Определение по дело №1523/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1973
Дата: 15 юли 2020 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20203100501523
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 197308.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 08.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова

Златина И. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело №
20203100501523 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 30843/26.05.2020г. на Областна
Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу решение № 1194 от 06.03.2020г., постановено по
гр.дело № 18058/2019г. на Варненския районен съд, 34-ти състав, с което
въззивникът е осъден да заплати на К. Н. К. , ЕГН ********** от гр. Долни Чифлик, ул.
„Демокрация“ № 12 сумата от 1356.50 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 202 часа за периода
от 01.01.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 169.68
лева, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число
на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 30.10.2019г.,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като
поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага,
че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не
намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в
ЗМВР и в ЗДС липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също,
че в Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за
приложението им по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР,
каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява
несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството. Моли
за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за
периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 249,18 лв. /сбор от дължимата
сума за първо и второто тримесечие на 2018г. – 115,94 лв. и 134,24 лв, съгласно
заключението на вещото лице по ССЕ/, поради липса на действаща нормативна
уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата.
Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага
допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания
на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260
от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и
съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена
държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 30843/26.05.2020г. на Областна
Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез
юрисконсулт Б. Й. , срещу решение № 1194 от 06.03.2020г., постановено по гр.дело №
18058/2019г. на Варненския районен съд, 34-ти състав, с което въззивникът е осъден да
заплати на К. Н. К. , ЕГН ********** от гр. Долни Чифлик, ул. „Демокрация“ № 12 сумата
от 1356.50 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд
в размер на 202 часа за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от
169.68 лева, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на
месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 30.10.2019г., на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1523/2020г. на ВОС за
29.09.2020г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се
призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3