Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260104 17.05.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и седми април 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 824 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на К.С.К., подадена чрез пълномощника адв. Х., срещу
Д.Г.В., с която се предявява иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Ищецът твърди,
че на 25.03.2020 г. паркирал лекия си автомобил в близост до паркинг на пощата
в гр. Раднево, непосредствено до паркиран друг лек автомобил, собственост на
ответника Д.В.. Твърди, че когато ответникът предприел със собственото си МПС
маневра на заден ход с цел да излезе от паркинга ударил лекия автомобил на
ищеца в предната част, от което последвали вреди на автомобила му – счупване на
предна броня и стойка за регистрационната табела. Твърди, че попълнили с
ответника двустранен протокол, в следствие на който застрахователя на ответника
„Евро Инс“ му заплатил застрахователно обезщетение в размер на 370 лв. Твърди,
че ответникът лично се заел да търси части за автомобила му, като не намерил
такива втора употреба, а само нови, които стрували за предната броня 608 лв. и
за стойката за регистрационната табела 219 лв. Твърди, че ответникът поръчал
частите чрез куриер, като го уверил той да отиде да ги вземе и да плати
наложения платеж, а след това ответникът щял да му върне парите. Твърди, че за
ремонта майсторът И.В. му взел 250 лв. Твърди, че за ремонта направил общо
разходи в размер на 1077 лв., като ответникът му дължал разликата между общата
вреда от 1077 лв. и заплатеното застрахователно обезщетение от 370 лв., или
сумата от 717 лв. Твърди, че подал жалба до РУ-Раднево, но преписката била
прекратена поради ниската стойност на вредата. Поради това иска от съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 717 лв. причинени имуществени вреди върху
лекия му автомобил – счупване на предна броня и стойка за регистрационната
табела, от извършено противоправно деяние на 25.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 30.07.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението.
В срока по чл. 131 ГПК не
е постъпил отговор от ответника Д.Г.В.. Ответникът се явява лично в първото по
делото открито съдебно заседание, като признава, че е при маневра на заден ход
е ударил колата на ищеца, но оспорва размера на щетите.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Принципно за възникване на отговорността
на ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието
на следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени вреди.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на
вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното.
С протоколно определение от 18.03.2021 г.
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите, че на 25.03.2020 г. ответникът Д.Г.В. при
маневра на паркинг близо до пощата в гр. Раднево е ударил лекия автомобил на
ищеца К.С.К. в областта на предната част.
В случая за основателността на исковете
ищецът следва да докаже, че ответникът противоправно е нанесъл вреди върху
автомобила му, размер на вредите на автомобила на стойност 1077 лв., от които 370
лв. са заплатени като застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ от „Евроинс“ АД.
По делото е прието като писмено
доказателство свидетелство за регистрация /голям талон/ от 20.07.2010 г. /л.4/,
от който е видно, че лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 270 ЦДИ, с рег. №*****
е регистриран на името на ищеца К.С.К. от 20.07.2010 г., който е увреденият
автомобил на ищеца от признатото от ответника противоправно деяние, отделено
като признат и безспорен факт, ненуждаещ се от доказване.
По делото е прието като писмено
доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от 20.04.2020 г., съставен
и подписан от страните по делото, от който е видно, че ответникът Д.В. при
управление на лек автомобил Ауди А8 с рег. № **** е ударил автомобила на ищеца К.К.,
а именно Мерцедес МЛ 270 ЦДИ с рег. №***** в паркирано/спряло състояние, като
са нанесени видими щети на автомобила на ищеца както следва: строшена предна
броня и строшена стойка на номера. Идентично е в подадената до застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
декларация от ищеца, която е се попълва при носене на наказателна отговорност.
Относно механизма на противоправното деяние по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.М.Д.и К.П.К., чиито показания
напълно съответстват на посоченото в двустранния констативен протокол за ПТП от
20.04.2020 г. и декларацията. Поради това съдът намира за безспорно установено
и неоспорвано от страните механизма на настъпване на ПТП.
Видно е, че ответникът е признал в двустранния
констативен протокол за ПТП от 20.04.2020 г. кои са увредените части на
автомобила на ищеца - предна броня и стойка на номера. В декларацията на ищеца
е посочен и държачът на номера, а в съставеният опис-протокол от 23.04.2020 г.
от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е посочено да са увредени предна броня /Д+М е доставка и
монтаж/ и обложка на регистрационния номер PVC, но не и държачът на номера. Няма
никакви доказателства по делото, в това число и гласни такива, извън
декларираното от ищеца пред застрахователя, че е увреден и държачът на номера.
Обаче тази декларация представлява частен свидетелстващ документ и няма
материална доказателствена сила спрямо ответника и няма годността самостоятелно
да докаже наличието на увреждане и на държачът на номера, независимо същият да
се намира в увредената област на автомобила. Впрочем следва да се посочи, че
държач на номер и стойка на номер са една и съща автомобилна част. Поради
изложеното съдът намира за безспорно установено причинените вреди върху
автомобила на ищеца от противоправното деяние на ответника единствено в частите
предна броня и обложка на регистрационния номер PVC /посочена от ищеца като
стойка/.
Ищецът твърди, че е закупил предна броня
за сумата от 608 лв. и обложката за 219 лв., както и че е платил за труд сума в
размер на 250 лв. на автомонтьора И.В..
По делото е приета операционна бележка за
сумата от 229 лв., с основание предплащане по поръчка 193835 от ищеца К.К. в полза
на „СМ Груп Интернешънъл“ ООД, извършена на 15.05.2020 г., вероятно касаеща
обложката/стойката на номера.
По делото е приета потвърдена поръчка по
ПП протокол № ********* от 24.04.2020 г., за платена от ищеца К.К. сума от
556,46 лв. за броня, доставена по куриер от София до Раднево.
От гласните доказателства е видно, че
ищецът сам е закупил увредените части и ги е сменил сам, тоест чрез труд. За
доказване на тази вреда съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствена
тежест. По делото няма никакви доказателства представени от ищеца, касаещи
заплатена сума за труд на автомонтьора И.В., който твърди да му е извършил
ремонта. Обаче е логично и нормална последица ищецът да е направил разход чрез
заплащане на трето лице или чрез собствен труд ремонтът на бронята и обложката,
който разход е принципно част и последица от общото увреждане, причинено от
ответника. Съгласно чл. 162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но
няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя
преценка или взема заключението на вещо лице. Съдът, след справка в интернет за
средната пазарна цена на услугата смяна /демонтаж и монтаж/ на броня и нейното
боядисване, намира, че подмяната и боядисването на предната броня за процесния
автомобил е на стойност от около 250 лв., която сума съгласно чл. 162 ГПК
следва да се приеме за стойност на ремонтната дейност.
С оглед всичко установено е видно, че
общия размер на увреждането на автомобила на ищеца е на стойност 1035,46 лв.,
включваща сумата от 229 лв. обложка/стойка на номера, сумата от 556,46 лв.
броня, сумата от 250 лв. демонтаж, монтаж и боядисване на предна броня.
Ищецът признава обстоятелството, че застрахователят
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, където
е бил застрахован автомобила на ответника, му е изплатил сумата от 370 лв. като
застрахователно обезщетение за описаните щети в съставения опис-протокол от
23.04.2020 г. по щета № **********, полица № 07520000563839.
Съгласно т. 2 на ТР № 2/06.06.2012 г. по
ТД № 2/2010 година на ТК на ВКС платената част от вредата от деликвент,
съответно и от застраховател, е от значение за евентуалната основателност на
иска, тоест следва да се зачете плащането. Поради това за ищеца е налице
невъзстановена вреда в размер на 665,46 лв. от причиненото от ответника
противоправно деяние, която подлежи на обезвреда съгласно чл. 45 ЗЗД.
С оглед на всичко горепосочено съдът
намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен
и следва да се уважи в размер на сумата от 665,46 лв., съответно да се отхвърли
за разликата до претендираните общо 717 лв. като неоснователен.
Ще следва да се уважи иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху
главницата от 665,46 лв. от 30.07.2020 г., както е поискано в петитума на
исковата молба с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, въпреки да
се дължи от датата на деянието, до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът и ответникът не са направили
искане за плащане на разноски за производството, поради което съдът не дължи
произнасяне по въпроса за разноските.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН **********,***, да заплати на К.С.К.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във
вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 665,46 лв. (шестстотин шестдесет и пет лева и 46
ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил марка
Мерцедес, модел МЛ 270 ЦДИ, с рег. №*****, която вреда е настъпила вследствие на
извършено от Д.Г.В. противоправно поведение на 25.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 30.07.2020 г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над
присъдените 665,46 лв. до претендираните 717 лв. като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: