РЕШЕНИЕ №61
№ 53
гр. С., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20221870100577 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Р. В. В. от гр. С. е предявила срещу Община С. искове за установяване на
съществуването на свои вземания срещу ответника за сумата 928,30 лв.,
представляваща общ размер на обезщетение за извършени от ищцата в периода от
2.11.2021 г. до 30.12.2021 г. разходи за заплатени от нея ветеринарно-медицински
услуги във връзка с осъществена от нея грижа за безстопанствени кучета, установени
на територията на с. К., Община С., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 225/2022 г. по описа на РС – С. до окончателното й изплащане,
както и за сумата 31,18 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
горепосоченото главно задължение за период с начални моменти от 2.11.2021 г. до
30.12.2021 г. и общ краен момент 22.3.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата притежава вилен имот в с. Я, Община С. и
по повод посещение на този имот в края на м. септември 2021 г. тя преминала през с.
К., Община С., където забелязала три броя женски безстопанствени кучета. През м.
октомври 2021 г. на път за вилата си ищцата неколкократно носила храна за кучетата в
с. К. и така установила, че едното от трите кучета било майка-кърмачка, второто
наскоро е раждало, а третото било на ниска възраст и вероятно било от поколението на
второто куче. В края на м. октомври 2021 г. ищцата отново посетила с. К., но тогава
1
установила, че трите кучета не са на обичайното място, на което ги намирала преди. От
възрастна жителка на селото, която също хранела тези животни, ищцата разбрала, че на
23.10.2021 г. трите кучета (без малките на първото) били взети и впоследствие не били
върнати на това място. Затова ищцата и нейни приятели пообиколили наоколо и в
изоставена къща открили шест броя новородени кучета, за които в исковата молба се
изразява предположение, че са родени от първото от гореописаните кучета, като там
открили и второто от тях. Всички животни били изгладнели, а малките били в
критично състояние. Ищцата направила безуспешни опити да се свърже със служители
на отдел „Екология“ в Община С. и поради това решила да вземе малките кучета със
себе си и да се опита да ги спаси като организира преглед при ветеринарен лекар и
провеждане на курс за лечение и захранване, съответен на състоянието на животните,
както и да положи необходимата грижа до пълното им оздравяване. Въпреки усилията
на ищцата две от малките кучета починали, а тя продължила да се грижи за останалите
четири. Ищцата твърди, че в периода от 2.11.2021 г. до 30.12.2021 г. тя съдействала за
извършване на редица описани в исковата молба ветеринарно-медицински услуги и
заплатила разходите за тях в общ размер 928,30 лв. В хода на осъществяването на
ветеринарно-медицинските услуги в горепосочения период ищцата се свързала с
представители на общинската администрация, но при проведените разговори с тях й
било отказано конкретно съдействие във връзка с извършването на тези услуги. Сочи
се в исковата молба, че установеното в чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) задължение на ответника да се грижи за безстопанствените кучета на
територията на Община С. е изпълнено от ищцата, без последната да е натоварена за
това, но с намерение да извърши работата по надлежния начин. Изтъква се, че за
разходите, които ищцата извършила при уместно изпълнение на тази работа в интерес
на ответника, последният й дължи обезщетение, както и лихва за забава върху
конкретните суми на разноските, формиращи общия размер на това обезщетение. За
тези свои вземания ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 225/2022 г. по описа на РС – С..
Съдът уважил заявлението с издаване на заповед за изпълнение, срещу която в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът подал възражение. Съдът указал на ищцата за
възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за вземанията по
заповедта за изпълнение и тя спазила този срок. Това обуславя според ищцата правния
й интерес от предявяване на установителни искове за процесните вземания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който е оспорил исковете и е изразил становище за тяхната неоснователност. Оспорил
е като неоснователни твърденията на ищцата, че Община С. не е изпълнила свои
задължения във връзка с грижа за безстопанствени кучета, както и че ищцата е поела
тази грижа като работа по смисъла на чл. 61 от ЗЗД. Оспорил е като недоказани
твърденията на ищцата, че извършените разходи касаят именно ветеринарно-
2
медицински услуги за безстопанствени кучета на територията на Община С.. В тази
връзка е изложил доводи, че от представените с исковата молба документи не става
ясно за кои животни са заплащани разходи за медикаменти и ветеринарно-медицински
услуги, както и че тези документи не са придружени с фискални касови бонове.
В открито съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника си адв. С.
Ч., която поддържа исковете и представя становище, в което оспорва твърденията и
доводите на ответника в отговора на исковата молба и прилага към него допълнителни
писмени доказателства. В хода на устните състезания пълномощникът на ищцата моли
исковете да бъдат уважени с присъждане на разноските за заповедното производство и
за исковото производство.
Пред съда ответникът се представлява от пълномощника си юрк. Д. О., която
оспорва исковете и поддържа становището по тях, заявено с отговора на исковата
молба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на
делото.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 61, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед доказателствата за развитието на заповедното
производство по приложеното ч. гр. д. № 225/2022 г. по описа на РС – С..
По същество исковете са неоснователни.
Съгласно чл. 60 – 62 от ЗЗД воденето на чужда работа без пълномощие е
установено като извъндоговорно основание за възникване на облигационно отношение
между лице, което е предприело управлението на работа, за която знае, че е чужда (т.
нар. „гестор“ или управител) и лице, което е заинтересувано от изпълнението на тази
работа, тъй като правните последици от изпълнението й възникват в неговата правна
сфера (т. нар. „доминус“ или господар).
Воденето на чужда работа без пълномощие следва да се отличава от изпълнението
на чуждо задължение – от една страна, и от доброволчеството – от друга.
Разграничителният критерий между воденето на чужда работа без пълномощие и
изпълнението на чуждо задължение е обективен. Гесторът предприема управлението
на чужда работа в чужд интерес, а именно в интереса на доминуса, който интерес
следва да има стопанско изражение, т. е. предприетата работа следва по естеството си,
по типичния си резултат, да е насочена към предотвратяване на загуба за доминуса,
изразяваща се в увеличаването на пасива или на намаляване на актива на имуществото
му, респ. към придобиване на полза от доминуса, изразяваща се увеличаване на актива
на имуществото му. В исковата молба бланкетно се сочи, че действията на ищцата са
3
предприети в интерес на ответника, но по делото не се установява ищцата да е
предприела тези действия за предотвратяване на загуба на ответника или за
реализиране на полза от него. По-конкретно в исковата молба се сочи само, че ищцата
е изпълнила задължения на ответника, произтичащи от чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. Доколкото
тези задължения произтичат от специален закон и по естеството им те не са
облигационни поради липсата на надлежен насрещен правен субект, който да може да
изисква изпълнението им за удовлетворяване на свой легитимен кредиторов интерес,
разбиран като постигане на свое признато от правния ред благо (животните не са
правни субекти), ищцата изначално не може да обоснове правен интерес по смисъла на
чл. 74 от ЗЗД от изпълнението на тези задължения, който да я легитимира да встъпи в
правата на удовлетворен „кредитор“ (какъвто в случая липсва) срещу неизпълнилия
ответник. Затова евентуално ищцата би могла да претендира единствено, че ответникът
неоснователно се е обогатил за нейна сметка, като си е спестил разходи за изпълнение
на задълженията си по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, но фактическите твърдения на ищцата в
исковата молба категорично и недвусмислено изключват възможен извод тя да е
предявила субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД и съдът не може да се произнесе по такъв
непредявен иск.
Дори да се приеме, че естеството на обществените отношения, възникващи във
връзка със защитата на животните изключва практическа възможност за
разграничаване на воденето на чужда работа без пълномощие от изпълнението на
чуждо задължение, не следва да се подминава разграничението между воденето на
чужда работа без пълномощие и доброволчеството. Критерият за това разграничение е
субективен. Гесторът съзнава, че, без да е натоварен, предприема чужда работа в чужд
интерес (в т. см. вж. К., А., „Облигационно право. Обща част“, второ издание, изд.
„Сиби“, гр. С., 2002 г., стр. 53), докато доброволецът действа, подтикнат не от
съхраняване на интереса на онзи, в чиято правна сфера ще възникнат правните
последици от изпълнението на работата, а от моралните си разбирания за доброта,
човечност и благотворителност. Разбира се, различните субективни възприятия на
гестора и на доброволеца в тази насока са факти от душевния мир и за тяхното
съдържание в исковото производство може да се прави извод най-вече от външното им
обективиране. В конкретния случай от значение е дали ищцата е уведомила ответника
за намерението си да поеме изпълнението на неговите задължения по обгрижване на
процесните животни като чужда, като негова работа. Този извод следва и от чл. 16, ал.
1 от ЗЗЖ. За такова уведомяване по делото не са ангажирани категорични
доказателства. Разпитаните по делото свидетели Л. С. и М. Н. съвсем общо сочат в
показанията си, че след като ищцата установила, че шестте броя малки кучета в с. К. са
лишени от майчина грижа, тя разговаряла по този въпрос устно с „юриста на
общината“ и със „секретаря на общината“, без това да е потвърдено от други
доказателства и без да може да се установи еднозначно съдържанието на тези
4
разговори и в частност – изявленията на ищцата. Тази неопределеност на показанията
на свидетелите е разбираема предвид това, че ищцата не е уведомила писмено
ответника, че поема негова работа по обгрижване на животните, а това от своя страна
изключително ярко контрастира на обстоятелството, че по време, попадащо в исковия
период, ищцата надлежно е спазила писмената форма за отправяне до кмета на
общината на заявление за достъп до обществена информация по въпроси, които не се
отнасят пряко до предмета на делото (вж. приложените заявление от ищцата и решение
за предоставяне на достъп до обществена информация № 23/8.12.2021 г. на кмета на
Община С.). Казано иначе, напълно нелогично е ищцата в исковия период да е успяла
да упражни пред ответника правото си на достъп до обществена информация по ЗДОИ
за абстрактното изпълнение на задълженията му по ЗЗЖ, но в същия този период да не
е успяла да го уведоми в писмена форма, че поема грижата за процесните животни
вместо него и за негова сметка. Поради това съдът приема, че такова уведомление от
ищцата до ответника липсва и тъй като то би било от естество външно да обективира
съзнанието на ищцата, че предприема работа в чужд интерес, съдът намира, че по
делото не се установява този субективен елемент на фактическия състав на воденето на
чужда работа без пълномощие. Затова не може да се приеме, че процесното поведение
на ищцата може да се отграничи от доброволчество и че така то е създало
облигационно отношение с ответника на твърдяното юридическо основание.
По изложените съображения установителният иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 61, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на иска за главното вземане, заявено на това основание, обуславя
неоснователност и на акцесорния установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, който също следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане, ищцата следва да
бъде осъдена да му заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 100,00 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед
конкретната цена на исковете и ниската правна и фактическа сложност на делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Р. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к.
„И.“, ул. „Т.“ № , бл. , вх. , ет. , ап. , срещу Община С., код по БУЛСТАТ , с адрес гр.
С., ул. „М.“ № , искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 61, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на съществуването на свои вземания срещу ответника
следните суми: за сумата 928,30 лв., претендирана като общ размер на обезщетение за
извършени от Р. В. В. в периода от 2.11.2021 г. до 30.12.2021 г. разходи за заплатени от
5
нея ветеринарно-медицински услуги във връзка с осъществена от нея грижа за
безстопанствени кучета, установени на територията на с. К., Община С., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.3.2022 г. – датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
225/2022 г. по описа на РС – С. до окончателното й изплащане, както и за сумата 31,18
лв., претендирана като обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно
задължение за период с начални моменти от 2.11.2021 г. до 30.12.2021 г. и общ краен
момент 22.3.2022 г.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „И.“, ул. „Т.“ № , бл. , вх.
, ет. , ап., да заплати на Община С., код по БУЛСТАТ , с адрес гр. С., ул. „М.“ № ,
сумата 100,00 лв. за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6