Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 095
гр. Русе, 17.11.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Наталия Георгиева
Членове: Антоанета А.
Боян Войков мл. с.
при секретаря Мариета Цонева като
разгледа докладваното от съдия А. в. гр.
д. № 616 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р.Д.Т. чрез адв.
Б.М. *** против Решение № 260002/18.08.2020 г., постановено по гр. д. № 1436/2020
г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск против
Е.С.А. за осъждането й да построи (възстанови) съществуващата ограда преди
изграждането на премахната незаконна ограда между двата имота на посочените
адреси на страните, а именно такава с дължина 23 метра и височина между 1, 60
м. – 2, 00 м., която да бъде плътна или от мрежа, като недоказан и върху него
са възложени сторените от насрещната страна разноски. Твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че първоинстанционният
съд не е кредитирал в пълнота събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният от
него иск да бъде уважен, както и да му бъдат присъдени сторените пред двете
инстанции разноски.
Ответницата по жалбата Е.С.А. не е
депозирала писмен отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК.
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирано лице - ответник, имащ процесуално право
на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си
по чл. 269 ГПК, намира, че Решение № 260002/18.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 1436/2020 г. на Русенския районен съд е валидно, допустимо и правилно.
Съдът възприема изцяло установената от
районния съд фактическа обстановка по делото, както и направените въз основа на
нея правни изводи, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Изводите за неоснователност на предявения иск кореспондират с доказателствата
по делото и правилно е приложен материалния закон.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са
неоснователни.
Правилен и съответстващ на събраните по делото
доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че по делото липсват доказателства между двата имота преди
изграждането на „незаконната ограда“ /съборена след жалбата на ищеца/ да е съществувала
"законна" ограда с дължина 23 метра и височина между 1,60 м. - 2 м
(независимо плътна или от мрежа), която ответницата да е премахнала и каквато
се претендира да бъде осъдена да изгради отново. По делото безспорно се
установява от събраните гласни доказателства, че в
периода 2005 г. - 2006 г. св. Т.С. – бивш съпруг на ответницата, живял в
процесния имот заедно с нея към този момент, с помощта на съседи и познати
изградил със знанието и съгласието на ищеца ограда от камъни между двата имота.
Видно и от свидетелските показания, и от приложените по делото писмени
доказателства, в резултат на подадена от ищеца жалба до Община Русе от
7.09.2018 г. е образувана адм. преписка относно така изградената през 2005-2006
г. между двата процесни имота плътна ограда от камък с дължина около 23 м и
променлива височина от 1,6 до 2 метра. Констатирано било, че от собственика на
имота не е представено разрешение за строеж, поради което била издадена заповед
за премахването й. В определения срок за доброволно изпълнение оградата била
премахната. Самият ищец в о. с. з. при изясняване на фактическата страна на
спора по реда на чл. 143, ал. 1 ГПК обяснява, че първоначалната ограда,
съществувала около 40-50 години между двата имота била висока около 1,50 и
представлявала дувар, широк около 30-40 см. Тези му твърдения обаче остават недоказани.
Според събраните гласни доказателства между имотите на страните имало „камъни,
струпани в права линия от метър до 45 см, разхвърляни…долната част нямаше
основа, в смисъл камъни по-големи може би около 50-60 см, а нагоре по-малки,
различни камъни“ /св. Т. С./, „плътна ограда нямаше, имаше натрупани камъни –
камък върху камък, от долу по-големи камъни, от горе по-мънички. Височината им
беше от порядъка на 40-50 см. Те не бяха оформени, а натрупани, паднали
тук-там, а не правилно подредени“ /св. Н.Й./. Правилно районният съд е
кредитирал свидетелските показания и на двамата свидетели, доколкото са свързани
и еднопосочни и изхождат от лица, които имат преки и непосредствени впечатления
относно изнесеното от тях. Недоказани са и твърденията на ищеца за набези от
безстопанствени животни в имота му, навлизащи през имота на ответницата поради
липсваща между тях ограда. Въпреки правилно разпределената му доказателствена
тежест, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че настоящото фактическо
положение – липса на ограда между двата имота, възпрепятства нормалното
упражняване на правото му на собственост - причинява вреди върху негови вещи и
насаждения в двора му. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че
съдът не е ценил показанията на св. Н.Й. в цялост. Същият действително
свидетелства, че за оплаквания на ищеца към ответницата от кучета бил чувал и
преди построяване на оградата /“незаконната“/, но и след това. Дава обаче още
показания, че му е известно във времето, че ищецът е имал оплаквания за кучета
и към други съседи, не само към Е.. Св. Н. Й.дава обаче и показания, че е
влизал скоро в имота на ответницата и в двора на ищеца, който бил засаден не е
виждал утъпкани растения. В същия смисъл са и показанията на св. Т.С. – „Всичко
си е насял, пак има домати, пипер. Кучета не съм виждал“, „През всичките тези
години аз не съм виждал кучета в неговия двор“. И двамата свидетели дават
показания, че имотът на ищеца е ограден от другите страни с телена мрежа като
мрежата е стара, на места наклонена, нестабилна, не е бетонирано, нито хванато
с куки и „ако се напъне се минава“, „отвсякъде може да влезе куче“. Единственият
извод, който може да се направи от показанията на свидетелите е, че в имота на
ищеца е възможно да влизат безстопанствени
кучета, без категорично обаче да се установява, че това се е случвало и
че е във връзка с поведението на ответницата. При така изложеното, се
налага извод, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 109 ЗС е недоказан
и поради това се явява неоснователен.
Обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената срещу
него въззивна жалба да се остави без уважение.
По изложените
съображения, Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260002/18.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 1436/2020 г. на Русенския районен съд.
Решението може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: