№ 45
гр. ЛЕВСКИ , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200087 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
РС – Плевен е прекратил съдебното производство по н.а.х.д. №2363/2020г. по описа на съда
и е изпратил делото по компетентност на РС – Левски.
Постъпила е жалба от Е. Б. Б., ЕГН**********, с адрес: гр. ****, срещу
наказателно постановление №19-0938-006897/10.04.2020г., издадено от
началник сектор Пътна полиция – Плевен при ОДМВР – Плевен.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно.
Сочи, че АУАН, който е основание за издаване на НП е издаден при
строго нарушение на материалния закон. На посоченото в същия акт място и
време, водачът извършвал случаен превоз на пътници по направление от с. К.
до к.к. Слънчев бряг. В изпълнение на задълженията си на водач на автобус,
предвидени в ЗДвП, жалбоподателят не спрял на подадената стоп палка от
служител на сектор Пътна полиция поради факта на извършване на маневра
на изпреварване на друго моторно превозно средство, предприета
непосредствено преди този момент, при което действие, внезапното рязко
спиране би съставлявало нарушение на чл. 24 от ЗДвП, като би създало
реална опасност както за останалите участници в движението, така и за
превозваните пътници. По тази причина не било извършено последващо
плавно спиране на управляваното от жалбоподателя МПС, тъй като същото
1
според жалбоподателя би могло да бъде осъществено безопасно, на твърдо
отдалечено разстояние от мястото на ситуиране на служителите на сектор
Пътна полиция. По изложените съображения счита, че служителите на сектор
Пътна полиция са подали неправомерен сигнал със стоп палка, изпълнението
на който би представлявал предпоставка за настъпване на пътнотранспортно
произшествие, поради което извършеното нарушение само формално
покривало признаците на предвидено в закона административно нарушение.
Твърди, че АУАН е издаден след преклузивния срок от 3 месеца, предвиден в
чл. 34 от ЗАНН, тъй като твърдяното административно нарушение било
реализирано на 23.07.2019г., докато АУАН – основание за издаване на
обжалваното наказателно постановление бил издаден приблизително 5 месеца
след извършване на нарушението и установяване на извършителя, поради
което се явявал незаконосъобразен.
На следващо място се твърди, че описаното в атакуваното наказателно
постановление нарушение на чл. 175, ал.1, т.4 от своя страна, с оглед
описаната фактическа обстановка, се явявало извършено при крайна
необходимост, което било извършено да се спаси обществен интерес, а
именно живота и здравето на пътниците и другите участници в движението от
непосредствена опасност, която не би могла да бъде избегната по друг начин,
и причинените от деянието вреди били в пъти по – малко значителни от
предотвратените. Поради което същото се явявало не само правно неукоримо
поведение, но и дори било обществено полезно.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
За ответника по жалбата не се явява представител.
Административнонаказателното производство е започнало с издаване на
2
15.12.2019г. АУАН срещу жалбоподателя затова, че на 23.07.2019г. около
10:50 часа на път III-303/Левски – Павликени/, в посока гр. Павликени, като
водач на посочения автобус *** с рег. №*** извършва нарушение, като при
подаден сигнал от инспектор Т.К. – служител в в сектор „Контрол и
правоприлагане“ – ВТ към НТУ, водачът не спира на подадения сигнал за
извършване на проверка. Отбелязано е, че АУАН е съставен във връзка с
писмо вх.№316000-29484/22.08.2019г. на Национално ТОЛ управление.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.
За констатираните с АУАН нарушения административно наказващият
орган е издал на 10.04.2020г. обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец.
Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.
В показанията си актосъставителят заявява, че е съставил АУАН след
като е получил писмо от НУТОЛ, че служителите са изготвили докладна
записка, след което е изпратена на актосъставителя, който е съставил АУАН,
след като е бил установен водачът.
В качеството на свидетел е разпитан свидетелят Т. К. К. – инспектор
отдел Контрол и правоприлагане. В показанията си той твърди, че
автомобилът е бил без платена пътна такса. Свидетелят е подал недвусмислен
сигнал за спиране, който е бил възприет от водача, с оглед жестикулиране от
последния и същият не е изпълнил задължението си да спре на указаното от
него място.
Тъй като водачът не е спрял, е подадена докладна записка до началник
сектор ВТ.
Според свидетеля водачът не е извършвал маневра. Разяснява, че
отсечката е права, като водачът е бил сам на пътя, пред него и след него не е
имало никой. Свидетелят не е запознат как е установено лицето.
В качеството на свидетел показания е дал св. Р.. Същият сочи, че е
изпълнявал служебните си задължения с колегата Т.К., когато към тях е
приближил автомобил, на който е бил подаден сигнал да спре, но водачът не
спрял, което осуетил проверката по чл. 103 от ЗДвП. Свидетелят е
категоричен, че водачът ги е възприел и е имал възможност да спре, но не го е
3
сторил. Разяснява, че не имало изпреварване на МПС –та, нито колона от
автомобили. Според показанията, нямат практика да спират автомобили при
изпреварване, дори и да са убедени, че водачът е нарушител, за да не създадат
предпоставки за ПТП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са дадени
добросъвестно. Същите са логични, последователни и непротиворечиви,
дадени въз основа на техните лични възприятия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение. От събраните доказателства се
установява, че жалбоподателят не е изпълнил нареждането длъжностните
лица на АПИ Национално ТОЛ управление, в чиито правомощия е да спират
движещите се моторни превозни средства и да проверяват документите за
самоличност на водача, като при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътното превозно средство не е изпълнил задължението си
да спре и да изпълнява неговите указания, за което е правилно санкциониран
на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Размерът на наложеното наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е в
съответствие със санкцията на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като същата е в
минималния предвиден размер.
При реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице.
Доводите, свързани с воденото административнонаказателно
производство, в т.ч., за съставяне на АУАН след изтичане на тримесечния
срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН са неоснователни.
Както правилно е отбелязано в жалбата, този срок започва да тече от
установяване на нарушителя.
Приложена е докладна записка, изготвена на 23.07.2019г. от Т. К. К.,
адресирана до началник сектор „Контрол и правоприлагане“ – В. Търново,
относно отказа на водач да спре управляваното от него ППС при подаден
сигнал за спиране съгласно чл. 167а, ал.2, т.1 от ЗДвП. Докладната записка е
4
изпратена по компетентност до директора на ОДМВР – Плевен.
В процесния случай нарушителят е установен при попълване от
Борислав Б. на 03.12.2019г. на декларацията във връзка с разпоредбата на чл.
188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. На посочената дата – 03.12.2019г. е установен
нарушителят, поради което актът за установяване на административна
нарушение е съставен в рамките на тримесечния срок.
От събраните по делото доказателства не се установи твърдението в
жалбата, че от страна на водача (който не отрича, че не е спрял на подадения
сигнал) е извършена маневра изпреварване на друго моторно превозно
средство, предприета преди момента на подаване на сигнала, както и че при
това положение внезапното и рязко спиране би създало реална опасност както
за останалите участници в движението, така и за превозваните пътници.
Изложеното в жалбата не се подкрепя от показанията на разпитаните
свидетели, чиито показания съдът кредитира като достоверни.
Предвид изложеното по същество извършеното от жалбоподателя
деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не
указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
„маловажен случай” на административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства трябва да представлява по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха
доказателства, които да сочат на по – ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат
изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и
в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които са били извършени и законовите
разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
5
отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Налице са всички изискуеми от ЗДвП основания за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Преценявайки поотделно и в съвкупност доказателствата по делото
съдът счита, че наказващият орган е приложил правилно материалноправния
закон, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0938-006897/
10.04.2020г. на началник сектор Пътна полиция – Плевен при ОДМВР –
Плевен, с което на Е. Б. Б., ЕГН**********, с адрес: с адрес: гр. ****, на
основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6