РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Карлово, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320101319 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 88, ал.1 във вр. чл. 87, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът - Д. АЛ. С. твърди, че на 01.03.2021г. в гр. К., между ответника
„*******“ ЕООД и ищеца, в качеството му на физическо лице, бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на МПС. Предметът на договора
бил товарен бус, марка ****, модел *****, бял, без ремарке, с peг.№ ******.
Уговорената цена била 9 800 лева, платени в брой преди подписването на
договора, а за остатъка било предвидено плащане на равни погасителни
вноски от по 725 лева на всяко първо число от месеца. Договорът бил с
клауза, че владението на вещта се предава на купувача в деня на сключването
на предварителния договор. Още при прибирането на ищеца с товарния бус
към гр. Б., машината започнала да работи проблемно, за което ответникът бил
уведомен по телефона. За периода от 02.03.2021г. до 25.04.2021г.
включително, товарният бус бил даван три пъти на автосервиз, за което
управителя на ответното дружество също бил уведомяван. Установило се, че
бусът има сериозен проблем и ремонтът можел да отнеме над 1500 лева.
Твърди, че обсъдил наличието на дефекта и стойността на ремонта с
1
управителя на ответното дружество, като повдигнал въпроса, че дефектът
няма как да е от неговата експлоатация на машината, тъй като същият се
появил непосредствено след продажбата. На 25.03.2021г. от сервиз в
промишлена зона на гр. Б., управителят на ответното дружество с товарна
платформа и влекач взел МПС-то, предмет на предварителния договор.
Свидетел на взимането на буса бил г-н Б.И.И., ЕГН ********** с адрес: с. М.,
общ. П., ул. ****** № 5. Г-н И. съобщил на г-н АЛ. ЗЛ. К., че ключът за буса
бил над сенника на шофьорското място.
След отправена нотариална покана на 31.05.2021г. между страните бил
сключен анекс. В чл. 1 от Анекса страните приели за установено между тях,
че взимането на буса от сервиз в гр. Б. от управителя на ******* ЕООД било
с цел ремонтиране на машината и не представлявало прекъсване на
правоотношенията между тях (взимане обратно от продавача на дефектния
предмет на предварителния договор за покупко-продажба). От своя страна
ищецът потвърдил волята си да изплати докрай погасителните вноски, като за
изтеклите междувременно две погасителни вноски в общ размер 1450 лева
бил уговорен отделен тримесечен срок в негова полза. Страните изрично
приели, че с изпълнението на условията по Анекса и двете страни ще се
считат за изправни една към друга, като никоя не би имала претенции за
обезщетение, разваляне на договора по вина на другата страна и т.н.
Твърди, че от негово страна изпълнил в срок своята част от
задълженията по предварителния договор за покупко-продажба на МПС,
както били уточнени в Анекса между страните. Извършил допълнителни
погасителни плащания по посочената от продавача сметка, както следва: на
02.06.2021г. превел по банков път сумата от 725 лева; на 02.07.2021г. е превел
но банков път сумата от 725 лева; на 11.06.2021г. е превел по банков път
сумата от 1450 лева.
На управителят на ответното дружество било отправено Уведомление
за среща на 12.07.2021г. Видно от обратната разписка, Уведомлението било
връчено на 05.07.2021г., като по този начин същият бил поканен на
12.07.2021г. да предаде буса, предмет на предварителния договор, като
представи документи за ремонта, удостоверяващи вида и стойността на
извършените ремонтни дейности; доказателства, по силата на които счита, че
дефектът е бил явен/в следствие на експлоатацията на автомобила и ищеца
2
следвало да заплати ремонта на МПС-то. Заявена била готовност да се плати
стойността на ремонта.
Твърди, че на 12.07.2021г. пристигнал в гр. К., на паркинга на автокъща
„Е.“, където стояло МПС-то, предмет на предварителния договор между
страните. Присъствали са неговия адвокат г-н Ф., свидетелят Боньо И. и
служители от паркинга. Управителят на ответното дружество не се е явил.
Твърди, че той, заедно с г-н Ф., г-н И. и старшият от служителите на паркинга
се говорили с управителя на ******* ЕООД през телефона на ищеца. Имало е
входящи и изходящи обаждания, като всеки път ищецът е заявявал на
управителя на ******* ЕООД, че разговорът ще се води на високоговорител
заради околните свидетели и г-н АЛ. ЗЛ. К. е приемал да разговаря при тези
условия. Съдържанието на тези неколкократни разговори, сведено до няколко
изречения било следното:
- г-н АЛ. ЗЛ. К. заявил, че е извън страната и не разполага със
служители, които да предоставят документите за извършения ремонт. Това
било очевидно невярно обстоятелство заради отбелязването на обратната
разписка, че Уведомлението било получено на 05.07.2021г. (т.е. в началото на
предходната седмица). Оставал вариантът г-н К. да е напуснат страната, след
като му е било връчено Уведомлението, при това съзнателно оставяйки офиса
си без служител;
- на г-н К. било предложено да прати свой обикновен работник с
ключовете за буса, който работник да включи машината пред ищеца и
спътниците му. Изрично му било заявено, че ключът може да остане в
държане на неговия работник до заплащане на стойността на ремонта. Г-н К.
отказал и този вариант, настоявайки да му се плати ремонта, без да представи
документи за същия и без негов работник да демонстрира безпроблемната
работа на машината след ремонта, който се твърди да е извършен;
- ищецът бил готов да плати ремонта дори и без представяне на
надлежните документи за вида и стойността на ремонтните дейности по буса.
Единствено срещу кратък тест на машината в работещо състояние, извършено
от служител на ответника. Бил му отказан дори такъв тест на машината.
Сочи, че предвид пълната липса на съдействие от страна на ответника,
отпътувал обратно за гр. Б.. Преди да напусне гр. К., пуснал сигнал в РПУ-К.
за това, че неговият ключ за машината не е там, където го е оставил (сенника
3
на шофьорското място). При наличие на собствения ключ от машината,
ищецът е можел да тества машината и при изправната й работа да заплати
ремонта на ответника.
След подаване на жалбата, ищецът отпътувал за Б.. От своя страна
управителя на ответното дружество не е предприел никакви последващи
действия, удостоверяващи извършения от него ремонт. Поради и това, след
като е изчакал още две седмици, ищецът отправил Уведомление за
прекратяване на предварителния договор за покупко-продажба на МПС,
поради вина на ответната страна. Уведомлението за прекратяване на договора
било връчено на 29.07.2021г. на ******* ЕООД чрез куриер на Е.. Намира, че
от този момент, договорът между страните се счита за прекратен.
Твърди, че към момента на прекратяване на договора ответното
дружество било в пълно неизпълнение относно две свои задължения към
ищеца:
- Задължението за ремонт, поето със сключения между страните Анекс.
От дата 25.03.2021г. до 29.07.2021г. били изминали четири пълни месеца и
няколко дни. Този срок бил прекомерен за извършването на какъвто и да е
ремонт на МПС, предназначено за регулярно движение по пътищата на
Република България. Ремонт не бил извършен или поради неглижиране, или
поради пълната негодност на продадената вещ. Алтернативата (при
фактически извършен ремонт) била с нищо необоснован отказ на ответното
дружество да предостави документи, удостоверяващи вида и стойността на
извършените ремонтни дейности, както и отказ да демонстрира със запуск на
двигателя работата на ремонтираната машина.
- Задължението да предостави на ищеца владението/ползването на
МПС, предмет на предварителния договор за покупко-продажба между
страните. По клауза в Анекса към предварителния договор, продавачът има
право да задържи буса след ремонта до изплащане на сумата по вноските,
начислени между датата на сключване на предварителния договор и датата на
анекса. Към 12.07.2021г. това право на ответника било лишено от основание
по следните причини: ищецът, в качеството си на купувач, е изпълнил своето
задължение преди изтичане на уговорения за това срок в Анекса;
междувременно ищецът съвестно е изплащал и текущите погасителни вноски;
също така, ищецът е изявил готовност да заплати ремонта при показване на
4
съответните документи, което ответникът е отказал да направи. Тоест
ответникът не е имал право да задържи автомобила. Не и на основание да му
се плати сума за ремонт, за който самият той отказвал да представи
документи или да установи с фактически действия изправното
функциониране на машината.
Счита, че предвид виновното поведение на ответника, ищецът е бил
неоправдано дълго лишен от възможността да владее/ползва процесното
МПС. Право, което е съществен елемент от предварителния договор между
страните. Ищецът не бил длъжен да купи машина, която часове след
предаване на владението се е развалила по такъв начин, че е изкарала целия
месец март в автосервизи и накрая се е наложило продавачът да я извози до
гр. К. с платформа и влекач. Въпросната машина над четири месеца (пет
месеца, ако се брои от първите дни на месец март) била в ремонт, за който не
било ясно дали въобще е направен, с какво качество е извършен и за каква
сума. Поради виновното поведение на ответника, за ищецът било
безпредметно и лишено от смисъл да чака изпълнението на ответника и е
прекратил предварителния договор преди окончателното му изпълнение.
Ответникът може да си задържи собствеността на МПС-то и да довърши
ремонта му днес, утре или след година. На ищеца обаче той трябвало да върне
първоначалната и всички останали изплатени вноски.
Твърди, че Уведомлението за прекратяване на договора било връчено на
29.07.2021г. на ответното дружество чрез куриер на Е.. Следва от този момент
договорът между страните да се счита за прекратен. Въпреки това *******
ЕООД (след като вече е получило Уведомлението за прекратяване) е
отправило свое Уведомление за прекратяване на договора. Основанието на
ответното дружество за прекратяването на договора е неплащане на
погасителни вноски от страна на ищеца. Това основание било нон сенс.
Невъзможно било да прекратиш вече прекратен договор и с още по-малко
основание може да очакваш насрещната страна да изплаща погасителни
вноски с падеж, който падеж е след датата на прекратяване на договора.
Неоснователно било и позоваването на закъснение относно плащане на
погасителните вноски, начислени и дължими между сключването на
предварителния договор и сключването на Анекса между страните, доколкото
Анексът към първоначалния договор изрично преуреждал сроковете за
5
тяхното плащане. Към закъснялото и лишено от смисъл Уведомление за
прекратяване от страна на ******* ЕООД бил приложен документ относно
ремонта. Първо, този документ не представлявал фактура и за ищеца било
невъзможно или силно затруднително да го осчетоводи като разход. По
самата си същност този „протокол“ бил частен документ, издаден на мястото
на официален такъв от автосервиза, който би трябвало да е извършил
ремонта. Нямало и към настоящия момент няма начин да се установи по
несъмнен начин автентичната дата на съставяне на въпросния протокол. Дори
този частен документ не бил представен на срещата от 12.07.2021г., нито до
края на месец юли, когато ищецът решил да прекрати договора между
страните. Счита, че бил изправна страна в отношенията си с ******* ЕООД,
като и проявил воля и търпение сделката да се довърши. Твърди, че се е
съгласил да изплати докрай погасителните вноски за машина, която явно се
нуждае от сериозен допълнителен ремонт, като дори е проявил готовност да
заплати ремонта, без да се спори дали дефекта е причинен от скрит дефект
или от експлоатацията на машината. Положил е всички възможни усилия, за
да не прерасне спора в съдебен процес. За съжаление, за да се осъществи една
сделка докрай, била нужна добронаме****ст и желание за работа и от
насрещната страна.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 4000.00 (четири хиляди) лева,
представляваща първоначална вноска; сумата 725.00 (седемстотин двадесет и
пет) лева, представляваща изплатена на 02.06.2021г. допълнителна
погасителна вноска; сумата 725.00 (седемстотин двадесет и пет) лева,
представляваща изплатена на 02.07.2021г. допълнителна погасителна вноска,
сумата от 1450.00 (хиляда четиристотин и петдесет) лава, представляваща
изплатена на 11.06.2021 г. допълнителна погасителна вноска или ОБЩО
сумата от 6900.00 (шест хиляди и деветстотин) лева, представляващи
подлежащи на връщане плащания на ищеца по развален по вина на ответната
страна предварителен договор за покупко-продажба на МПС, ведно с
законната лихва върху сумата от 6900.00 лева от датата на завеждане на иска.
Претендира за направените по делото разноски. На основание чл. 127, ал. 4 от
ГПК, посочва сметка на ищеца, по която следва да се извърши плащането от
ответника.
6
Ответното дружество - „*******“ ЕООД гр. К. намира предявения иск
за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло, както по
основание, така и по размер. Не оспорва следните обстоятелства, изложени в
исковата молба:
На 01.03.2021г. бил сключен Предварителен договор за покупко-
продажба между ищеца, в качеството на купувач, и „*******“ ЕООД - гр. К.,
в качеството на продавач, на следното МПС, а именно: „**** *****“, с рег.№
******, за сумата от 9800 лв., от която при сключване на договора била
заплатена сума от 4000 лв., а остатъкът от 5800 лв. следвало да се изплати по
посочената в договора банкова сметка, разсрочено на осем равни вноски от по
725 лв. всяка, за осем поредни месеца, с падеж на плащане - първо число от
месеца. Владението върху МПС било предадено на купувача в деня на
подписване на предварителния договор. Между страните бил сключен анекс
на 31.05.2021г., с който същите приели, че взимането на буса от сервиз в гр.
Б. от продавача било с цел неговото ремонтиране и не представлявало
прекъсване на договорните правоотношения, че купувачът ще продължи да
изплаща продажната цена на вноски по 725 лв., считано от 01.06.2021г., както
и че ще плати сумата от 1450 лв., представляваща сбора от допълнителните
погасителни вноски, които били с настъпил падеж към датата на подписване
на анекса, в срок до 3 месеца. Ищецът заплатил следните суми: на
02.06.2021г. - 725 лв., на 02.07.2021 г. - 725 лв. и на 11.06.2021г. - 1450 лв. От
купувача - ищец било отправено уведомление за прекратяване на
предварителния договор, което получил на 29.07.2021г.
Оспорва всички други обстоятелства, в т.ч., че бил неизправна страна
по предварителния договор. Съгласно т. IV от предварителния договор
предал на купувача владението върху автомобила в момента на подписването
му. Съгласно т. XI, предложение първо от договора „ при неплащане на
месечната вноска от страна на купувача повече от три дни от датата на
падежа, продавача има право да развали едностранно договора без да даде
срок, като купувача дължи обезщетение за претърпени вреди и пропуснати
ползи“. Съгласно предложение трето от същия текст „ Купувача е длъжен да
предаде автомобила на продавача веднага след разваляне на договора по
вина на купувача“.
Тъй като купувачът не платил първата дължима вноска от остатъка от
7
продажната цена, което следвало да се извърши на 01.04.2021г. и забавата
била повече от три дни от падежа, със заявление от 23.04.2021г. го уведомил,
че на основание т. XI, предложение първо от предварителния договор от
01.03.2021г., разваля същия по негова вина, като с оглед на това следвало да
му предадете владението върху автомобила. Преди изпращането на
заявлението бил уведомен от купувача, че автомобилът е дефектирал, поради
което се намирал на ремонт в автосервиз в гр. Б.. При преглед в същия се е
оказало, че е блокирал турбо компресор и филтърът за твърди частици е
задръстен. С негово съгласие автомобилът бил превозен в сервиз в гр. К.,
където да бъде ремонтиран за сметка на купувача, тъй като представляваното
от него търговско дружество нямало вина за появилите се недостатъци след
придобИ.е на собствеността. След узнаване за заявлението за прекратяване,
по настояване на купувача, на 31.05.2021г. подписали Анекс към
предварителния договор, като се договорили, че вземането на МПС от
сервиза в гр. Б. било с цел ремонт на същото, купувачът потвърждавал
желанието си да доизплати цената му, като възстанови плащането на
допълнителните погасителни вноски, всяка по 725 лв., считано от
01.06.2021г., както и да заплати вноските с настъпил падеж към датата на
подписване на Анекса, в общ размер от 1450 лв., което плащане следвало да
се извърши в тримесечен срок. Изпълнението на допълнителните вноски било
направено до 01.07.2021г. Сумата от 1450 лв. му била изплатена в уговорения
срок. В чл. 3, ал. 2 от Анекса постигнали съгласие продавачът да задържи
МПС до изпълнение на задължението на купувача по чл. 2, ал. 2. В началото
на месец юли 2021г. получил покана от купувача да преде автомобила, в
която го уведомявал, че това следвало да се извърши на 12.07.2021г. в гр. К..
