Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9433
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №9433/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на “С.в.” АД *** срещу решение №564620 от 18.12.2018 г постановено
по гр.д.№61188/17 г на СРС, 174 състав , с което признато за установено по иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК на И.И.С. ЕГН ********** от гр.София , че
същият не дължи суми по изп дело №20148630402638 на ЧСИ С.Х.водено въз основа на изпълнителен
лист от 06.03.2015 г на СРС , 84 състав по гр.д.№18117/13 г на СРС 689,40
лева главница за потребена вода за периода 07.05.2012 г – 01.08.2013 г ,
ведно със законната лихва от 07.11.2013 г до окончателното заплащане на сумата
; 26,69 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
07.06.2012 г – 09.06.2013 г , 75 лева разноски в заповедното
производство ; и разноски в изпълнителното производство от общо 468,06 лева ; като погасени по
давност.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е наложен запор върху банкова сметка ***
„спряна“. СРС „не е положил усилия“ служебно да изиска изпълнителното дело и не
е съобразил въпросното спиране на давността.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба. Въпреки
дадените указания в доклада на първоинстанционния съд ответинкът не е
представил доказателства за спиране и прекъсване на давността за вземанията . Съдът няма задължение служебно да събира
доказателства .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.01.2019 г и е обжалвано в срок на 18.01.2019 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение като
такива пороци в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За
да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел , че разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД е
неприложима към процесния случай , в който заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение т.е. за процесните периодични
вземания е приложима 3-годишна давност . Последно давността за вземанията е
прекъсната на 26.06.2014 г с молбата за образуване на изпълнителното
производство . До предявяване на иска на 04.09.2017 г вземанията са погасени по
давност .
Решението на СРС е правилно като краен резултат , въпреки че настоящият съд не споделя водещите мотиви на
първоинстанционния съд .
Съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила заповед
за изпълнение е 5 годишна . Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само вземанията установени
„със съдебно решение“ , но няма основание това правило да не се приложи и за
вземанията , за които има влязла в сила заповед за изпълнение . С аргумент от
чл.439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат
оспорени по исков ред , освен въз основа на нововъзникнали факти . Съгласно
чл.415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят
няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред . Според чл.416 ГПК
влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея
се издава изпълнителен лист . Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено
вземане , който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде поставен в
по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане , още повече че според
чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т.е.двата
случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици . Исторически
чл.117 ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/
, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК .
В случая давността за вземанията е прекъсната
на 26.06.2014 г с молбата за образуване на изпълнителното производство ,
от която дата тече нова давност според т.10 от Тълкувателно решение №2/13 г на
ОСГТК на ВКС . Няма данни за последващи изпълнителни действия , с които
давността да е прекъсната , а давността не се прекъсва и с предявяване на
процесния иск от длъжника срещу взискателя . СРС не е допуснал процесуално
нарушение като не е изискал копие от изпълнителното дело . С одобрения в о.с.з
. на 27.11.2018 г СРС изрично е указал , че е в тежест на ответника да докаже
прекъсване на погасителната давност , както и че ответникът не сочи
доказателства в тази насока . При тези указания съдът не е длъжен и няма право
да събира по свой почин /служебно/ доказателства , които ползват ответника .
Съгласно чл.235 ал.3 ГПК съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. В случая към датата на устните състезания пред настоящия съд – 30.09.2019
г – въззивникът отново не доказа прекъсване на погасителната давност .
Следователно вземанията са погасени с общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД .
Налага се изводът , че решението на
СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено . Пред СГС разноски се дължат от
въззивника в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение .
На
основание чл.280 ал.3 т.1
ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №564620 от 18.12.2018 г постановено
по гр.д.№61188/17 г на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА С.в.” АД *** да заплати на И.И.С. ЕГН ********** от гр.София
сумата от 300 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.