Решение по дело №2531/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към решение по АНД № 2531/2021 г. по описа на ПРС IХ н. с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд
Пловдив досъдебно производство № 63/2020г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78 А от НК спрямо обвиняемия П. И. Г. – роден
на *** г. в ***, с адрес за призоваване в ***, ***, български гражданин, със
средно специално образование, женен, работи като ***, неосъждан, ЕГН:
********** за престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК - за това, че на
26.06.2018 г. в гр. Пловдив, в качеството си на *** търговско дружество „***“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, като е изпаднал в неплатежоспособност,
в тридесетдневен срок, считано от 26.05.2018 г. до 25.06.2018 г.,
включително, от спирането на плащанията по безспорни и изискуеми
публичноправни парични задължения към държавата в размер на 104 346,00
лв., произтичащи от търговската му дейност и установени със справки-
декларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации по ЗКПО и декларации
образец – 6, не е поискал от съда – Окръжен съд, гр. Пловдив, да открие
производство по несъстоятелност.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага
съдът да признае за виновен П. И. Г. за извършено престъпление по чл. 227б,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както е посочено в диспозитива по обвинението, с което
е предаден на съд от РП – Пловдив . Взема становище, че доказателствата са
еднопосочни и водят до единствения извод за извършено от обвиняемия
престъпление от обективна и субективна страна, същите са приобщени по
надлежния ред в настоящото производство. На следващо място сочи, че са
налице предпоставките на чл. 78а от НК по отношение на П.Г. за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба, като посочва, че справедлив размер би бил
минималният, определен от законодателя, а именно 1000 лева глоба, налице
са предпоставките за приложение на чл. 78а от НК. Ето защо предлага
обвиняемия да бъде признат за виновен обвиняемия и да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
размер на 1000 лева, както и разноските по делото следва да останат за сметка
на обвиняемия.
Защитникът на обвиняемия Г. – адвокат М. взема становище относно
размера на наказанието, като сочи чистото съдебно минало на обвиняемия,
както и изразеното съжаление за стореното, още ниската обществена
опасност на деянието, доброто процесуално поведение и съдействието на
1

разследващите органи, като посочва, че едно административно наказание би
изиграло своята превантивна функция с оглед самопризнанието, което
направи доверителя ми.
Обвиняемият Г. взема становище, че е съгласен с казаното от защитника
си и няма какво да добави.
В последната си дума заявява, че съжалява.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият П. И. Г. е роден на *** г. в ***, с адрес за призоваване в
***, ***, български гражданин, със средно специално образование, женен,
работи като ***, неосъждан, ЕГН: **********.
Съдът намира за установено, че на 25.01.2012 г. в Търговския регистър
при Агенция по вписванията било вписано търговското дружество „***“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление в
*** и *** обвиняемият П. И. Г., ЕГН: **********. Предметът на дейност на
същото бил производство и търговия на едро и дребно със селскостопанска
продукция, както и всички други дейности и услуги, които не са забранени от
закона. Дружеството разполагало с дълготрайни материални активи –
зърнотоварач, тороразпръсквачка, товарен автомобил и сушилня за ориз и
зърно, а производствената база се намирала в ***. Обвиняемият П. И. Г. се
стараел да развива търговията си с цел печалба, но поради състоянието на
пазара на селскостопанска продукция, „***“ ЕООД, ЕИК *********,
започнало да изпитва недостиг на парични средства и невъзможност да внася
дължимите задължителни данъци и осигурителни вноски към ТД на НАП –
Пловдив, както и невъзможност да заплаща дължимото на контрагентите си,
юридически лица. За възникналите задължения на дружеството по справки-
декларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации по ЗКПО и декларации
образец 6 обв. П. И. Г. бил регулярно уведомяван от св. Е. П. и Д. В. В., които
обслужвали счетоводно „***“ ЕООД и *** бил наясно, както с размера на
задълженията, така и със сроковете за доброволното им плащане и че след
пропускане на тези срокове задълженията ставали изискуеми и безспорни.
Обвиняемият бил уведомяван за натрупаните задължения на управляваното и
представлявано от него търговско дружество и от ТД на НАП – гр. Пловдив.
Обвиняемият знаел и че за събиране на публичните вземания било образувано
в ТД на НАП Пловдив изпълнително производство, по което длъжник било
„***“ ЕООД, ЕИК *********. В хода на това изпълнително производство
били предприети редица действия за събиране на вземанията на държавата
спрямо „***“ ЕООД, ЕИК ********* – запори на машини, запори на банкови
сметки и други, но в крайна сметка кредиторът – държавата не могла да
удовлетвори в пълен размер вземанията си от длъжника, тъй като същият не
разполагал с достатъчно имущество.
Към 26.06.2018 г. с наличните си активи дружеството не било в
състояние да покрие пасивите си. „***“ ЕООД, ЕИК *********, спряло
плащанията си по изискуемите си публични задължения на 25.05.2018г.,
когато било извършено последното плащане от страна на „***“ ЕООД, ЕИК
********* по данъчно-осигурителната сметка на дружеството към ТД на
НАП –Пловдив в размер на 19408.87лв. Към 26.06.2018г. дружеството било
изпаднало в трайно състояние на неплатежоспособност, не развивало
2

търговска дейност и съответно нямало възможност с активите си да покрие
пасивите. Въпреки че бил наясно с това, както и със задължението си в 30-
дневен срок от спиране на плащанията, т.е. до 25.06.2018г., включително, да
подаде молба до Пловдивски Окръжен съд за откриване на производство по
несъстоятелност на „***“ ЕООД, ЕИК *********, обв. П. И. Г. не изпълнил
това свое задължение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа
на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът
преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:
Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – А. В. П., Е. Я.
П. и Д. В. В., от които се установява факта и момента на изпадане
дружеството в несъстоятелност. Съдът преценява показанията на същите
свидетели като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи
на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът съобрази на основание чл.378, ал.2 от НПК и заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна
експертиза (л.122-л.134 от досъдебното производство) и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза (л.140-л.147 от досъдебното производство).
Съдът възприема заключенията на горните експертизи като компетентно
изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната
област, обстойно мотивирани и съответстващо на останалите събрани по
делото доказателства. От същите се установява факта и момента на изпадане
дружеството в несъстоятелност.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че
със своите действия обвиняемият П. И. Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че на 26.06.2018 г. в гр. Пловдив, в качеството си на ***
търговско дружество „***“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, като е
изпаднал в неплатежоспособност, в тридесетдневен срок, считано от
26.05.2018 г. до 25.06.2018 г., включително, от спирането на плащанията по
безспорни и изискуеми публичноправни парични задължения към държавата
в размер на 104 346,00 лв., произтичащи от търговската му дейност и
установени със справки-декларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации
по ЗКПО и декларации образец – 6, не е поискал от съда – Окръжен съд, гр.
Пловдив, да открие производство по несъстоятелност.
От обективна страна за да бъде едно деяние съставомерно от обективна
страна като престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр.ал.1 от НК, то трябва, в 30-
дневен срок от спиране на плащанията, субектът на престъплението да не е
3

поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. Следователно от
обективна страна се наблюдават две отделни и последователни бездействия
на дееца, който първо трябва да не е изпълнил свое действително и изискуемо
правно задължение, произтичащо от търговската му дейност, след което в 30-
дневен срок от спиране на плащанията да не е поискал откриването на
производство по несъстоятелност от регистърния съд. С изтичането на този
30-дневен срок и престъплението ще бъде довършено съгласно константната
съдебна практика на ВКС, тъй като престъплението е формално, на просто
извършване. В този смисъл например Решение № 312/16.05.2003 г. на ВКС
по н.д. №2003 г. на II н.о. и Решение № 566/13.10.2004 г. на ВКС по н.д. №
173/2004 г. на I н.о.
Спирането на плащанията е обстоятелство релевантно за възникване на
неплатежоспособност на търговското дружество. Според Решение № 183 от
05.06.2001 г . по н. д. № 121/2001 г. , III н.о., понятието неплатежоспособност
няма легално определение в НК и след като то е дефинирано в специален
закон, какъвто е Търговският закон, то съдържанието на този елемент от
престъпния състав по чл. 227б от НК се изяснява напълно с категориите на
търговското право и се намира в нормата на чл. 608, ал. 1 от Търговския
закон. Според същия, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването , както и публичноправно задължение, свързано с
търговската му дейност.
Имайки качеството юридически на *** „***“ ЕООД, ЕИК *********,
обвиняемият П. И. Г., ЕГН: ********** се явява годен субект на престъпно
деяние по чл.227б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от обвиняемият Г. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието. Следва да е посочи, че
последният - в качеството си на *** търговско дружество „***“ ЕООД
очевидно е нямало как да не знае за спирането на плащанията считано от
26.05.2018 г. до 25.06.2018 г., включително, както и за бездействието си да
поиска от Окръжен съд гр. Пловдив да открие производство по
несъстоятелност.
Ето защо съдът призна обвиняемият П. И. Г. – роден на *** г. в ***, с
адрес за призоваване в ***, ***, български гражданин, със средно специално
образование, женен, работи като ***, неосъждан, ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН за това, че на 26.06.2018 г. в гр. Пловдив, в качеството си на ***
4

търговско дружество „***“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, като е
изпаднал в неплатежоспособност, в тридесетдневен срок, считано от
26.05.2018 г. до 25.06.2018 г., включително, от спирането на плащанията по
безспорни и изискуеми публичноправни парични задължения към държавата
в размер на 104 346,00 лв., произтичащи от търговската му дейност и
установени със справки-декларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации
по ЗКПО и декларации образец – 6, не е поискал от съда – Окръжен съд, гр.
Пловдив, да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл.
227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият П. И. Г. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК е лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. При
осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни
имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
страна на обвиняемия Г. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла
на чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78
А от НК, във вр. с чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, както следва – обвиняемият Г.
е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1
от НК е лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева,
обвиняемият Г. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от
НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в
чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК.
Поради това обвиняемият Г. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на
чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно
чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено
наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на
смекчаващи такива, а именно - личността на обвиняемия, за който няма данни
да е лице с висока степен на обществена опасност, признанието на вината по
така повдигнатото обвинение, показваща критичност към извършеното,
изразеното съжаление, добите характеристични данни. Ето защо съдът счита,
че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за
осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на
наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на
същото.
5

ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери обвиняемия П. И. Г. за виновен в извършено
престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, съдът счете, че на основание
чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените
разноски по досъдебното производство за експертизи в размер 347,70 лева, по
сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата.
Същите разноски са направени за изготвяне на две съдебно -счетоводни
експертизи в хода на досъдебното производство, във връзка с обвинението, по
което подсъдимият бе признат за виновен, приложени са и постановления за
определяне възнаграждение на вещото лице.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	505
Дата:	26 април 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20215330202531
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 април 2021 г.

Решение по дело №2531/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите