Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 136
гр.Свищов, 5.06.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 14.05.2019 г.:
Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1019 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането .
Производството е образувано по искова
молба на Й.Н.Й.,
чрез адв.Й.Ц.Й. против „З.к.Л.И.“***, представлявано от изпълнителните
директори М.Г., П.Д. и Г.Г.. Твърди, че на 17.11.2017г. , на главен път I-3, управлявайки лек автомобил „****“ с рег.№ **** е
блъснат отзад от товарен автомобил „****“ с рег.№ ****, управляван от Д.Д.. В резултат на настъпилото ПТП е получил
генерализирана травма на тялото и на лумбален отдел,палпаторна и спонтанна
болка на торакални и лумбални прешлени и шийни прешлени, напрегната
паравертебрална мускулатура, болки в главата, шум в ушите, виене на свят. Твърди, че от инцидента е преживял
силен стрес, като в резултат от причиненото увреждане е претърпял
болки и страдания, станал
тревожен, не можел да спи , неспокоен при шофиране. Бил в отпуск по болест 14
дни, след което провел множество физиотерапии. Относно настъпилото ПТП е изготвен констативен протокол и е
образувано досъдебно производство № 57/2018г. по описа на РУ на МВР Свищов. В
хода на разследването е установено, че виновен за настъпилото ПТП е водачът Д.Т.Д. , която е управлявал автомобила с
несъобразена за пътните условия скорост. Впоследствие производството е
прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, поради несъставомерност по
чл.343 ал.1 б.а от НК и по чл.343 ал.3 , вр. ал.1 от НК-причинени са три леки
телесни повреди. Ищецът твърди, че виновният за
произшествието водач е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", сключена с ответника, която следва да покрие причинените
вреди. Твърди, че е предявил претенция пред застрахователя , като
предложената сума не го удовлетворява. С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и имуществени вреди в размер на 9,32лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 17.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски.
В едномесечен срок от получаване
на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор по чл.131
от ГПК, в който заявява, че искът е допустим , но неоснователен. Като
възражение за завишения размер на претенцията сочи съпричиняване, поради непоставен
обезопасителен колан, както и липса на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и всички травми на ищеца.
Алтернативно излага становище, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно с оглед пълното и краткосрочно възстановяване
на ищцата. Признава иска до размер 1509,32лева, колкото е определеното застрахователно
обезщетение по преписка за щета № 0000-1000-03-18-7085. По същество не взема
становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява
следната фактическа обстановка:
На 17.11.2017г., на главен път I-3 е настъпило пътнотранспортно
произшествие между лек
автомобил „****“ с рег.№ ****-служебен, собственост на ****, управляван от
ищеца Й.Н.Й. и товарен автомобил „****“ с рег.№ ****, управляван от Д.Д.. Същия ден в
РУ на МВР Свищов постъпил сигнал за инцидент с румънски камион с прикачено
ремарке. По този повод на мястото - главен
път Плевен –Русе (път I-3 ) , на територията
на Община Свищов се намирали представители на МВР ,в това число и ищецът,
служители на ДАИ и др. Около 16,45 часа ищецът, св.М.З. и И.Р. потеглили от
мястото на инцидента със служебният лек автомобил „****“, управляван от ищецът Й.. При
включване в движението по южната пътна лента, л.а. „****“ бил ударен
отзад от товарен автомобил „****“ с рег.№ ****, управляван от Д.Д.. Причина за ПТП е несъобразената скорост на
водача на товарния автомобил с пътните условия и отклоненото му внимание към изгорелия
румънски камион. В Постановление за прекратяване на досъдебно производство №
57/2018г. по описа на РУ на МВР Свищов, наблюдаващият прокурор е приел следната
фактическа обстановка, която е подкрепена и от събраните по настоящото дело
доказателства. На 17.11.2017г. , преди да потегли от
мястото на паркирането ( автомобилът бил паркиран в отбивка, в близост до инцидента с румънския камион) , ищецът Й. Й.
изчакал да премине автомобил, който се движил в северната пътна лента, в посока
гр. Плевен. При потеглянето управляваният от
Й. лек автомобил се включил в главния път с движение по траектория на
крива, с начало мястото на паркиране в отбивката и край – до започване на
праволинейното движение за включване на движението по южната пътна лента (в
посока гр. Русе). Управляваният от Й. лек автомобил „****“ се включил в движението по южната
пътна лента, като се движил равномерно, ускорително и развил скорост 42 км./ ч. По същото време , в лентата на
движение на л.а. „****“, в посока гр. Русе, се движил т.а. „****“ с рег. № *****, управляван от Д.Т.Д.. При
навлизането на л.а. „****“ в северното платно за движение, т.а. „****“ се
намирал на отстояние 98,7 м от лекия автомобил.
Когато л.а. „****“ започнал
навлизане по южната пътна лента, по която се движил товарния автомобил,
разстоянието между двете МПС било 47,8 метра. Вниманието на водача Д.Д. било отклонено към опожареното ремарке,
поради което той не наблюдавал променящата се пътна обстановка и не съобразил
скоростта на движение на товарния автомобил с навлезлия в неговата лента за движение л.а. „****“.
Дистанцията между двете МПС-та се
скъсила бързо, като т.а. „****“ достигнал до л.а. „****“. Последвал заден
централен удар за л.а. „****“, а за л.а. „****“ – челен централен, като в
съприкосновение влезли
централната
част на задна броня на лекия автомобил и централната част на предната броня на
товарния автомобил. Двете
превозни средства се придвижили
напред около 100 метра, като лекият
автомобил се движил само на своите предни гуми, тикан от товарния автомобил.
След това движението на т.а. „****“ било преустановено, докато л.а. „****“
изминал от инерцията още 10 метра
напред. Интензивността на удара била усетена осезаемо от пътниците в л.а. „****“ - водача Й.Й. , св. М.З. и И.Р.. Ищецът Й. успял да овладее
автомобила, който навлизал в лентата за насрещно движение, след което го спрял.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие се оспорва частично
от ответника, но същият, както е възприет от прокурора в Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 14.05.2018г. се потвърди от останалите
доказателства по делото. Същото се установява и от допуснатата и приета в
съдебното производство автотехническа експертиза, разпити на свидетелите М.З. и
Д.Д..
В резултат на настъпилото ПТП , ищецът Й.Й. е получил контузия на шийния, гръдния и поясния(лумбален)
отдел, с
болков синдром, контузия на дясната раменна и дясната гривнена става с
болезненост. По- късно се появило
главоболие, световъртеж, болки в поясния отдел на гръбначния стълб). Непосредствено след катастрофата
е откаран от екип на Спешна помощ- Свищов в УМБАЛ „Г.Странски“ Плевен, видно от
лист за преглед на пациент с основна диагноза-множество травми –неустановени.
След съответните прегледи и изследвания са установени гореописаните травми,
което е видно от амбулаторните листи. За състоянието му беше разпитана в качеството на
свидетел Н.Й. - съпруга на ищеца. Според нея , след катастрофата, изпитвал
физически затруднения и душевен дискомфорт. И до сега болките продължавали и следвало да търпи неудобства при извършване
на ежедневните си дейности във връзка с нарушената си двигателна активност. След инцидента бил притеснен , не искал да говори за
случая, имал нарушения в съня. Около месец се лекувал в къщи, след това ходил на
физиотерапии, санаториум, сменили
матрака на леглото в дома им за да се облекчат болките в гърба му.
Безспорно е , че
получените травми са му попречили продължителен период от време да се завърне към обичайния си начин на
живот.
По делото е допусната и приета съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която се установява, че на ищеца Й.Й. са причинени следните увреждания:
контузия
на шийния, гръдния и поясния(лумбален) отдел, с болков синдром, ригидност на паравертебралната
мускулатура, ограничена подвижност на в шийната и поясната област,контузия на дясната
раменна и дясната гривнена става с болезненост.
Временно главоболие, световъртеж. Болките в шията,гръдната и поясната област са
били с по-голям интензитет в първите 10-14 дни след инцидента, след което
постепенно са намалели до умерени и са продължили месеци (3-4 за шията) , като
продължават и до сега при натоварване,
резки движения и в легнало положение-за поясната област. За болките в кръста е
лекувам около 4 месеца. Главоболието и световъртежът са били интензивни през първите дни, като
главоболието е продължило да се проявава периодично около месец и
половина след инцидента. Налице са данни за и стресова реакция. Вещото лице е достигнало до извода, че описаните травматични увреждания отговарят да бъдат
причинени при възникналото на 17.11.2017г. ПТП, при рязко разгъване и свиване
на тялото във фронтална равнина , при което се натоварват гръбначния стълб,
предимно в шийния и поясния отдел. Травмата на дясното рамо и дясната гривнена
става най-вероятно са причинени от тласък във волана при захващане на същия с
ръка в момента на удара.
Съгласно заключението на авто-техническата експертиза, предвид
характера и механизма на ПТП-то –съобразно установената посока на преносните
инерционни , предпазния колан ( поставен
или не) не оказва влияние и няма отношение относно настъпилите движения на
тялото на водача в купето на автомобила.
По делото няма спор, че по отношение
на участвалия в произшествието товарен автомобил „****“ с рег.№ **** управляван от Д.Д. има сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответника, която е била
валидна към 17.11.2017 г.-датата на произшествието. На 31.01.2018г. ищецът е предявил писмена претенция до застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от произшествието неимуществени вреди , към която приложила
констативен протокол за ПТП, медицински документи. С
писмо изх.№ L-357/5.02.2018г. ответникът е изискал от ищеца да представи допълнителни
доказателства, след което е предложил
обезщетение в размер на 1500,00 лева-неимуществени вреди и 9,32
лева-имуществени вреди. Тази предложена сума не е удовлетворила ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи: От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява, че в причинна връзка с удара на ищеца Й. са причинени
следните увреждания: контузия на
шийния, гръдния и поясния(лумбален) отдел, с болков синдром, ригидност на паравертебралната
мускулатура, ограничена подвижност на в шийната и поясната област,контузия на дясната
раменна и дясната гривнена става с болезненост.
Временно главоболие, световъртеж. Болките в шията,гръдната и поясната област са
били с по-голям интензитет в първите 10-14 дни след инцидента, след което
постепенно са намалели до умерени и са продължили месеци (3-4 за шията) , като
продължават и до сега при натоварване,
резки движения и в легнало положение-за поясната област. За болките в кръста е
лекувам около 4 месеца. Главоболието и световъртежът са били интензивни през първите дни, като
главоболието е продължило да се проявава периодично около месец и
половина след инцидента. Налице са данни за и стресова реакция. Тези
изводи се подкрепят и от показанията на св.Й., която сочи, че и към този момент ищецът е със затруднено движение и се е
оплаквала от болки в кръста . Споделя, че инцидентът е нарушил нормалният ритъм на живот на ищеца, освен това
изпитвал и душевен дискомфорт при шофиране на автомобил.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е
установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на товарния автомобил, както и предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по
предявения иск, който се явява доказан по основание.
За определяне размера на причинените неимуществени вреди,
съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г.
понятие за "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД и необходимостта
от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът
на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното
допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Като се
съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и
емоционални болки, страдания и неудобства, респективно техния вид, интензитет и продължителност,
срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид
икономическите условия в страната и се съобрази принципът,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът счита, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение е
такова в размер на 5000,00 лева. За да
стигне до този извод, съдът съобрази още и фактите, сочещи на преживяна
психическа травма и сравнително дълъг възстановителен период, както и че в
случая се касае до различни по вид увреждания, които макар по своите
медико-биологични признаци да представляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, са със значителен интензитет и продължителност, засягащи
различни части от тялото. Съдът, съобразява също и обстоятелството,
че ищецът е лице в активна трудоспособна
възраст, спортува , ходи на лов , и временната загуба на
работоспособност, ограничаване в
подвижността и болките в поясната област, които и понастоящем не са отшумяли, неминуемо създава психически и социален
дискомфорт. Претенцията до размер на
15000,00 лева, съдът приема за неоснователна и завишена. Въпреки причинените болки, страдания и
житейски неудобства, получената телесна повреда е лека по своя характер, не са
налице необратими и трайни последици и
едно обезщетение в размер на 5000,00лева е съразмерно на неимуществените вреди
на ищеца в резултат на настъпилото ПТП на 17.11.2017г. По отношение на
имуществените вреди в размер на 9,32 лева-искът е основателен и доказан с
касова бележка, указваща стойност на изписани и закупени медикаменти по
рецепта.
Ищецът търси и обезщетение в размер
на законната лихва върху определения размер на обезщетението от 1.05.2018г. С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихва за
забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване
или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представеното по делото писмо от ЗК “***“ с изх.№ L-357/5.02.2018г. в отговор на писмена претенция на ищеца до ответника, както и последващо писмо изх.№7329/2.07.2018г. с което се предлага размер
на обезщетение , може да се установи
конкретната дата, на която застрахователят е бил поканен да заплати
обезщетението –на 5.02.2018г . е входирана претенцията от увреденото лице , т.е. застрахователят дължи законната
лихва от заявената от ищеца дата-1.05.2018г. –след изтичане на 3 месечен срок от заявяване на претенцията.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира възражението за съпричиняване от ищеца на
настъпилия вредоносен резултат за неоснователно. Ответникът носеше тежестта за
установяване факта на съпричиняване, който следва да бъде установен чрез пълно
и главно доказване, каквото не бе проведено. Напротив, от заключението на
медицинската експертиза се установява, че предвид механизма на ПТП-то и получените травми, предпазния колан няма отношение към описаните
увреждания.Освен това ищецът като водач на МПС не е имал възможност да избегне
настъпилото ПТП. От заключението на авто-техническата експертиза (въпрос 9) е
видно, че с оглед метеорологичните условия ( невъзможност за максимално
сцепление на колелата с пътя) дори и при
екстремно шофиране е щяло да настъпи ПТП, ако водачът на товарния автомобил не
намали скоростта си на движение.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски, като направените
от ищеца съгласно представен списък са 2101,00лева, от които
1000,00лева-възнаграждение и 1101,00лева- ДТ и депозити за вещи лица.
Направените от ответника разноски, съгласно представения списък са в размер на 955,00
лева, от които – 450,00 лева- юрисконсултско
възнаграждение ,150,00лева-депозит за вещо лице по съдебно-медицинска
експертиза, 350,00лева- депозит за автотехническа експертиза, 5,00лева-такса за
удостоверение. С оглед изхода
на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
, съобразно с уважената част от иска,
съответно ищецът да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от иска.
Искът е предявен за сумата 15 009,32лева, а е уважен за 5 009,32 лева, т.е. 1/3
част , ответникът следва да заплати на ищеца 1/3 от направените разноски в
размер на 2101,00лева, а именно 700,33лева. Искът за сумата 10000,00лева
неимуществени вреди е отхвърлен, или 2/3 , поради което ищецът следва да
заплати на ответника 2/3 от направените от него разноски в размер на 955,00
лева- 636,66 лева. Няма основание за намаляване на адвокатско възнаграждение на
основание чл.78 ал.5 от ГПК , поради прекомерност- посочените възнаграждения са
в законоустановени граници , съгласно Наредба №1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “***“ с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** Д,
представлявано от изпълнителните директори М.Г., П.Д. и Г.Г. да заплати на Й.Н.Й. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.11.2017 г. главен път Плевен
–Русе (път I-3 ) , на територията
на Община Свищов в размер на 5000,00 лв. (пет хиляди лева) и имуществени вреди в размер на 9,32 лева, ведно със законната лихва считано от 1.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 15 000,00
лева- неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК “***“ с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** Д,
представлявано от изпълнителните директори М.Г., П.Д. и Г.Г. да заплати на Й.Н.Й. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 700,33лева -
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Й.Н.Й. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на ЗК “***“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** Д, представлявано от
изпълнителните директори М.Г., П.Д. и Г.Г. сумата 636,66 лева - представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: