Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 1928 по описа за
Производството е по предявени
положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК
вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79, чл.86
от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за съществуване на вземания на поръчител, който е
изпълнил задължението по договор за потребителски кредит, от длъжник.
В исковата молба ищецът „Гаранционен
фонд България” ЕООД, гр.Бургас твърди, че е търговец, който осъществява
гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на ,,Фреш кредит" ЕООД, което
дружество е регистрирано като финансова институция по ЗКИ с издаден лиценз от
БНБ за същата дейност и предоставя потребителски кредити и свързани с тях
допълнителни услуги. Поддържа, че между ,,Фреш кредит" ЕООД и ответника А.М.П.
*** са сключени Договор за потребителски кредит (ДПК) № 0001171 от 18.05.2017
г. и свързания с него Договор за допълнителни услуги (ДДУ) от 18.05.2017 г.,
ведно с Общи условия към тях. Посочва също, че между ответника, кредитодателя
,,Фреш кредит" ЕООД и трето лице - „Гаранционен фонд България” ЕООД, като
поръчител, е сключен Договор за гаранционна сделка (поръчителство) от
18.05.2017 г. за задълженията на ответника към ,,Фреш кредит" ЕООД по
горепосочените договори (ДПК и ДДУ). Изтъква, че на датата на подписване на
посочените договори на ответника е предоставена заемната сума в размер 650 лв.,
като съгласно подписаните от него погасителен план и график на плащанията,
същият се е задължил да погасява разсрочено с краен падеж 18.05.2018 г.
дължимите по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна
лихва, и допълнителната услуга по т.І от ДДУ - финансиране на възнаграждението
от 650 лв. на трето лице-поръчител ,,Гаранционен фонд България” ЕООД), при
съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т.ІІ от ДДУ (за
,,СМС известяване”). Твърди, че по двата договора до 30.01.2019 г. ответникът е
извършил следните плащания: 362.12 лв. главница и 94.22 лв. договорна лихва -
по ДПК; 487.76 лв. главница по т.І от ДДУ, и 19.47 лв. законна лихва за забава
по ДПК, като след посочената дата няма повече плащания. Посочва, че Договора за
поръчителство от 18.05.2017 г. е сключен на основание чл.3, ал.2 от ДПК -
"Обезпечения/гаранции" и с него се е задължил срещу посоченото в
клаузата възнаграждение, което кредитополучателя се е съгласил да изплаща на
равни месечни вноски, солидарно за задълженията на кредитополучателя към
кредитора по ДПК и по ДДУ. Изтъква, че кредитополучателят е заявил желание
(чл.4 от ДПК) да ползва предоставена от кредитодателя допълнителна услуга по
договор (ДДУ), изразяваща се във финансиране на възнаграждението на поръчителя
на разсрочено плащане, като ползването на допълнителната услуга не е условие за
предоставяне на кредита (чл.4 накрая от ДПК), съответно извършването на
разходите по тях не са задължителни за приемане и ползване от кредитополучателя
и в този смисъл не се включва в ,,общите разходи по кредита” по см. на § 1, т.1
от ДР към ЗПК. Поради това и въз основа на отделно Искане от длъжника с него е
сключен ДДУ, съгласно който кредитодателят му е предоставил допълнителна
услуга, като е поел задължението да заплати на вноски (вместо
кредитополучателя) на третото лице - поръчител (ищеца) дължимото му се
възнаграждение по договора за поръчителство. Съответно пък, съгласно ДДУ,
кредитополучателя връща/изплаща на кредитодателя така предоставената сума на
равни месечни вноски заедно със сумите по ДПК — съгласно График за плащанията,
неразделна част от ДДУ, като върху сумата по ДДУ не се начислява
възнаградителна лихва. Твърди, че поради просрочия на длъжника за плащане на
задълженията по горепосочените договори, ,,Фреш кредит" ЕООД е упражнил
правото си на вземане към него, в качеството му на поръчител, като на
30.01.2019г. писмено го е поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията,
съгласно представена справка, в общ размер 590,20 лв., която сума е сбор от
остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва
по договора за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до
датата на поканата за плащане. Поддържа, че на 30.01.2019 г. е погасил към
,,Фреш кредит" ЕООД солидарно дължимите от него задължения на длъжника,
съобразно поканата за плащане, поради което и на основание на чл.74 от ЗЗД,
изпълнявайки чуждото (на длъжника) задължение, е встъпил в правата на кредитора
,,Фреш кредит" ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума и
сам е станал кредитор на длъжника за същите суми. Посочва, че за заплащане на
сумите е подал до Районен съд - гр. Враца заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр. дело № 395/2019г. и е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника А.М.П. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, за него е възникнал правен интерес от завеждане на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника. Моли съда, след
като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземането му срещу
длъжника А.М.П. за сума в общ размер 590,20 лв., от които: 287.88 лв. остатъчна
главница и 14.90 лв. договорна лихва от 18.05.2017г. до 30.01.2019г. - по
Договор за потребителски кредит № 0001171 от 18.05.2017г.; 460,80 лв. остатъчна
главница по т.І и 26,00 лв. главница по т.II (за ,,СМС известяване") по
Договор за допълнителни услуги от 18.05.2017 г.; 17.54 лв. лихва за забава по
Договора за потребителски кредит за периода от 20.06.2017г. до 30.01.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендира и направените
разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответникът А.М.П. ***, в писмения
отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител адв. Б.Н. ***,
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги
отхвърли изцяло. Счита, че Договор за потребителски кредит № 0001171 от
18.05.2017 г. е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), като не отговарящ на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 и чл.
19, ал. 1 от ЗПК - в него не е отразена действителната “обща сума, дължима от
потребителя”, тъй като не е включено възнаграждението за поръчителя, което от
своя страна се отразява и на стойността на годишния процент на разходите.
Поради това прави възражение, по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗПК, че клаузите
от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите,
са нищожни, както и възражение за нищожност на целия Договор за потребителски кредит,
на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречието му с
посочените императивни разпоредби на ЗПК. Твърди, че в нарушение на принципа за
добросъвестност при договарянето, от ищеца са поставени практически неизпълними
условия за обезпечаване на кредита чрез поръчителство от физически лица или
банкова гаранция, придаващи привидно право на избор, а на практика задължаващи
ответника да се ползва от опция за възмездно поръчителство от свързано с
кредитора лице, за възнаграждението на което на практика се сключва друг
договор с почти равностойна финансова тежест - договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ от 18.07.2017 г. Счита, че в Договор за допълнителна услуга от
18.05.2017 г. не са посочени конкретно какви са допълнителните услуги, падежи,
на които да се извършва плащане, размер на вноски, сроковете, касаещи
уговорките относно забава при изплащане, както и срока на самия договор, поради
което прави възражение за неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 2, предл.
първо от ЗЗД, поради невъзможен предмет. Поддържа, че по делото липсват
доказателства за това кредиторът да е предоставил на длъжника/ответника сумата
за възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи плащането й на
поръчителя. Счита също, че исковата претенция за сумата 26,00 лева - главница
за ,,СМС известия” не се дължи от ответника, тъй като такава не е изрично
уговорена по договора за услуги и не е включена от ищеца в общия размер на
разходите по кредита, както и че не се дължат и исковите претенции за вземанията
за възнаградителна лихва и лихва за забава по договора за кредит и по договора
за допълнителни услуги, доколкото договорите са недействителни и нищожни.
Твърди, че като последица от недействителността на кредитния договор и на
основание чл. 4, ал. 2 от Договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от
18.07.2017 г. отговорността на поръчителя отпада, което следва и от чл. 138,
ал. 2 от ЗЗД. Отделно от това счита, че исковите суми са недължими поради липса
на съгласие у поръчителя - той не е подписвал Договора за гаранционна сделка
/поръчителство/ от 18.07.2017 г. Счита също, че определеното в чл. 11 от
Договора за поръчителство възнаграждение за поръчителя в размер 731,64 лв.,
което надхвърля получената в заем сума - 650 лв., утежнява прекомерно задължението
на кредитополучателя/ответника, поради което и тази клауза се явява
противоречаща на морала и добрите нрави, а това обуславя нейната нищожност, на
осн. чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Поддържа, че претендираните суми не се
дължат и с оглед предвиденото в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и чл. 5 от Договор за
гаранционна сделка /поръчителство/ от 18.07.2017 г. погасяване на
поръчителството с изтичане на 6-месечния срок след падежа на главното
задължение, тъй като към момента на получаване на поканата от поръчителя -
30.01.2019 г., е изтекъл посочения в договора за кредит срок за издължаване на
кредита - 18.05.2018 г., поради което поръчителят не е дължал плащане по
договора за поръчителство, защото не са налице данни да е предявен иск от
кредитора против длъжника.
В съдебното заседание прави
възражение за недопустимост на иска за главница за разликата в размера над 557,
76 лв., за която сума е издадена заповедта за изпълнение, до предявения от 592,
20 лв., както и иска за сумата 26,00 лв. главница по т.II (за ,,СМС
известяване") по Договор за допълнителни услуги от 18.05.2017 г., тъй като
тези суми не са претендирани в заповедното производство.
Съдът намира това възражение за
основателно.
Предметът на установителния иск
по чл.422 от ГПК е вземането по смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК,
според изричната норма на чл. 415, ал. 1 ГПК - установява се дължимостта на
сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е
претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена. В
този смисъл, следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск. Когато с установителния иск по чл.422 от ГПК
се претендира вземане, което не е било претендирано със заявлението и за което съдът
не е издал заповед за изпълнение, то искът е недопустим, а производството по
делото подлежи на прекратяване поради наличието на абсолютна процесуална пречка
за разглеждането му.
В настоящия
случай, видно от приложеното ч.гр.д. № 395/2019г. на ВРС, със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК заявителят „Гаранционен фонд
България” ЕООД е претендирал като главници сумата 557, 76 лв. на основание
Договор за потребителски кредит № 0001171 от 18.05.2017 г., Договор за
допълнителни услуги от 18.05.2017 г. и Договор за поръчителство от 18.05.2017г.
и със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
275/05.02.2019г. съдът е присъдил тази сума.
С исковата молба заявителят-ищец
е предявил иск за установяване съществуването на вземането му за главници,
както следва: 287.88 лв. остатъчна главница по Договор за потребителски кредит
№ 0001171 от 18.05.2017г.; 460, 80 лв. остатъчна главница по т.І и 26,00 лв.
главница по т.II (за ,,СМС известяване") по Договор за допълнителни услуги
от 18.05.2017 г., или общо 774, 68 лв., т.е. със сумата 216, 92 лв. повече от
заявената и присъдената със заповедта за изпълнение главница. Тази сума за главници
не е била заявена със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 395/2019г. на ВРС и заповед за изпълнение за тази сума
не е издавана от съда. Тъй като издаването на заповед за изпълнение за тази
сума е предпоставка за развитието на съдебното производство по установителния
иск по чл.422 от ГПК, то предявеният от ищеца иск за главница в размера за
разликата над 557, 76 лв. до предявения размер от 774, 68 лв., е процесуално
недопустим и производството по делото по отношение на тази сума следва да се прекрати.
Така предмет на разглеждане по
същество остават вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 275/05.02.2019г. за сумите: 557,76 лв. дължима
главница по Договор за потребителски кредит № 0001171/18.05.2017г., Договор за
допълнителни услуги от 18.05.2017г. и Договор за поръчителство от 18.05.2017г.,
14.90 лв. договорна лихва за периода от 18.05.2017г. до 30.01.2019г. и 17, 54
лв. лихва за забава от 20.06.2017г. до 30.01.2019г. по Договор за потребителски
кредит № 0001171 от 18.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.02.2019г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:
Установи се
по делото, от представения Договор за потребителски кредит № 0001171 от 18.05.2017
г., сключен между А.М.П. ***, като кредитополучател, и "Фреш кредит"
ЕООД, гр. Бургас, като кредитодател, че страните са уговорили предоставяне на потребителски
кредит в размер 650 лв. с размер на месечна погасителна вноска от 63, 26 лв.,
със срок 12 месеца, с първа вноска на 18.06.2017 г., с фиксиран годишен лихвен
процент от 29, 67%, обща сума за погасяване в размер 759, 12 лв. и ГПР 47, 74%,
както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в
размер на 5% върху главницата; уговорено е усвояване на сумата изцяло в брой
при подписване на договора. В чл. 3 от Договора е уговорено, че кредитополучателят
се задължава в срок от 48 часа от подписване на договора да осигури като обезпечение
по кредита си: 1. поръчителство от две физически лица, имащи безсрочни трудови
договори с минимално месечно БТВ от 1500 лв. за всеки поръчител, или неотменима
и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка (ал.1); като в
случай, че кредитополучателят не предостави в срок обезпечението по ал.1, ще се
счита, че се съгласява и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и
за негова сметка, в т.ч. и при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да
предостави на кредитодателя гаранционна услуга (поръчителство) за обезпечаване
на задълженията на кредитополучателя, възникнали по договора, с възнаграждение
на поръчителя в размер 731, 64 лв., платимо от кредитополучателя разсрочено на
равни месечни вноски (ал.2). В чл. 4 от Договора е уговорено ползване на
допълнителни услуги – кредитополучателят заявява, че като допълнение на договора
за потребителски кредит, желае, чрез сключване на допълнителен договор, да
ползва допълнителни услуги, предоставени от кредитодателя (съгласно Тарифа за
допълнителните услуги на кредитодателя), както и да ползва финансиране на разсрочено
плащане на възнаграждението за поръчителството по чл.3, като декларира, че е
запознат с обстоятелството, че ползването на допълнителните услуги и на
финансирането не са задължителна предпоставка за предоставянето на кредита. В
чл. 2, ал. 5 е уговорено при забава за плащане на погасителна вноска
кредитополучателят да заплаща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху просрочената част от вноската до окончателното й изплащане. Към договора
са приложени и приложимите към него Общи условия, подписани от
кредитополучателя на всяка страница, както и погасителен план, също подписан от
кредитополучателя.
Установи се
също, от представения по делото Договор за гаранционна сделка (поръчителство)
от 18.05.2017 г., сключен между "Фреш кредит" ЕООД, като кредитор, А.М.П.,
като длъжник и „Гаранционен фонд България” ЕООД, като поръчител, че страните по
него са се съгласили поръчителят да предостави на кредитора гаранционна сделка
(поръчителство) като се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението
на всички задължения на длъжника по Договор за потребителски кредит № 0001171,
като договорът за поръчителство влиза в сила след изтичане на два дни от сключването
му и при условие, че длъжникът не е предоставил на кредитора някое от
обезпеченията по чл.3, ал.1 от Договора за потребителски кредит (чл.1). В чл. 4,
ал. 2 е уговорено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното
задължение бъде обявено за недействително, а съгласно чл. 6 поръчителят не носи
отговорност пред кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след
сключването на гаранционния договор. В чл. 9, изр. 3 е уговорено поръчителят да
изпълни задължението в срок от седем дни от поканата на кредитора към него. В
чл. 11 е уговорено възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено,
че длъжникът дължи на поръчителя възнаграждение в размер 731, 64 лв. общо за
целия период на действие на Договора за потребителски кредит, платимо на
месечни или седмични вноски от 60, 97 лв. в брой или по посочена банкова
сметка, ***ението съвпада с падежа на вноските по кредита. Предвидено е също
възнаграждението да бъде заплатено от кредитора чрез услуга финансиране на
длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги, като незаплащането
на това възнаграждение не препятства влизането в сила или действието на
договора и не освобождава поръчителя от поетите с договора задължения към
кредитора.
От Договор
за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 0001171, сключен
също на 18.05.2017 г. между А.М.П. и "Фреш кредит" ЕООД, се
установява, че кредиторът е предоставил на клиента допълнителни услуги: Финансиране,
разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата 731, 64 лв., дължима от
длъжника, представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния
договор, със срок на изплащане 12 месеца и вноска от 60, 97 лв. (т.І). Липсва
посочване на падежна дата на всяка от месечните вноски. В уговорките по т.ІІ, т.
5 и т. 6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки
относно забава при изплащането, както и относно срока на самия договор.
По делото е
представен График на плащанията към Договор за потребителски кредит и Договор
за допълнителни услуги № 0001171, в който са отразени месечните вноски,
включващи дължимите суми по двата договора.
По делото е
представена Разписка за изплатена сума по Договор за потребителски кредит №
0001171, от която се установява, че на 18.05.2017 г. А.М.П. е получил от
"Фреш кредит" ЕООД в брой сумата 650,00 лв., представляваща
договорената заемна сума по Договор за потребителски кредит №
0001171/18.05.2017г.
По делото
липсват доказателства за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за
възнаграждението на поръчителя, както и такива, установяващи плащането й на
поръчителя.
С Покана за
плащане изх. № 28 от 30.01.2019 г. "Фреш кредит" ЕООД е поканил
поръчителя „Гаранционен фонд България” ЕООД в 30-дневен срок от получаване на
поканата да изплати дълга на длъжника А.М.П. по Договор за потребителски кредит
№ 0001171/18.05.2017г., съобразно приложена справка, който е в размер на 590, 20
лв. Поканата ведно с приложенията към нея са получени от управителя на
„Гаранционен фонд България” ЕООД на 30.01.2019г., което е удостоверено с
подписа му върху нея.
Видно от
приложеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от 30.01.2019г.
„Гаранционен фонд България” ЕООД е превел на "Фреш кредит" ЕООД
сумата 590, 20 лв. на основание Покана за плащане изх. № 28 от 30.01.2019 г.,
представляваща задължение на А.М.П.. Липсват твърдения, както и доказателства
за това поръчителят да е уведомил длъжника за извършеното плащане.
От
извършената служебна справка в ТР на АВ се установява, че едноличен собственик
на капитала на ищцовото дружество, което кредиторът е избрал за поръчител, е
самото дружество-кредитор "Фреш кредит" ЕООД. Двете дружества имат
едно и също седалище и адрес на управление и един и същ управител - П.С.С..
Видно от
приложеното ч. гр. дело № 395/2019 г. по описа на ВРС, образувано въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.02.2019г.,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 275 от 05.02.2019г.,
по силата на която ответникът в настоящото производство А.М.П. *** е осъден да
заплати на заявителя-ищец „Гаранционен фонд България” ЕООД сумите: 557,76 лв. дължима
главница по Договор за потребителски кредит № 0001171/18.05.2017г., Договор за
допълнителни услуги от 18.05.2017г. и Договор за поръчителство от 18.05.2017г.,
14, 90 лв. лихва за периода от 18.05.2017г. до 30.01.2019г., 17, 54 лв. лихва
от 20.06.2017г. до 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.02.2019г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на задължението; както
и сумата 25, 00 лева разноски за платена държавна такса. Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника А.М.П. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в
предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е
предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на "Фреш
кредит" ЕООД или на „Гаранционен фонд България” ЕООД претендираните суми, предмет
на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за потребителски кредит, договора за
допълнителни услуги и договора за поръчителство суми по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От заключението
на експертизата, което съда приема изцяло като обективно, професионално и
пълно, изготвено след извършена проверка на счетоводната документация на ищеца
и на "Фреш кредит" ЕООД, се установи, че на 18.05.2017 г. А.М.П. е
получил от "Фреш кредит" ЕООД в брой сумата 650,00 лв.,
представляваща договорената заемна сума по Договор за потребителски кредит №
0001171/18.05.2017г. Вещото лице е констатирало, че ответникът е извършил
погасявания на кредита по процесните договори за потребителски кредит и за
предоставяне на допълнителни услуги в общ размер 996, 07 лв. в полза на "Фреш
кредит" ЕООД, като постъпилите суми са отнесени от дружеството за погасяване
на следните задължения: 1. по договора за потребителски кредит - общо 508, 69
лв., в т.ч.: 362, 12 лв. - главница за периода от 18.06.2017г. до 18.01.2018г. /последната
вноска частично/; 94, 22 лв. - договорна лихва за периода от 18.06.2017г. до
18.01.2018г.; 19, 47 лв. - обезщетение за забава за периода от 19.06.2017г. до
22.08.2018г. и 32, 50 лв. - еднократна такса експресно одобряване на документи
при усвояване на кредита в размер на 5% върху главницата и 2. по договора за
предоставяне на допълнителни услуги - общо 487, 76 лв. за периода от 18.06.2017г.
до 18.01.2018г. Според заключението непогасените задължения на
кредитополучателя А.М.П. по договора за потребителски кредит и договора за
допълнителни услуги към 30.01.2019г. са в общ размер 590, 20 лв., в т.ч. по
договора за потребителски кредит: 287, 88 лв. - главница за периода от
18.01.2018г. до 18.05.2018г., 14, 90 лв. - договорна лихва за периода от
18.02.2018г. до 18.05.2018г., 17, 54 лв. - обезщетение за забава за периода от
23.08.2018г. до 30.01.2019г. и 26,00 лв. - такса СМС известяване; по договора
за предоставяне на допълнителни услуги - 243, 88 лв. за периода от 18.02.2018г.
до 18.05.2018г. От заключението се установява също, че на 30.01.2019г. ищецът
,,Гаранционен фонд България” ЕООД е извършил погасяване на задълженията на
ответника А.М.П. по договора за потребителски кредит и по договора за
предоставяне на допълнителни услуги в размер 590, 20 лв., като с платежно
нареждане за кредитен превод е превел посочената сума по разплащателна сметка
при Райфайзенбанк с титуляр ,,Фреш кредит” ЕООД.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителен иск по
чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане
срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за
издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът трябва
да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. че между кредитодателя ,,Фреш
кредит" ЕООД и ответника са сключени валидни договори за потребителски
кредит и за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на които
кредитодателя е поел задължението да предостави на кредитополучателя определена
сума пари и допълнителни услуги, а последния е поел задължението да издължава
главницата и лихвите по кредита, съгласно договорите. Ищецът следва да установи
също, че кредитодателят е изпълнил поетите с договорите задължения точно и в
срок. На следващо място ищецът следва да докаже, че е сключил договор за
поръчителство с кредитодателя на ответника, с който е поел задължението да отговаря
за изпълнението на задължението на длъжника пред кредитодателя, че е изпълнил
задължението на длъжника за плащане на посочената в исковата молба сума в полза
на кредитодателя и че е уведомил длъжника, че има намерение да изпълни
задължението или че е предявен иск за изпълнение срещу него. Ищецът следва да
докаже и размера на претендираните вземания по отделни пера към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
С оглед оспорването от ответника
на предявените искове в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира, че между ответника
А.М.П. и кредитодателя ,,Фреш кредит" ЕООД е възникнала облигационна
връзка по договор за кредит. Процесният договор за кредит е двустранно подписан
и съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за кредит.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и същия има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит (както и изрично
е посочено в наименованието му), чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по
силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, посочени в
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗПК
предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.
20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл. 143-148 ЗЗП (чл.24).
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като изрично възражение от ответника /в
този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че е спазена писмената
форма на процесния договор за потребителски кредит и обективирането му на
хартиен носител, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Анализирано
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т.
11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът
обаче не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според което договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Според § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е
указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от
съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена
действителната "обща сума, дължима от потребителя". Така в графа
"детайли на кредита" фигурира "обща сума за погасяване", но
тя отчита само общия размер на кредита, без да включва общите разходи за
потребителя, в които се включва и възнаграждение за поръчителя, което е
"допълнителна услуга", пряко свързана с кредита (чл.4 от договора за
кредит), независимо че задължението за кредитополучателя може и да не възникне,
ако успее да представи обезпечението по чл. 3 от договора за кредит. Този
"пропуск" се отразява и на стойността на годишния процент на
разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Така, като
не е включил възнаграждението за поръчителя – на стойност, надвишаваща тази на
отпуснатия кредит, в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът
е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на
кредита за длъжника, поради което, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, клаузите
от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите,
са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен изцяло, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Настоящия
състав на съда не споделя изложените от ищеца доводи, че ползването на
допълнителните услуги не е условие за получаването на кредита и договорът за
допълнителни услуги е самостоятелен и не е обвързан от действието на договора
за кредит. В случая, договорът за гаранционна сделка (поръчителство) и
договорът за допълнителни услуги (касаещ възнаграждението на поръчителя)
несъмнено са обусловени от неизпълнение на вменените на длъжника задължения по
чл. 3 от договора за потребителски кредит да предостави на кредитора някое от
посочените там обезпечения. Това означава, че тези договори не могат да
съществуват самостоятелно и независимо от договора за кредит, т. е. те са
акцесорни и пряко свързани с него.
За да е
действителна една клауза от договор, тя следва да не противоречи на добрите
нрави. В законодателството не се съдържа дефиниция за понятието "добри
нрави", но е общоприето, че това са критерии за поведение, установени в
обществото и наложили се като норми на държание, с които хората се съобразяват
и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение. Включването в договор на клаузи,
които са неизпълними изначално, сочат на противоречие с добрите нрави,
доколкото това неизпълнение води до крайно неблагоприятни последици за
кредитополучателя.
В
конкретния случай, съдът намира, че поставените от кредитодателя условия в чл.
3 от договора за потребителски кредит са практически и изначално неизпълними.
Първото поставено в клаузата условие – в срок от 48 часа от сключване на
договора да бъдат осигурени двама гаранти с безсрочен трудов договор и високи
доходи (1500 лв.) е практически неизпълнимо. Така поставеното условие няма как
да бъде изпълнено в краткия 48-часов срок по договора, а това води до
автоматичното възникване на възможност за сключване на договор за поръчителство
между кредитодателя и ищеца-поръчител. Същото се отнася и до второто условие по
чл. 3, което също на практика е неизпълнимо – в срок от 48 часа от сключване на
договора да се осигури банкова гаранция с бенефициер – кредитодателя и тя да
бъде безусловна и неотменима. Това изискване на кредитора е нереално и няма как
да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя, като обезсмисля и целта
на самия договор за потребителски кредит, тъй като, ако едно лице разполага със
средствата за заплащане на банкова гаранция в полза на кредитора в размера на
искания кредит, то това лице не би имало нужда въобще да сключва договор за
кредит за същата сума.
На следващо
място, определянето на т. нар. възнаграждение на поръчителя в размер на 731, 64
лв., т. е., надхвърлящ сумата на кредита от 650,00 лв., създава необосновано
висока тежест за кредитополучателя, поради което се явява противоречаща на
морала и добрите нрави клауза, при което същата е нищожна, на осн. чл. 26, ал.
1, предл. трето от ЗЗД и чл. 143, т. 19 вр. т. 5 от ЗЗП. Това е така, защото поради
невъзможността на кредитополучателя да предостави първите два вида обезпечения
- поръчителство на две лица или банкова гаранция, в рамките на уговорените 48
часа от подписването на договора, поръчителството е предпоставено и така при
получен кредит от 650 лв., тежестта върху кредитополучателя се увеличава със 731,
64 лв., т. е. с повече от 100%, което противоречи не само на добросъвестността
при сключването на гражданско-правни и търговски сделки, но и на изричната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняваща размер на ГПР (включващ и това
задължение) над петкратния размер на законната лихва (50%). Съвсем отделно е и
обстоятелството, че по договора липсва изобщо яснота за това как е формиран
размерът на възнаграждението на поръчителя.
На последно
място, факта, че едноличен собственик на капитала на ищцовото
дружество-поръчител е кредитодателя по договора за кредит "Фреш
кредит" ЕООД, а управител и на двете дружества е едно и също лице, заедно
с факта, че възнаграждението на поръчителя се изплаща на кредитора, дава
основание за извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за
кредитора.
Тук следва
да се отбележи, че свободата на договарянето не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на
другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. този на
добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този
принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки "допълнителни
условия" за сключване на договора, на които придава привидно доброволен
характер и привидно право на избор. Така в настоящия случай чрез поставяне на
практически неизпълними условия за обезпечаване на кредита чрез поръчителство
или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция
за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със свързано
с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор за допълнителни
услуги, за сума, надвишаваща тази на договора за кредит. А това обосновава
извод и мотивира настоящият съд да приеме, че ползването на допълнителни
услуги, свързани с поръчителство от ищеца и неговото възнаграждение, привидно
са предвидени като опционални и в случая ползването им всъщност не е
предоставено на избора на кредитополучателя, а се явяват задължителна предпоставка
за получаването на кредита.
Предвид
горното, съдът намира, че клаузата на чл. 3 от договора за потребителски кредит
е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, като такава се явява и свързаната с
нея клауза на чл. 4 от същия договор, касаеща ползването на допълнителни услуги
за финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението за поръчителство по
чл. 3 от договора за кредит. При това положение, недействителни като лишени от
основание са и другите два договора – за поръчителство и за допълнителни
услуги, свързани с възнаграждението на ищеца-поръчител, тъй като, както се
посочи по-горе, тези договори не могат да съществуват самостоятелно и
независимо от договора за кредит, те са акцесорни и пряко свързани с него,
поради което суми по тях не са дължими от ответника.
Отделно от
изложеното, след като се касае за предоставяне на допълнителни услуги, то
същите следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, съгласно
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. § 1, т. 1 ДР на ЗПК,
тъй като това са възнаграждения по самия договор за потребителски кредит, което
в случая не е сторено.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по него.
Според чл.
138, ал. 2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително
задължение. Следователно, след като договорът за кредит е недействителен, за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия
случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно "чуждо
задължение". Съгласно чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на сделката и обосноваването
на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с факта на това незнание е свързан, от една
страна, с вида на недействителността, а от друга – с опасността от настъпване
на неблагоприятни имуществени последици за изпълняващия чуждото задължение – в
този смисъл е определение № 212/19.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 635/2008 г.,
I т. о.
Недействителността
на договора за кредит не е "очевидна", тъй като към момента, когато кредитополучателят
е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за
кредит е недействителен, съответно, че договорът за поръчителство не е породил
действие.
Безспорно
поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита,
той е солидарно отговорен с длъжника – чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, т. е.
имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни
на падежа. Следователно, ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора,
включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/, включваща единствено сумата 650,00 лева.
Установи се, от заключението по
изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, както и от изричното признание на
ищеца, направено в исковата молба, че към момента на предявяване на исковете
ответникът е погасил сума в общ размер 996, 07 лв., която
дружеството-кредитодател е отнесло за погасяване на задължения за главница, за
договорна лихва, за обезщетение за забава и за такса експресно одобряване на
документи при усвояване на кредита по договора за потребителски кредит, както и
за възнаграждението на поръчителя по договора за предоставяне на допълнителни
услуги. С оглед нормата на чл. 23 ЗПК извършените от ответника плащания в общ
размер 996, 07 лв. следва да бъдат отнесени единствено към погасяването на
чистата стойност на кредита в размер 650,00 лв., което налага извода, че
ответникът е погасил изцяло задължението си и претенцията на ищеца е
неоснователна.
При изложените съображения за
недействителност на договора за потребителски кредит и недължимост на лихви и
други разходи по кредита, изцяло неоснователни се явяват и претенциите за установяване
на дължимост на сумите 14.90 лв. договорна лихва за периода от 18.05.2017г. до
30.01.2019г. и 17.54 лв. лихва за забава за периода от 20.06.2017г. до
30.01.2019 г. по договора за потребителски кредит.
В обобщение на всичко изложено,
настоящият съдебен състав намира, че предявените положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за съществуване на вземания на поръчител, който е изпълнил задължението по
договор за потребителски кредит, от длъжник, за сумите: 557,76 лв. дължима
главница по Договор за потребителски кредит № 0001171/18.05.2017г., Договор за
допълнителни услуги от 18.05.2017г. и Договор за поръчителство от 18.05.2017г.,
14, 90 лв. договорна лихва за периода от 18.05.2017г. до 30.01.2019г., 17, 54
лв. лихва за забава за периода от 20.06.2017г. до 30.01.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2019г. - датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до
окончателното изплащане на задължението, се явяват изцяло неоснователни и
следва да се отхвърлят.
С оглед
изхода от спора, ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производство, поради което такива не му се присъждат.
Ответникът се
представлява от особен представител, същият не е представил доказателства за
направени разноски и не е поискал присъждането на такива, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 1928/2019г. на ВРС В ЧАСТТА по предявения от „Гаранционен фонд
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ж.к. "Славейков", бл. 161, партер, представлявано от управителя П.С.С.,
срещу А.М.П., ЕГН ********** с адрес ***8, установителен иск по чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за съществуване на вземане за главница
по Договор за потребителски кредит № 0001171 от 18.05.2017 г., Договор за
допълнителни услуги от 18.05.2017 г. и Договор за поръчителство от 18.05.2017г.
за разликата в размера над 557, 76 лв., присъдена със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 275/05.02.2019г. по ч.гр.д. № 395/2019г. на
ВРС, до предявения размер от 774, 68 лв., като процесуално недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. "Славейков", бл. 161, партер,
представлявано от управителя П.С.С., против А.М.П., ЕГН ********** с адрес ***8,
установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с
чл.143, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за съществуване на вземания за сумите 557,76 лв. дължима
главница по Договор за потребителски кредит № 0001171/18.05.2017г. и Договор за
допълнителни услуги от 18.05.2017г., сключени между А.М.П. и "Фреш
кредит" ЕООД с ЕИК *********, и Договор за поръчителство от 18.05.2017г., 14.90
лв. договорна лихва за периода от 18.05.2017г. до 30.01.2019г. и 17, 54 лв.
лихва за забава за периода от 20.06.2017г. до 30.01.2019г. по Договор за
потребителски кредит № 0001171 от 18.05.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.02.2019г. - датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 275/05.02.2019г. по ч. гр. д. № 395/2019 г. по описа на ВРС,
като неоснователни.
Определението за прекратяване може да
се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца в едноседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: