.
Установи се също така, че
тези вреди са в пряка причинна връзка воденото срещу ищцата наказателно
производство.
По делото не се доказа
твърдението на ищцата, че е останала без работа поради воденото спрямо нея
наказателно производство. От представената по делото заповед № 483/28.10.2011
г. се установи, че служебното й правоотношение е прекратено на основание
чр.103, ал.1, т.1 ЗДСл – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, във
връзка с депозирана от ищцата молба.
Ищцата е ангажирала
доказателства по делото относно здравословното си състояние, както и са събрани
свидетелски показания в тази насока. При определяне обема на
отговорността на ответника не следва да се вземат предвид показанията на
свидетелите, че в резултат от воденото срещу ищцата наказателно производство за
горепосоченото престъпление се е влошило цялостното й здравословно състояние,
развила хипертония, която се хронифицирала. Наличието на причинна връзка между
влошаването на здравословното състояние на ищцата и воденото спрямо нея
наказателно производство не може да установи въз основа на гласни доказателства
и медицинска документация за разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност
и извършени електрокардиограми, доколкото изисква специални познания. Такъв
извод може да се обоснове след изслушване на съдебно – медицинска експертиза,
каквато не е поискана от ищцата в хода на производството пред СРС, както и в
настоящото производство (решение № 147/14.06.2013 г. по гр. д. № 151/2013 г. по
описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 241/16.11.212 г. по гр. д. № 1618/2011 г.,
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).
По изложените съображения
въззивният съд счита, че ищцата е изпълнил доказателствената си тежест,
разпределена от решаващия съд със съставения по реда на чл.146 ГПК доклад, като
е установил осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ
фактически състав на спорното право. Ето защо изложените от жалбоподателя -
ответник доводи за липсата на осъществено главно и пълно доказване от страна на
ищеца на релевантните за спора факти се явяват неоснователни.
По релевираните доводи
относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
При определяне размера на
дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се съобрази
э,
че наказателното производство е продължило около 2 г. и 1 м., считано от
момента на връчване на постановлението за привличане на ищцата като обвиняем 28.12.2011
г., до момента на постановяване на влязлата в сила оправдателна присъда – 15.02.2014 г. От
значение за обема на отговорността на ответника е и обстоятелството, че спрямо
ищцата е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. В исковото
производство са проведени 6 открити съдебни заседания, на които ищцата лично е
присъствала. От значение е също така преживеният стрес, притеснения и
дискомфорт, затварянето на ищцата в себе си, липсата на контакти с приятели и
близки, тревожност във връзка с изхода на делото.
Жалбоподателят поддържа, че
от значение за обема на отговорността му е обстоятелството, че в периода на
водене на наказателното производство спрямо ищцата е водено и други такова.
Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № № 3/2004 г. на ВКС,
ОСГК, т.11, в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно
престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно
деяние, за което обвиняемият е бил оправдан.
В
разглеждания случай към момента на постановяване на оправдателната присъда по
отношение на ищцата е било висящо и друго наказателно производство за
престъпление по чл.201 вр. с чл.26, ал.1 НК – длъжностно престъпление,
за което е предвидено наказание лишаване от свобода до 8 години, като съдът може
да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши
от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. При това положение не би могло да се
приеме, че преживените от ищцата неимуществени вреди през време на воденото
срещу нея наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, е
резултат единствено и само на незаконното обвинение за това деяние. След като
по едно и също време е имало още едно наказателно производство, по които ищцата
е била привлечена като обвиняем, макар в последствие да са постановени влязла в
сила осъдителна присъда, причинените й неимуществени вреди са във връзка и с двете
повдигнати обвинения. Изпитаните притеснения, страх от изхода на разглежданото
наказателно производство, неудобства, затваряне в себе си, емоционален
дискомфорт и др., са във връзка с двете повдигнати обвинения, а не само в
резултат от разглежданото наказателно производство. Това обстоятелство има
съществено значение при определяне обема на вредите, които следва да се
обезщетят от ответника във връзка с незаконно повдигнатото обвинение на
жалбоподателя (решение № 270/2017 от 16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО; решение № 29/27.03.2017 г. по гр. д. № 2788/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).
Следва
да се съобрази и обстоятелството, че спрямо ищцата не са водени други
наказателни производства и съответно никога не е била обект на успешно
проведено наказателно преследване.
Предвид тежестта на
повдигнатото на ищцата обвинение, продължителността на наказателното
производство, както и неблагоприятното отражение върху нея, взетата мярка за
неотклонение „подписка” и съобразявайки
се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди възлиза на 2 500 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените от
ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото наказателно производство
срещу него. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на
търпените от ищцата болки и страдания, на вида на упражнената процесуална
принуда и удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страна обществено – икономически условия на живот към момента
на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото и липсата на
твърдения за трайни негативни последици за психичното и физическото състояние
на ищеца. Отделно от това осъждането на
ответника само по себе си има ефекта на овъзмездяване (решение № 359/25.09.2012
г., постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда
на чл.290 ГПК).
С обжалваното решение в полза на ищцата е присъдена
лихва за забава в размер на 1 523, 82 лв. за непогасения по давност период
от 13.02.2016 г. до 13.02.2019 г. Във въззивното производство не са изложени
оплаквания относно прилагането на погасителната давност от решаващия съд, както
и относно периода на забавата. Ето защо и на основание чл.269 ГПК тези въпроси
стоят извън въззивния контрол и не следва да се разглеждат по същество.
Предвид обстоятелството, че мораторната лихва върху
сумата от 2 500 лв. за периода на забавата 13.02.2016 г. – 13.02.2019 г.
възлиза на 761, 97 лв., предявеният иск се явява основателен в този размер.
Ищцата претендира заплащането на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разноски за организиране на защитата му в
наказателното производство.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от
11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, в НПК не е уредена
отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират
като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Тази отговорност е
гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на
държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда
или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена
вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то
има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
Жалбоподателката - ищца релевира довод, че е уговорено
адвокатско възнаграждение, което не е платимо по банков път, предвид неговия
размер, както и не е предоставена безплатна правна помощ, поради което
предявеният иск е основателен.
От представения по делото договор за правна защита и
съдействие, обсъден по – горе, не се установи уговореното адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на ищцата в
наказателното производство да е реално заплатено. Същевременно подлежи на
обезщетяване реално заплатения адвокатски хонорар в наказателното производство.
Доколкото ищцата не е ангажирала доказателства в тази насока, предявеният иск
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява изцяло
неоснователен.
С оглед акцесориня характер на иска за заплащане на
мораторна лихва, същият се явява неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен
предявеният иск относно претендираната главница за сумата над 2 500 лв. до
пълния уважен размер от 5 000 лв., както и в частта, с която е уважен
предявеният иск за мораторна лихва за сумата над 761, 97 лв. до пълния уважен
размер от 1 523, 82 лв., като исковете в тази им част следва да се
отхвърлят. В останалата част обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която в тежест на ответника
е възложена сумата над 339, 63 лв. до 684, 47 лв. лв. – сторени разноски в
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата от 211, 59 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивната жалба по съразмерност.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 149283/24.06.2019 г., постановено по гр. д. № 9143/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав, В ЧАСТТА, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на М.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*********на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата над 2 500 (две хиляди и петстотин) лв. до 5 000 (пет хиляди) лв., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие повдигнато на ищцата обвинение по ДП № 15066/2011 г. по описа на 02 РУ-СДВР; В ЧАСТТА, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, е осъдена да заплати на М.Д.П., ЕГН **********, сумата над 761, 97 (седемстотин шестдесет и един лева и деветдесети седем стотинки) лв. до 1 573, 82 (хиляда петстотин седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки) лв., на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода 13.02.2016 г. – 13.02.2019 г., както и В ЧАСТТА, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, е осъдена да заплати на М.Д.П., ЕГН **********, сумата над 339, 63 (триста тридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки) лв. до 684, 47 (шестстотин осемдесет и четири лева и четиридесети седем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, срещу М.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*********и съдебен адрес ***, офис 4 – адв. П.Н.К., с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – за заплащане на сумата над 2 500 (две хиляди и петстотин) лв. до 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато на ищцата обвинение по ДП № 15066/2011 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 72774/2010 г. по описа на СРП, както и с правно основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата над 761, 97 (седемстотин шестдесет и един лева и деветдесети седем стотинки) лв. до 1573, 82 (хиляда петстотин седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки) лв., на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода 13.02.2016 г. – 13.02.2019 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА №
149283/24.06.2019 г., постановено по гр. д. № 9143/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М.Д.П., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. „*********и съдебен адрес ***, офис 4 – адв. П.Н.К. сумата
от 211, 59 (двеста и единадесет лева
и петдесет и девет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното
производство за осъществяване на процесуално представителство на страна по
съразмерност.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.