РЕШЕНИЕ

 

Номер   1705                       24.09 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                  ХХІІІ наказателен  състав

 

На    единадесети   септември                            2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    3663      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0273-000889/18.12.2018г. на Началника на РУ Хисар при ОДМВР гр. Пловдив, с което на В.К.К. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на по 200лв. за извършени нарушения по чл.150 и по чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

       МОТИВИ :

           

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0273-000889/18.12.2018г. на Началника на РУ Хисар при ОДМВР гр. Пловдив, с което на В.К.К. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на по 200лв. за извършени нарушения по чл.150 и по чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

    Жалбоподателят В.К.К. моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата.

   Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против К. за това, че на 03.11.2018г. около 16.15часа в Община Хисаря на път Втори клас № 2-64-Карловско шосе, км.16 управлява мотопед, черен на цвят с цервени надписи, без да е правоспособен водач, а МПС н е регистрирано по надлежния ред – няма регистрационни табели и използва път, отворен за обществено ползване.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № Д691822/03.11.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителя П.В.Г. изцяло поддържа изложените в него констатации. Същият допълва, че лично е установил извършеното, тъй като били на работа на мястото на нарушението и наблюдавали спазването на правилата по ЗДвП. След като видял управлявания от жалбоподателя мотопед, свидетелят го спрял за проверка.

     От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на В.К.К. административни нарушения по чл.150 и по чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя Г., дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая. Същите напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, справка за нарушител от региона, Заповед. Във връзка с това следва да се посочи, че липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на актосъставителя, който подробно описва собствените си констатации при пристигане на място, като без съмнение заявява, че жалбоподателят е извършител на вменените му деяния.

     Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и НП норми.

 

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 18-0273-000889/18.12.2018г. на Началника на РУ Хисар при ОДМВР гр. Пловдив, с което на В.К.К. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на по 200лв. за извършени нарушения по чл.150 и по чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

  

      Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА”, то видно от правилно посочените санкционни норми на ЗДвП, те са в рамките на определения размер на санкциите за реализираните от жалбоподателя нарушения. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери, като е преценил конкретната тежест на извършеното.

 

     По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В тази връзка видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя.  

      Във връзка с горното изцяло неоснователни се явяват възраженията, наведени в жалбата. В този смисъл според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

   В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за управление на МПС, което е регистрирано и единствено от правоспособен водач,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение, включително и свързана с охрана правата и законните интереси на останалите участници в същото. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.