РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Велико Търново, 12.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора ………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №317 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове/ЗУСУЕСИФ/.
Образувано е по
жалба на ... И.Г., в
качеството й на кмет на Община Лясковец, срещу Решение
№62/19/2/7.2/200173/1/02/03/01 от 13.04.2022г. на изп. директор на Държавен
фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция. С жалбата се оспорва посоченото
решение в частта, в
която е отказано частично изплащане на финансова помощ по сключен
административен договор №BG06RDNP001-19.037-0005-C01 в размер на 4 718,79 лв. по
подадено искане за авансово плащане №2/23.03.2022г. Жалбоподателят твърди, че
неправилно в оспорваното решение е прието, че разходи в посочения размер следва
да бъдат прихванати от верифицираните разходи, без да е ясно основанието, на
което се извършва прихващането, какво е насрещното вземане на другата страна по
административния договор, с което се прихваща, без да са посочени фактическите
и правните основания за издаването на акта, в случая в частта от решението,
разпореждащо прихващането на сумата от 4 718,79 лв.
Допълнителни съображения излага в представено по
делото писмена защита. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част.
Претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по делото – изп. директор на ДФ
„Земеделие“, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба като
неоснователна и моли същата да се остави без разглеждане. Подробни съображения
представя в писмено становище. Претендира за присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С оспорваното Решение №62/19/2/7.2/200173/1/02/03/01 на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“
на Община Лясковец, в качеството й на бенефициер по административен договор №BG06RDNP001-19.037-0005-C01 е отказано частично изплащане на
финансова помощ в размер на 4 718,79 лв., като е посочено, че с тази сума
е направено прихващане по лошо вземане №24 533. Това решение е връчено на
оспорващия по електронен път чрез Информационната система за управление и
наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България ИСУН 2020 на 14.04.2022г.
което е видно от приложеното извлечение от системата ИСУН 2020 на стр. 94 от
делото. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена на
28.04.2022г., което е видно от поставения на нея вх. №01-0800/28.04.2022г. по
описа на ДФ „Земеделие“. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна не е спорно, че между Община Лясковец и Държавен фонд
„Земеделие" е сключен административен договор №BG06RDNP001-19.037-0005-C01 за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г. Договорът е сключен по процедура по подбор на проектни
предложения по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или
разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни
услуги и обновяване на селата в селските райони“. Според предмета на този
договор фондът предоставя на общината като бенефициер безвъзмездна финансова
помощ по посочената подмярка от ПРСР 2014-2020 за изпълнение на проект BG06RDNP001-19.37-0005 с наименование „Ремонт и
благоустрояване на площадки за игра на открито в детски градини в град Лясковец“. По този
договор одобрената стойност на допустимите за финансиране разходи за изпълнение
на проекта е до 100% от заявената от бенефициера сума в размер на
149 948,81 лв.
От Община Лясковец е
била подадена заявка за авансово плащане №2 от 23.03.2022г. за изплащане на сума в размер на
49 382,13 лв. По тази заявка е постановено Решение №62/19/2/7.2/200173/1/02/03/01
на изп. директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с което е оторизирана сума за плащане в размер на 49 382,13
лв., няма отказани за плащане суми, извършено прихващане със сума в размер на 4 718,790
лв. и изплатена сума от 44 663,34 лв./изплатена на 05.04.2022г./
Това решение се оспорва от Община Лясковец в частта, в която е постановено
извършване на прихващане със сума в размер на 4 718,79 лв. с възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на фактически
и правни основания за отказа за изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е визирано, че Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр.
последно от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят
на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или оправомощено от него лице. От своя страна Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на ЕС /§ 1, т. 13 ДР ЗПЗП/. По силата на чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена за държавата ни
РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
и ал. 2, т. 2 от
ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл. 10, ал.
1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предоставено
да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките
на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за
националните доплащания.
Оспорваното решение е
издадено и в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК.
Производството по верифицирането/или
одобряването/ на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проекта
представлява преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с
нормативно регламентираните условия.
Тази преценка се извършва на базата
на нормативно разписани критерии, посочени в ЗУСЕСИФ и издадената въз онова на
чл. 7, ал. 4, т. 4 от него Наредба №Н-3/22.05.2018г. за определяне на
правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и
сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми
и програмите за европейско териториално сътрудничество, издадена от министъра
на финансите. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е посочено, че
Управляващият орган отговаря за верифициране на разходите, извършени от
бенефициентите по програмата, финансирана от фондовете по чл. 1, ал. 2, т. 1,
в ал. 2 е визирано, че писмените доказателства, които бенефициентът прилага към
искането си за извършване на съответното плащане, се определят с документите по
чл. 26, ал. 1,
докато в ал. 3 на чл. 60 се съдържат изисквания към начина на доказване на
разходите. От своя страна чл. 19, ал. 2 от Наредба №Н-3 повелява, че разходите
се верифицират въз основа на документите, представени от бенефициента с всяко
искане за плащане, чрез извършване на управленски проверки, като в ал. 4 на чл.
19 са посочени вида и начина на извършване на тези проверки. Целта на извършването
на проверка е установяването на допустимостта на извършените разходи, съобразно
критериите, разписани в чл. 57 от ЗУСЕСИФ.
В конкретния случай
не е постановен отказ за верифициране на
разходи, доколкото видно от самото решение цялата претендирана за плащане сума
в размер на 49 382,13
лв. е била оторизирана. Именно с част от тази верифицирани разходи/процесната
сума от 4 718,79лв./ е било извършено прихващане с насрещно задължение на
бенефициера, като по отношение на прихванатата сума е постановен частичен отказ
то изплащане. Основанието за прихващането е посочено в решението като „прихващане
по лошо вземане №24 533“.
В оспорваното решение, както и в
изпратените до Община Лясковец от УО то ПРСР уведомления за извършени плащания
не се съдържат никакви данни за посоченото „лошо вземане №24 533“, кога е
заявено, за какъв вид разход се отнася, както и поради каква причина/основание
администрацията на ответника го е квалифицирала като „лошо вземане“. Друг е
въпросът с какви точно правни последици ръководителят на УО свързва дадената
негативна квалификация на вземането и какво е тяхното нормативно основание.
Извън това, от доказателствата по делото не се установява и правната природа,
дори самото съществуване на насрещно
вземане, с което се прихваща.
Съдебната практика безпротиворечиво
приема, че не посочването на мотиви, разбирани като приети фактически основания
за издаване на съответния административен акт, съставлява нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
и лишава съда от възможност да установи, дали актът е в съответствие с целта на
закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Съдебното
производство по оспорване на законосъобразността на административния акт е
проверка на посочените в него фактически и правни основания, а не производство
за установяване на факти и обстоятелства, за които органът не твърди в акта си,
че са послужили като основание за неговото издаване.
В конкретния случай,
в оспореното решение не е посочено нито едно конкретно правно основание за
извършването на соченото прихващане. Следва да се отчете, че прихващането в
административното право, когато се прихващат публични вземания, се различава от
компенсацията в облигационното право, тъй като в неговия сложен фактически
състав обуславящ елемент е наличието на административен акт. Без наличието на
този елемент правните последици на прихващането не настъпват изобщо.
Липсата на изписана
правна квалификация, обосноваваща прихващането в този акт, е порок който не може
да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание
волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му
засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по
съществото на спора, като констатираният порок безспорно компрометира
законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на
акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл
или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание.
Ето защо оспорваният акт е незаконосъобразен,
като постановен при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводственита правила по чл. 146, т. 3 от АПК, което е
достатъчно основание за неговата отмяна.
Тъй като в случая произнасянето на съда е в
хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК когато естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на
изп. директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по заявените и отказани за
плащане разходи по подаденото искане за авансово плащане на отчетените от
бенефициера разходи.
При разглеждане на искането следва да се
прецени допустимостта на разходите на базата на посочените нормативни критерии,
а преценката за това на управляващия орган следва да се мотивира изрично. Следва да се посочат фактическите и правни
основания, както за оторизирането, така и за отказът от оторизация и съответно
изплащане на суми, като преценката за това на решаващия орган следва да се
мотивира за всеки случай на отказ поотделно.
При този изход на делото основателно са явява искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съдът следва да му присъди такива в
размер на 150 лв., представляващи внесена държавна такса в размер на 50 лв. и възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 100 лв., определени съгласно
разпоредбата на чл. 37 от ЗПП, приложима по силата на чл. 78, ал. 7 от ГПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 27,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №62/19/2/7.2/200173/1/02/03/01
на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА делото
като преписка на изп.
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново
произнасяне по подадената от бенефициера заявка за окончателно плащане при
съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати
на Община Лясковец разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: