Р Е Ш Е Н И Е
№ 2251
Гр. Пловдив, 11.12.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение, І
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 901 по описа за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 144 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на О.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат И., със съдебен адрес:***,
***срещу Заповед № РДЦ-23-256 от 23.03.2023 год.
на кмета район „Централен“ при Община Пловдив, с която е наредено незабавно
спиране на строеж: „Преустройство с
промяна на предназначението с изграждане на нови водопроводна, канализационна и
електрическа инсталации на две помещения в самостоятелен обект в сграда (СОС) с
идентификатор 56784.523.122.1.2“ с административен адрес: ***.
По подробно
изложени съображения в жалбата се иска административният акт да бъде отменен,
като неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че в случая не е налице,
посочения в оспорваната заповед строеж, а извършен в СОС текущ ремонт по
смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква издаване на разрешение за строеж. Подробни доводи се излагат
в писмена защита. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът - Кмет на район „Централен“
при община Пловдив не изразява становище по жалбата. Не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание.
Административен
съд - Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед и в преклузивния законов
срок.
С оглед горното
жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията
в тази насока са следните:
Жалбоподателят О.Н.Б.
се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.523.122.1.2 по КК и КР на гр. Пловдив, съгласно нот. акт № 8, т. 2,
рег.1243, д. № 207/2002г., вписан под № 47, т. 12, рег.№5192/2002г. в Служба по
вписванията – Пловдив.
Във връзка с
постъпила жалба до кмета на район „Централен“ при община Пловдив, на 16.02.2023г.
от служители на районната администрация е извършена проверка на административен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Мали Богдан“ № 22, ет. 2, ап. 2. Видно от съдържанието
на съставения при проверката констативен протокол на проверяващите е отказан
достъп до апартамента и е извършен оглед от общо помещение, находящо се под
апартамента, където са установени новоизградени канализационни и водопроводни
тръби.
На 23.02.2023г.,
при осигурен от Даниел Б. достъп е извършен повторен оглед на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.523.122.1.2 по КК и КР на гр. Пловдив, при
който служители, отговарящи за контрола по строителството в районната
администрация са констатирали, че се извършва промяна на преназначението на две
помещения в самостоятелния обект, като
едното помещение, съгласно одобрената проектна документация, представялва
„кухня с площ 9,72 кв.м.“, а другото съгласно одобрената проектна документация,
представялва „дневна с площ 17,90 кв.м.“. Констатирано е при проверката, че
кухнята се преустройва в помещение за обитаване, като за целта всички
предвидени ВиК връзки в помещението са премахнати, а дневната се преустройва в
кухня, като за целта е положена нова ВиК инсталация, преминаваща по тава на
общото помещение - помещение 8 за съхранение на колички, находящо се
непосредствено под самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.523.122.1.2. Установено е при проверката, че новоизградената ВиК инсталация
се състои от нова канализация, изпълнена с PVC тръби
Ф50 с приблизителна дължина 5,50 м., заустваща се в съществуващ вертикален
канализационен клон, изпълнен с тръби PVC тръби Ф100 и нов
водопровод, изпълнен с тръби РЕ Ф25 с приблизителна дължина 2,80 м., разположени
по тавана в общото помещение, като връзката на новоизградената ВиК инсталация,
през общото помещение е осъществена посредством два отвора в междуетажната
стоманобетнова плоча, като част от армировката на същата е разрязана. В дневната е установена новоизградена
ел. инсталация, която според описаното в констативния акт, е скрита зад новоизградена облицовка от гипсокартон,
без да са налице данни за неговата огнеустойчивост.
Зад облицовката от гибсокартон се сочи да са изпълнени ел. кабелни трасета,
конзоли за ел. ключове и контакти. Според проверяващите, в цялото помещение
видимо не са налични разколнителни кутии, в които да са изпълнени връзките на
старото и новото ел. захранване с монтирани контактни отвори. Прието е, че за
така установените СМР не е налична одобрена проектна документация или издадено
разрешение за строеж, като според проверяващите, СМР представляват монтиране на
нови (непредвидени и нефигуриращи в графичната част на одобрената проектна
документация) инсталации.
За установеното
е съставен Констативен акт (КА) № 8/23.02.2023г. (л. 16), който е съобщен на
жалбоподателя Б., чрез пощенски оператор на 29.03.2023г.
Срещу КА е постъпило възражение (л. 14)
от страна на О. Б., в което се сочат за неправилни констатациите в КА, че
извършените СМР в СОС с идентификатор 56784.523.122.1.2 попадат в хипотезата на
чл. 151 от ЗУТ и не е задължително издаването на разрешение за строеж, тъй като
представляват текущ ремонт. Отделно се сочи за неправилна констатацията в акта,
че се касае за вътрешно преустройство на хола и кухненския бокс в жилището,
което неправилно е опедлено като промяна на предназначението му.
Последвало е
издаването на Заповед
№ РДЦ-23-256 от 23.03.2023 год. на кмета на Община Пловдив, район
„Централен“, с която на основание чл.224а, ал. 5 от ЗУТ, във вр.
с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено незабавно спиране на строеж: „Преустройство с
промяна на предназначението с изграждане на нови водопроводна, канализационна и
електрическа инсталации на две помещения в самостоятелен обект в сграда (СОС) с
идентификатор 56784.523.122.1.2“.
Прието е в мотивите на заповедта, че извършващото
се строителство в СОС с
идентификатор 56784.523.122.1.2, представлява строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като същият не попада в хипотезите на
чл. 151 от ЗУТ и за изпълнението му е необходимо издаването на разрешение за строеж.
Обсъдено е в акта, че за строежа е приложим чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ,
съгласно който за монтаж на инсталации не се изискват одобрени инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж. Според административния орган СМР
са в процес на изпълнение и се изпълняват без за същите да е издадено
разрешение за строеж, поради което е наредено незабавното им спиране по реда на
чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ.
По делото е
приета административната преписка по издаване на оспорвания административен
акт.
За удостоверяване на компетентността на
административния орган за издава актове от вида на процесния от ответника по
делото е представена заповед № 21ОА-1412/10.06.2021 г., издадена от кмета на
община Пловдив, съгласно която на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ на кмета на
район „Централен“ при община Пловдив е предоставено правомощието да издава
заповеди от вида на процесната.Представена е самата Заповед №
21ОА-1247/25.05.2021г. на кмета на община Пловдив- Здравко Димитров,с която е
упълномощен Величко Родопски-зам.кмет „Финанси и стопански дейности“ да
изпълнява функциите на кмет на Община
Пловдив за периода от 25.05.2021г. до завръщане на титуляра,както
и болничен лист на Здравко Димитров.
По делото, по
искане на жалбоподателя, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), която съдът кредитира като компетентно, обективно изготвена. Същата е
изготвена от инж. Я.Р. и е приета, без оспорване от страните.
Вещото лице, при
огледа на място в процесния самостоятелен обект , е установило, че няма
обзавеждане, от което да се установи дали е извършено преустройство на две
помещения с промяна на тяхното предназначение така, както е описано в
обжалваната заповед. Помещенията в жилището били скоро ремонтирани, в т.ч. и
банята, където са изпълнени инсталации „до тапа“ с кранове на изводите за
водопровод. За електроинсталацията е установено, че е изцяло скрита в стените
под гипсокартон и мазилки (недостъпна за оглед),
изпълнена е до степен на готовност за монтаж на ключове и контакти, които
липсват. Според експерта, при ремонта на жилището са извършени промени на
съществуващата ВиК - инсталация. Към съществуващата от времето на построяване
на сградата инсталация - общи вертикален канализационен клон от тръба Ф110 и вертикала
на водопровода, намиращи се в банята, през общата стена между банята и кухнята
са били включени кухненските прибори. Към момента на огледа в бившата кухня са
премахнати изводите за захранване с вода на кухненската мивка и
канализационната тръба от тази мивка и е направена нова водопроводна връзка от
банята до помещението - дневна, съседно на кухнята, намиращо се между кухнята и
спалнята.
Вещото лице посочва в заключението си,
че по данни от жалбоподателя, в подовата настилка е положена гъвкава
водопроводна тръба, започваща от банята, преминаваща по пода на кухнята и на
дневната и достигаща североизточната /далечна/ стена на дневната, която граничи
със спалнята. Отделно от това, в дневната е констатирано наличие на извод на
водопровод от полипропиленова тръба ф20мм. с дължина 40см., която е монтирана
до стената вертикално и идва от хоризонтална тръба под ламинирания
паркет, която е на 4,00м. от фасадната стена на дневната. На разстояние 3,00м.
от същата фасадна стена и на височина 20-25см. над пода, през общата стена
между спалнята и дневната, е установено наличие на дъга Ф50мм. от полипропилен
за канализационна тръба, като другият край на дъгата е удължен, излиза в
остъклена тераса. Посочено е от експерта, че включването на извода за
канализация става в съществуваща вертикала на дъждовната канализация на
сградата на височина 15-20см. над пода. Посочените преустройства на ВиК инсталацията, според вещото лице предполагат, че в
дневната на жилището ще се монтира кухненска мивка, захранена от вертикалния
водопроводен клон в банята и включена за отвеждане на отпадните води във
вертикален клон на дъждовната канализация, преминаващ през терасите на всички
жилища от последния етаж до избите на сградата.
Експеттът е извършил
оглед и на общи помещения, находящи се под самостоятелния обект, за който са
направени констатации в оспорвания акт и за които е наличен по делото снимков
материал, част от съдържанието на КА от 23.02.2023г. Констатирано е при огледа,
че канализационните тръби, заснети на снимковия материал са премахнати, а
пробивите на плочата са замазани с гипс по повърхността на тавана. Разяснено е
от експерта, че снимките на л.18 и на л.19 /горе/ не отговарят на действителното
положение на място в обекта на 04.11.2023г, тъй като тръбите са премахнати,
ламаринените поли, с които те са били скрити също са демонтирани и по тавана на
общото помещение няма тръби, ламаринени поли и пробиви на плочата. Според
експерта, замазаните места, на които е имало пробиви в плочата съответстват на
места от жилището на жалбоподателя по следния начини подробно са описани в СТЕ
на база на снимковия материал, част от съдържанието на КА.
Вещото лице е уточнило, че в гаража под
спалнята, собственост на жалбоподателя, преминава тръба от дъждовната
канализация, която продължава в избения етаж на сградата.
По поставените към СТЕ въпроси инж. Р. е
отговорила, че извършените СМР не засягат конструктивни елементи от
сградата, а пробивът на преградната стена между дневната и спалнята с диаметър
Ф50 мм. представлява незначителна промяна в неносещ елемент. От премахнатите
канализационни тръби са останали отвори в подовата плоча, които са замазани по
тавана на общото помещение под процесното жилище с гипс, но дали е възстановена
качествено армировката на плочата /със заваряване на прекъснати краища/ и
бетона, който е отстранен при пробива, експертизата не е могла да установи.
Според вещото лице извършените СМР не са изисквали премахване или преместване
на вътрешни или фасадни стени и местата на вътрешните стени съответстват на
проекта и изпълнението на сградата от времето на нейното построяване. Посочено
е, че новите водопроводна и канализационни тръби не оказват влияние върху
устойчивостта на сградата и не се отразяват на нейната носимоспособност, тъй
като не се засягат конструктивни елементи. Пробивът в преградна стена с
диаметър 50мм Вещото лице определя като незначителна промяна в неносещ
елемент. Извършените СМР, довели до включване на битови отпадни води във
вертикален клон за дъждовна вода от терасите, според инж. Р. представляват
преустройство на обща инсталация в сградата, което се сочи да е строеж по смисъла на ЗУТ и подлежи на
регламентация, съгласно чл.1, ал.6 от Наредба № 4 от 17.06.2005г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни
инсталации.
По отношение на констатирания ремонт на
електроинсталацията в жилището, се сочи, че е извършен изцяло вътре в жилището.
Експертизата не е установила евентуално ново окабеляване или подмяна на кабели,
тъй като помещенията са с измазани стени тавани, а на места е положен
гипсокартон. Налични са изводи за ключове и контакти - не монтирани, но местата
им, според вещото лице, не предполагат промяна в общите ел. мрежи на сградата
или излизане извън площта на процесното жилище. Водопроводните тръби са положени
в подовата настилка на жилището, а под него – в общото помещение не е
констатирано да има водопроводна тръба.
Захранването с вода на новопредвидената мивка в дневната е от общия вертикален
водопроводен клон на сградата, който е в банята на жилището. Новото включване
на мивка, предвидена с извършените СМР в дневната се включва във вертикален
клон на дъждовната канализация на сградата, който премивана по цялата й
височина в обема на терасите на апартаментите.
По въпроса дали има промяна в
предназначението на отделните помещение експертът е посочил, че с оглед
извършените в дневната на апартамента СМР - извод за водозахранване и извод за
включване на отпадни води може да се приеме, че е извършено преустройство на
дневната в кухня, което няма да доведе до промяна в кода, с който се
описва самостоятелния обект, респ. до промяна в предназначението на част от
обект от един начин на ползване в друг, съгласно нормите на ЗУТ и ЗКИР.
В съдебно
заседание инж. Р. поддържа заключението си като сочи, че тръбите под плочата,
които е видяла при втория оглед са премахнати и по нов начин е решено
включването им във водосточна тръба в рамките на самия апартамент, което е
допустимо, ако канализацията е с комбинирано включване на дъждовни и отпадни
води, което не се сочи да е проверено от експерта.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.
Проверена
съобразно доказателствата и критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, оспорената заповед се явява валиден административен акт, издаден в писмена
форма и със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, но при
допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, при противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.
Обжалваната
заповед е издадена от орган с материална и териториална компетентност - кмет на
район „Централен“ при община Пловдив.
Според чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ при
констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен
по смисъла на чл. 225, ал. 2, от
служителите по чл. 223, ал. 2 се съставя
констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да
подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж
се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице в
тридневен срок от изтичането на срока за възражения. Със заповедта за спиране
по ал. 5 се забранява достъпът до строежа – чл. 224а, ал.6 от ЗУТ.
По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен
план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3.
при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията
по чл. 169а, ал.
1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и
безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в
съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила
отказ за издаване на акт по чл. 142, ал.
5, т. 8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии
с особена териториалноустройствена защита или с режим
на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
Спорът по делото се свежда
до въпроса дали извършените в самостотяления обект,
собственост на жалбоподателя СМР, представляват „строеж“, по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, „строежи“ са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции
и преустройства със и без промяна на предназначението.
Според §5, т. 40 от ДР на
ЗУТ „Строителни и монтажни“ са работите, чрез които строежите се изграждат,
ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.
Безспорно в жилището на
жалбоподателя от страна на служителите на районната администрация, за които
няма спор по настоящото дело, че са действали в рамките компетентността си, са констатирани
извършени СМР. Датата на извършването, обаче остава фактически неизяснена, тъй
като на 16.02.2023г. не е имало достъп до СО на ет. 2, а е осъществен оглед на
помещение, намиращо се под СОС с идентификатор
56784.523.122.1.2. На 23.02.2023г. при повторния оглед от служителите на районната
администрация е констатирано, „че се извършва промяна на предназначението на 2
(две) помещения в СОС“, като тази констатация е направена на база на установената
в момента на проверката новоизградени в същия обект ВиК и ел. инсталации, чрез премахване на предвидените ВиК връзки в кухнята, изпълнена по тавана на общото
помещение под СО нова канализация и нов водопровод с тръби разположени по
тавана на общото помещение, като е констатиран пробив на междуетажна
плоча. Установена е в обекта и новоизградена ел
инсталация. Предвид тези констатации се налага изводът, че към датата на
съставяне на КА са изпълнени съответните СМР в обекта.
Посоченото води до извод за
допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, при издаване на оспорвания акт, тъй
като при издаването му административният орган не е изпълнил задължението си по
чл. 35 от АПК да събере и обсъди всички относими за
спора обстоятелства. Оспорената заповед е издадена, без да са изяснени фактите
от значение за случая във връзка с времето на извършване на процесното
строителство, налице ли са СМР, които да подлежат на спиране в приложената
хипотеза на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ.
Видно от
съдържанието на издадения КА в процесния обект вече са извършени съответните
СМР, в резултат на което са изпълнени нова ВиК и ел.
инсталация в същия. В оспорваната заповед обаче не са налице констатации относно
съществени към предмета на заповедта обстоятелства за това дали се извършват
строителни и монтажни работи, които да подлежат на незабавно спиране. Мотивите
на заповедта, изцяло преповтарят констатациите направени в КА, вкл. и по
отношение на факта, че СМР в обекта са в процес на извършване и към момента на
издаване на процесния административен акт. В тази връзка съдът намира, че е допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила, което е съществено,
доколкото се е отразило върху съдържанието и разпоредителната част на крайния
акт, т.е. при недопускането им би се установила различна фактическа обстановка
и материалноправни основания за издаване на заповед
на различно правно основание.
Според трайно
установената практика на ВАС, спирането на изпълнението на строеж по своята
правна същност е принудителна административна мярка и целта на закона е да се
преустанови извършването на едно незаконно строителство. Следователно,
издаването на заповед за спиране изпълнението на строеж би било оправдано и
законосъобразно само, когато строежът се изпълнява със започнали и продължаващи
СМР, т.е. когато реално се извършва незаконен строеж. В случая, посочения в
оспорваната заповед строеж: „Преустройство с промяна на предназначението с
изграждане на нови водопроводна, канализационна и електрическа инсталации на
две помещения в самостоятелен обект в сграда СОС“, още към датата на съставяне
на КА се сочи да е изпълнен като са новоизградени ВиК
и ел. инсталация и всъщност нареденото му незабавно спиране, по реда на чл.
224а, ал. 5 от ЗУТ се явява безпредметно.
В контекста на
изложеното и след анализ на събраните по делото доказателствени средства, съдът
счита, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на
оспорената заповед. По делото (включително и от снимковия материал, съдържащ се
КА) няма доказателства за извършвани на място СМР, а на вече изпълнени такива,
като в тази връзка няма и възражения от ответния орган досежно установеното. От
данните в съставения констативен акт и от заключението на вещото лице, се
установява по безспорен начин, че строителните дейности са били изпълнени към
датата на издаване на оспорвания акт и в тази връзка разпореденото
незабавно спиране на строежа е незаконосъобразно процедирано
по реда на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ.
С оглед на
горното, съдът приема, че не е налице годен предмет на процесната заповед. За
да се спре строителство по реда и на основанията на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ ,следва
да е налице строеж в процес на изпълнение, респ. не подлежи на спиране
преустановено строителство. Последното, ако е незаконно, подлежи на премахване
по друг ред посочен в ЗУТ.
Налице е и друго
съществено обстоятелство по делото, което според настоящия съдебен състав
навежда основание за отмяна на процесната
заповед:
Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съдът
преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на
издаването му. Налице са и изключения, а именно изключението за преценка
наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а
именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 АПК.
Касае се за такива нови факти, които имат спрямо спорното правоотношение
значение на юридически или доказателствени факти и променят съществувалото към
момента на издаване на оспорената заповед положение. В случая е налице именно
такъв нов факт, който се налага от констатациите на приетото, без възражения,
заключение по СТЕ. Видно е от същото, че към датата на извършване на оглед от вещото
лице на процесния СО и на самостоятелните обекти под
него, са налични други СМР, в следствие на които е променено действителното
положение по фактите и вещото лице на база на констатирането е посочило, че
СМР, всъщност представляват вътрешно преустройство и не засягат конструктивни
елементи или са незначителна промяна в неносещ елемент. Констатираното преустройство
на обща инсталация, което ВЛ определя като строеж по смисъла на ДР на ЗУТ (стр.
4 от СТЕ), също представлява нововъзникнало
обстоятелство, променящо съществувалото към момента на издаване на оспорената
заповед положение. Налице е нов факт, на основание на който оспорваната заповед
подлежи на отмяна.
Предвид
изложеното, оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона. Налице са отменителните основания
по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорването е основателно, поради което оспореният
административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход
на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски
в общ размер 1760 (хиляда седемстотин и шестдесет) лева, от които 10 (десет)
лева заплатена държавна такса, 500 (петстотин) лева заплатено възнаграждение за
вещо лице и 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева адвокатско възнаграждение.
С оглед горното,
Административен съд – Пловдив, І отделение,І състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РДЦ-23-256 от 23.03.2023 г.
на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която е наредено незабавно
спиране на строеж: „Преустройство с промяна на предназначението с изграждане на
нови водопроводна, канализационна и електрическа инсталации на две помещения в
самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 56784.523.122.1.2“ с
административен адрес: ***.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на О.Н.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** разноски по делото в размер
на 1760 (хиляда седемстотин и шестдесет) лева
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: