Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-32 06.04.2021 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на втори март две хиляди и двадесет и
първа година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РАДОСТИНА
ПЕТКОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР
МУРТЕВ
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 2815 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх.№ 270818/09.11.2020г. на БРС от „Шопов-Транс“ ООД с
ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в гр.Севлиево, ул.Марин Попов №
87А, представлявано от управителя Христо Стефанов Шопов, заявена чрез
адв.П.Стефанов от САК с адрес на кантора в гр.Габрово, бул.Могильов № 52, ап.10
против Решение № 260435/15.10.2020г. по гр.д. № 7540/2019г. по описа на
РС-Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна претенцията на въззивника за
осъждане на ответното „Д.С.П.“ ООД с ЕИК *********, да заплати на сумата от
8907,48лв., с която ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, с
оглед неосъществено основание, поради продажбата на по-малко количество гориво
от заявеното, фактурирано и заплатено такова, в периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 04.09.2019 г., като в тежест на въззивника са възложени и
сторените от насрещната страна разноски.
С въззивната жалба се моли
атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и постановено ново, с
което претенцията да бъде изцяло
уважена. Счита, че първоинстанционния съд е постановил необосновано
решение, тъй като е извършил неправилна оценка на установените по делото
конкретни фактически обстоятелства, при които са осъществени доставките на
гориво, описани в исковата молба за процесния период, като излага конкретни
съображения по хронология в отношенията между страните и отговорностите на
всяка от тях. Счита за неправилен извода на първостепенния съд досежно момента
на преминаване на риска и позоваването на чл.186а ЗЗД, като счита същия за
несъобразен с особеностите на конкретната стока, предмет на продажбите.
По-конкретно сочи, че купувачът може да
установи количеството гориво не при натоварването му, а едва при разтоварването
му, чрез отчитане на нивомерните системи на всеки резервоар при температура +15℃; също така купувачът
получава в по-късен момент и издадената фактура при натоварването на стоката и
едва след получаване на фактурата може да установи дали има разлика между
измереното при разтоварване горивото количество и фактурираното количество. С
постъпили допълнителни писмени становища твърди, че присъстващият при
товаренето на негови цистерни шофьор в съответните бази на Лукойл няма как да
установи дали не се извършва някаква софтуерна манипулация на уредите,
измерващи количеството гориво което се натоварва. Навежда, че в процеса на
товаренето се измерва по-голямо количество от действително натовареното и
фактурираното. Допълва, измервателните уреди на третото лице помагач по делото
преминават проверка за техническа годност от БИМ на две години, докато
измервателните уреди на бензиностанциите преминават такава ежегодно. Не сочи
доказателства. Претендира за присъждане на разноски в двете инстанции.
Третото лице помагач на ищеца
„Лукойл България“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от въззиваемото дружество „Д.С.П.“ ООД с ЕИК *********, представлявано
от управителя Любомир Парашкевов, редовно уведомени чрез пълномощника и съдебен
адресат адв.Димчо Тодоров от БАК, с който въззивната жалба се намира
неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Поддържа и счита за доказани твърденията, че въззиваемото
дружество няма участие нито в зареждането, нито в превозването нито в
разтоварването на горивата, като количествата са товарени и доставяни от ищеца
от различни бази на „Лукойл България“ ЕООД до неговите бензиностанции с негов
превоз и за негова сметка. Описан е в отговора механизма на работа от
заявяването до доставката на горива и фактурирането им, като е направен извод,
че въззиваемото дружество няма никакво участие в зареждането, превозването и
разтоварването на процесното гориво. Навежда, че във всеки един от етапите,
включително при зареждането е присъствал само представител на въззивника, който
проследява съответните уреди показващи количеството заредено гориво и подписва
съответните приемо-предавателни протоколи. Твърди, че нито „Лукойл България“
ЕООД, нито посредниците при продажбата могат да носят отговорност, за това
какво се е случило при транспортирането на горивото и защо е разтоварено
по-малко количество. Посочва се и че
посочените липса са на сравнително малки количества, което може да се
дължи и на т.нар. допустими грешки на уредите, засичащи количествата. Излага
подробни съображения и анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства.
