О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
гр.Шумен, 18.09.2019г.
Административен съд - Град Шумен в закрито заседание на
осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията ЧАД № 462 по описа за 2019г. на
Административен съд – гр. Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.60, ал.4 от Административно процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС).
Образувано е по жалба на «В.2.
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Д.В.и
Т.З.В., против разпореждане за предварително изпълнение на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 321-ФК/02.09.2019г. на
Началник отдел «Оперативни дейности» - гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ
на НАП - гр.София, с която на дружеството е наложена
ПАМ – запечатване на търговски обект – автомивка, находящ се в гр.Шумен,
ул.Цветан Зангов №2 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на
основание чл.186, ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В заповедта
е материализирано и разпореждане за нейното предварително изпълнение, основано
на чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК. Оспорващият излага аргументи за
незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ предвид
липса на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, посочени в оспорената заповед.
Сочи, че не са изложени конкретни фактически основания за допуснатото
предварително изпълнение на акта. Изтъкнати са и съображения за отсъствие на
особено важни държавни и обществени интереси, чиято защита налага
преварителното изпълнение на заповедта. Въз основа на изложеното оспорващият
обосновава извод за незаконосъобразност на разпореждането за предварително
изпълнение на ЗППАМ и моли за неговата отмяна.
Ответникът
представя административната преписка. Не изразява становище по оспореното
разпореждане.
Въз основа
на материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно представения с преписката протокол за
извършена проверка серия АА № 0389191 от 21.08.2019г., служители на ГДФК на НАП
извършили проверка по спазване на данъчно-осигурителното законодателство в
търговски обект - – автомивка, находящ се в гр.Шумен, ул.Цветан Зангов №2. При
извършени три отделни контролни покупки на жетони за апарат за самообслужване –
водоструйка на стойност 1 лева, безалкохолно на стойност 1 лев и услуга
почистване на автомобил (вътрешно) на стойност 6 лева, платени в брой на място
в обекта, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ.
Въз
основа на тези факти административният орган приел, че «В.2. ООД ***,
като лице по чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ със стационарен тъговски обект
не е издало фискална касова бележка от наличния в обект работещ ЕКФП, с което е
осъществил състава на чл.25, ал.1 и ал.3, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на
чл.186, ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС, което е сторено от административния орган с
процесната заповед.
Заповедта
постановява запечатването да се извърши в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател
в срок до 1 ден от датата на връчване на заповедта, като конкретният ден и час
да се определят от връчителя.
Със
същата е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази
заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена
молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло.
Административният
орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими
към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60,
ал.1 от АПК.
Обстоятелствата,
мотивирали органа да разпореди предварително изпълнение на ЗППАМ, се свеждат до
следното:
Административният
орган е посочил, че издаването на фискална касова бележка за всяка извършена
продажба в търговски обект е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи и/или управляващи търговски обекти. Неспазването на тези конкретни
задължения от страна на субекта винаги води до негативни последици за фиска,
тъй като е предпоставка да не се отчитат приходи и по този начин се стига до
отклонение от данъчно облагане. С това свое поведение проверяваното лице накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
препятства възможността за отчитане на търговските си обороти и като последица
се явява неправилното определяне на реализираните доходи и отклоняване от
данъчното облагане.
В
мотивите на разпореждането се посочва също, че при предходни проверки на
търговеца са констатирани и други нарушения на Наредба № Н-18/2006г., за които
са му налагани наказания, както и принудителна административна мярка
«запечатване на обект». Цялостното поведение на търговеца водело до обоснован
извод за трайно поведение към неспазване на установения правов ред в страната и
отклонение от данъчно облагане.
Като
самостоятелно фактическо основание за допускане на предварителното изпълнение
на ПАМ е посочена възможността да последва значителна или трудно поправима вреда,
изразяваща се в съществено отклонение от данъчно облагане по отношение на
конкретния правен субект.
В
обобщение административният орган посочил, че именно с цел да се промени
установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни
последици за фиска, се налага предварително изпълнение на наложената ПАМ.
ЗППАМ
е връчена на дружеството на 17.09.2019г.
Несъгласен
с допуснатото предварително изпълнение на акта, на 18.09.2019г. адресатът на
заповедта подава настоящата жалба с искане за неговата отмяна.
При
така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта, в която се съдържа
оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, породило неблагоприятни правни
последици за оспорващото дружество. Обжалването на
разпореждането е извършено в срока по чл.60, ал.5 от АПК, при наличие на правен
интерес, поради което е допустимо за разглеждане.
Съдът
приема жалбата за основателна, предвид
следните съображения:
Разпоредбата
на чл.188 от ЗДДС указва, че принудителната административна мярка по чл.186,
ал.1 от с.з. подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
Според
чл.60, ал.1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен неин интерес. С допускането на предварително изпълнение
се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Доколкото представлява изключение от общия принцип за
суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциална възможност да
причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на законовите
предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60, ал.1 от АПК – ако се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акт; ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; по искане
на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. Регламентираните
хипотези сочат, че такова разпореждане може да бъде постановено само в
изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките,
предвидени в нормата. Същите по своето естество и характер сочат на някакъв вид
изключителност или особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо
обичайните случаи от същия вид. Наличието на посочените в чл.60, ал.1 от АПК
предпоставки не се презумира, напротив – във всички случаи административният
орган следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да разпореди
предварителното изпълнение на акта.
Според
мотивите на разпореждането като основание за допускане на предварително
изпълнение на наложената ПАМ административният орган е посочил, че същото се
налага с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от
същия вид. Съдът намира, че така посочената цел не мотивира предварителното
изпълнение на ЗППАМ. Това основание е регламентирано в нормата на чл.22 от ЗАНН
и обосновава предпоставките за налагане на самата принудителна марка, но не и
нейното предварително изпълнение. Следва да се отбележи, че целта на наложената
ПАМ е различна от целта на предварителното изпълнение, поради което е
недопустимо мотивиране на разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК с постигане
целите на ПАМ – предотвратяване и преустановяване на административни нарушения
от същия вид, охрана интересите на държавния бюджет във връзка с правилното
отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
На
следващо място органът сочи, че посредством предварителното изпълнение на акта
ще се защитят особено важни държавни интереси и по-конкретно интереса на
държавния бюджет за законосъбразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в проверения търговски обект, респективно за правилното
определяне на реализираните от търговеца доходи и размера на неговите публични
задължения. Съдът намира, че изложените в тази насока мотиви възпроизвеждат
текста на чл.60, ал.1 от АПК и не се подкрепят от конкретно установени факти и
обстоятелства. Бланкетното изписване на приложимия законов текст не съставлява
мотиви, които да обосноват необходимоста от предварително изпълнение на
наложената ПАМ. Липсва привръзка на изброените основания с конкретната фактическа
обстановка и конкретния субект. В мотивационната част на разпореждането са
използвани общи изрази, придаващи изключителност на издадените по реда на
чл.186 от ЗДДС административни актове, каквато самият законодател не е
предвидил в ЗДДС. С оспореното разпореждането е прието, че в търговския обект е
създадена организация на дейността на дружеството и са налице причини, водещи
до неблагоприятни последици за фиска, поради което с предварителното изпълнение
на наложената принудителна административна мярка ще се защитят особено важни
държавни интереси, с цел преустановяване и/или предотвратяване на
административни нарушения и последиците от тях. По делото липсват каквито и да
е данни и доказателства, подкрепящи този извод – напротив в обекта има регистрирано
и функциониращо ФУ, с което е създадена организация и е осигурена възможността
всички извършени продажби да бъдат надлежно отчитани в съответствие със
законовите изисквания. Наред с това - от привидно подробните мотиви не става
ясно как неспазването на задължението за издаване на касова бележка от ФУ в
обекта обуславя поведение на проверяваното лице, насочено към съществено
нарушаване на обществения интерес и фискалната политика в степен, налагаща
предварително изпълнение на наложената мярка.
Отбелязано
е също, че ако не бъде допуснато предварително изпълнение на принудителната
административна мярка съществува възможност да се извърши ново нарушение и
опасност за фиска, водеща до отклонение от данъчно облагане. Контролът върху
заплащането на данъците и правилното им определяне при реално отчитане на
продажбите сам по себе си е с цел защита интереса на фиска. Липсата на законова
разпоредба, която да постановява, че ПАМ, наложена в хипотезата на неиздаден
касов бон подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, задължава
органа да мотивира особено важния държавен интерес, като посочи конкретните
факти, които са съобразени при направената преценка. В случая това не е
сторено. Наличието на наказателни постановления, с които се налагат санкции за
предходни нарушения на Наредба № Н-18/2006г. на МФ не мотивира спешна
необходимост от изпълнение на ЗППАМ, а административният орган не е посочил
точно по какъв начин предварителното изпълнение на наложената мярка ще доведе
до корегиране поведението на търговеца към спазване на установения правов ред.
Наред
с това, съдът отчита факта, че обществените отношения, свързани с коректното
отчитане на продажбите на стоки или услуги в търговските обекти са пряко
свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но
същата следва да се реализира в законово очертаните рамки и съобразно целите на
закона и без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най –
необходимото за целта, за която актът се издава – по арг. от чл.6, ал.2 от АПК.
Както принудителната административна мярка, така и разпореждането за нейното
предварително изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на
закона и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел.
Както се посочи по-горе, в настоящия казус липсва посочване на конкретни факти,
чието проявление мотивира разпореждането за предварително изпълнение. Не става
ясно с какво точно се обосновава особено важният държавен или обществен интерес
и защо органът счита, че от по-късното изпълнение на ЗППАМ могат да последват
значителни или трудно поправими вреди. Очевидно законодателят не счита, че е
налице особено важен държавен или обществен интерес във всеки случай, когато се
констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство и се налага принудителна административна мярка по чл.186 от ЗДДС,
тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на
закона. От друга страна административният орган не е посочил кои са тези конкретно
установени обстоятелства, които да налагат в този случай да бъде разпоредено
предварително изпълнение на акта. Поради изложеното съдът приема, че по делото
не се доказва и не съществува спешна необходимост от охрана на важни държавни
интереси в сочения от административния орган аспект.
Съдът
преценява като изцяло немотивирано и неподкрепено с доказателства становището
на административния орган, че по-късното изпълнение на заповедта може да доведе
до значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение
от данъчно облагане. Установяването на
укрити приходи от продажби би могло да попадне в хипотезата на труднопоправими
вреди, но само ако реално са констатирани такива укрити приходи, а не необосновано
индикирани, какъвто е настоящият случай и ако е са налице макар и косвени
доказателства, че заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези
укрити приходи, не може да бъде обезпечено. Дори тогава обаче, с
предварителното изпълнение на ПАМ от вида на процесната, не може да се предотврати
настъпването на труднопоправима вреда. Със запечатването на търговския обект не
може да се обезпечат публичните вземания, възникнали от тези укрити приходи.
Само по себе си то не може да доведе до защита на вземанията, които фискът
евентуално има. С оглед изложеното не може да се твърди, че нарушението ощетява
бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото до степен на
изключителност, изискваща незабавното изпълнение на мярката.
В
обобщение на изложеното съдът намира, че административният орган не е посочил
конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства,
обосноваващи възприетите като налични от него основания по чл.60, ал.1 от АПК
за постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт.
Непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на
предварителното изпълнение, по същество представлява от една страна липса на
мотиви, което непосредствено засяга правото на защита на адресата на акта, а и
препятства проверката относно наличието на задължителните предпоставки по
чл.60, ал.1 от АПК от страна на съда, а от друга следва да бъде квалифицирано
като липса на материалноправни предпоставки за допускане на предварителното
изпълнение на ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна на разпореждането
в хипотезата на чл.146, т.3 от АПК.
Съдът
констатира и още едно основание за отмяна на разпореденото предварително
изпълнение, което ако не бъде санкционирано би довело до нарушаване правата на
жалбоподателя.
В
самата заповед е посочено, че на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС изпълнението на
ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателят представи доказателства, че е
заплатил наложената санкция. Предвидената в ЗДДС санкция за такова нарушение е
от 500 до 2000 лв. и се определя от административно наказващия орган при
издаване на НП, което е част от налагане на административно наказание на
търговеца по реда на ЗАНН. Към изпратената административна преписка липсват
доказателства за издаден АУАН, поради което съдът приема, че процесната ЗППАМ е
издадена преди да е започнало административно наказателно производство срещу
търговеца, което евентуално би приключило с издаване на НП, в което да бъде
определена санкция. Допускайки предварително изпълнение на процесната заповед
за налагане на ПАМ, административният орган на практика отнема възможността на
жалбоподателя да се възползва от разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като
към датата на връчване на заповедта няма издадено НП, в което да е определена
санкцията за нарушението.
Ето
защо съдът намира, че разпореждането, с което е допуснато предварително
изпълнение на Заповед № 321-ФК/02.09.2019г. е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.60, ал.7 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на «В.2. ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 321-ФК/02.09.2019г. на Началник отдел «Оперативни
дейности» - гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
На основание чл.60, ал.8
от АПК определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: