№ 290
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000371 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска №19 срещу
решение № 135/11.04.2022 г. по т.д. №357/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта
с която е са отхвърлени исковете на въззивника срещу И. С. А., за разликата над
присъдените 102 522.22 лв. консолидирана главница, формирана след изтичане на гратисния
период, до предявения размер от 106 197.51 лв.; за разликата над присъдените 5567.16 лв.
възнаградителна лихва до предявения размер от 7846.78 лв. и за разликата над присъдените
283.05 лв. лихвена надбавка за забава до предявения размер от 378.48 лв.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,
както и необосновани изводи. Излага доводи за липса на анатоцизъм в конкретното
облигационно отношение като твърди, че капитализацията представлява обективна новация
на задължението - увеличаване на неизискуемата главница чрез прибавяне към нея на
дължими, но непросрочени лихви (вкл. и други възнаграждения и разноски), с което
възниква нов дълг като консолидирано едно задължение вместо погасените стари дължими,
несъбрани и непросрочени лихви и неплатената ползвана главница. Спорд въззивника, този
вид новация стои в основата на държавно гарантираната програма за отпускане на
специфичния вид кредити по ЗКСД, като целта на закона е да се предостави облекчен
кредитен продукт на потребителите, а участващите банки като търговски дружества да
бъдат достатъчно възнаградени за заетия от тях паричен ресурс, за който няма да получат
обичайното си по размер и в срок възнаграждение.
Насрещната страна И. С. А., чрез назначения особен представител, оспорва жалбата в
съдебно заседание.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
1
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред Варненския окръжен съд са предявени искове с правно основание чл.17, ал.2 от
ЗКСД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Банка ДСК“ АД за осъждане на И. С. А. да
заплати следните суми претендирани по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 21.10.2013 г.: 106 197.51лв.
главница, включваща сумата от 78233.20 лв. усвоен кредит и 27964.31 лв. капитА.зирана
към главницата възнаградителна лихва за гратисния период, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението; 7846.78 лв. възнаградителна лихва за периода
20.05.2020 г. до 09.06.2021 г.; 378.48 лв. лихвена надбавка за забава за периода 20.06.2020 г.
до 09.06.2021 г.
Безспорни пред Варненския апелативен съд се явяват фактите относно наличието на
сключен между страните договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти от 21.10.2013 г., както и усвояването му. Видно от представения
договор за целеви потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили
срок за издължаване на кредита от 120 месеца след изтичане на гратисния период чрез равни
месечни вноски с падеж всяко 20-то число на месеца съгласно погасителен план, който се
изготвя и представя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Самият
гратисен период е с продължителност от сключването на договора за кредит до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност. Уговорено е, че през
гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва. В т.10.2 на
Общите условия е предвидено, че по време на гратисния период банката начислява
възнаградителна лихва, която се капитА.зира годишно.
Между страните не се спори, че краят на гратисния период е настъпил най- късно на
31.05.2020 год., а общата сума на отпуснатите кредитни средства е в размер на 78 223.20
лева. От заключението на вещото лице по извършената в първоинстанционното
производство ССчЕ се установява, че към 20.06.2020 г. - първата падежна дата след изтичане
на гратисния период, общият размер на кредита по счетоводните регистри на банката е
106 197.51 лв. НА.це е просрочие от 350 дена, като към датата на подаване на исковата
молба 10.06.2021 г., дългът на въззиваемия към Банка ДСК при вариант - с капитализация на
лихвата е: главница в размер на 106 197,52 лева; възнаградителна лихва - 7557,16 лева;
наказателна лихва - 384,23 лева, а без капитализация на лихвата е: главница в размер на 78
233,20 лева; възнаградителна лихва - 29 856,23 лева /от които 24289.02лв. лихви за
гратисния период и 5567.20лв. лихви за периода 20.06.2020г. до 09.06.2021г. /при отчитане
на 4 ст. плащане – 5567.16лв./; наказателна лихва - 283,05 лева.
Съдът намира разпоредбата на чл.10.2 от Общите условия, предвиждаща годишна
капитализация на лихвите в гратисния период за недействителна, доколкото уговорката за
капитализация с оглед констатациите на вещото по лице по назначената в
първоинстанционното производство ССчЕ е довела до начисляване на възнаградителна
лихва и върху капитА.зираната главница и като краен резултат – начисляването на лихва
върху лихва. В този смисъл е и последователната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д.
№ 739/2019 г., І т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г., І т. о., решение
№ 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I т. о. и решение № 60091 от 27.09.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о., че уговорката за прибавяне към размера на редовната
главница на задължения за лихва представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД,
който е допустим само между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
При отпадане приложението на клаузата за капитализация на лихвата, съдържаща се
в ОУ към договора, приложение намира законовото правило за дължимост на
възнаградителна лихва върху кредита през гратисния период, но без същата да се добавя
като част от главницата и без нейното последващо олихвяване след изтичане на гратисния
2
период, което е в съответствие с разпоредбата на чл.23, ал.3 от ЗКСД, предвиждащо, че по
време на гратисния период банката начислява лихва върху кредита.
Като е стигнал до същите правни изводи ВОС е постановил правилно и
законосъобразно решение, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната
му част, като въззивният съд на осн. чл.272 от ГПК, препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 135/11.04.2022 г. по т.д. №357/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, в частта с която е са отхвърлени исковете на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу срещу И. С. А., за разликата над присъдените 102
522.22 лв. консолидирана главница, формирана след изтичане на гратисния период, до
предявения размер от 106 197.51 лв.; за разликата над присъдените 5567.16 лв.
възнаградителна лихва до предявения размер от 7846.78 лв. и за разликата над присъдените
283.05 лв. лихвена надбавка за забава до предявения размер от 378.48 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3