Претендира разноски. Не сочи доказателства.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване; съдържат необходимите реквизити по
чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и т.4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова
молба, уточнена
с допълнителна такава от 06.01.2020г. на „Шопов транс“ ООД с ЕИК-********* за осъждане на
„Д.С.П.“ ООД с ЕИК-********* да заплати на ищеца сума от общо 8907,48лв.,
представляваща стойността на фактурирани и заплатени от ищеца, но недоставени
горива за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба – 04.09.2019 г., до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени
твърдения, че за посочения период ищецът е отправял до ответника заявки за
горива, извършвал е зареждане на заявените горива в различни бази на Лукойл на
собствени цистерни и е транспортирал горивото до своите крайни обекти. В
последствие за измерените в съответните бази при натоварването на горивото
количества е получавал фактури от ответника. Твърди, че при разтоварването на
горивото в крайните обекти-бензиностанции, монтираните там измервателни уреди
са отчитали несъответствия. В обстоятелствената част на исковата молба са
посочени данните по всяка една заявка, съответно издадена фактура, разлики във
фактурираното количество и отчетеното при разтоварването му. За част от
доставките е установено при разтоварването, че полученото количество гориво е в
повече от отчетеното като натовареноq съответно
заплатено от купувача, за друга част ищецът е установил, че при разтоварването
на горивото неговото количество е по-малко от фактурираното и заплатено. Така ищецът
твърди, че е извършвал
плащане за количества горива, които не са
получени в пълнен размер, тъй като при отделните доставки съобразно измервателните
уреди на крайните обекти на ищеца е установявано по-малко количество от
измереното при натоварвано в различните бази на Лукойл, съответно
фактурираното/количство/, поради което претендира стойността на заплатеното от
него, но недоставено количество гориво, с която счита, че ответникът се е
обогатил за първото полугодие на 2018г..
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответното дружество, с който претенцията е оспорена
като неоснователна. Твърди, че изложените в исковата молба фактически
твърдения не отговарят на обективните
факти и обстоятелства. Потвърждава, че между страните няма сключен писмен
договор. По отправена от ищеца до ответника заявка за посочени по вид и количество гориво, последният я
препраща до следващия дистрибутор на „Лукойл България“
ЕООД, чрез който заявката постъпва за изпълнение в „Лукойл България“ ЕООД. Последният я изпълнява съобразно данните по нея за краен
получател, транспортна фирма и съответно данни за вида и количеството на
горивото, които се отработва в отдел „Продажба“ на Лукойл. Именно въз основа на данни от отдел
„Продажба“ на Лукойл ответникът фактурира горивото. Твърди, че е
налице пълно съответствие между нарежданията за експедиция – товарителниците и
фактурите, по които ищецът е извършвал плащания. Сочи, че не е присъствал представител
на ответника нито при товаренето, нито транспортирането, нито при
разтоварването на горивото. Твърди, че по никакъв начин не се е обогатил за
сметка на ищеца и моли за отхвърляне на претенцията като недоказана по своето
основание.
Конституираното като трето лице помагач на ищеца „Лукойл България“ ЕООД е представило
писмено становище за неоснователност на исковата претенция. Посочва, че
снабдителните бази, от които е извършвано предаването на закупените от ищеца
горива са собственост на „Лукойл България“ ЕООД, освен базата в гр.Плевен,
която е собственост на „Бент ойл“ АД и базата в гр.Бургас, която е собственост
на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. На тези две бази третото лице помагач на ищеца,
посочва, че оперира по договор със съответния собственик. Пояснява се в
становището, че предаването на горивата на крайните купувачи, какъвто е ищеца,
се извършва чрез наливане на съответното гориво в цистерната на купувача на
наливните естакади, разположени в базите. Всяка наливна естакада е снабдена с
контролно-измервателни уреди, представляващи вградени масови разходомери,
отчитащи количеството преминаващо гориво. Тъй като тези разходомери
представляват средства за измерване преминават първоначално одобрение и
задължителни последващи периодични проверки за техническа годност от Български
институт по метрология/БИМ/, а съгласно
заповед на председателя на ДАМТН последните се извършват на две години. В тази
връзка представя доказателства за периодични технически прегледи на
разходомерите, монтирани в базите София-Илиянци, Стара Загора, Русе, Бургас и
Плевен. Във връзка с вписаните данни за издатели от представените по делото
фактури и нареждания за експедиция, третото лице представя договора си с „Бент
ойл“ АД от 18.12.2017г. и посочва, че по
него е уговорено, че рискът и
собствеността върху горивата преминават върху купувача от момента на
преминаването им на транспортното средство на купувача. Допълва, че съгласно
чл.11.1 от Общите условия към договора „рекламации за количество при експедиция
с подвижни автоцистерни, осигурени от купувача, се представят от купувача или
негов представител в момента на товарене и измерване на продуктите на
съответната наливна естакада на площадката на производителя и/или на
снабдителната база, като след този момент, рекламации не се приемат“. Третото
лице посочва в писменото си становище, че такива рекламации не са предявявани
нито от ищеца, нито от „Бент ойл“ АД пред „Лукойл България“ ЕООД. Обосновава
се, че няма как продавачът да носи отговорност за горивото след измерването и натоварването
му на автоцистерната на купувача, тъй като именно от този момент последният
отговаря за съхранението и опазването му, включително и от портивоправни
посегателства. Навежда, че посочените от ищеца несъответствия са сравнително
малки и дава свое обяснение с начина на измерване на горивото, допустимите
грешки при измерването от различните уреди, изброява възможните причини за
посочените разлики, посочва, че при транспортиране и съхраняване на течности,
особено на горива се наблюдават разлики в количествата; влиянието на
температурата върху плътността и обема на горивата.
Не е спорно по делото, че между страните няма сключен писмен
договор, но между
тях са налице търговски отношения, свързани с покупко-продажбата на горива. Ищецът е краен разпространител на
гориво чрез собствени бензиностанции, по негови твърдения са две в гр. Севлиево и една в гр. Габрово. Ответникът от
своя страна дистрибутира горива, чрез
доставчика ОМV, който от своя страна дистрибутира чрез „Бент Ойл“,
който има договор за дистрибуция с „Лукойл България“ ЕООД. Така по отправени от
ищеца заявки за вид и количество горива, ответникът е препращал заявката към
друг дистрибутор, в случая ОМV за обработване в съответната
снабдителна база, от където ищецът е натоварвал в собствена автоцистерна
заявеното количество гориво. Транспортирането на горивото е реализирано със
собствен транспорт и за сметка на ищеца. Снабдителните бази от които е
натоварвано горивото в цистерните на ищеца разполагат с вградени измервателни
уреди, за чиято техническа изправност са представени доказателства по делото. В
последствие по подадена от снабдителните бази и отдел продажби на третото лице
помагач данни, дължимите суми за натовареното гориво са фактурирани по веригата
от доставчиците, като ответникът накрая на база получена от ОМV фактура, е
префактурирал дължимите суми и е издавал
фактура на ищеца, която последният е заплащал.
В същото време ищецът твърди, че за процесния период при
разтоварването на горивата и при измерването им на место в съответните бензиностанции с
монтираните там измервателни уреди, които също са технически изправни и
преминават ежегодна проверка за техническа изправност е установил
несъответствия. Така за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. за част от
доставките е установено, че е получил в повече 1151,5литра гориво от
фактурираното и заплатено от него, а за друга част уредите му са измерили
5891,4литра по-малко от фактурираното и заплатено от него гориво. Счита, че
ответникът като продавач се е обогатил със стойността на заплатеното от него,
но неполучено гориво. Представя заявки, нареждане за
експедиция, заповеди за извършването на всеки от превозите, изходящи от
управителя на ищцовото дружество, пътни листи, товарителници, ведно с
извлечение от тахошайба, издадената фактура, платежно нареждане за кредитен
превод, установяващ плащането на сумата по съответната фактура, от които е
видно, че фактурите са заплащани на посочения в тях падеж, справки за разликата
на платеното гориво и това отчетено по нивомерните му системи, изготвено от
негов служител Детелина Петрова и подписана от управителя на ищцовото
дружество, данни за доставките по отделните резервоари на бензиностанциите на
ищеца.
По делото са приети основно и допълнително заключение по
СИЕ, видно от които сумите по фактурите са заплатени на
посочените в тях падежи от ищеца в полза на ответника и съответно са
осчетоводени от ищцовото и ответното дружество; няма разминаване, между данните
по фактурите на ОМV към ответното дружество и данните по издадените от
ответника към ищеца фактури по съответните заявки. Експертизата е установила по
данните по делото, че действително за част от фактурите е доставено по-голямо
количество гориво от заявеното и фактурирано такова на стойност от
2 176,01лв., а по друга част от тях по-малко количество от заявеното и
фактурирано такова на стойност от 11 264,33лв., съобразно данните от
нивомерните системи на ищеца. Изчислено е, че разлика в количеството на
горивото възлиза на 9 088,32лв., съобразно единичната цена за съответния
вид гориво. Установено е от приложените заявки, заповеди и др., изброени
по-горе, че превозвач на горивата е ищецът, като същият е извозвал горивото със
собствено превозно средство „Волво“ с ДК № ЕВ 0791 ВВ, с водачи П.Н. и Ю.Г.,
които са били негови служители. При проверката вещото лице е установило, че
ответното дружество не разполага със собствени транспортни средства и за
нуждите на доставките на ищеца не е наемало транспортни средства. Горивата са
товарени от петролни-снабдителни бази собственост на „Лукойл България“, като
лицето, което физически е предало горивото е служител на съответната база, а
лицето което е получило горивото е съответният служител на ищцовото дружество.
Експертизата е установила, че като при
предаването/наливането на горивото, така и при разтоварването на горивото не е
присъствал представител на ответното дружество. Издадени са и товарителници, в
който като получател е вписан ищецът, като е поставен печат на получателя и
подпис на съответния шофьор – служител на ищцовото дружество. Ответното
дружество е подало в НАП данни за доставката и движението на доставените
количества течни горива към ищеца, съобразно данните по издадените и платени
фактури, така както са и осчетоводени. В експертизата се посочва, че установените разминавания на натовареното
количество от базите и измереното в бензиностанциите на крайния потребител, и
двете измерени от съответните нивомерни системи, могат да възникнат поради
наличието на естествени фири или липсите да са породени от външни фактори,
температура и др. В този смисъл посочва, че те са и нормативно уредени в
Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите
на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им, където
са нормативно признати естествени фири, които включват загуби при съхранението
на стоките в следствие на физико-химични процеси, загуби при транспортиране,
реализация, свързани с размерване и разпиляване. В допълнителното заключение е
посочено, че признаването на фира в материално стоковия инвентар се налага от
обстоятелството, че при съхранение, манипулиране и транспортиране на различни
видове материални запаси те намаляват теглото си, независимо от волята на
длъжностните лица в следствие на естествени процеси. Така в табличен вид са
представени към експертизата разликите при
призната в процентно съотношение фира и отчетените от ищеца. Видно от
таблицата за процесния период ищеца е получил 1151,60 литра в повече от
фактурираното и заплатено от него; съответно е получил 5785,90литра по-малко от
колкото е заплатил, от които следва да се приспадне нормативно определена фира за количествата по
заявки и фактури от 2089,52литра. Прави впечатление при преглед на табличните
данни, че по някои от доставките констатираните литри в по-малко количество са
около и дори под нормативно определените за естествена фира, но за някои от
доставките разликата значително надвишава допустимите нормативни отклонения.
По делото са събрани и гласни
доказателства, като от показанията на разпитаните двама свидетели-служители
съответно в ищцовото и ответното дружество се установява организацията на
работа в дружествата от подаването на заявките от ищеца да ответника, до
транспортирането и доставката на горивата до бензиностанциите, която е описана
по-горе и не е спорна по делото.
За да отхвърли претенцията на ищеца, първоинстанционният
съд е приел, че липсват доказателства по делото ответникът да се е обогатил за
сметка на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Правомощията на въззивният съд
съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му
част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и
липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването
и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Доколкото във въззивната жалба се навежда нарушение на
съдопроизводствените правила, то решението се обжалва като неправилно.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по наведените с въззивните жалби оплаквания за неправилност приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. По същество вземането от неоснователно обогатяване
възниква при доказано разместване на блага и по-конкретно по иска за
неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и
обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на
ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е
налице такова. По иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво
е получил ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако
твърди, че някакво основание съществува. В исковата молба ищецът твърди, че е получил по-малко количество
гориво за процесния период сборувано при множество поръчки и заплатено от него,
като с тази разлика, изразена в сумирана парична равностойност ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца.
Спорният по делото въпрос е
съответстват ли платените от ищеца по издадени фактури суми на действително
предоставените от ответника количества горива. В тази връзка, ищецът твърди, че
част сумите по издадените фактури е неоснователно платена, като е надплатена
сума общо от 8907,48лв. за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. и ответникът
е получил тази сума без основание, с което го е ощетил.
От своя страна, ответникът
твърди, че е изпълнил всички поети от него задължения, като за предоставените
количества горива по заявки на ищеца е извършвано натоварване на собствените на
ищеца цистерни в различни бази на „Лукойл“, за което са съставени съответните
документи, обективиращи надлежното извършване на доставките в срок и в
договореното количество, както и приемането им от ищеца, чрез негов
представител по време на товаренето на горивото без възражения. В тази връзка
се твърди, че за съответните количества са издадени съответните фактури,
подписани от представител на ищеца, които са надлежно осчетоводени от него,
като по този начин е направено от същия извънсъдебно признание относно
фактурираното задължение за плащане на възнаграждението по договора и
съществуването му по основание и размер.
От заключението на извършената и приета по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че процесните фактури са надлежно осчетоводени в
счетоводствата на двете дружества, включени са в дневниците им за покупки,
респ. за продажби по ЗДДС са съответните данъчни периоди и са отразени по
справките-декларации към НАП. При проверката в счетоводствата на дружествата не
са констатирани несъбрани вземания и задължения. Така налице са доказателства-експедиционни бележки за
действително предаване в базите на „Лук ойл“ на заявените количества гориво,
които по-късно са фактурирани от „Лук ойл“ към дистрибутора, с който третото
лице-помагач на ищеца има сключен договор „Бент ойл“, а от там към
поддоставчиците „ОMV“ и накрая ответника, който от своя страна като продавач
за ищеца е префактурирал количествата към последния. Установено е също така от експертизата и че няма разминавания между в количествата,
фактурирани от ответното дружество и тези фактурирани към ответника от „ОМВ“ за процесните
доставки. Няма разминаване между количествата гориво, натоварени и посочени в
експедиционните бележки, издадени от „Лукойл България“ и тези, по фактурите
издадени от ответника. При
предаване на горивото, същото е преминавало от хранището в съответната база на
„Лук ойл“ през монтираните там нивомерни системи и съобразно отчитаното от тях
количество е постъпвало в товарни транспортни средства -цистерни собственост на
ищеца. Цистерните са били управлявани от водачи-служители също на ищеца, в
присъствието на които е извършвано натоварването на горивото. Съобразно формираната
по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в поредица решения –
решение № 46 от 27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96 от
26.11.2009г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42от 15.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г., решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., решение №
109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. и др., отразяването на фактурата в
счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за
покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на
данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за
възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата.
Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане
на получените стоки и доказва неговото съществуване. Решения №198/13.05.16г. по
т.д.№2741/14г. и №121/21.07.16г. по т.д.№3210/15г. на І т. о. са постановени по
реда на чл.290 ГПК във връзка с разрешен правен
въпрос за правното значение на осчетоводяването на фактурата по
покупко-продажба от купувача,включванто й в дневниците за покупки и ползването
на данъчен кредит от купувача относно факта на приемането на стоките,предмет на
договора за покупко-продажба. По аргумент от разпоредбата на чл.25
ал.1 ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена, съставите на ВКС са приели, че
упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при
продажба на родово определени вещи има правно значение на признание за
получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с
отделянето им от рода /респ. предаването им/. На следващо место следва да се
съобрази и разпоредбата на чл.186а от ЗЗД при продажбата на родово определени стоки рискът от случайното им погиване /пълно
или частично/ или повреждане преминава върху купувача от момента, в който
стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена. Т.е.
в случая стоката от една страна е определена по съгласие на страните с
депозирането на съответната заявка, където е посочен вида и количеството на
горивото, както и базата от която ще бъде натоварена. След това така
определената стока е предавана на представител на купувача, като същият
надлежно се разписал за това, че е получил заявеното от купувача и в
последствие фактурирано от ответника гориво. Ето защо правилен е извода на
първостепенния съд, че от момента на
постъпване на горивото в цистерната на купувача, върху него преминава риска от погиването, било то пълно
или частично, на вещта, като без значение за преминаването на риска и собствеността
е по-късното издаване на фактурите, още повече, че последните са редовно
осчетоводявани от двете страни. Това разрешение е залегнало и в представения от
третото лице „Лукойл България“ ЕООД договор с „Бент ойл“ АД, а именно че рискът
и собствеността върху горивата преминават от момента на наливането им в
автоцистерните на купувача в съответните снабдителни бази. Не е спорно и че
разходомерните уреди монтирани в базите са технически изправни. С оглед горното
настоящият съдебен състав споделя извода на БРС, че от доказателствата по
делото се установява, че поетите от ответника задължения
по договорите за продажба са точно и добросъвестно изпълнени и не може да се приеме, че именно ответникът по делото е получил парични суми, с които се е
обогатил за сметка на ищеца, поради което обжалваното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр.
чл. 273 ГПК въззиваемото дружество има право на разноски, такива са поискани в
размер на 1200лв. за адв.възнаграждение, за заплащането на които са представени
доказателства. По делото не е сторено възражение по чл.78, ал.5 ГПК от
насрещната страна, поради което следва присъждането им.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260435/15.10.2020г. по гр.д. № 7540/2019г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Шопов-Транс“ ООД с
ЕИК-********* да заплати на „Д.С.П.“ ООД с
ЕИК ********* сумата от 1200лева, представляваща сторени по делото разноски пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: