РЕШЕНИЕ
№ 4885
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110134515 по описа за 2021 година
Предявен е от Н. ЛЮБ. АНД. срещу [ФИРМА] осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да й заплати обезщетение
поради прекратяване на трудовото правоотношение и придобиване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 9435 лв., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Н. ЛЮБ. АНД. твърди, че за периода от 27.10.2008 г. до 17.09.2020 г. е била
в трудово правоотношение с ответника [ФИРМА]. Поддържа, че същото било прекратено
със заповед №910/16.09.2020г. на основание чл. 329, ал. 1 т. 10 КТ след придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към момента на прекратяването трудовото
правоотношение с ответника е продължило повече от 10 години. Излага доводи, че е
придобила право на осигурителен стаж и възраст, като ответникът не й заплатил дължимото
й се обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 9 435 лв. С оглед на изложеното
претендира гратификация в размер на 9435 лв., ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Оспорва доказателствената стойност на представения от ищцата фиш за месец септември
2020г. със съображението, че същият не носел подпис на негов представител. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му
стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца,
1
като обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Следователно, правото
на обезщетение е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/
прекратено трудово правоотношение между страните по делото 2/ към момента на
прекратяване ищецът да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и 3/ за
ищеца да не е възникнало подобно право на обезщетение по друго /предходно/ прекратено
трудово правоотношение при същия или друг работодател.
Безспорно е между страните и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ищцата Н. ЛЮБ. АНД. е била в трудово правоотношение с ответното
дружество [ФИРМА] в периода от 27.10.2008 г. до 17.09.2020 г. На 16.09.2020 г. на ищцата е
връчена представената по делото Заповед № 910, издадена на същата дата, с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда ответникът надлежно и съгласно закона е
упражнил правото си да прекрати трудовия договор с Н. ЛЮБ. АНД., но в негова тежест е
възникнало задължение да изплати сума в размер на 9435 лв., представляваща обезщетение
за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това задължение, както
и неговият размер, са обективирани в описаната по-горе и представена по настоящото
производство заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, подписана от
законния представител на ответното дружество М.В.З.. Като прецени поотделно и в
съвкупност събрания по делото доказателствен материал, както и с оглед приетата от съда в
открито съдебно заседание от 08.12.2021 г. трудова книжка № 12, серия № 786539 на
ищцата, съдът приема, че са налице кумулативните представки, от които да се обоснове
основателност на исковата претенция – процесното обезщетение.
С оглед изложеното съдът намира, че за ищцата е възникнало право да получи
обезщетение към момента на прекратяване на трудовия й договор от 16.09.2020 г. в размер
на брутното й трудово правоотношение за срок от 6 месеца. Този извод на съда се подкрепя
от представената по делото трудова книжка на ищцата, описана по-горе, от която несъмнено
се установи, че Н. ЛЮБ. АНД. е работила по трудово правоотношение при ответното
дружество за период от 27.10.2008 г. до 17.09.2020 г., тоест повече от 10 години. Трудовата
книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл.
347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при
липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените
обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.
При прекратяване на трудовото правоотношение в определени случаи работодателят
дължи обезщетения, които в едни хипотези са свързани с неупражнени права от работника
или служителя, а в други имат гратификационен характер или осигуряват материално
работника или служителя за известен период след прекратяване на трудовото
правоотношение. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж при придобиването на
право на пенсия, като последното също може да бъде придобито само един път. По делото
не се установи да е налице повторно възникване на правото на пенсия при прекратяване на
трудовото правоотношение, което да обуслови невъзможност за получаване на
обезщетението на основание чл. 222, ал. 3, изр. последно КТ. Самият принцип на
еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, изрично регламентиран и включен в
хипотезиса на нормата, произтича от това, че работникът или служителят придобива право
на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира
спрямо този работодател и то по това правоотношение, при действието на което е
възникнало правото. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС - Решение № 235 от
03.07.2014 г. по гражданско дело № 969/2014 г. на Върховен касационен съд, Четвърто
гражданско отделение и др./.
Предвид изложеното съдът намира, че за ищцата е възникнало право на обезщетение на
основание чл. 222, ал. 3 КТ по прекратения на 16.09.2020 г. трудов договор, което е в размер
на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, доколкото към този момент е
2
работил при ответника повече от десет години. Ответникът не твърди и не доказва да е
погасил това вземане чрез плащане, поради което претенцията е изцяло основателна.
Предвид горното искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на производството на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, с оглед, че делото е
решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството
на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ответното дружество е длъжно да заплати по сметка на
Софийски районен съд дължимата държавна такса в размер на 377,40 лв. Тъй като на
ищцата е оказана безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет /Обн. ДВ.
бр.64 от 23 Юли 2004г., изм. ДВ. бр.2 от 9 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г.,
изм. и доп. ДВ. бр.28 от 28 Март 2014г./, съдът определя на процесуалния й представител –
адв. Ю., адвокатско възнаграждение в размер на 1022,75 лева. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК тези разноски се възлагат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [АДРЕС], на
основание чл. 222, ал. 3 от КТ да заплати на Н. ЛЮБ. АНД., ЕГН **********2, с адрес:
[АДРЕС], сума в размер на 9435 лв., представляваща неизплатено обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6
месеца, ведно със законната лихва върху сумата от 17.06.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [АДРЕС], на
основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сума в размер
на 377, 40 лв., представляваща държавна такса по предявения иск.
ОСЪЖДА [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [АДРЕС], да
заплати на адв. И.В. Ю., със съдебен адрес: [АДРЕС], на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. ,
издадена от Висшия адвокатски съвет, сумата от 1022,75 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщението за постановяването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3