Информирал го, че не може да присъства на тази дата, тъй като ще бъде извън
страната, но автомобилът може да бъде взет от сервиза, в който бил
ремонтиран, след като се заплати стойността на ремонта на извършилия го,
който ще издаде фактура за плащането, както и протокол за извършените
разходи и тяхната стойност за материали и труд. Купувачът имал пълната
информация за сервиза, вида и стойността на ремонта. Независимо от
уговорките, получил от ищеца уведомление за разваляне на договора, поради
неизпълнение от негова страна, с твърдение, че е налице продължително и
тежко неизпълнение по негова вина на основни задължения по договора и
анекса.
8
Възразява срещу твърденията на ищеца, че не е изпълнил задълженията
си по предварителния договор и анекса, че той е следвало да поеме
разноските по извършения ремонт, че го е възпрепятствал да си получи
автомобила. На 12.07.2021г. по телефона заявил на купувача, че автомобилът
е ремонтиран, че следва да заплати в автосервиза цената на ремонта, където
ще му бъде издадена фактура, както и ще му бъде предаден протокол за
извършените ремонтни работи - за материали и труд. Купувачът категорично
отказал да заплати разходите за него, твърдейки, че следва да са за негова
сметка. В отговор на неговото уведомление за прекратяване на
предварителния договор, му изпратил заявление, към което приложил
Протокол за ремонт от 30.03.2021г., извършен от фирма „*****“ - гр. К., ул.
„******“ № 19, представлявано от управителя В.Г., с което поканил купувача
в седемдневен срок от получаването му да дойде в гр. К. да приеме
автомобила и да заплати стойността на ремонта. Счита, че не е извършил
нарушение на клаузи на предварителния договор, че е добросъвестна страна и
че не е дал повод за разваляне на предварителния договор и анекса към него,
поради виновно неизпълнение от негова страна, поради което и не дължи
възстановяване на заплатените от купувача до момента суми от продажната
цена. Неоснователно се твърди, че автомобилът е дефектирал часове след
предаване на владението, че през целия месец март е бил на ремонти и че над
четири месеца е бил в ремонт. Автомобилът бил вкаран в сервиз в гр. Б. от
самия ищец, установено е при преглед, че е блокирал турбо компресор и
филтърът за твърди частици е бич задръстен, което се установява от
представена му от ищеца Поръчка № 012086/24.03.2021г. Откарването му до
сервиз в гр. К. бил с негово съгласие. Ремонтът бил извършен на 30.03.2021г.
Неоснователно се твърди в исковата молба, че отправеното от ответника
заявление от 12.08.2021г. с приложен към него протокол за ремонт от
30.03.2021г. представлявало уведомление за прекратяване на предварителния
договор. Със същото ответникът уведомил ищеца за възможността, след като
заплати цената на ремонта съгласно приложения протокол, че може да вземе
автомобила, както и че при плащането ще му бъде издадена фактура. След
получаването му, ищецът не е изразил никакво становище, не е заплатил
стойността на ремонта и не е потърсил автомобила, предмет на сделката.
Прави възражение, на основание чл. 197 от ЗЗД, за погасяване на иска
на купувача по чл. 195 от ЗЗД - за връщане на платената продажна цена,
9
поради изтичане на предвидения в закона 6-месечен срок от предаването на
автомобила. Счита претенцията на ищеца за неоснователна, поради което
моли съда, да отхвърли предявения иск, като неоснователен и осъдите ищеца
да му заплати направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото копие от предварителен договор за
покупко-продажба на МПС, същият е сключен на 01.03.2021г. между
„*******“ ЕООД гр. К. от една страна в качеството си на продавач и от Д.
АЛ. С. от друга страна в качеството си на купувач. Предмет на договора е
продажба на бус, марка ****, модел *****, бял, без ремарке, с peг.№ ******
за сумата от 9800 лв., от която сума при сключване на договора са заплатени
4000 лв., а за останалите 5800 лв. купувачът е поел задължението да ги
изплати разсрочено на 8 равни погасителни вноски от по 725 лева на всяко
първо число от месеца по посочената в договора банкова сметка. Догово****
е между страните, прехвърлянето собствеността върху автомобила да се
осъществи по нотариален ред до 30 дни, считано от изплащане на МПС-то,
като владението върху същото се предава на купувача в деня на подписване
на предварителния договор.
Съгласно т. XI от договора, при неплащане на месечна вноска от страна
на купувача повече от три дни от датата на падежа, продавачът има право да
развали едностранно договора без срок, като платените до този момент
вноски остават в полза на продавача. Съгласно т. XIII от договора, при
неизпълнение на договора от страна на купувача, продавачът има право да
развали договора и да влезе във владение на автомобила веднага, по всяко
време и всяко място.
От представената нотариална покана, изпратена чрез нотариус Т.Р. от Д.
АЛ. С. до „*******“ ЕООД гр. К., рег. № ******г. по описа на нотариуса,
ищецът писмено е уведомил ответника за възникналия технически проблем с
процесния бус, за което своевременно е съобщил на А.З. по телефона, както и
за това, че за периода от 02.04.2021г. до 25.04.2021г. същият три пъти е даван
на автосервиз, за което също е бил уведомен. Отправено е предложение: или
за връщане на сумата по предварителния договор, или за предоставяне на
друг бус, или за сключване на анекс на дата 31.05.2021г., уреждащ
10
възникнали спорни въпроси.
Между страните на 31.05.2021г. е сключен анекс към предварителен
договор за покупко-продажба на МПС от 01.03.2021г., представен в копие по
делото, съгласно който същите са приели, че взимането на буса от сервиз в гр.
Б. от продавача е с цел неговото ремонтиране и не представлява прекъсване
на договорните правоотношения между тях. Д. АЛ. С. е потвърдил желанието
си да доизплати цената на автомобила, като възстанови плащането на
допълнителни погасителни вноски така, както са договорени в
предварителния договор, считано от 01.06.2021г. За погасителните вноски,
които са с настъпил падеж към датата на анекса в общ размер на 1450 лева, Д.
АЛ. С. е поел задължението да ги плати в 3-месечен срок, установен в негова
полза, т.е. да плати предсрочно. Продавачът, представляван от АЛ. ЗЛ. К. е
заявил съгласието си, че с възстановяване то на допълнителните погасителни
вноски и получаване на сумите по анекса ще се счита за напълно
удовлетворен и няма да има материално-правни претенции по т. XI и т. XII от
договора.
Изплащането на сумите по анекса се удостоверяват от представените по
делото платежни документи, видно от които на 02.06.2021г., Д.С. превел по
банков път на А.З. сумата от 725 лева; на 02.07.2021г. Д.С. е превел но банков
път на „*******“ ЕООД сумата от 725 лева и на 11.06.2021г. Д.С. е превел по
банков път на „*******“ ЕООД сумата от 1450 лева. Установените факти по
сключване на предварителен договор и анекс, както и заплащане на вноските
на 02.06.2021г., 02.07.2021г. и на 11.06.2021г. не се оспорват от ответника с
отговора на исковата молба.
Видно от покана, изпратена от Д. АЛ. С. до „*******“ ЕООД, доколкото
ответникът не е предоставил документи, удостоверяващи - в какво се е
изразява извършения ремонт, отстранени ли са откритите дефекти по
автомобила, гаранция от извършилия ремонта автосервиз, липсата на данни
и/или претенции, че ремонта премахва технически проблем, който не
представлява скрит дефект, с поканата е дадено уверение за това, че ако
„*******“ ЕООД има претенция, която Д. АЛ. С. да намери за основателна,
същият би я приел без възражения, като възстанови сумата за ремонта и/или
да я заплати директно на конкретния автосервиз, извършил ремонта, срещу
предоставяне на фактура и гаранция от въпросния сервиз. Уведомил е, че
11
поради липсата на каквито и да е съобщения от „*******“ ЕООД е принуден
и настоява да му се върне фактическата власт над МПС, както е угово**** по
предварителния договор и Анекса, тъй като правото на задържане е изчерпано
от съдържание. Отправил е покана, че на 12.07.2021г. ще дойде в гр. К. заедно
с адвоката си, за да получи обратно фактическата власт и владението над
МПС-то, като това е крайният срок, за да му предостави документите,
удостоверяващи обстоятелствата, свързани с ремонта на продажната вещ,
включително разходи по ремонта, причини за техническата неизправност и
т.н. Поканата е получена от ответника на 05.07.2021г.
Видно от жалба, входирана в РПУ – К., вх. № 281000-8218 от
12.07.2021г., Д. АЛ. С. е сигнализирал за това, че на 12.07.2021г. на паркинга,
авто-къща „Е.“ в гр. К. установил, че неговите ключове не са над сенника на
автомобила, нито са в служебно лице от паркинга. Единственият, който знаел
че ключовете му са там е АЛ. ЗЛ. К., ЕГН **********, управител на
„*******“ ЕООД. С отнемането на ключовете му е извършена кражба,
възпрепятствано е владението му върху вещта и поради това е пострадал от
неправомерни действия.
Ищецът отправил Уведомление за прекратяване на предварителния
договор за покупко-продажба на МПС, поради вина на ответната страна.
Уведомлението за прекратяване на договора. Ответникът не оспорва, че му е
отправено уведомление за прекратяване на предварителния договор,
получено от него на 29.07.2021г.
В отговор на това, „*******“ ЕООД е отправил до Д. АЛ. С. заявление,
с което възразява срещу твърденията на ищеца че не е изпълнил
задълженията си по договора и анекса, с което е възпрепятствал да получи
автомобила си. Тъй като същият е отказал да поеме разходите по ремонта на
буса, владението върху същия не е предадено. Отправена е покана в 7-дневен
срок от получаването й да приемат от гр. К. автомобила, като заплатят
стойността на ремонта. Счита, че няма основание за прекратяване на
предварителния договор и анекса към него, поради което се отказва да
възстанови заплатените до момента от Д.С. суми. Със заявлението е
приложен протокол за ремонт, съставен и подписан от В.Г., управител на
фирма ***** гр. К., удостоверяващ, че на 30.03.2021г. извършил ремонт на
**** *****, с peг.№ ******, като сменил износен и счупен турбокомпресор и
12
почистил задръстен от сажди филтър за твърди частици. Цената на ремонта е
680 лева, от която – 450 лева е цената на турбокомпресора и 230 лева е цената
за труд.
Видно от представената поръчка № 012086/24.03.2021г., издадена от
авторесвиз ****** гр. Б., при извършена компютърна диагностика на **** с
peг.№ ****** е установен блокирал турбокомпресор и филтър за твърди
частици. Стойността на диагностиката възлиза на 123.99 лева, за което
ответника представя фискален бон за платена сума.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете
страни. От показанията на свидетелите осигурени от ищцовата страна се
установява следното: Свидетелят Б.И.И. твърди, че бил с Д., когато се
сключил предварителния договор за покупко-продажбата на МПС. Дошли в
К., за да вземат процесния бус. Колата била без номера. С. я харесал по обява
в интернет. При сключването на договора А. не им дал възможност да излязат
отвън, за да пробват автомобила, а само вътре в двора на базата. А. им дал
договор, който касаел това, че му дават пари и А. ще отиде в гр. П., за да
регистрира буса. Парите, които му дали за регистрация, били отделно от тези
по договора.Твърди, че А. заминал, като след няколко часа им се обадил, че
за него ден регистрацията няма да може да стане, защото имало много хора.
Поради тази причина, ищецът останал да нощува в хотел в гр. К., а
свидетелят - в гр.П., при негови приятели. На следващия ден, А. регистрирал
колата и те си тръгнали за Б.. Пътували с две отделни коли – свидетеля със
своя, а ищецът с буса. Около С.З. установил, че ищецът го няма. Спрял, за да
се чуят по телефона и Д. му казал, че колата не работи както трябва, светели
всички светлини в таблото и започнала много да пуши. Пристигнали в Б.. На
другия ден закарали буса на сервиз в К., от където им казали, че турбото не
работи. Звъннали на А., който им казал, че имал приятел - монтьор в Б.,
сервиз „******” и по негова препоръка, след десетина дни преместили колата
в този сервиз. А. казал: „нека да се направи ремонта, аз ще платя всичко ”
По-късо, А. като разбрал, че ремонтът ще струва над 2000 лева, решил да
дойде до Б., да вземе буса, за да го отремонтира. Десетина дни след това, А.
отишъл с автовоз, натоварил буса, като взел и ключа за него, с който
разполагал Д. и казал, че до два, три дни ще ремонтира колата и в понеделник
ще я докара. След два дни му звъннали за колата, но А. казал да не бързат,
13
като преди това да внесат вноската. Твърди, че А. не ремонтирал колата. След
това превели всички вноските и той обещал да ремонтира буса. Твърди, че
лятото заедно с ищеца отишли в К. за колата, след като получили уверение,
че същата е готова. Посетили сервиза и този, който там работел - И. им казал
да вземат колата. Същият им споделил, че повече не иска да работи с А.,
защото създавал проблеми. Доколкото разбрал, бусовете били на И., а А.
давал лизинга. Те отказали на И. да вземат колата, защото искали да видят
документите за ремонта. Бусът бил в базата (автокъщата), но бил заключен,
поради което звъннали А. да дойде, но същият не се отзовал. Адвокат Ф.
провел разговор с А. на територията на сервиза в К., на високоговорител.
Адвокатът поискал документите за ремонта, но не му били предоставени
такива, не бил предоставен и оглед на автомобила, за да се провери дали
същият работи. Разбрали, че колата не е ремонтирана, защото А. не
представил никакъв документ.
Свидетелят Н.Д.Г. твърди, че негови приятели му казали, че ищецът бил
много добър майстор на кухненско обзавеждане. Решил да го наеме, обадил
се на Д. и се разбрали в началото на март 2021г. да се чуят, като отидат с
неговия бус, за да поръчат материали за кухнята. Твърди, че ищецът отишъл с
неговия бус малка **** да го вземе от дома му в Б. и заедно отпътували до
обекта за материали. По пътя колата започнала да гасне, светнали лампите.
От колата излизал черен дим и още тогава казал на Дани, че това е или
турбото, или дюзите не били в ред. Колата се повредила и не успели да
отидат за материалите. По-късно се чули по телефона и ищецът му казал, че
колата е развалена, а той си потърсил други майстори.
От показанията на свидетелите осигурени от ответната страна се
установява следното: Свидетелят ЕВГ. СТ. Н. твърди, че работи като
автомонтьор, в автосервиз с фирма - ***** гр. К., ул. „******”. Познавал
А.К., тъй като там, където работел били комшии, сервизът бил съседен на
неговата къща. Миналата година в края на месец март, А. оставил в сервиза
бус „**** *****” за ремонта на турбина. Бусът бил докаран с пътна помощ.
Установили, че проблемът е в турбината и сменили нова средна част, а не
цялата турбина. Освен това направили почистване на катализатори и смяна на
масло. Проблемът бил във филтъра за твърди частици, защото бил запушен и
от там се е счупила турбината. Този филтър го отпушили, не бил сменен с
14
нов. Тествали дали турбината работи след ремонта й. Твърди, че извършил
ремонта за два, три дни, след което А. си взел буса и го закарал в автосалон.
За плащането на ремонта било гово**** с управителя на фирмата, който
определял цената. Твърди, че ремонтът бил на стойност около 600 лева.
Свидетелят Д.Г.Г. твърди, че работел от две години като общ работник
във фирма ***** - К.. Познавал А.К.. Същият миналата година имал
договорни отношения за един бус - „**** *****”. ****то било собственост на
фирма *****. Фирмата го предоставила на А., а той от своя страна го продал в
началото на 2021г. на ищеца. Твърди, че възникнал проблем с това „****”. В
началото на месец април, А. докарал буса на салона на собствен ход. От него
разбрал, че бусът бил ремонтиран преди да го докарат на салона. Станал
свидетел на разговор по телефона между А. и ищеца през месец юли и
разбрал, че трябва да му оставят някаква сума пари, за да си вземат буса. Поел
ангажимента да съдейства ако колата не запали. Ищецът отишъл с баща си и с
адв. Ф.. Същите направили голям скандал. Твърди, че бусът бил отворен в
салона. Ключът стоял в бюрото на офиса, в най-долното чекмедже, но те не са
го поискали. Ищецът с другите двама не са поискали да пробва буса. Когато
казал на ищеца, че трябва да оставят пари, същите му отговорили, че няма да
му дадат пари без фактура. Отговорил им, че не можел да им даде фактура.
Ищецът провел разговор по телефона с А., но не е чул същият, тъй като
телефонът не бил включен на високоговорител. Стоял до тях 10-15 минути.
Разговорът по телефона продължил около 5 минути. Твърди на 100%, че
ищецът огледал буса, пробвали го навън и после сключили сделката. Бусът
бил пробван извън автосалона, на улицата, отвън.
С оглед установени различия в показанията на двама от разпитаните
свидетели, съдът на основание чл. 174 от ГПК е постановил очна ставка
между свидетелите Б.И.И. (осигурен от ищеца) и Д.Г.Г. (осигурен от
ответника).
На въпроса към двамата – Месец юли 2021г., след ремонта, когато сте
отишли за колата, искали ли сте ключовете, за да си заминете с колата или
сте искали първо да я пробвате?, свидетелят И. отговаря, че поискали А. да
отвори автомобила, за да го пробват, но той не отишъл. Не са искали
ключове. Дори човекът, който работел там на име - И. казал, че ако искат
могат да вземат МПС-то, но те му отказали. Колата не била отключена.
15
Свидетелят Г. отговаря, че колата си била отключена, ключът бил наличен,
казал им да дадат парите и да си тръгнат.
На въпроса към двамата – Когато отидохте за първи път, за да видите
колата, тествахте ли колата?, свидетелят И. отговаря, че тествали
автомобила в двора, а не отвън. А. казал, че не може да им го даде навън,
защото не е регистриран. Друга възможност, без регистрация, не им била
предлагана във връзка с пробването на колата. Свидетелят Г. отговаря, че
колата била пробвана не само вътре в салона, а и отпред на третокласен път.
Твърди, че е сложил транзитни-фирмени номера на МПС-то и е возил ищеца
и свидетеля И. на асфалта към момента, в който те го оглеждали, за да го
купят. Свидетелят И. отрича да я вярно твърдението на свидетеля Г., като
сочи, че колата въобще не е излизала на асфалт.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
По делото се установи, че към датата на сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на МПС – 01.03.2021г., ищецът превел на
ответника сумата от 4000.00 лева, както и че купувачът продължил да
изплаща продажната цена на МПС-то на вноски от по 725 лв., считано от
01.06.2021г., като платил и сумата от 1450 лв., представляваща сбора от
допълнителните погасителни вноски, които са с настъпил падеж към датата
на подписване на анекса към 31.05.2021г. Т.е. след сключване на
предварителния договор, ищецът заплатил на 02.06.2021г. сумата от 725 лв.,
на 02.07.2021г. - 725 лв. и на 11.06.2021г. - 1450 лв. Безспорно е, че ищец
отправил уведомление до ответника за прекратен предварителен договор,
което последният е получил на 29.07.2021г. Така по делото е установен
възложеният в тежест на доказване на ищеца правнорелеванен факт относно
наличието на твърдяното пряко разместване на имуществени блага и
преминаването им от патримонимума на ищеца в този на ответника.
Не се спори по делото, че процесният предварителен договор за
покупко-продажба на МПС е действителен. След заплащане на
първоначалната вноска по предварителния договор, ключът за автомобила и
неговото владение безспорно са предоставени на ищеца, доброволно от самия
ответник. В последствие, автомобилът не е бил ползван от купувача, преди да
16
бъде върнат обратно във владение на продавача, тъй като е оказал технически
проблем, за което последния своевременно е бил уведомен.
Доколкото се установи по безспорен начин, че уговорените
първоначални вноски по цена на МПС-то са платени, то по делото е доказана
и изправността на ищеца-купувач по предварителния договор за покупко-
продажба на МПС, с оглед на което за ответника възниква задължението да
установи годно основание за задържане на получената сума, като докаже, че е
престирал съобразно угово****то по договора и така изключи правото на
купувача да развали едностранно същия и да получи връщане на даденото.
В случая по делото не е спорно, че Д.С.на по съвет на собственика на
ответното дружество - А.К. е оставил буса в „******”, откъдето последния с
автовоз, натоварил колата, за да я отремонтира в сервиз в гр. К., доколкото е
диагностицирана с блокирал турбокомпресор и филтър за твърди частици.
Т.е., по молба на ответника, ищецът му е предал ключовете и владението на
процесния автомобил във връзка с ремонта. От приетите гласни
доказателства, съдът приема за установено между страните, че АЛ. ЗЛ. К. е
следвало да посочи в какво се е изразява извършения ремонт, да удостовери
отстранени ли са откритите дефекти по автомобила, както и да представи
гаранция от извършилия ремонта и фактура, установяваща стойността на
ремонта. В тази връзка, съдът напълно кредитира показанията на свидетелите,
осигурени от ищцовата страна, доколкото и двамата са очевидци и имат
непосредствени впечатления от казуса, като показанията им са
последователни, логични, взаимно допълващи се и се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Д. Г., осигурен от ответника, като намира същите за
противоречиви, представящи неотносими факти в тяхната житейска
свързаност и обоснованост, създаваща недоумение относно обстоятелствата
по огледа и закупуването на автомобила. Така например, самият управител на
ответното дружество твърди, че не е предоставил възможност на ищеца за
пробване на МПС-то извън територията на автосалона, доколкото автомобила
не е регистриран и това противоречи на ЗДвП, а свидетелят Г. твърди, че
колата била пробвана не само вътре в салона, а и отпред на третокласен път,
като сложил транзитни-фирмени номера на МПС-то и е возил ищеца и
свидетеля И. на асфалта към момента, в който те го оглеждали, за да го купят.
17
По делото не са представени доказателства за стойността на ремонта и
неговата гаранция. Представения едностранен протокол от В.Г. не
представлява платежен документ по смисъла на Закона за счетоводството и
със същия не може да се осчетоводи разход нито да служи като гаранция за
ремонта. При това положение следва да се разглежда твърдението на ищеца,
че същият е упражнил правото си едностранно да развали договора за
продажба, поради недостатъци на продадената вещ.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗЗД, при продажба на вещ с
недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност
за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът
може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за
продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да
отстрани недостатъците за сметка на продавача. В случая, ищецът желае
преустановяване на облигационната връзка между страните чрез нейното
разваляне и връщане на даденото по договора.
Основателността на искането за разваляне на договор на основание чл.
195, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на всички
елементи на фактическия състав на разпоредбата, а именно: 1) съществуване
на валидна договорна връзка между страните; 2) продадената вещ да има
недостатъци, 3) тези недостатъци съществено да намаляват нейната цена или
нейната годност за обикновено или предвиденото в договора потребление и
4) да не са били известни на купувача при продажбата и 5) изявление на
ищеца-купувач за разваляне на договора, което може да бъде обективирано и
в исковата молба.
Доказването на горните предпоставки, с оглед наведените с исковата
молба твърдения е възложено изцяло в тежест на ищеца, който ползва и
изгодата от установяването им, с оглед основателността на заявената
претенция, като в случая съдът намира, че по делото се доказва наличието на
недостатъци по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗЗД, които не са били известни на
купувача при продажбата.
Твърдените от ищеца недостатъци – блокирал турбокомпресор и филтър
за твърди частици, вследствие на което автомобилът не може да се движи,
изцяло се доказаха по делото. Ищецът ангажира доказателства, от които се
установи, че още от деня на регистриране на МПС-то и предаване на
18
владението му, същия оказал дефект и трудно се прибрал до гр. Б., за което
своевременно е уведомил ответника. Наличието на посочените дефекти се
установяват и от показанията на водените от ищеца свидетели, който лично
са видели състоянието на МПС-то, единият от които (свидетелят И.)
непосредствено е бил, както на предаването на автомобила на ищеца, така и
взел участие в разговорите между страните във връзка с ремонта на буса.
Представени са и писмени доказателства, установяващи, че при направена
диагностика от сервиз, посочен от продавача е констатиран блокиран
турбокомпресор и филтър за твърди частици.
Съдът намира този недостатък за такъв, който съществено да намалява
годността за обикновеното ползване на автомобила или неговата цена по
смисъла на чл. 193 от ЗЗД. Към момента на действие на предварителен
договор за покупко-продажба на МПС, по делото не се доказа ответникът да е
представил на ищеца годни доказателства за това, че е извършен ремонта, че
са отстранени откритите дефекти, че е предоставена гаранция за извършения
ремонт, както и фактура, установяваща стойността на ремонта. Поради това,
законосъобразно е изявление на ищеца-купувач за разваляне на договора,
което е обективирано в изпратено до ответника уведомление.
В обобщение, съдът намира, че предоставената от ответника вещ, по
силата на сключен между страните предварителен договор за покупко-
продажба на МПС от 01.03.2021г., страда от съществени недостатъци.
Респективно по делото се установи, че в полза на ищеца валидно е
възникнало правото по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД да развали на това основание
договорът, поради което ответникът понастоящем не следва да продължава да
държи сумата от 6900.00 лева, дадена му въз основа на годно правно
основание, а именно действителното облигационно правоотношение.
След като ищецът е доказал твърдението си, че основанието за
предаването на сумата е отпаднало, то и искът на основание иск чл. 195, във
връзка с чл. 88, ал.1, във вр. чл. 87, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД, за връщане на даденото по развален договор се явява основателен и
подлежи на уважаване.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, на основание чл.
197 от ЗЗД, за погасяване на иска на купувача, доколкото посочената
разпоредба касае извършена продажба на движими вещи, а в настоящия
19
случай, такава не е налице, доколкото страните не са сключели договор за
продажба, а само предварителен договор за покупко-продажба на МПС, по
силата на който, прехвърляне собствеността върху автомобила ще се
осъществи по нотариален ред до 30 дни, считано от изплащане на МПС-то.
По отношение на разноските:
Разноски се претендират от ищеца, като с оглед изхода на спора, такива
следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на същия, в
пълен размер, а именно – 276.00 лева за платена държавна такса и 675.00 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение или общо в размер на 951.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание иск чл. 195, във връзка с чл. 88, ал.1, във вр.
чл. 87, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, „*******“ ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. К., п.к. 4300 ул.
„******“ № 48, вх.Г, aп.1, представлявано от управителя - АЛ. ЗЛ. К. да
заплати Д. АЛ. С. от с. К., община П., ул. „*****“ № 5 с ЕГН **********,
общо сумата от 6 900.00 (шест хиляди и деветстотин) лева, от която: 4000.00
лева, представляваща първоначална вноска; 725.00 лева, представляваща
изплатена на 02.06.2021г. допълнителна погасителна вноска; сумата 725.00
лева, представляваща изплатена на 02.07.2021г. допълнителна погасителна
вноска и сумата от 1450.00 лева, представляваща изплатена на 11.06.2021г.
допълнителна погасителна вноска, дадени на отпаднало основание – развален
поради недостатъци на вещта предварителен договор за покупко-продажба на
МПС от 01.03.2021г. за товарен бус, марка ****, модел ***** с peг.№ ******
и Анекс към него от 31.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на исковата молба – 30.08.2021г. до окончателното й
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „*******“ ЕООД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. К., п.к. 4300 ул. „******“ №
48, вх.Г, aп.1, представлявано от управителя - АЛ. ЗЛ. К. да заплати на Д. АЛ.
С. от с. К., община П., ул. „*****“ № 5 с ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 951.00 лева.
20
ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъде внесени по следната банкова
сметка, посочена от ищеца, а именно: IBAN: ******, BIC: ******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – П..
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
21