Р Е Ш Е Н И Е
№ 260463/15.02.2021 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14337 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от Я.С.Г., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес: ***. Ст. *, срещу Е.В.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от * кв.м.
от недвижим имот № ** по ПНИ на СО „Т.“, одобрен със Заповед № ***г., целият
имот с площ от 1230 кв.м., находяща се в северната част на имота, при граници
на реалната част: от север: път - №*, от юг: останалата част от имот №**, от
изток – имот № * и от запад: № *.
В исковата молба ищците, чрез процесуалния
си представител – адв. Д.А. твърдят, че като наследници на Ст. А. К., с Решение
№ * г. на ПК – А., им е възстановено правото на собственост по т.5 от решението
върху лозе в землището на гр. А.с площ от 2.500 дка, м. „М.“ (сега СО „Т.“),
попадащо в терен по §4 от ЗСПЗЗ, като всеки от ищците притежава ½ ид.ч.
от имота. По помощния план кадастрален план към ПНИ, на наследниците на
Стоян К., е отреден и записан стар имот
34. Твърди се, че този имот попада с площта на реалната част от 675 кв.м. в
процесния имот. Сочи се, че имотът посочен в решението на ПК не може да бъде
възстановен на ищците, тъй като процесният имот е записан на ответницата, която
с НА № * г. закупила от Т. И. Б. 1000,00 кв.м. ид.ч. от имот № * по плана на
гр. А., СО „Т.“, целият с площ от * кв.м., при граници: път, ПИ № № * и поляна,
ведно с изградената в имота вилна сграда със застроена площ от 35,00 кв.м.,
приращенията, подобренията и насажденията. По сделката продавачката Б. се
легитимирала като собственик чрез НА № * г., по силата, на който същата била
надарена от И. Хр.С. и З.Пр. С. със следния имот: * кв.м. ид.ч. от ПИ, целият с
площ от *,00 кв.м., находящ се в землището на гр. А., м-ст „Тракийска чешма“,
включена в селищно образование „Т.“, съставляващ имот № * при граници: полски
път, ПИ № № *, *, ведно с изградената в имота вилна сграда със застроена площ
от 35,00 кв.м., подобренията и насажденията. Прехвърлителите по сделката
собствено се легитимирали като собственици по силата на НА вписан в СВ-В. под №
* * г., с който закупили имота от Д. И. С. и Л. К. С. Последните пък се
легитимирали като собственици с НА № * г., по силата на който закупили
лозе-овощна градина с площ 1000,00 кв.м., находящо се в м-ст „М.",
землището на с. А., при граници: В.С., И.Л., сухо дере и З. и С.Б.. Техният
праводател К.Н.Ж. се легитимирал като собственик на продавания имот с НА № * г.
и с НА № * г., като бил придобил по замяна с ТПС комисия четири имота, както
следва: 1/ лозе от 2 дка, находящо се в землището на с. А., в м."М.",
при граници: И. Л., К.Я. и гора; 2/лозе от 1 дка, находящо се в землището на с.
А., в м. "М.", при граници: П. Я., В.С. и гора; 3/ лозе от 1 дка,
находящо се в землището на с. А., м. "К.", при граници: И. Л., дере и
празно място и 4/ лозе от 1 дка в землището на с. А., м."Ментешето",
при граници: Й. И., блок и път. Ищците оспорват НА № *, твърдейки, че
продавачката по сделката не е била собственик на продавания имот, нито нейните
праводатели, тъй като също са придобили от несобственици, като се оспорват и НА
№ * г. и НА вписан в СВ-В. под № *, том *, вх. рег. № * г. Оспорва се правото
на собственост и на Д.И. С. и Л.К.С. и НА № * г., с твърдения, че описаният в
него имот – лозе – овощна градина с площ от 1000,00 кв.м. в м. М. не е
идентичен с нито един от имотите, които праводателят им К. Ж., е получил по замяна с ТПС комисия през * г. Поддържат, че ответницата се е самонастанила в процесния имот без
правно основание. Твърдят, че с НА № * г. К.Ж. е дарил на съпругата си С. Ж.единия от
заменените имоти – лозе от 1.000,00 дка в м. „М.“ при граници: П.Я., В.С. и гора, описан в т.2 от НА № * г. Съпругата му С. Ж.също е дарила на съпруга си К. Ж.този имот с НА
№ * г. Ищците оспорват КНА на
праводателя на ответника № * г. по отношение на
констатациите на нотариуса, както и че е бил представен Протокол на ТПС –
комисия А.от 1958 г. Твърдят, че замяната не е била извършена, а ако е
извършена, то не е по надлежния ред и не е влязла в сила. Твърди се, че нито
един от дадените в замяна имоти, не е идентичен на процесния имот, описан в НА
на ответника и праводателите. Твърди се и че праводателят на ответницата, респективно
неговите наследници, са подали заявление в сроковете по ЗСПЗЗ за възстановяване
на имота, който е бил включен в ТКЗС и е бил заменен: лозе с площ от 5,500 дка
в м-ст. „Кун тепе“. Ищците поддържат, че за тях е налице правен интерес от
търсената защита, тъй като целият имот е записан на ответницата и това е пречка
за продължаване на процедурата по възстановяване. В първо съденбо заседание във
въръзка с депозирания отговор на исковата молба се релевира възражение за
нищожност по отношение на Заповед №
* г. на кмета на Община А., като се
сочи, че ответницата не е била сред правоимащите лица по § 4з, наред с което
плащането не е извършено в срока по § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения молят предявените искове да
бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата
Е.В.Г. е депозирала писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалните си представители – адв. Й. Цв. и адв. П. Н.
Излага, че с НА № * г. е придобила имот с площ 1000 кв.м., находящ се в
землището на гр.А., местност „Т.ч.", СО „Т.", представляващ имот с
пл. № *, ведно с изградената в имота вилна сграда със
застроена площ 35 кв.м., приращенията, подобренията и насаждения, който към
настоящия момент представлява ПИ № ** по ПНИ СО „Т.“. Поддържа, че със Заповед
№ * г., издадена от Кмета на община А.е
придобила и 231,00 кв.м. от имота с № ** по ПНИ на СО „Т.", общ. А., като
е внесла определената със заповедта сума. Сочи, че ищецът Н.К. е обжалвал заповедта, но жалбата е оставена без разглеждане по
образуваното гр.д. № * г. на ВРС, потвърдено по адм.д. № * г. на АСВ. Сочи за ирелевантно обстоятелството дали процесната
реална част е възстановена на ищците, доколкото е придобила имота по силата на
валидна сделка. Поддържа, че с решение по гр.д. № * г. на ВРС, потвърдено с решение по адм.д. № * г. на АСВ е отхвърлена жалбата на ищците срещу заповедта, с която е
одобрен ПНИ за СО „Т.“. Сочи, че нотариалните актове оспорени от ответницата
представляват официален документ, притежаващи материална доказателствена сила.
В условията на евентуалност обосновава правото си на собственост върху имота по
силата на изтекла придобивна давност в периода от 20.07.2006 г. до настоящия
момент, в който ответницата е владяла процесния имот лично или чрез свои
представители. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В проведеното съдебно заседание ищецът поддържа изразените
позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа страна:
С Нотариален
акт № * г. е признато правото на собственост на К.
Н.Ж., като
придобито по замяна, върху следните недвижими имоти: 1) лозе
от два дка, находящо се в землището на с. А., м. „М.“, при граници: И.Л.,
К. Я. и гора; 2) лозе
от един дка, находящо се в същото землище в м. „М.“, при граници: П.Я.,
В.С. и гора; 3) лозе от 1
дка, находящо се в землището на същото село в м. К.,
при граници: И. Л., дере и
празно място, 4) лозе от един дка, находящо се в същото
землище в м. „М.“, при граници: Й. И.,
блок и път. Описано е, че имотите са му дадени в замяна
от ТПС комисия срещу включеното му в блока на ТКЗС с. А.лозе в м. „К.
т.“ от 5.5. дка. Посочено е, че за съставяне на
нотариалния акт е представен препис от протокола на ТПС комисия с. А.от
28.03.1958 г. По направено оспорване от ищците, е
открито производство по реда на чл.193 от ГПК по
оспорване истинността на описания нотариален акт в частта, в която е отразено,
че е представен пред нотариуса протокол на ТПС комисия.
С Нотариален
акт № *г., К. Н.
Ж. дарява на съпругата си Ст.Д. С. лозе от 1 дка, находящо се в землището на с. А., м. М., при
граници: П. Я., В. С. и гора.
С Нотариален
акт № *г., С. Д.
Ж. дарява на съпруга си К.Н.
Ж. лозе – праскова градина с пространство от
1000 кв.м., находящо се в землището на с. А., м. М., при граници: П.Я.,
В.С., К.Н.
и гора.
С Нотариален
акт № * г., К. Н.
Ж. продава на И. Др.С. и Д.И.С. лозе –
овощна градина с пространство от 1000 кв.м., находящо се в м. М., с. А., при
граници: В.С., И. Л., сухо дере,
З. и С. Б.
Видно от
приобщеното удостоверение за наследници изх. № * г., наследници на С.
А.
К., починал през 1977 г.,
са съпругата му Т. Н. К.,
починала през 1982 г., и двете им деца Н.С.К.
и Я.С.Г..
С Решение
№ * г. на ПК, с. А., по т.3 от решението, е
възстановено правото на собственост на наследниците на С.А.К.,
върху лозе от 2.5 дка, 4 категория, находящ се в терен по § 4
на с. А.в м. М., при граници: Ив. К.,
Д. П., Ив. К.
С Решение
№ * г. на ПК, с. А.е възстановено правото на
собственост по т. 5 от решението, на
наследниците на С.А. К.,
върху лозе от 2.500 дка, 4 категория, находящ се в терен по §4 на с. А.в м. М.,
при граници: Ив. К., Д. П., Ив. К..
В писмо
от ОД „З.“ – В. е посочено,
че в ОСЗ – А.не е налице план на имотите на старите собственици в м. М. към
момента на кооперирането им в ТКЗС, към 1958г., или в по-ранен период.
Индивидуализирането на имотите не е извършено въз основа на план, а чрез
провеждането на анкета по реда на чл. 23б от ППЗСПЗЗ.
Не е налице изработен ПКП на старите собственици на м. М..
С Нотариален акт № *г., И. Хр. С.
закупил от Д.И. С. и Л. К. С.1000 ид.ч. от имот, целият с площ 1330,00 кв.м.,
представляващ пл. № * по плана на гр. А., селищно образувание „Т.“ при граници:
път, поземлени имоти с пл. № № *, поляна и 129
ведно с изградената в него вилна сграда със застроена площ от 35,00
кв.м.
С Нотариален акт № *г. Ив. Хр. С. и съпругата му З.П. С. дарили на Т.И.Б.
1000 ид.ч. от имот, целият с площ 1330,00 кв.м., представляващ пл. № 130 по
плана на гр. А., селищно образувание „Т.“ при граници: път, поземлени имотис
пл. № № * и поляна ведно с изградената в него вилна сграда със застроена площ
от 35,00 кв.м.
С Нотариален акт № *г. Т. И. Б. е продала на Е.В.Г. 1000 ид.ч. от имот,
целият с площ 1330,00 кв.м., представляващ пл. № * по плана на гр. А., селищно
образувание „Т.“ при граници: път, поземлени имоти, с пл. № № * и поляна ведно
с изградената в него вилна сграда със застроена площ от 35,00 кв.м.
От приложените по делото Решение № * г. по КАХД № * г. на Административен
съд – В. и Решение № * г. по гр.д. № * г. по описа на ВРС се установява, че е отхвърлена жалбата на ищците в настоящото
производство срещу заповед № *** г. на Областен управител за
одобряване плана на новообразуваните имоти на м-ст Т. в частта относно ПИ *.
Със Заповед № * г. на кмета на Община А.е признато правото на основание § 4к, ал.7, § 4л, във вр. с § 4з,
ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ ответницата да
придобие собствеността върху земя с площ от * кв.м., представляващи придаваема
площ към новообразуван имот № ** по ПНИ на СО „Т.“, като е одобрена и оценка на
земята, която за площта от 126,66 кв.м. придаваема от стар имот № * възлиза на
4518,28 лв. От удостоверение № * г.
издадено от Община А.се устаноявяа, че ответницата е заплатила определената със
заповедта сума от общо 8240,00 лв.
С Определение № *г. по гр.д. № *г. по описа на ВРС, потвърдено с Определение
от * г. по адм.д. № * г. по описа на Административен съд – В. е прекратено като
недопустимо производството по жалба на ищеца Н.С.К. срещу Заповед № *г. на
кмета на Община А., с която е признато на ответницата правото да придобие
собствеността върху земя с площ от 231 кв.м., представляваща придаваема площ
към новообразуван имот № ** по ПНИ на част от СО „Т.“.
Съобразно Удостоверение № *г. издадено от Община А., в общината няма
данни за наличие на план на земеделските земи на старите собственици към
момента на кооперирането им в ТКЗС *г. за м. М.,
землище гр. А.. Първият и единствен ПКП на имотите на старите собственици за м.
М. е изработен през 2010г. и е послужил за изработване на ПНИ на част от СО „Т.“.
От Удостоверение № *г. издадено от Община А., се установява, че в
архива на Община А.не се съхраняват протоколи на ТПС комисия.
Видно от писмо № *г. на Дирекция „Регионален държавен архив“ – В., не се
установява заявление за членство или опис – декларация за влизане в ТКЗС
„Георги Петлешев“ – А.на лицето К.Н.
Ж., както и протокол на ТПС комисия за
извършена замяна с негови имоти.
Съгласно писмо изх. № *г. на ОСЗ-А., К. Н.
Ж., респективно неговите наследници, не са
заявили за възстановяване в сроковете по ЗСПЗЗ лозе от 5.5 дка в м. Кун тепе,
с. А., за което не е налице постановено решение на ПК.
По удостоверение за наследници изх. № *г. на Л.Г.., се установява, че същия
не е бил в родствени връзки с лицето Ив.Л.
От Удостоверение № *г. издадено от Община А.се установява, че в разписния
лист към КП за м-ст „Т.“ изработен през * г., отразяващ имотите предоставени за
ползване, като съседи на процесния ПИ № * сас записани: за ПИ * като собственик
е записан Р. П.М., за ПИ № * като собстевници са записани наследниците на Н. М.
С. и наследниците на В. К. Сл., за ПИ № * е записан И. Л., за ПИ № * като
собтвеници са записани Г.И. Х. и А.Н.Х., за ПИ № * като собственик е записан Ст.З.
Б.. По делото е приложено цветно копие на разписен лист към КП, изработен през
1990 г. е видно, че в същия за собственик на ПИ № * е отразено с молив „И. Л.“.
Прието е
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ответната страна
осъществява фактическа власт върху имота, считано от 2006
г. до настоящия момент.
Представени са приходни квитанции за платени от ответницата данъци и ТБО за
имота, както и за водоснабдяването му.
Съобразно
заключението на вещото лице Ж.Б. по приобщената съдебно-техническа експертиза,
процесният новообразуван имот * по ПНИ/2013г.,
целият с площ от 1231 кв.м., попада върху части на четири
стари имота по ПСИГ /2010г., а именно: върху част от *
кв.м. от ПИ 34 /стар/, целият с площ от 2542 кв.м.; върху част от *
кв.м. от ПИ 35 /стар/, целият с площ от 2030 кв.м. и върху част от 1 в.м.
от ПИ 201 /стар/, целият с площ от * кв.м. и върху
част от 2 в.м. от ПИ 33 /стар/,
целият с площ от 4069 кв.м.. Стар имот 34 е записан в регистъра
към ПСИГ / 2010г. на С. А. К.,
на основание решение *г. на ПК – А.. За
територията на м. „Т.“ отпреди одобряването на ПНИ/2013г., е бил изработен *
ползван от администрацията един единствен план – КП/1990г., който е най-старият
план за тази територия. Вещото лице сочи, че по КП/1990г., имотите, описани в Н.А.
*г., не се идентифицират в обследваната зона,
тъй като лицата И.Л., К.Я.,
П.Я. и В.С.
не се срещат като собственици на имоти в обследваната зона. Вещото лице прави
извод, че между имотите, описани в НА * г. и имота
по НА * г. не се установява идентичност, поради липса
на три съвпадащи граници/съседи; между имотите, описани в НА * г. и НИ * по ПНИ
също не се установява идентичност поради липса на три съвпадащи граници.
По делото е изслушано и заключението по допълнителната СТЕ, което сочи, че между
имотите, описани в НА * г. и НА № * г. и имот № * по КП от * г. и НИ № * по ПНИ
от * г. вписан на името на ответницата, се установява идентичност по землище и
местност, но не и по площ и повече от две граници. Сочи, че между имота
по т.3 от решение №*г. на ПК А.и имота по т.5 от решение №*г.
на ПК А., е налице пълна идентичност поради съвпадение на местонахождение
/землище, местност/, площ, три граници и пореден номер от заявлението.
Други релевантни за спора доказателства не са събрани в процеса.
Предвид така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
По предявените субективно съединени искове за собственост, в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и
главно доказване твърденията, с които обосновават правния си интерес от
търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право доказвайки изложените в исковата молба твърдения, че
всеки от тях е собственик по наследяване и въз основа на
реституция с решение № *г. на ПК – А.на ½ ид.ч. от процесната реална
част с площ от 675,00 кв.м. от имот по ПНИ **. Ищците, с оглед оспорване на констативния нотариален
акт на праводателя на ответника – НА № *., носят тежестта да докажат
несъществуването на признатото от нотариуса право. Следва да докажат и
твърденията си, че Костадин Желязков, респективно неговите наследници, са
подали в сроковете по ЗСПЗЗ заявление за възстановяване на имота, който е бил
заменен.
В тежест на ответницата е да установи
противопоставимо свое право на собственост породено на твърдяните основания, а
именно: 1) че през 2006 г. е придобила 1000 кв.м. ид.ч. от ПИ № ** по ПНИ на СО „Т.“ по силата на покупко-продажба, 2) че по силата на Заповед № *г., издадена от Кмета на община А.за придобиване правото на
собственост по реда на § 4к, ал.7 във вр. с § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е придобила 231 кв.м. от
същия имот, 3) а в евентуалност че е придобила целият имот по силата на добросъвестно владение, започнало от
20.07.2006 г. до настоящия момент.
Съдът намира за доказан правният интерес за ищците от търсената защита с
оглед издадените в тяхна полза като наследници на С. А. К. реституционни решения
№ * г. на ПК А.и решение № * г. на ПК А., с които е възстановен имот от 2.5.
дка в м-ст М., идентичен на стар имот № * и попадащ в имот по ПНИ № ** с процесната
площ от 675,00 кв.м., съобразно неоспореното в тази част заключение на
вещото лице по първончалната съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено. Същевременно няма спор, че в ПНИ
за процесната територия целият имот № 130 е записан на ответницата, която
заявява противопоставими права и оспорва правата на ищците, с оглед на което са
налице предпоставки за произнасяне по същество по твърденията ѝ, че е
собственик на реалната част.
Доколкото ответницата се позовава основно на деривативно придобиване на
правото на собственост върху 1000 ид.ч. от имот по ПНИ № **, а ищците изрично
са оспорили правата на нейните праводатели, то ответницата следва да докаже, че
преди нея всеки от тях е станал собственик на имота, започвайки от основанието
посочено в най-стария титул за собственост.
В случая това се явява констативният НА № * г. за собственост върху недвижим имот, даден по замяна срещу имот включен в
блока на ТКЗС. Съгласно чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че надлежно
легитимирани по реституцията лица са собствениците на имота преди замяната,
освен ако имотът е бил застроен или е
бил обект на разпоредителни сделки след замяната и преди възстановяването.
Следоватлно при липса на такива фактически или правни промени в подлежащия на
възстановяване имот, действието на замяната по ЗТПС относно имот по чл. 10 и
сл. ЗСПЗЗ отпада.
За да се произнесе обаче съдът по
въпроса дали са налице предпоставките на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ за запазване
на правата по замяната ответницата първо следва да установи в процеса, че е придобила
същия имот, за който на ищците е признато правото на възстановяване на
собствеността.
В случая основният спорен по делото въпрос е именно този за наличието на идентичност
между имотите описани в нотариалните актове на праводателите на ответницата, начиная
с НА № * г. и този от НА за покупко-продажбата от * г.
В тази връзка съдът изцяло
кредитира като обективно, пълно и компетентно допълнителното заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните по
делото, което категорично сочи, че между имотите, описани в НА * г. и НА № * г.
и имот № * по КП от * г. и НИ № * по ПНИ от * г. вписан на името на ответницата,
се установява идентичност по землище и местност, но не и по площ и повече от
две граници. От текста на самите нотариални
актове се установява, че между имотът по т.2 от КНА от * г., от Нотариален
акт № * г. и от Нотариален
акт * г. е налице съвпадение по
местност, площ и три граници, но в последващия НА № * от * г., за
покупко-продажба изповядана дванадесет дни след дарението с НА № *, вече е
описан имот съвпадащ само по една граница (В. С.) с имота от предходните титули за собственост. Наред с
това при съпоставка между другия описан в КНА от * г. имот, находящ се в м-ст „М.“ и имота в НА № * г. се установява, че
същите се различават по площ и имат само една обща граница (И. Л.). Липсва и
приемственост между трайния топографски елемент гора, посочен като граница на
имота в НА * г., НА № * г. и НА
№ * г. и посочения в НА № * г.,
където за граница на имота вече се сочи „сухо дере“. При това
положение и отчитайки постоянната практика
на ВС и ВКС, че при индивидуализация на един имот е необходимо да се установят
поне три от неговите граници съдът приема, че между имотите по НА * г. и този посочен в НА № * г. не е налице идентичност, респективно
между тях и имотите описани в последващите НА от 2005 г. и 2006 г., включително
в НА № * г. До извод за обратното не води и обстоятелството, че по разписния лист към
КП от * г., за съседи на процесния имот са отразени И. Л. като собственик на ПИ
№ * и С. З. Б. като собственик на ПИ № *, доколкото и в този
случай съвпадението между границите на имот № * по КП и този описан в НА * ще е
само по две граници. Следователно
материалната доказателствена сила на последният, както и предходните НА, от
които ответницата черпи права е оборена.
Респеткивно те не са породили вещно-прехвърлителния си ефект и не са я
направили собственик на 1000 кв.м. ид.ч. от НИ № *, в които би
могла да се ситуира процесната реална част от 675,00 кв.м.
Само за пълнота следва да се посочи, че макар и събраните писмени
доказателства да са в посока, че за лицето К. Ж.не се установява заявление за
членство в ТКЗС и опис на внесени от него земи, те не могат категорично да
обосноват извода, че формалната доказателствена сила на констативния нотариален
акт e оборена по този ред. Това е така тъй като обратното доказване, чрез което
се цели доказването на противното на удостовереното с оспорения документ трябва
да бъде пълно за да е успешно, а не просто разколебано, какъвто е настоящия
случай. Респективно по делото не е установена неистинността на нотариалното
отразяване в НА № * г. в частта в която се сочи, че при съставянето му е представен препис от протокола
на ТПС комисия, въз основа на който нотариусът е извършил проверка на правото
на собственост, а предприетото от ищците оспорване по реда на чл. 193 от ГПК се
явява неуспешно. Предвид обаче направения по-горе извод за липса на
идентичност между някой от придобитите чрез замяна от К. Ж.и продадения чрез
частните му правопроименици в полза на ответницата имот, ирелевантно за
крайният изход на спора, е обстоятелството същестува ли или не протокол на ТПС
комисия в полза на Костадин Желязков, съответно налице ли са предпоставките за
запазване на замяната по чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, от която ответницата би
могла да черпи права.
На следващо място ответницата
сочи, че е собственик на 231 кв.м. и от № ** по ПНИ въз основа на Заповед № * г., издадена от Кмета на община А.за придобиване правото на
собственост по реда на § 4к, ал.7 във вр. с § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото по отношение на
заповедта се сочи да е влязла в законна сила, но няма данни по отношение на нея
да е упражнен пряк съдебен контрол, т.е. произнасяне по същество на съответен съд,
настоящият на основание чл. 17,
ал. 2, изр. 1 от ГПК следва да извърши косвен съдебен контрол на материалната
законосъобразност на индивидуалния административен акт и да установи дали същият е нищожен, или не.
В тази връзка съдът на първо
място констатира, че от заповедта не се извличат данни индивидуализиращи точно
и ясно разположението на земята с площ от 231,00 кв.м., за която
административният орган е признал правото на ответница да я изкупи по § 4з,
ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в същата единствено се сочи, че от тази площ 126,6653
кв.м. се ситуират в стар имот № *. Същевременно от приетите по делото СТЕ се
установява, че в новообразувания имот попада далеч по-голяма площ от стария
имот, а именно процесната от 675,00 кв.м. При това положение неясно за съда
остава обстоятелството по какъв начин в техническата служба на Община А.е
определено, че представеният от ответницата пред административния орган титул
за собственост на 1000 кв.м. ид.ч.
не разпростира пространственото си действие именно върху тази предполагаемо
реална част от същия с близо осем пъти по-малка площ от обема на притежаваната
ид.ч.
Неясно остава най-вече обаче правното
основание, на което административният орган е приел, че ответницата има право в хипотезата на по § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ
да придобие разликата над собствените ѝ 1000 кв.м. (в ид.ч.) в
новообразувания имот доколкото в практиката липсва спор, че легитимирани да
инициират администравитно производство по този ред за изкупуване на земята над
600 кв.м, съответно на 1000 кв.м. от новообразуван имот, когато от същата не
може да се обособи самостоятелен имот, който да се възстанови на старите
собственици, са единствено гражданите, чието право на ползване по смисъла на
ЗСПЗЗ вече е трансформирано в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1 от
закона. Това е така, защото с нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е
целял уреждане по облекчен ред на отношенията между специфични групи граждани –
възстановени собственици и ползватели, към която ответницата не принадлежи нито
по твърдения, нито по доказателства. Напротив, страната собствено сочи, че е
встъпила в съсобствеността на имот 130 по КП и ПНИ въз основа на правна сделка -покупка
на 1000 ид.ч. от същия. След като ответницата не е сред лимитираните от закона лица,
активно легитимирани да искат издаването на заповед по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, то
процесната е издадена на неправоимащо лице, т.е. в полза на ненадлежна страна в
адиминистративното производство, което обосновава нищожността на визирания индивидуален
административен акт. Последното сочи, че той не поражда правни последици, а платеното по него подлежи на връщане
и е изискуемо в рамките на съответния давностен срок.
За пълнота с оглед поддържаното от ответницата възражение, че ПНИ за имота
е влязъл в сила и по плана за собственик е вписана именно тя, следва да се
посочи, че съдебната практика е трайна и последователна, че ПНИ не създава и не
отнема материални права, а само обособява обектите на правото на собственост,
но споровете кой е негов титуляр се решават в граждански съдопроизводства като
настоящото, а не в административните по оспорване заповедта на областния
управител за одобряване на плана в съответната му част.
В обобщение гореизложеното мотивира съда да приеме, че ответницата не би
могла да се легитимира като собственик на процесната реална част от * кв.м. от
имота по ПНИ въз основа на покупко-продажба от * г., както и за * кв.м. от нея поради констатираната по-горе по пътя на чл. 17, ал.2
от ГПК нищожност на Заповед № * г. на кмета на община А..
По въведеното възражение за осъществен в полза на ответницата фактически
състав на придобивна давност от * г., следва да се посочи, че процесният имот се намира в терен
по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в която хипотеза от значение за да се приеме за завършена
процедурата по ресититуция е заповедта на кмета по § 4к, ал.7 ПЗ Р на
ЗСПЗЗ. Едва от момента на издаване на окончателния административен акт, с който
приключва производството по ЗСПЗЗ на заявилите право на възстановяване на
собствеността, може трето лице, осъществяващо фактическа власт върху имота, да
противопостави възражение за придобивна давност. В настоящото производство
безспорно се установи от заключението на вещото лице, както и от издадената и
описана по-горе документация от Община А.и ОСЗ – А., че липсват стари планове,
по които да се установи точната индивидуализация на имотите, предмет на
реституционните решения, най-късното от 1996 г., при което не може да се
приеме, че давност е започнала да тече от момента на издаването им от ПК – А., тъй
като тях имотът не е достатъчно добре индивидуализиран. Следователно в
процесния случай най-ранният момент, от който може да се приеме, че започва да
тече придобивна давност срещу реститутите, е заповедта на областния управител за
одобряване на ПНИ в частта за процесния имот от 07.10.2013 г., от който момент
до датата на предявяване на исковата молба – 25.09.2018 г. оабче не е изтекъл краткия
петгодишен период. С оглед на това, въпреки приетото за безспорно обстоятелство,
че ответницата е упражнявала фактическа власт върху процесната реална част, тя
не установи свое противопоставимо право и въз основа на заявеното възражение за
изтекла придобивна давност.
Така мотивиран, съдът намира, че в настоящото производство се установи
ищците да се легитимират като собственици на процесната реална част въз основа
на реституция и не се установи противопоставимо право на собственост на ответницата
за тази реална част.
Поради това, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло уважен
за посочената реална част с площ от 675,00 кв.м., отразена с червен контур,
защрихована в зелен цвят и заключена между т. 1 до 15 от комбинирана скица № 4
от заключението на вещото лице Ж.Б., находяща се на л. 161 от делото,
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение.
С оглед
изхода на спора отправеното своевременно искане и представените доказателства и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците сторените по делото разноски в общ размер от 1703,50 лв.,
от които 253,50 лв. заплатени държавни такси, 650,00 лв.
депозит за експертиза и 800,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Я.С.Г., ЕГН ********** и Н.С.К.,
ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***. Ст. *, срещу Е.В.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, първоначално кумулативно активно субективно съединени отрицателни
установителни искове, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 675,00 кв.м. от недвижим имот № ** по ПНИ на СО „Т.“,
одобрен със Заповед № ***г., целият имот с площ от * кв.м., находяща се в
северната част на имота, при граници на реалната част: от север: път - №*, от
юг: останалата част от имот №**, от изток – имот № * и от запад: № *., която реална част е отразена защрихована в зелен цвят и заключена между т. 1 до 15 от
комбинирана скица № 4 от заключението на вещото лице Ж.Б., находяща се на л.
161 от делото, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от настоящото решение,
на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.В.Г., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.Г., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес ***. Ст. * сумата от
1703,50 лв.,
представляваща сторените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: