О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна
окръжен съд - Варна, ХІ-ви състав в закрито
заседание на 26.10.2023г., в състав:
окръжен съдия: Михаил Михайлов
като разгледа докладваното гр.
дело №1877 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. №
265300/24.10.2023г. от ответника С.Д.С., чрез адв. К., уточнена в съдебно
заседание проведено на 19.10.2023г., с която се иска допълване на определение
№260210/11.10.2023г. постановено по делото, с което производството по делото е
прекратено в посочената част, поради отказ от иск от страна на ищеца. Препис от
посоченото определение е връчено на страната на 17.10.2023г., поради което
молбата се явява депозирана в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Ответникът релевира
възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство,
същото релевирано в съдебно заседание от 19.10.2023г., като с допълнителна
молба от 24.10.2023г. изразява становище за неоснователност на искането на ответника
за присъждане на разноски.
По допустимостта на молбата:
Молбата за допълване на определение определение №260210/11.10.2023г. постановено по делото, в частта за разноските е процесуално допустима,
доколкото със съдебния си акт, съдът не се е прознесъл досежно разноските
дължими на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото, а в производството по чл. 248 ГПК, съдът може да
присъди сторените от страната разноски, за които има доказателства за заплащане
по делото.
От представените по делото доказателства се установява, че адв. К. е
надлежно упълномощен от ответника С., като същия е представил пълномощно за
учредена представителна власт с молба от 05.12.2019г. във връзка с депозирания
отговор на исковата молба. С молба от 24.10.2023г. се представя договор за
правна защита и съдействие същия от 14.06.2023г., в който е уговорено, че
предмета на правната защита се изразява в изготвяне на отговор на искова молба
и процесуално представителство по гр. дело № 1877/2019г. по описа на ВОС. Изрично страните са посочили, че правната
помощ се представя в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, като безплатна такава
поради затруднено материално положение на ответника С.. Уговорено е, че
правната помощ съобразно цената на иска от общо 752098,80 лева следва да
възлиза в размер на 38655,55 лева с вкл. ДДС.
С оглед депозираното искане за допълване на посоченото определение, съдът
съобрази следното:
Разноски на страната се дължат при прекратява на съдебното производство,
включително и при частично прекратяване поради оттегляне или отказ от
иска. Определението на съда в тази част
е приключващо съдебното производство доколкото в тази, прекратена част на
същото, съдът няма да се произнесе с окончателен съдебен акт по същество,
поради което прекратителното определение се явява окончателен акт, следователно
на страната се дължат и разноски за съответната прекратена част.
По отношение на възраженията на ищеца, че не се представят доказателства за
материална затрудненост на ответника, съдът намира, че такива не се изискват,
доколкото тази преценка за наличието на финансова възможност или невъзможност
да заплати възнаграждението за процесуално представителство е предоставена не
на съда, а на процесуалния представител. За последния тежи риска в случай, че
производството по делото, по което е предоставил безплатна правна помощ
приключи с неблагоприятен за страната окончателен съдебен акт, да не получи
възнаграждение за вложения труд под формата на процесуално представителство.
Наред с това съдът приема и практиката по въпроса съдържаща се в Определение № 643 от 07.12.2022г. по ч.т.д. №
2370/2022г. по описа на I тръг. отделение на ВКС, с което е прието, че
наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано
от съда при произнасяне по отговорността за разноски.
Съдът не споделя възраженията на ищеца, че причината, която е обосновала
отказ от иск стои вън от поведението на страната. Отказът от иск е процесуално
действие на страната сезирала съда с този иск свързано с разпореждане с
предмета на спора, то се осъществява изцяло по нейна воля.Приемане на
тълкувателно решение по въпросите касаещи приложимото материално право по
предмета спора не може да бъде разглеждано, като основание, което обуславя
извършването на едно или друго процесуално действие. Не може да бъде установено
в производството по делото поведение на ответника, което да е обусловило
предявяване на исковете, в частта, в която производството по делото е
прекратено поради отказ от иск, за да бъде прието, че той няма право на
разноски за съответната припадащата се на прекратяването част.
По възражението за прекомерност:
Видно от договора за правна защита и съдействие е, че размера на
възнаграждението възлиза на 38655,55 лева, на основа общата цена на иска от
752098,80 лева. С процесното определение съдът прекрати производството по
делото в посочените части в същото, като общата стойност на прекратената
част възлиза на 99139,30 лева. Висящо остава
производството срещу ответника за частта в размер на общо 652959,50 лева.
Договорът за правна помощ, видно от неговото съдържание е от 14.06.2023г.,
като предметът му включва изготвяне на отговор на искова молба и процесуална
защитата по делото. Представено по делото е пълномощно за учредена
представителна власт на адв. К. още към 2019г. (л.141), към момента на първото
процесуално действие, което той е извършил по делото подавайки отговор на
исковата молба.
За да бъде разгледано възражението за прекомерност, съдът намира, че следва
да бъде даден отговор на въпроса, кой закон следва да приложи съобразно
измененията във времето на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в
случая, съдът намира, че това следва да бъде съответната редакция на
разпоредбата към момента на онова първо процесуално действие, което е
осъществено от процесуалния представител, което е обхванато и от самия договор
за правна защита, а т.е. към момента на депозиране на писмен отговор на
исковата молба – 22.11.2019г. (л.131). Към този момент в сила е редакцията на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата ДВ бр.41/2017г., поради което минималния размер на
възнаграждението за процесуално представителство възлиза на 16571,97 лева без
вкл. ДДС, а съответно с ДДС сумата от 19886,36 лева.
В тази връзка следва да бъде посочено, че приложение намира съдебната
практика, с която е прието, че след като договорите за правна защита
и съдействие имат за предмет възложена безплатна защита към момента на
образуване на касационното производство, включваща депозиране на касационна
жалба и процесуално представителство при допуснато касационно
обжалване, меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на
адвокатското възнаграждение, действал към момента на образуване на
производството пред съответната инстанция (Решение № 50001 от 03.02.2023г. по
т.д. № 2530/2021г. по описа на I търг. отделение на ВКС).
При гореизложените съображения съдът намира, че следва да бъде допълнено
определение №260210/11.10.2023г. постановено по гр. дело № 1877/2019г. на ВОС,
като в полза на процесуалния представител на ответника С. следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно прекратената част на съдебното производство, като
за база при определяне на тази съразмерна част бъде взето минимално
предвиденото възнаграждение за процесуално представителство по Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията ДВ бр.41/2017г. При изложените мотири съразмерното възнаграждение,
което е платимо от ищеца възлиза на
2621,35 лева с вкл. ДДС (99139,3х19886,36/752098,80).
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допълва определение № 260210/11.10.2023г., постановено по гр. дело № 1877/2019г.
на ВОС, в частта на разноските, като:
Осъжда Комисия
за отнемане на незаконно придобито имущество (с предходно
наименование Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество),
с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя" № 6 да заплати на Адвокатско дружество „К. Атанасов“, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, **********,
представлявано от адв. К.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 2621,35 (две хиляди шестстотин двадесет и един лева и 35 ст.)
лева представляваща определено от съда възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в производството по гр. дело № 1877/2019г. по
описа на ВОС в полза на ответника С.Д.С., ЕГН **********, съразмерно
прекратената част, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца и
ответника С.Д.С., чрез адв. К. ***.
окръжен
съдия: