Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, в
закрито заседание на двадесет и втори януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 15465 по описа
за 2019 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК
Постъпила е жалба от длъжника А.Н.Б.
срещу разпореждане от 19.09.2019 г., постановено по изп. д. № 115/2018 г. по
описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923, с което е отказано намаляване на таксите по
ТТРЗЧСИ и разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по депозирано
от него възражение. Излага съображения, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно. Същото е постановено във връзка с негова молба и възражение
срещу определения размер на дължимите разноски по изпълнителното производство.
Неправилно липсата на становище от взискателя е възприето в негов интерес. ЧСИ Г.Н.
не е обсъдил твърденията му да уведомяване и намерение за доброволно прихващане
на присъдената от съда главница в размер на 98 104, 44 лв., както и част от
начислената лихва в размер на 39 065, 57 лв. Счита, че неправилно ЧСИ Г.Н. е
определил пълен размер на адвокатското възнаграждение, при очевидното отсъствие
на процесуална защита по делото, включително липса на изразени становища по
отправените предложения за плащане. Предвид изразеното намерение и извършеното
частично прихващане на задължението, за което ЧСИ Г.Н. няма да извършва
действия - не се налага да се събира прихванатата сума, счита, че таксата по
изпълнението е неправилно начислена и завишена по размер. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане, като намали определените разноски и адвокатско
възнаграждение до размера на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждение.
По делото не е постъпило писмено
възражение от взискателя - Г.А.Г..
ЧСИ Г.Н. е депозирала мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е депозирана
извън установения срок за обжалване. Счита, че разноските по изпълнителното
дело са правилно определени. В изпълнителното производство е недопустимо да се
изследва въпроса дали длъжника има насрещни вземания към взискателя.
Възраженията за погасяване на изпълняемото право, произтичащи от юридически
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, могат да бъдат зачетени от органа на
принудителното изпълнение единствено, ако длъжникът е провел успешно
отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК. Правопогасяващи възражения като
прихващане, давност, опрощаване, сливане, новация, делегация, плащане, могат да
бъдат релевирани само пред гражданския съд, тъй като съдебният изпълнител няма
павораздавателни правомощия. В случай на материалноправен спор между страните в
изпълнителното производство, съдебният изпълнител не може да събира
доказателства и да извършва и да извършва преценка дали действително са
настъпили факти с погасителен ефект. Няма основание също така съдебният
изпълнител да извършва компенсация, тъй като не представлява изпълнителен
способ. С оглед на това счита, че не са налице предпоставките за намаляване
размера на определените разноски в изпълнителното производство.
Съдът, след като взе предвид
изложените от страните съображения и мотивите на ЧСИ, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнителното производство е
образувано след изпращането на изп. д. № 20167810400444 на ЧСИ Г.Дичев, рег. №
781 в КЧСИ, за продължаване на изпълнителните действия.
До ЧСИ И.И.М.-К.е изпратено
запорно съобщение, в което е удостоверено, че въз основа на изпънителен лисдт,
издаден на 27.05.2019 г. от ОС Пловдив на основание съдебно решение по т. д. №
349/2017 г. на ПАС и т. д. № 765/2014 г. по описа на ОС Пловдив и изпълнителен
лист, издаден на 25.01.2018 г. от ОС Пловдив на основание съдебно решение по т.
д. № 349/2017 г. на ПАС и т. д. № 765/2014 г. на ОС Пловдив е образувано изп.
д. № 20189230400115 срещу А.Н.Б. за
сумата от 179 838, 68 лв., от които: главница в размер на 98 104, 44
лв., ведно със законна лихва в размер на 48 014, 42 лв. за периода
31.10.2014 г. – 27.08.2019 г.; 16 386, 28 лв. – присъдени разноски;
6 120 лв. – разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя „Б.“ АД,
както и такси и разноски в размер на 11 213, 54 лв., съгласно ТТРЗЧСИ.
Съгласно протокол за опис на
поименни ценни книги от 13.05.2019 г. са описани 1 203 поименни акции с
номинална стойност по 2 лв. всяка от тях от регистрирания капитал на „Б.“ АД,
които ще бъдат продадени по реда на публичната продан на недвижими имоти в
пакет от 1 203 акции.
Видно от съставения протокол на
04.06.2019 г. ЧСИ Г.Н. е вложил оригинала на ценна книга - поименна акция за
собствеността на 1 203 акции от регистрирания капитал на „Б.“ АД, собственост
на длъжника, в банков трезор на „ОББ“ АД.
В изпълнителното производство е
изслушана експертиза относно пазарната оценка на „Б.“ АД.
С възражение вх. № 02264/26.08.2019
г. длъжникът е уведомил ЧСИ Г.Н., че е депозирал молба пред ЧСИ И.К.по изп. д.
№ 960/2014 г. за уведомяване на „Б.“ АД на 19.06.2019 г. за негово изявление за
прихващане. По този начин е изпълнил доброволно задължението си и не е дал
повод за завеждане на делото. Прави възражение за недължимост на такси и
разноски по 161/2019 г. за задължението по изпълнителен лист от 25.01.2018 г.
по т. д. № 349/2017 г. Също така е направил искане за прихващане с дължимо
насрещно задължение към него във връзка с взето на 09.06.2017 г. решение на
Общото събрание на акционерите на дружеството за изплащане на дивиденти на
акционерите за 2016 г. Твърди, че задължението е в размер на 17 670 лв.,
след приспадане на дължимия данък.
С обжалваното разпореждане ЧСИ Г.Н.
е отказал да намали таксите по ТТРЧЗЧСИ и разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждзение по възражение на длъжника, депозирано с вх. №
2264/26.08.2019 г. по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може
да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по
изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от
длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от
възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е постановление за разноските, с което е
отказано намаляване на първоначално определените разноски.
Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение задължителни
разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от длъжника е процесуално
допустима. Същата е депозирана в рамките на установения в нормата на чл.436,
ал.1ГПК едноседмичен срок, предвид ангажираните в настоящото производство
доказателства относно момента на изпращане на жалбата чрез куриер.
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един
адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че възложените в негова тежест разноски следва
да се определят, като се съобрази обстоятелството, че е отправил волеизявление
за прихващане с насрещно вземане към взискателя и по тази причина част от
сумата по издадените изпълнителни листове няма да се събира принудително.
Наличието
на твърдение от страна на длъжника за съществуването на вземане в негова полза
спрямо взискателя в изпълнителното производство не води до отпадане на
основанието за принудително събиране на сумите по издадените изпълнителни
листове. Също така не съставлява и основание за прекратяване на изпълнителното
производство, доколкото те са изчерпателно регламентирани в чл.433 ГПК, а
отправянето на волеизявление от страна на длъжника до взискателя за прихващане на
задължението му с насрещно вземане към последния не е сред тях.
В
рамките на изпълнителното производство съдебният изпълнител не разполага с
компетентност да извършва преценка за основателността на правопогасяващите
възражения на длъжника. Единственото изключение е предвидено по отношение
възражението за погасяване на дълга чрез плащане - съдебният изпълнител е
длъжен да съобрази представените доказателства относно плащане на задължението,
за събирането на което е образувано изпълнителното производство, доколкото
пълното погасяване на дълга съставлява основание за прекратяване на
принудителното изпълнение на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Останалите правопогасяващи
възражения на длъжника могат да се разгледат в рамките на спорния исков процес,
но не и в изпълнителното производство. Ето защо в съответствие с изискванията
на процесуалния закон ЧСИ Г.Н. е отказал да намали размера на определените
разноски по изпълнението поради заявеното твърдение от страна на длъжника за
погасяване на задължението чрез прихващане.
Жалбоподателят
поддържа, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да се определи
съобразно чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Същевременно същият не е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК с
молбата, по която се е произнесъл ЧСИ Г.Н. с обжалваното разпореждане. Ето защо
този въпрос не е част от спорния предмет, с който е сезиран съда и не следва да
се обсъжда по същество.
Както
в молбата до ЧСИ Г.Н., така и в жалбата не са заявени оплаквания относно начина
на изчисление на дължимите такси и разноски по изпълнителното производство по
реда на ТТРЗЧСИ, освен липсата на основание за начисляване на такива върху
сумата, за която се твърди, че е прихваната от длъжника, обсъдено по – горе.
Ето защо други съображения в тази насока не следва да се излагат.
По
изложените съображения съдът счита, че жалбата на длъжника е неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2819/23.10.2019 г., депозирана от длъжника
А.Н.Б., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Й.С.-Ф., срещу
разпореждане от 19.09.2019 г., постановено по изп. д. № 20189230400115 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 КЧСИ, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.