Решение по дело №279/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], депозирана чрез юрисконсулт В. П., против Решение №7/14.02.2024 г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №475/2023 г. по описа на същия съд, както и по частна жалба, подадена от „Иван Плугчиев“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощник адв.Й. Л. при АК Хасково, срещу Определение №74/17.04.2024 г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №475/2023 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Касаторът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обективира и становището за безспорната установеност на приписаното на санкционираното лице нарушение, с оглед на което отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на ЕФ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответната страна по касационната жалба.

В частната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното определение на Районен съд – Нови пазар, аргументирайки становището за дължимост на целия размер на договореното и изплатено възнаграждение за един адвокат, с оглед на което отправя искане за отмяната на този съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъдат присъдени в полза на частния жалбоподател направените разноски пред РС Нави пазар в размер на 840.00 лв. с включен ДДС, съгласно договорът за защита, или в размер на 660.00 лв., с включен ДДС, към минимума, предвиден в Наредба №1 от 07.09.2024 г.

Ответната страна по касационната жалба И.П., с ***, със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощник адв.Й. Л. при АК Хасково, редовно призована, не се явява. Депозиран е писмен отговор на касационната жалба от процесуален представител адвокат Й. Л. при АК Хасково, в който се изразява становище за неоснователност и се отправя искане да бъде оставено в сила атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Ответната страна по частната касационна жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] не е депозирала писмен отговор на частната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима и за основателна, поради което дава заключение да бъде отменено Решението на РС Нови пазар като неправилно. По отношение на частната жалба, предоставя преценката на съда по отношение на нейната основателност.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения и коригиращи мотиви, доколкото атакуваното Решение на РС [населено място] пазар е правилно като краен резултат.

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Или безспорно е установено, че на 25.04.2022 г., в 13:44 часа пътно превозно средство - влекач ****, с рег.№[рег. номер], с техническа допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, се движил на територията на Община Каспичан, по път А-2, км 361+581, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като посоченото ППС се движило без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №20411, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-2, км 361+581. Безспорно е установено, че собственик на ППС е „И. П.“ .

Въз основа на тези данни бил издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, №**********, с който за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, на ответника по касацията, в качеството му на собственик на заснетото ППС, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева, на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП.

За да отмени атакувания пред него ЕФ, решаващият съд е приел, че въз основа на събраните доказателства безспорно се установява извършването на описаното в ЕФ нарушение, но е достигнал до извод за наличието на съществени процесуални нарушения при издаване на ЕФ, доколкото е нарушена процедурата по чл.2 пар.7 от Регламент за изпълнение /Е./ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост.

В атакуваното решение РС Нови пазар е приел, че наложената с процесния ЕФ имуществена санкция на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП, за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, е законосъобразна, като съдът не е изследвал нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП и то в редакцията към момента на извършване на нарушението, в какъвто смисъл е и наведеното възражение с въззивната жалба от санкционираното лице.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че в настоящия случай е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответното дружество. Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.102 ал.2 във вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата.

Съгласно разпоредбата на чл.187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Според чл.187а ал.2 от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1.по чл.179 ал.3 от ЗДвП - в размер 300 лв.; 2.по чл.179 ал.3а от ЗДвП - в размер 1 800 лв.; 3.по чл.179 ал.3б от ЗДвП - в размер 2 500 лв., каквато именно е била наложена на дружество.

Законодателят към датата на нарушението – 25.04.2022 г. е предвидил в разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение следва да бъде отменен само на това основание. Безспорно е, че новата редакция на разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, с която е допълнено, че "При нарушение по чл.179 ал.3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение" е влязла в сила от 13.02.2024 г., ДВ бр. 13 от 2024 г., което означава, че не съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това към момента на съставянето му.

Съгласно разпоредбата на чл.189е ал.1 и ал.2 от ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл.179 ал.3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, чл.167 ал.3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност (ал. 1), като при установяване на нарушение по чл.179 ал.3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал. 2). Посочената разпоредба постановява, че за административни нарушения по чл.179 ал.3 - 3в се съставят актове за административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл.167а ал.4 от ЗДвП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179 ал.3 – 3в. Същото важи и за разпоредбата на чл.187а ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179 ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл.187а ал.4 от ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, а тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179 ал.3 – 3б, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Следователно липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП, към момента на неговото извършване, изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, затова отменящото го решение на районния съд е правилно като краен резултата и при горните коригиращи мотиви следва да бъде оставено в сила. При това положение съдът намира за неоснователно искането на ответника за спиране на настоящото производство до приключване на дело С-61/2023г. на СЕС, поради което следва да бъде отхвърлено.

Предвид обстоятелството, че подадената касационна жалба е неоснователна, искането за присъждане на разноски на ответника по касация следва да бъде уважено. От страна на ответника са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева, което е платено в брой по силата на Договор за правна помощ от 29.04.2024 г. между адвокат Й. Л. и „И. П.“ , като направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй като е определено към минималния размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и което възнаграждение включва ДДС. От ответната страна е представен и списък на разноските с искана сума в размер на 650.00 лв. за настоящата касационна инстанция, поради което в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени претендираните разноски в коментирания им размер за реализираното процесуално представителство пред Административен съд – Шумен.

На следващо място, касационният състав намира претенцията, обективирана в депозираната частна жалба на „И. П.“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Й. Л. при АК Хасково, срещу Определение №74/17.04.2024 г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №475/2023 г. по описа на същия съд, за неоснователна. На първо место следва да се посочи, че с процесното Определение решаващият съд е уважил частично молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, като е изменил решението си и е присъдил на дружеството общо разноски в размер на 480.00 лв. с вкл. ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, и е отхвърлил искането в останалата част до пълния претендиран размер от 840.00 лв., поради което твърденията в частната жалба не кореспондират с обжалвания съдебен акт. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на РС [населено място] пазар в атакуваното определение, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Само за коректност следва да се посочи, че правилно съдът е изложил аргументи, че преценката за присъждане на адвокатското възнаграждение като разноски, се основава на фактическата и правна сложност на делото, а не на обема като страници на въззивната жалба, както и се преценява обема на извършената защита от пълномощника на страната. И. позовавайки се в този смисъл и на постановеното Решение по дело С-438/22 от 25 януари 2024 г. на СЕС, настоящата касационна инстанция приема, че решаващият съд закономерно е присъдил разноски в полза на санкционираното дружество в размер на 480.00 лв. с вкл. ДДС. Поради това настоящата инстанция намира, че атакуваното определение на състава на РС – Нови пазар се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По отношение искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски по частната касационна жалба, касаеща именно постановеното Определение на РС [населено място] пазар по реда на чл.248 и сл. от ГПК, съдът намира за неоснователно и такива не следва да бъдат присъдени, с оглед изхода на спора по частната жалба. Следва да се посочи също, че константна е съдебната практика, че в тези производства, касаещи спор по отношение на разноските по делото, отделно разноски не се присъждат.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И. :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „И. П.“ , със седалище и адрес на управление [населено място], за спиране на КАНД №279/2024 г. по описа на АдмС [населено място] до приключване на дело С-61/2023г. на СЕС.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7/14.02.2024 г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №475/2023 г. по описа на съшия съд.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №74/14.04.2024 г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №475/2023 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „И. П.“ , със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя И. П., сумата в размер на размер 650.00 /шестстотин и петдесет лева/ лв., представляващи направени по делото разноски за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.