О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ ….
гр. Сливен, 29. 11. 2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на двадесет
и девети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
Като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА ЧКАНД № 187 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба от Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, подадена чрез пълномощника й с.е. /ю./
И.Р. Т. срещу Определение, постановено в закрито заседание на 07.07.2021 г. по
АНД № 710 / 2020 г. по описа на Районен съд– Сливен, с което е осъдена ДАМТН –
гр. София, да заплати в полза на „С. и сие – 2012“
ЕООД – гр. Сливен, с ЕИК: ******, разноски в размер на 2030 лева,
представляващи възнаграждение за процесуално представителство. Частният
жалбоподател твърди, че присъдената сума е прекомерно висока. Моли обжалваното
определение да бъде отменено като неправилно.
Ответникът по частната жалба – „С. и сие – 2012“ ЕООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от у.С.К.С., чрез пълномощника му адвокат Г.
А. Х., в писмен отговор счита жалбата за неоснователна, излага съображения в
подкрепа на твърденията си, моли жалбата да бъде оставена без уважение и
претендира присъждане на разноски.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, е основателна, но при условията на чл.
218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК.
Производството пред Районния съд, което е предмет на
настоящия касационен контрол, е образувано по молба Вх. № 268733 от 15.06.2021
г. по описа на Районен съд – Сливен, подадена от „С. и сие
– 2012“ ЕООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от у.С.К.С., чрез пълномощника му а. Г. А. Х., за допълване на постановеното Решение № 260195 от 21.12.2020
г. по АНД № 710/ 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта за
разноските. С обжалваното Определение от 07.07.2021 г. Районният съд е счел молбата
за допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, и за основателна,
поради което е уважил същата и е осъдил ДАМТН – гр. София, да заплати в полза
на „С. и сие – 2012“ ЕООД – гр. Сливен, с ЕИК: ******,
разноски в размер на 2030 лева, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство.
При извършената от съда служебна проверка за валидност
и допустимост на съдебния акт, настоящият състав на Административен съд –
Сливен, намира обжалваното определение за недопустимо по следните съображения:
Молбата, с която е бил сезиран Районният съд, макар и
с посочено от страната правно основание чл. 247 от ГПК, има характер на молба
за допълване на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК. В
обстоятелствената част на молбата са изложени твърдения, че Районният съд е
пропуснал да се произнесе с решението си по направеното от страната искане за
присъждане на разноски, макар в мотивите да е преценил това искане за
основателно и своевременно. С молбата е заявено искане съдът да допълни
решението си в частта за разноските, съобразно представените по делото
доказателства за направени от страната разноски. Така изложените в молбата
твърдения и искане не се отнасят за наличие на писмена грешка, грешка в
пресмятането или друга подобна очевидна неточност, и не могат да бъдат
определени като твърдения и искане за поправка на допусната в решението
очевидна фактическа грешка. Напротив, изложените в молбата твърдения и
формулираното искане са такива за допълване на решението в частта за
разноските. Ето защо молбата е с правно основание чл. 248 от ГПК – в хипотезата
на искане за допълване на решението в частта му за разноските.
Във връзка с изложеното, Районният съд правилно е
преценил, че молбата, с която е сезиран, е с правно основание чл. 248 от ГПК,
но изводът му, че тази молба е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, е
неправилен. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Срокът
за обжалване на решението на Районния съд е 14-дневен, считано от съобщаването
му, съобразно чл. 211, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Същият срок за обжалване е посочен и в самото решение. Решението е съобщено на подателя
на молбата на 04.01.2021 г. Следователно за подателя на молбата срокът за
обжалване на решението е изтекъл на 18.01.2021 г., който е присъствен ден. Молбата
за допълване на решението е подадена на 15.06.2021 г. – след изтичане на
преклузивния срок, регламентиран в чл. 248, ал. 1 от ГПК. Спазването на срока
за подаване на искане за допълване на решението в частта за разноските е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, за която съдът е длъжен
да следи служебно. Само в рамките на законоустановения срок може да бъде
упражнено процесуалното право на искане за изменение на съдебния акт в частта
за разноските и с пропускането му се погасява правомощието да се извърши
валидно процесуалното действие.
По изложените съображения,
Районният съд е следвало да остави без разглеждане молбата за допълване на
решението в частта му разноските и да прекрати производството по нея. Като е
приел, че молбата е допустима, въпреки подаването й след законоустановения срок, Районният съд е постановил
недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, и вместо него следва
да бъде постановено друго, с което молбата бъде оставена без разглеждане, а
образуваното по нея производство – прекратено.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
частната жалба за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3
от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Административен
съд – Сливен
О П Р
Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА Определение, постановено в закрито заседание
на 07.07.2021 г. по АНД № 710 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с
което е осъдена ДАМТН – гр. София, да заплати в полза на „С. и сие – 2012“ ЕООД – гр. Сливен, с ЕИК: ******, разноски в
размер на 2030 лева, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба с Вх. № 268733 от 15.06.2021 г. по описа на Районен съд –
Сливен, подадена от „С. и сие – 2012“ ЕООД с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от у.С.К.С., чрез
пълномощника му адвокат Г. А. Х., за допълване на Решение № 260195 от 21.12.2020
г., постановено по АНД № 710/ 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, в
частта за разноските, и ПРЕКРАТЯВА производството по молбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: