Мотиви към Решение №
90 от 31.05.2015г по АНД №
505/15г на РС –Свиленград.
Производството по делото е по чл.4 и следващите от УБДХ
Образувано
е по съставен Акт за констатирана проява на дребно хулиганство № 409/31.05.2015г
от полицейски инспектор от РУ –Свиленград при
ОД на МВР, против Г.Д.Д., Н.А.Н., Х.В.Т. и С.Г.Д. – извършители на
нарушението. Описаното деяние се твърди да се е осъществило на 31.05.15г, около
04.07часа, в гр.Свиленград, пред входа на бар „Романтика”, където посочените
лица са извършили непристойна проява на публично място, изразила се в сбиване
помежду им, като си нанасяли удари, в последователност както следва: Х. В. Т.
ударил с юмрук в областта на лицето – С. Г. Д., която от своя страна също го
ударила с крак в областта лицето, в момента когато бил паднал на земята, както
и на трето лице, а на самата нея бил нанесен удар с крак, в областта на тялото
от Н. А.Н., докато от своя страна Г.Д.
нанесъл удар в областта на лицето на Х. В.Т., както и на Н. А.Н. –удряйки го с
глава по лицето. Непристойната проява е извършена след употреба на алкохол от
всички участвали в инцидента лица, както и на публично място и пред свидетели,
възприета зрително и слухово от тях, и др.присъстващи, с което е нарушен
обществения ред и спокойствието на гражданите и предизвикано възмущението им.
Съдът е сезиран с преписката
по посочения акт, внесена в 18.15 часа
на 31.05.15г и в 24 часовият срок, установен в чл. 3 от УБДХ, което обосновава
и допустимостта на съдебното производство.
В о.с.з.
нарушители Д.Д. и С. Димтрова, се представляват от договорен защитник –
адвокат, редовно упълномощен, докато нарушителите Х.Т. и Н.Н. – лично
организират защитата си и не желаят назначаването на защитник в производството
пред съда.
Нарушителите
Д.Д., С.Д., Х.Т. и Н.Н., формално не оспорват констатациите по акта, дават
обяснения за случилото се, като изразяват критично отношение и съжаляват за
извършеното. Всички те признават, еднопосочно, че между тях е протекло
спречкване пред входа на заведението, в
момент когато са си тръгвали, освен
словесната им разпра на висок тон, прераснало и във физически сблъсък с бутане
и блъскане помежду им, като без да отричат нанасяне на удари по между си, не
конкретизират на кого, по какъв начин и къде са били нанесени и съотв. са били
получени, твърдейки да не е било целенасочено, за да увредят или наранят др..
Същите сочат като причина за побоя, по-ранно спречкване между С.Д. и
приятелката на нарушителя Х.Т., които при излизането от заведението се засекли
и отново влезли в словесно пререкание, което провокирало намесата на Т., а в
опит да ги „разтърве”, както сам е твърдял в обясненията си, в конфликта се
намесил Д.Д. – баща на С.Д., така също и
Н.Н. – „отидох с цел да не стигне до физическа разправия”, след което започнало
„бутане”-то /Н.Н./, „бутаниците” /според Д./, дърпане/според Хр.Т./, „всеки
блъскаше някого”/според Ст.Д./.По този начин те описват развилият се физически
сблъсък по между им.
В личната си защита нарушителите Х.Т. и
Н.Н., поддържат идентични становища, да не са имали намерение да създават
проблеми, влизат в кавги, да се боричкат и да нарушават обществения ред, в
създалата се ситуация, изясняват с „прекалили емоции под влиянието на алкохол” – Н., а Т. – да не
е допринесъл за скандала и не се
чувствал виновен, тъй като се опитвал да разреши проблема, твърдейки и да не е
действал нарочно ако е наранил някой или
обидил. И двамата изразяват съжаление за извършеното. В процесуалното време на
последната дума тези двама нарушители, поддържат повторно изявление, че
съжаляват и изразяват вярата си съдът да
вземе най-правилното решение. Като
последна дума нарушителката Ст.Д. също изразява съжалението си за стореното,
така и нарушителят Д.Д. определил инцидента като недоразумение.
Договорният
защитник на дейците Д. и Д., в хода на пренията, пледира за постановяване на
оправдателно решение, с доводи за допуснати формални процесуални нарушения в
акта за констатиране проява на дребно хулиганство, както и недоказаност на
същата, по обективен признак, в рамката на фактическото обвинение – нанесени
удари, на лицата и по начина описани в акта, които факти сочи за неустановени
от събрани в хода на производството доказателства. Процесуалните недостатъци на
констатиращия акт, се твърдят, поради липса на пълно описание на деянието и
фактическите обстоятелства по извършването му, съобразно изискванията на чл. 4
от УБДХ и Правилника за прилагането му.
След
съвкупна преценка на събраните по делото
и проверени в хода на съдебното дирене доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В
ранните часове на 31.05.2015г, около 04.00ч./между 03.30-04.00ч/, пред входа на
бар „Романтика”, в гр.Свиленград, при излизане от заведението, където се
развличали по-рано и били употребили и алкохол, между четиримата нарушителите –
Д.Д., С.Д., Х.Т. и Н.Н. възникнала разправия, прераснала във физическа
саморазправа и общо сбиване. Първоначално спречкването започнало вербално, със
словесна разпра между нарушителката С.Д. и момиче –приятелка на нарушителя Х.Т.,
които по-рано същата вечер имали пререкания.
Отново при случайната им среща, последвала остра размяна на реплики, виждайки
създалата се ситуация, провокиран от тази караница се намесил Х.Т., който в
опит да предотврати конфликта, бутнал Д., като тя също му отвърнала. Последвала
намеса и от страна на нарушителя Д.Д. – нейн баща /С.Д./, който по същото време
се намирал пред заведението и изчаквал идването и на съпругата си, за да си
тръгнат. Последният възприел надвесеният над дъщеря си Т., поради което
опитвайки се да я предпази, той също започнал да бута и удря, така и неволно
нанасял удари. В започналото общо дърпане и сбиване се включил и Н. Николов, след
като видял разправията, като той също блъскал и нанасял удари. Данни за общо
сбиване и размяна на удари между посочените лица, дават в показанията си и
свидетелите И.Н. и Д.С. – служители от бар”Романтика”, с чиято намеса било преустановено сбиването и скандалът потушен.
Така св.С. е поддържал, да е възприел сбутването, която ситуация описва така
„май се биеха, виждаха се само ръце и крака”, като уточнява размяна на сериозни
удари, да не е видял, а отивайки да ги „разтървава повече било викането”. Последният,
както и св.Н. твърдят, че разправията е започнала по-рано, в заведението между
двете момичета и вече след излизането им навън, той ескалирал с възникнал общ бой и с
придружаващи ги лица, като това сбиване се изяснява като конкретна причина за
намесата им и в тази връзка св. Н. е посочил:
” излязох навън защото те излязоха да се бият. Двамата свидетели успели да
предотвратят този конфликт и потушат скандала, разделяйки лицата и в крайна
сметка той бил преустановен и без намесата на полицейските органи. Непосредствен
очевидец на инцидента със сбиването, станал и свидетелят Ю.М., който по това
време напускал заведението, придружаван от съпругата си, като непосредствено,
от известно разстояние видял пререкания между две момичета, говорещи си на
висок тон, едното от тях уточнява, посочвайки нарушителката Ст.Д., както и че
нарушителят Д. /по-възрастния мъж, както сам го описва/, бута по-високото момче, посочвайки нарушителя Х.Т./,
като последният също го бутнал, той именно и се разправял с момичето, докато за
Н.Н., свидетелят уточнява че и той отишъл към тях да ги разтървава. Липсата на
ясен спомен за ситуацията и недостатъчната конкретика на възприятията си, св. М.,
в показанията си изяснява с употребата на алкохол от своя страна, както и с
разстоянието от което е наблюдавал. На мястото на инцидента по време на
развилите се събития е имало и др. хора
– посетители на заведения, сведения за което дават в показанията си св.С. и Н..
До намеса на полицейските органи не се е стигнало, като напускайки мястото на нарушението, част от
нарушителите сами, инидвидуално се явили в полицията - РУ –Свиленград на Од на МВР. В тази връзка и след изясняване на
обстоятелствата от полицейските органи, снети писмени обяснения от нарушителите и
събиране на сведения, в т.ч. изискване на
диск със запис от камера за видеонаблюдение на входа на бар „Романтика”,
приложен по преписката като веществено доказателствено средство, бил съставен и
настоящия акт за констатирана проява на дребно хулиганство, срещу четиримата
участници в конфликта.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните гласни доказателства по делото-
показанията на свидетелите очевидци и частично от обясненията на дейците-
нарушители, като в доказателствената съвкупност не съществуват съществени
противоречия, които да налагат подробното им обсъждане. Съдът, не намери основание
да не кредитира с доверие свидетелските показания на И.Н., Д.С. и Ю.М., като
непротиворечиви, логични и обективни, основаващи на непосредствените им впечатления
от случилото се и при липса на индиции за предубеденост от тяхна страна,
доколкото са трети, незаинтересовани от изхода на спора лица. Всеки един от
свидетелите добросъвестно е изложил възприятията си за конкретните действия на
нарушителите, които действително не се отличават с подробности за детайли от
деятелността на всеки от извършителите, което в случая според съда е напълно
обяснимо предвид усложнената обстановка и създалото се общо сбиване, а за св. М.
предвид употребата на алкохол, часът на събитието –тъмната част на денонощието
и разстоянието-отдалечено от което е наблюдавал. В общ план, всички свидетели
са категорични относно обстоятелството за физическа саморазправа между
четиримата, с бутане и блъскане, като обсъдени в съвкупуността им и при взаимно
допълване на свидетелските показания, съобразно изнесените от тях преки и
косвени факти, съдът приема за установен фактът на сбиването и размяната на удари между нарушителите.
Признанието на всички нарушители относно обстоятелството на нетрезвото им
състояние и нанасянето на удари, с уточнение за липсата на ясни спомени, дават
основание на съда да ги кредитира като
верни, досежно част от фактите, за които и те не се опровергават от съвкупните
гласни доказателства и в частност – физическата саморазправа помежду им. Докато
в останалата част, относно твърдяната причината – за самозащита, те се опровергават от съвкупните гласни
доказателства. Още повече, че обясненията на обвиняемия, в случая на нарушителите, съгласно действащото
процесуално право /НПК е приложим субсидиарно/ са не само доказателствено средство, но и средство за
защита, което той упражнява по своя преценка, а за изложена неистина не носи
наказателна отговорност. Ето защо обясненията, в тази им част, не се
кредитират. Обсъдени така доказателствата по делото не са в противоречие.
Съдът не обсъжда
представения с акта за установяване проява на хулиганство оптичен диск, с
твърдяно съдържание - запис от видеокамера за наблюдение на входа на обекта-
бар „Романтика”, за инкриминираната дата, доколкото същият не представлява
веществено доказателствено средство по смисъла на НПК, а и приобщаването му като веществено
доказателство не е осъществено по надлежния ред, доколкото няма данни за
произхода и доброволното му предаване. В преписката липсва придружителното
писмо за предаването му, приложено е единствено това за неговото изискване, при
които данни не може да се съди, че техническия носител на информация /диск/ е изпратен
именно от субекта, при който е съществувала, т.е. е създадена, в този смисъл не
е налице категоричност за авторството и автентичността му. На това основание,
същият се изключи от доказателствения материал по делото.
При така
установените факти, съдът формира следните правни изводи.
От обективна страна,
установено от доказателствата е че, четиримата нарушители са влезли в груба словесна
разпра помежду си, с говорене на висок тон и отправяне на остри реплики, прераснала
във физическа саморазправа, с настъпило общо сбиване помежду им, при което
всеки е нанасял удари на някои от останалите, в различна последователност, по различен
начин и на различни места по тялото. Последното и е осъществено на публично
място, пред повече хора, на открито пред входа на увеселително заведение- бар
„Романтика” в което са били посетители, а поради ескалацията на конфликта и
предизвикало намесата на служителите от обекта
и неговата охрана. Тези обективни факти, както относно публичното
скарване, така и за физическия сблъсък между четиримата, в достатъчна степен на
убедителност се доказват от свидетелските показания, установяващи поведението
на лицата и личните им прояви като участници в боя, блъскащи се и нанасящи си,
респ. понасящи удари, за което съдът кредитира показанията на св.М., Н. и С.,
както и частично обясненията на четиримата нарушители, признали подобна
деятелност, макар при различна мотивация – нецеленасочено посегателство върху
чуждата личност, а в опит за предотвратяване на конфликт и лична защита. С тези
свои действия нарушителите Д.Д., С.Д., Х.Т. и Н.Н. са демонстрирали открито
незачитане на човешката личност и
достойнство, поради което проявата им безспорно следва да се квалифицира за непристойна, защото противоречи и е в пряк
разрез на установения в обществото порядък и етичните норми на житейски
приемливото общуване в социума, недопустимо грубо надхвърлени и излезли извън
добрия тон и личната неприкосновеност. Последните, така както са установени по
делото, в съвкупността си се явяват скандализиращи, станали достояние и на много други лица. С агресивните си поведение и действия, те са
изразил неуважение и пренебрежително отношение към обществения ред и добрите
нрави, определящи поведението на хората в социалното им общуване, а като цяло и
неуважение към обществото. В резултат на непристойното си поведение, нарушителите
са предизвикали неодобрение и стрес у околните, довело до конкретна намеса и на
трети лица за овладяването му и предотвратяването на по-нататъшен смут сред
посетители и възстановяването на обичайния ред на обществено спокойствие. С
тази антиобществена проява на незачитане и посегателство над личността,
независимо от мотива си, всеки от тях е пренебрегнал и накърнил обичайния
социален ред и норми в обществото, както и спокойствието на гражданите, което е
несъмнено предвид обстоятелството че четиримата са се карали и били на публично
място. С оглед този обективен признак, пряко указан в легалната дефиниция на
дребното хулиганство, съгласно чл.1,ал.2 УБДХ,
по пряк аргумент от тази норма, проявата им следва да се квалифицира именно като такава – дребно хулиганство по
смисъла на закона. Т.е. с конкретните си
действия от обективна страна, те са нарушили обществения ред и спокойствие, за
което следва да понесат съответната отговорност.
С тези съображения,
съдът приема, че всеки един от Д.Д., С.Д., Н.Н. и Х.Т., чрез
непристойната си проява, изразила се в публично скарване, прераснала във
физическа саморазправа, е демонстрирал
открито неуважение към личността на останалите и към обществото като цяло и
съществено са нарушили нормите на нравствеността, поради което се скандализиращи
и неприлични, от тук и нарушаващи обществения ред и спокойствие Деянията им, предвид характерът и тяхното
естество, съдържание и насоченост, както и с оглед времето, мястото и начинът
по който са осъществени, в крайна сметка и не довели до сериозни наранявания на
някои от участниците в него или др. лица, разкриват по-ниска степен на
обществена опасност. Поради това същите следва
да се квалифицира като дребно хулиганство, по смисъла на чл.1,ал.2 от УБДХ и
съответно да бъде санкционирано на посоченото правно основание. Предвид
изложеното съдът приема, че индивидуалната им деятелност е съставомерна и от обективна страна изцяло покрива
признаците на дребното хулиганство, от тук и поради по-ниската си обществена
опасност същото не представлява престъпление/чл.325 НПК/
От субективна
страна: Съдът прие, че всеки от нарушителите виновно е извършил горните
непристояни прояви, оценени като дребно хулиганство.Всеки от тях е съзнавал, че
се намира на публично място, както че участва в пререкание за саморазправа и че
се включва в общо сбиване, съзнавали са и аморалонстта и обществената
недопустимост на проявата си, както и че с действията си погазва нормите на нравствеността и демонстрират
незачитане към общоприетите етични ценности, въпреки това всеки от тях ги е
нарушил и ги е пренебрегнал.
Пренебрежителното им отношение е обективирано в неуважението към чуждата
личност, в условия на публичност и показност на сила и превъзходство при
разрешаване на конфликт, без да е провокирано от рационална и морално допустима
причина за непристойните - хулигански прояви, какъвто се явява и
настоящия случай. Такава не е била налице и то от естество да оправдава
поведението, на който и да е от нарушителите, като всеки един от тях е можел да
предотврати конфликта, с оттеглянето си, без
с намесата си да достига директно
до физическа саморазправа. Предвид изложеното настоящия състав, счита че
деянието, представляващо административна простъпка- дребно хулиганство е
осъществено от субективна страна.
Личният мотив, респ.
междуличностен конфликт, станал повод за сбиването, не може да ги оневини,
доколкото такъв не е даденост за всички им, нито се установи конкретна
провокираща причина или обстоятелство изключващо вината, в момента на самото
събитие, след като поведението им е надхвърлило житейски приемливото и
допустимото от нравствеността за разрешаване на недоразумения, което ставайки и
публично - неизбежно скандализира обществото. Съдът не приема, че който и да е
от тях е действал при условията на неизбежна отбрана, или единствено в защита
на някого, а изтъкнатия от тях мотив за
участието им – за да прекратят конфликта и сбиването, е чисто субективна
преценка, която не се подкрепя от останалите доказателства и се оцени като
защитна позиция. В крайна сметка по делото безспорно е доказано, че инцидента е
потушен единствено в резултат на намесата на свидетелите –Н. и С., докато
демонстрираните действия на нарушителите са ориентирани с насоченост към
саморазправа с останалите, в проява на демонстрация на сила и превъзходство. В
случая, наличието на личен мотив на всеки нарушител да се включи в боя, съдът
съобрази, единствено във връзка с преценката на обществената опасност на
противоправната простъпка, в която насока се формира и изводът, че с деянието си всеки от тях не е осъществил
престъплението хулиганство , по см. на чл.325 НК.
Съдът не споделя
доводите на защитника на нарушителите Д. и Стефания Димитрови, както за
недоказаност на съставомерно деяние от тяхна страна, осъществяващо признаците
на хулиганска простъпка, така и за наличието на недостатъци в Акта за
констатирана проява на дребно хулиганство. По отношение установеността на
релевантните факти, относими са вече изложените съображения на съдебния състав,
в правното обсъждане от обективна страна на деянието и анализът на гласните
доказателства. Що се отнася до недостатъците на констатиращия акт, съдът не
съзира такива, доколкото същият по
съдържанието си и реквизити е съобразен с изискванията на чл.4 ППУБДХ и изложените
в него фактически обстоятелства, са достатъчно ясни и конкретни и позволяват несъмнено,
индивидуализация на деянието на всеки от дейците и неговата изпълнителна форма,
като хулиганство, в хипотезата на сбиване, по смисъла на чл.1,ал.2 УБДХ, при
налични твърдения за нанесени удари между няколко лица, описани са времето и
мястото, както и отзвукът на инцидента. Последните са и подлежащите на
доказване факти, в производството пред съда по разглеждане на преписката, която
е и същинската фаза на доказването и диренето на обективната истина, като
същото не е било възпрепятствано обективно поради неяснота на фактите, в
резултат на формални недостатъци на акта, нито е била ограничена защитата на
нарушителите, двама от които са били
представлявани от защитници.
В контекста на
изложените съображения, съобразно направеният извод всеки от привлечените
нарушители да е извършил проява на
дребно хулиганство, по смисъла на УБДХ, виновно
осъществявайки съставът на същото, и след като взе предвид тежестта на
нарушението и индивидуалната обществена опасност на личността на съответния
деец – невисока, за който да е от четиримата, преценя, че за постигане целите
на закона на всеки един от нарушителите следва
да се наложи административно наказание,
на основание чл.1,ал.1,т.2 УБДХ, а именно глоба в размер на 100 лв - минимума предвиден
в закона, съгласно цитираната санкционна норма. Наказанието следва да е еднакво
за всеки от тях, т.к. по делото не се събраха категорични доказателства за
това, кой от тях в каква степен е участвал в
изпълнението на деянието. Във връзка с индивидуализацията на наказанието, се
отчетоха и критичното отношение на
извършителите към деянието, отрицателното
въздействие което инцидентът е оказал върху присъстващите, изразяващо се в
пренебрежително и агресивно отношение
към човешката личност с което се засягат интересите на обществото и установеният
обществен ред и спокойствие. От друга страна, съобрази се, че те не са осъждани
/ по данни от преписката и от снемането на самоличността им/ и че конкретният
случай е предизвикан от личностни взаимоотношения, прераснали във физическо
посегателство над личността, което поведение макар и укоримо от обществото, не
налага приложението на др. допустима, по-сериозна форма на репресия, поради
което намира, че именно глоба в такъв размер би била адекватно наказание за
извършеното нарушение и би се въздействало поправително и превъзпитателно по
отношение на всеки от нарушителите. Такава административно наказателна
принуда същото би съответствала и на
генералната превенция на наказанието.
Мотивиран така,
съдът постанови решението си, на основание чл.чл.6,ал.1,б.”а”,вр.чл.1,ал.1,т.2
от УБДХ.
Районен
съдия: