Решение по дело №2448/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№        /16.07.2021 година, гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV състав в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2448/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване.

Образувано е по жалбата на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Решение № Ц2153-03-62/12.10.2020 година на директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба, с вх. № Ц1012-03-160/11.09.2020 година срещу Задължително предписание № ЗД-1-03-00802806/26.08.2020 година на старши инспектор по осигуряването в Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което жалбоподателят е задължен да заличи данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С.Д.Д.за периода м.април.2019 – м.март.2020 година.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че С.Д.Д.е наето лице от български работодател, който обичайно осъществява дейността си в Република България и за не повече от 24 месеца е командирован да извършва трудова дейност в друга държава-членка, поради което по отношение на него са приложими чл. 12, § 1 от Регламент 833/2004 година и чл. 14 от Регламент 987/2009 година. Твърди, че в съответствие с изискването на чл. 19, ал. 2 от Регламент 987/2009 година е поискал от Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите издаването на удостоверение А1 за приложимо законодателство. Твърди, че компетентният административен орган е отказал издаването на удостоверение А1, което е влязло в сила. Твърди, че решаващият орган е постановил обжалваното предписание преди произнасянето на Европейския съд по дело С-784/2019 година с предмет тълкуване на чл. 14, § 2 от Регламент 987/2009 година. Твърди, че данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са необходими за изчисляване и отпускане на парични обезщетения, помощи и пенсии, като Регламенти 883/2004 и 987/2009 година синхронизират системите за социална сигурност на държавите-членки с цел защита на гражданите на Европейския съюз при упражняване на правото им на свободно придвижване. Твърди, че придобитите социални права не се погасяват, позовавайки се на  чл. 2, ал. 3 от Регламент 987/2009 година, съобразно който погрешно подаденото искане до институция на територията на държава-членка се пренасочва към компетентната такава. Позовава се на чл. 6, ал. 5 от Регламент № 987/2009 година, съобразно който институцията изплаща вноските, които впоследствие се възстановяват от компетентната институция. Твърди, че националният осигурителен институт не е пренасочил искането на Диков, поради което същия не може да претендира присъждане на обезщетение за безработица. Отделно от това твърди, че дори и да се приеме, че спрямо Диков е приложимо германското законодателство, то на основание чл. 11, т. 3, б. а от Регламент 883/2004 година са приложими правилата на чл. 61 и следващите от Регламент 833/2004 година и следва да се отчете връзката на работника със съответната страна-членка. Твърди, че в конкретния случай жалбоподателят е изпратен от български работодател за изпълнение на временна работа, като работникът е запазил мястото си на пребиваване на територията на Република България. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на директора на Териториалното поделение – Варна на националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата му срещу задължителното предписание от 26.08.2020 година.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, чрез процесуален представите, оспорва жалбата. Позовава се на Решение от 03.06.2021 година на Европейския съд по дело С-784/2019 година. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало по инициатива на органа, въз основа на подадено от С.Д.Д.заявление за отпускане на обезщетение за безработица.

Със Задължително предписание № ЗД-1-03-00802806/26.08.2020 година старши инспектор по осигуряването в териториално поделение-Варна на националния осигурителен институт е задължил осигурителят „Тийм пауър Европа“ ЕООД – Варна да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С.Д.Д.за периода м.април. 2018 – м.март.2020 година.

Предписанието е връчено на жалбоподателя на 26.08.2020 година и е обжалвано по административен ред с жалба вх. № Ц1012-03-160/11.09.2020 година.

С Решение № Ц2153-03-62/12.10.2020 година директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат решаващият орган е приел, че за С.Д.Д.не е налице удостоверение за приложимо законодателство, поради което данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 01.04.2018 – 31.03.2020 година следва да се заличат.

Правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки Европейския съюз са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, които се прилагат от 01.05.2010 година. Целта на посочените регламенти е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите-членки, които осъществяват трудова дейност, за да не се създава излишна административна тежест при упражняването на правото на труд.

В разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 година, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки е длъжно да уведоми компетентната институция на държавата-членка, в която пребивава. Институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави-членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище. Компетентната институция на територията на Република България е Националната агенция за приходите.

В § 6 на същата норма е посочено, че при бездействие на задълженото лице (осигурител), институцията по пребиваването му следва да приложи горната процедура служебно веднага „след като изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция.“.

В хода на тази процедура следва да се определи приложимото за лицето законодателство в областта на социалната сигурност, в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). Лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004), при спазване на правилото, че приложимо е законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си („lex loci laboris“). В случай, че лицата ще извършват трудова дейност на територията на една държава-членка формуляр А1 не се издава. Съобразно българското законодателство към категорията „заети лица“ спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО.

В настоящия случай работодателят е със седалище на територията на Република България, трудовите договори със заетите лица са сключени на територията на Република България, след което заетите лица са командировани на територията на Федерална република Германия за определени периоди от време, което означава, че е налице трансгранична ситуация и приложимия ред е посочения в чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 година.

С решение от 23.05.2019 година е отказано издаването на удостоверение за приложимо законодателство за С.Д.Д.. Този административен акт е стабилизиран с Решение № 1601/30.07.2019 година, постановено по адм.д. № 1733/2019 година по описа на Административен съд – Варна.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Регламент 987/2009 година Федерална република Германия е държавата-членка, която трябва да предостави удостоверение А1 за приложимо законодателство, респективно да изплати обезщетение за безработица.

Предвид горното съдът намира, че жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Наведените в жалбата твърдения за задължение за изплащане на обезщетението за безработица от осигурителната служба на Република България са неотносими към спора, тъй като представляват твърдения за наличие на материалноправни предпоставки за изплащане на обезщетение за безработица. Същите следва да бъдат наведени от лицето, на което е отказано изплащане на обезщетение по чл. 54а от КСО и да бъдат изследвани в производството по обжалване на отказа на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт да изплати обезщетение на Диков.

При този изход на делото основателно се явява искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се присъди в размер на 100 лева, определен на основание на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тийм пауър Европа“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК *********, срещу Решение № Ц2153-03-62/12.10.2020 година на директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-03-160/11.09.2020 година срещу Задължително предписание № ЗД-1-03-00802806/26.08.2020 година на старши инспектор по осигуряването в Териториално поделение-Варна на Националния осигурителен институт.

ОСЪЖДА „Тийм пауър Европа“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Националния осигурителен институт – Териториално поделение-Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

СЪДИЯ: