Решение по дело №361/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Ф. Х. Е., против решение № 170/08.04.2025 г. по АНД № 52/2025 г. по описа на РС – Русе, в частта, с което е потвърдено НП № 445/17.12.2024 г., издадено от директора на РДГ - Русе, в частта по т.І, с която на касационния жалбоподател е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл. 266, ал.1, пр.7 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл. 213, ал. 1, т.2 от същия закон. Като касационни основания се сочат допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Излагат се съображения за приложимост на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП в оспорената част.

Ответникът по касационната жалба – директор на Регионална дирекция по горите - Русе, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за правилност на решението на районния съд и счита, че то следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на събраните от въззивната инстанция доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 22.10.2024 г. била проведена специализирана полицейска операция на територията на РУ – Ветово във връзка с оперативна информация, получена от полицейският служител в РУ – Ветово, св. Й. И. С., че Ф. Е. от [населено място] притежавал незаконен казан. В хода на същата св. С., заедно със св. И. Д. Т. - полицейски служител при РУ - Ветово, посетили дома на Ескиджиев, находящ се в [населено място] където не установили незаконен казан, а само ракия. Касаторът тогава ги отвел до друг имот в [населено място], с неустановен по делото адрес, където бил въпросният казан, но на полицейските служители им направило впечатление, че имало и дървесина, за която касаторът заявил, че я бил взел от гората, но нямал документи за нея. По този повод полицейските служители сигнализирали органите на РДГ - Русе и на място дошъл св. В. Ц. Д., който в имота на касатора, където бил разположен казанът, не установил нарушения, като счел, че складираната там дървесина била стара и в малки количества, поради което отишъл до дома на Ескиджиев, където констатирал, че той съхранявал 3 пр. куб. м дърва за огрев от дървесен вид „липа“, нарязани и нацепени, които били без превозен билет. Съобразявайки гореизложеното, св. В. Д. приел, че Ескиджиев е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, като в тази връзка бил съставен АУАН, въз основа на който АНО издал оспореното пред РРС НП.

С оглед на установените фактически констатации, районният съд приел от правна страна, че Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че в случая се касае за продължено нарушение, тъй като изпълнителното деяние „съхранява“ е трайно състояние, изразяващо се в бездействие, което продължава във времето и трае докато не бъде прекъснато. От момента на прекъсване започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН, а изпълнителното деяние е прекъснато в момента, в който е извършена проверката от контролните органи на РДГ - Русе. С оглед посочените обстоятелства, въззивният съд приел, че административнонаказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН. Съдът е приел, че санкционираното лице е осъществило както от обективна, така и от субективна страна признаците на състава на нарушението по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ - съхраняване на дървесина без превозен билет, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като наложеното наказание за това нарушение е правилно индивидуализирано. Районният съд е изложил съображения и за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното НП.

Решението на въззивната инстанция е правилно.

Решаващите мотиви на РРС относно доказаността на нарушението и законосъобразност на НП се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат повтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящото решение препраща към тях.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са становищата на страните и са формирани съответните правни изводи.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации на съда от тези, отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС, водещи до отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Споделят се изводите на РРС и по отношение на неприложимостта на института "маловажност" в процесния случай и правилната индивидуализация на наложеното административно наказание.

Не се установяват обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Осъщественото деяние не представлява по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, в какъвто смисъл е и дефиницията по § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на Районен съд – Русе, се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски при този изход на спора се дължат на ответника на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143 АПК, но не се претендират, поради което не се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.1 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 170/08.04.2025 г., постановено по АНД №

52/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.