Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../22.04.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №7040 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №392720/24.04.2018г.,
постановено по гр.д. №18515/2015г. по описа на СРС, 76 състав, са отхвърлени
предявените от Н.П.Р. претенции за поставяне в дял по реда на чл.349, ал.2 от ГПК на ап.№23 и магазин №4. Отхвърлени е предявената от М.П.Р. претенция за
поставяне в дял по реда на чл.349, ал.2 от ГПК на ап. №33. Поставен е в дял на
основание чл.353 от ГПК на Н.П.Р. следният недвижим имот: апартамент №23 във
вх.Б, на трети жилищен етаж на ЕЖК „Витоша 2“, в жилищния блок №**, находящ се
в гр. София, ж.к. „*****“ от кв.151, по плана на гр. София, местността „*****“,
състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, зимна градина и
сервизни помещения, със застроена площ от 123,22 кв.м. и открита тераса с 55,40
кв.м., при съседи: изток – двор, запад – външна стена север – стълбище и
апартамент №24, юг – разделна стена с вх.А, отгоре – апартамент 25, отдолу –
апартаменти 19 и 20, заедно с припадащото се мазе 17 с 4,53 кв.м. светла площ,
при граници: изток – мазе 15, запад – ателие 13, юг – разделна стена с вх.А,
север – коридор, заедно с припадащите се 3,114% ид.ч. от общите части на
сградата и съответно от правото на строеж върху мястото. Поставен е в дял на
основание чл.353 от ГПК на М.П.Р. следния недвижим имот: апартамент №33,
находящ се в гр. София, ж.к. „*****, състоящ се от една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 72,52 к, при съседи: стълбище,
държавен апартамент 34, двор, двор, заедно с прилежащото избено помещение №10,
с площ от 4 кв.м., при съседи: коридор А.Я.С., двор, заедно с 1,594% ид.ч. от
общите части на сградата. Поставени са в дял на основание чл.353 от ГПК на С.П.Х.
следните недвижими и движими имот: 1) магазин 4 във вх. А, на първи жилищен
етаж на ЕЖК „Витоша 2“, в жилищния блок №**, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“,
от квартал 151 по плана на гр. София, местността „*****“, състоящ се от:
търговска площ и сервизни помещения, със застроена площ от 28,72 кв.м., при
съседи: от изток – двор, запад – апартамент –№3, север – разделна стена с вх.Б,
юг – апартамент №3, отгоре – апартамент №6, отдолу мазета, заедно с припадащия
се склад към него, находящ се на сутеренен етаж, със застроена площ от 41,30
кв.м. светла площ, при граници: изток – подземни гаражи, запад – коридор и мазе
№10, юг – стълбище, север – разделна стена с вх.Б, заедно с припадащите се
1,073 ид.ч. от общите части на сградата и съответно от правото на строеж върху
мястото; 2) гараж 062 на полуподземен етаж, в бл.9Е на ЕЖК „Витоша 2“, находящ
се в гр. София, ж.к. „*****“, кв. 151 по плана на гр. София, местността „*****“,
състоящ се от гаражна клетка със застроена площ от 18,15 кв.м., при съседи:
север – бл.12Е, изток – вентилационно помещение, юг – подземен проход за гараж,
запад – гараж №61, отгоре – покривна плоча на гаражи, заедно с припадащите се
1,492% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; 3)
овощна градина с площ от 1000 кв.м. и вилна постройка в същата, находящи се в
с. Прибой, общ. Радомир, махала „Фасулкова“; 4) лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат GL“ – комби с рег. №*****; 5) лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Пасат GX“ с рег. №*****. С
решението е осъдена Н.П.Р. да заплати на М.П.Р. за уравнение на дяловете сумата
от 5762,32 лева. Осъдена е Н.П.Р. да заплати на С.П.Х. за уравнение на дяловете
сумата от 44,6 лева. Отхвърлени са
предявените от С.П.Х. срещу Н.П.Р. претенции по сметки с правно основание
чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на следните суми: 4200
лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на апартамент
№33 за периода от датата на връчване на нотариална покана – от 16.12.2013г. до
28.09.2017г., когато в имота е въведена съделителката М.Р., и за квота
2699,45/10084 ид.ч. (42 месеца х 100 лева, съответно на средния пазарен наем и на
притежаваната от С. Х. квота от делбения имот), както и мораторна лихва върху
сумата в размер на 50 лева за периода от 06.03.2014г. до 28.09.2017г.; 4300
лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на магазин №4
във вх.4А на първи етаж на ЕЖК „Витоша 2“ за периода от 16.12.2013г. до
12.10.2017г. и за 1/6 ид.ч. (43 месеца х 100 лева), съответно на квотата на С.Х.,
както и на средния пазарен наем, както и на 50 лева – мораторна лихва върху
сумата от 4300 лева за периода от 06.03.2014г. до 12.10.2017г.; сума от 17200
лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на апартамент
№23 за периода от 16.12.2013г. до 12.10.2017г. и за 1/6 ид.ч. (43 месеца х 400
лева среден пазарен наем, съответстващ на притежаваната от С. Х. 1/6 ид.ч. от
делбения имот), и сумата в размер на 200 лева – мораторна лихва за период от
06.03.2014г. до 12.10.2017г., сума от 2580 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползване на гараж №62 на полуподземен етаж в бл.9Е на ЕЖК
„Витоша 2“ за периода от 16.12.2013г. до 12.10.2017г. и за 1/3 ид.ч. (43 месеца
х 60 лева, съответстващ на притежаваната от С. Х. 1/3 ид.ч. в съсобствеността и
средния пазарен наем. Осъдена е на основание чл.344, ал.2 от ГПК Н.П.Р. да
заплаща на С.П.Х. следните суми: по 46,47 лева месечно обезщетение за това, че
е лишена от ползването на своята идеална част (1/6 ид.ч.) от магазин №4,
считано от 12.10.2017г. до 16.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от
12-то число на всеки следващ месец, като е отхвърлена претенцията за горницата
до пълния предявен размер от 100 лева; по 200 лева – месечно обезщетение за
това, че е лишена от ползването на своята идеална част (1/6 ид.ч.) от ап.№23,
считано от 12.10.2017г. (първото редовно о.с.з. след влизане в сила на
решението по I
фаза на делбата) до окончателното извършване на делбата (или до предоставяне на
владението), ведно със законната лихва, считано от 12-то число на всеки следващ
месец; по 32,50 лева месечно обезщетение за това, че е лишена от ползването на
своята идеална част (1/3 ид.ч.) от гараж №62, считано от 12.10.2017г. (първото
редовно о.с.з. след влизане в сила на решението по I фаза на делбата) до окончателното
извършване на делбата (или до предоставяне на владението), ведно със законната
лихва, считано от 12-то число на всеки следващ месец, като е отхвърлена
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 60 лева като
неоснователна, както и целите претенции по отношение на овощната градина и
двата автомобила – 3х 100 лева месечно при същите периоди. Осъдена е Н.П.Р. да
заплати на С.П.Х. сумата от 170,87 лева, съответна на притежаваната от С. Х. 1/6
ид.ч. от ап.23, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2017г. до
окончателното й изплащане, сумата от 274,02 лева – съответна на притежаваните
от С. Х. 699,45/10084 ид.ч. от ап.33, заплатена на „Топлофикация София“ ЕАД по
ч.гр.д. №69772/2016г. по описа на СРС, 141 състав, ведно със законната лихва,
считано от 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени
претенциите за сума в размер на 500 лева – заплатен от С. Х. адвокатски хонорар
във връзка с производството по ч.гр.д. №69772/2016г. по описа на СРС, 141
състав, относно имот, описан в раздел №, т.1, б. „а“, и за сумата от 80 лева –
заплатени от С. Х. нотариални такси за връчване на нотариална покана и
съставяне на констативен протокол. Отхвърлена е предявената от С.П.Х. срещу М.П.Р.
претенция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от
ЗС за заплащане на сумата от 50 лева ,представляваща обезщетение за лишаване от
право на ползване на апратамент №33 за периода от 28.09.2017г. до 12.10.2017г.,
за квота 2699,45/10084 ид.ч., съответно на средния пазарен наем и на
притежаваната от С. Х. квота от делбения имот. Осъдена е на основание чл.344,
ал.2 от ГПК М.П.Р. да заплаща на С.П.Х. по 100 лева месечно обезщетение за
това, че е лишена от ползването на своята идеална част (2699,45/10084 ид.ч.) от
ап. №33, считано от 12.10.2017г. (първото редовно о.с.з. след влизане в сила на
решението по I
фаза на делбата) до окончателното извършване на делбата (или до предоставяне на
владението), ведно със законната лихва, считано от 12-то число на всеки следващ
месец. Отхвърлена е предявената от Н.П.Р. претенция по сметки с правно
основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от ЗС срещу С.П.Х. и М.П.Р. за
заплащане при условията на разделност на сумата от 1000 лева, стойност на две
врати, закупени през 2013г. за ап.23. осъдени са на основание чл.77 от ГПК
съделителите да заплатят по сметка на СРС дължима държавна такса, както следва:
М.П.Р. – 4700,29 лева, С.П.Х. – 5591,41 лева, Н.П.Р. – 14285,93 лева.
С решение №16873/21.01.2019г., постановено
по гр.д. №18515/2015г. по описа на СРС, 76 състав, е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 24.04.2018г. по гр.д. №18515/2015г.
по описа на СРС, като вместо неправилно изписаното в диспозитива (л.310,
стр.14, диспозитив три (отгоре надолу), тире 3) „от 16.12.2013г. до
12.10.2017г.“, правилно да се чете „06.03.2014г. до 12.10.2017г.“.
Подадена е въззивна жалба от С.П.Х., чрез
пълномощниците адв. Ю.Б. и адв. Л.Г., срещу първоинстанционното решение в
частта, с която са отхвърлени претециите по сметки на съделителката за периода
от 06.03.2014г. до 12.10.2017г., предявени по реда на чл.346 от ГПК, както и
относно размера на присъдените месечни обезщетения за лишаване от ползване на процесните
имоти (с изключение на овощната градина и двете МПС) за периода от 12.10.2017г.
до окончателното извършване на делбата. В жалбата се излагат оплаквания, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката
поддържа, че извода на първоинстанционния съд, че нотариалната покана не е
връчена по надлежния ред на съделителката Н.Р., е незаконосъобразен, като
навежда доводи, че приложима в случая е редакцията на нормата на чл.47, ал.1 от ГПК към датата на връчване на нотариалната покана – м. февруари 2014г. На
следващо място излага доводи, че не е извършено оспорване на верността на
извършеното нотариално удостоверяване за връчването на нотариалната покана и не
е открито производство по оспорването му, поради което били лишени от
възможността да представят доказателства относно конкретните обстоятелства по
връчване на поканата. Жалбоподателката поддържа, че адресът, на който е връчена
нотариалната покана, е адресът, на който съделителката Н.Р. живее и е адресно регистрирана.
По отношение на размера на присъдените обезщетения за ползване на процесните
имоти за периода, считано от 12.10.2017г. до окончателното извършване на
делбата, излага съображения, че определеният от съда размер на обезщетенията не
съответства на математическото изчисляване на база обезщетението за един месец,
съобразно заключението на вещото лице. С оглед изложеното моли решението да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което
претенциите да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор на жалбата от насрещните страни.
Постъпила е въззивна жалба и от
съделителката Н.П.Р. срещу първоинстанционното решение. В жалбата се излагат
оплаквания, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материално
правните и процесуални норми, както и в противоречие с трайната практика на
съдилищата и практиката на ВКС. Жалбоподателката поддържа, че апартамента в кв.
„Витоша“, магазина и гаража са в незавършен вид – груб строеж на шпакловки и
без подови настилки, теракотни и фаянсови покрития, паркет и ламинат.
Независимо от състоянието на жилището, магазина и гаража определената средна
пазарна цена била завишена. Въззивницата поддържа също така, че единствена е
полагала грижи за общия наследодател до смъртта му. Поддържа, че в годините на
съвместното си съжителство с баща си, никога не е виждала сестра си от първия
брак на баща си – С., както и първата му съпруга. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд отказал да
я освободи от такси и разноски по делото. Поддържа също така, че не била
редовно призовавана за първата фаза на делбата, поради което била лишена от
право на защита. Навежда също така и доводи, че жилището, за което се
претендира обезщетение за лишаване от ползване от страна на съделителката С.Х.,
е негодно за отдаване под наем и евентуално ползване. Излага доводи, че
неправилно не ѝ било поставено в дял от първоинстанционния съд жилището,
намиращо се в гр. София, бул. „*****“, бл.12Е, ап.23, като поддържа, че живеела
в посочения апартамент, както и се грижела своя баща, а сестра й М.Р. отказвала
да дойде и да помага за обгрижването на баща им по време на боледуването му.
Със С.Х. се запознала едва след смъртта на баща си. Жалбоподателката Н.Р.
посочва също така, че наглеждала жилището в кв. „Витоша“, магазина и гаража,
държала ключовете и ги пазела, но никога не ги е ползвала за живеене или с
търговска цел. Поради това счита за неправилен извода на първоинстанционния
съд, че не следва да й се възложат по реда на чл.349, ал.2 от ГПК. С оглед
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от М.П.Р., чрез пълномощника адв. Ц.П., по жалбата на Н.
Найчева, с който същата се оспорва изцяло. Изложени са доводи, че решението е
допустимо, валидно, правилно и обосновано и е направено искане същото да бъде
потвърдено, като се поддържа, че съдът правилно е определил най-справедливия
способ за извършване на делбата съобразно обстоятелството, че квотите на
съделителките са различни, а делбените имоти са разнородни като вид и стойност.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби
са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и са процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
По жалбата на съделителката Н.Р.:
Съсобствеността в
делбеното производство може да бъде прекратена по един от следните начини:
посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353
от ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на
публична продан. Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова от
съществено значение е обстоятелството дали е възможно обособяването на повече
реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на
съделителите досежно начина на нейното извършване и по-специално
обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на имота, когато
същият е жилище. Това е така, тъй като законът установява специален способ за
извършване на делбата на такъв имот, който представлява изключение от общото
правило на чл.69, ал.2 от ЗН, като предвижда възможност за поставяне в дял на
реално неподеляем имот.
Водещ принцип в
делбата е всеки съделител да получи реален дял, доколкото това е възможно –
чл.69, ал.2 от ЗН. При невъзможност имотите да бъдат възложени по чл.349 от ГПК, хипотезите, при които всеки съсобственик може да получи дял в натура, се
свеждат до теглене на жребий или разпределяне по чл.353 от ГПК.
Районният съд е
извършил делбата на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353
от ГПК. Способът по чл. 353 ГПК е приложим при невъзможност за теглене на жребий (когато до делба са
допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или
стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни) или голямо
неудобство (например, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял
значителни подобрения).
В случая делбата
не може да бъде извършена чрез теглене на жребий, доколкото квотите на
съделителите, определени с решението по допускане на делбата, не са равни.
Съгласно утвърдената съдебна практика тегленето на жребий е невъзможно, когато
до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ,
обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни, какъвто
е и настоящият случай. Освен това, съобразно установената съдебна практика,
когато са налице условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до
делба, има приоритет пред другите способи за извършването й, най-вече пред
изнасянето им на публична продан.
Критериите за
разпределение на допуснатите до делба имоти са: големината на дела, сравнена
със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения,
реалното му ползване. Извършените подобрения в някой от делбените имоти и
установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий, т. е.
като основания за извършване на разпределението. Съдебната практика не определя
поредност, в която следва да се преценяват тези критерии. Когато по делото са
събрани доказателства, обосноваващи приложението на тези критерии, съдът е
длъжен да ги прецени в съвкупност. Големината на квотите и стойността на
дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл.
69, ал. 2 от ЗН – всеки от съделителите да получи реален дял, като
разпределението по чл.
353 от ГПК се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко
неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения
във формираните дялове. Извършването на подобрения в някой от дяловете от част
от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях също е посочено като
един от критериите за извършване на разпределение по чл. 353
от ГПК, защото прилагането му води до това да не се създават значителни
затруднения и необходимост от уреждане на сметки със суми в големи размери.
Разпоредбата на чл.
353 ГПК не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били
пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което те могат
да са свързани със засягане, както на имуществената, така и на личната сфера на
съделителите и ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или
лично естество, следва да се съобразят при извършване на делбата. При
разпределянето по чл.
353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност
и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител, да
се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида
и предназначението им. В случая въззивният съд намира, че от първоинстанционния
съд е извършена правилна преценка на посочените критерии, като делбата е
извършена по реда на чл.353 от ГПК с оглед обстоятелството, че квотите на
съделителите са различни, а делбените имоти са се различават по вид и стойност,
и при съобразяване на правилото на чл.
69, ал. 2 от ЗН – всеки от съделителите да получи реален дял.
Не са налице
предпоставките по чл.349, ал.2 от ГПК за уважаване на искането на съделителката
Н.П.Р. за възлагане на два от делбените имоти: апартамент №23, ****, в ЕЖК –
„Витоша 2“, бл.**, находящ се в ж.к. „*****“, кв.151, м. „*****“, и магазин №4,
вх.А, в бл.№**, с площ от 28,72 кв.м., ведно с принадлежащите им съответни
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. По
отношение на апартамент №23 не се установява от доказателствата по делото
съделителката да е живяла в този имот при откриване на наследството – съобразно
твърденията на самата съделителка Н.Р., които съдът цени по реда на чл.175 от ГПК, доколкото се подкрепят и от доказателствата по делото, същата не е живяла
в този апартамент, а в апартамента в кв. „Красно село“. По отношение на
магазина липсват предпоставките за възлагането му по чл.349, ал.2 от ГПК, тъй
като по този ред може да бъде възложено единствено жилище, а в случая се касае
за търговски обект – магазин.
Изложените във
въззивната жалба на Н.Р. оплаквания във връзка с отказа на съда да я освободи
от държавна такса и разноски по делото не следва да бъдат разглеждани в
настоящото производство, предвид обстоятелството, че частната й жалба срещу
определението, с което съдът е отказал освобождаване от държавна такса и
разноски е върната и срещу това определение не е подадена частна жалба от
въззивницата.
По жалбата на С.П.Х.:
Съгласно ТР №
7/02.11.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2012 г. на
ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна,
когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от
ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство
продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
/например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което
само или заедно с него ползва общата вещ
По отношение на
иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС ищецът трябва да
докаже, че 1) имотът е съсобствен с ответника; 2) че е отправил писмена покана;
3) че ответникът ползва имота или ползва площ по-голяма от съответстващата на
правата му в собствеността; 4) ползата, която е пропуснал след поканата,
обикновено в размер на дължимия пазарен наем.
В случая с влязло
в сила решение №35181/14.02.2017г., постановено по гр.д. №18515/2015г. по описа
на СРС, 76 състав, са установени квотите в съсобствеността на допуснатите до
делба имоти.
Представена е
нотариална покана рег. №567/14.02.2014г. по описа на нотариус З.Т.с район на
действие СРС, с която С.П.Х., чрез пълномощника адв. Ю.Б., е поканила Н.П.Р. да
ѝ предостави достъп и възможност за ползване на съсобствените имоти, като
на 19.03.2014г. в 16.00 часа се яви в кантората на нотариус Здравко Тончев,
където да й предаде държаните от нея ключове на имотите, а в противен случай да
ѝ заплаща обезщетение за лишаване от ползването на имотите. Нотариалната
покана е отправена лично до съделителката Н.П.Р. по нейните регистрирани
постоянен и настоящ адрес, видно и от извършената справка в Национална база
данни „Население“. Нотариусът е отразил, че нотариалната покана е връчена на
06.03.2014г. чрез залепване на уведомление на 17.02.2014г. на входната врата на
ап.23 на посочения адрес и пуснато уведомление в пощенската кутия, тъй като
адресата не е намерен на адреса, и не се е намерило лице, съгласно да получи
съобщението срещу разписка №25. Съставен е констативен протокол общ рег.
№968/19.03.2014г., н.п.49, т.1/2014г., че на 19.03.2014г. от 16 часа до 16.30
часа молителят С.П.Х. е чакала в нотариалната кантора поканената с нотариална
покана рег. №567/14.02.2014г., том I, №33
на нотариус рег. №438 на НК, Н.П.Р., но последната не се явила да предаде
ключовете и/или да изплати обезщетение за ползването на недвижимите имоти,
придобити по наследство, подробно описани в нотариалната покана и не изпратила
свой представител.
Изводът на
първоинстанционния съд, че поканата не е надлежно връчена на съделителката Н.Р.
не се споделя от настоящия въззивен състав. В случая връчването на поканата за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствените имоти е
извършено по реда на чл. 592
от ГПК – чрез нотариална покана. Съгласно чл. 50 от ЗННД нотариусът може да възложи на
определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при
условията и по реда на чл. 37
– 58
от ГПК, от което следва, че нотариусът,
с оглед възложената му от закона удостоверителна функция, може да прилага и
удостоверява последиците по чл. 47 от ГПК, в това число да прилага фикцията по чл.
47, ал. 5 от ГПК.
Съдът приема, че
съгласно правилото на чл. 50 от ЗННД при връчването на нотариални покани
от нотариуса, респективно от натоварен от
него служител, се спазват правилата на чл. 37
- чл.
58 от ГПК. Когато нотариусът,
респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до
пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване
на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на
указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа.
Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита,
че книжата са връчени съгласно чл.
47, ал. 5 от ГПК.
В настоящия
случай, относно обстоятелствата по връчването на процесната нотариална покана
и спазването на изискванията на чл.
47, ал. 1 от ГПК следва да бъде кредитирано извършеното от нотариуса по реда на чл.
592, ал. 1 изр. 2 от ГПК отбелязване за връчване, което не е опровергано от
ответницата по делото. По смисъла на постановеното по реда на чл. 290
от ГПК решение № 163 от 25.02.2016 г. по т. дело № 2335/2014 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о, нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на уведомлението на
основание чл.
47 от ГПК, както и констативният протокол на нотариуса,
изготвен във връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради
които нотариалната покана не е могла да
бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и
обстоятелства, и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ
нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса
констативен протокол се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила за удостоверените в него факти, на основание чл. 179
от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.
193, ал. 3 от ГПК тежестта за доказване неистинността (неавтентичност или
неверност) на официален документ пада върху страната, която го оспорва. В
процесния случай от страна на ответницата не е направено по делото своевременно
оспорване на нотариалното отбелязване за връчването на нотариалната покана по реда на чл. 47 от ГПК. При липса на такова оспорване на извършеното отбелязване за връчването
на нотариалната покана и на доказателства
относно неистинността на отбелязването по чл.
592, ал. 1 от ГПК, следва да се приеме, че нотариалната покана е редовно връчена на ответницата по реда
на чл.
47, ал. 1 от ГПК.
Поради изложеното
въззивният съд приема за установено по делото, че съделителката С.Х. е
отправила покана за осигуряване на достъп до имотите и за заплащане на
обезщетение до съсобственичката си Н.Р.. Веднъж отправено писменото поискване
действа занапред без ограничение във времето, докато трае ползването или до
прекратяване на съсобствеността. Настоящият състав намира за неоснователни
възраженията на съделителката Н.Р., че не е ползвала имотите, тъй като същите
били във вид, негоден за ползване.
Съгласно чл.
31, ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва (или при
необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва
лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта
- чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е
предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Забраната да не
се пречи на другите съсобственици да си
служат с вещта съобразно правата им е
израз на общото правило за добросъвестно
упражняване на притежавани права.
Ползващия съсобственик започва да пречи на
останалите тогава, когато те са отправили искане до ползващия съсобственик да
им предостави възможност да ползват вещта
и ползващият не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на
автора на искането или не е предоставил
възможност да ползват заедно вещта.
За да се уважи
иска по чл.
31, ал. 2 от ЗС по делото следва да се установи че ответникът е ползвал
лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице тогава когато един
съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да
препятства останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването когато
съсобственикът извлича полезни свойства на
вещта съобразно предназначението й за
задоволяване на свои нужди и потребности.
Начинът по който извлича тези полезни свойства е без значение, възможно да го
реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си или чрез действия на трето лице, на
което безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по повод на поведение на
ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е засегнал права на друг съсобственик, като им е попречил да ги
реализират. Не е налице лично ползване по смисъла на
чл.
31, ал. 2 от ЗС тогава когато съсобственик е отдал под наем имота, тоест
предоставил е ползване възмездно. В тази хипотеза отношенията между
собствениците ще се уреждат по реда на чл. 30 от
ЗС, за която покана за плащане не е нужна, както не е нужна и покана при
хипотеза на чл. 93 от
ЗС. Претенцията по чл.
31, ал. 2 от ЗС ще е основателна и когато нито ответник нито член от
семейството не си служат пряко с вещта,
но имайки достъп до нея не предоставят такъв на
друг съсобственик, като например държи ключа. (В този смисъл ТР № 7/02.11.2012
г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Ползването на
недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява в установяване
на фактическа власт върху имота по начин, който да препятства достъпа на другия
съсобственик до този имот и съответно възможността му да ползва имота съобразно
правата си в съсобствеността. Подобно препятстване би било налице ако само
единия от съсобствениците разполага с ключ, а оттам и с достъп до имота, докато
другият съсобственик е лишен от възможността за достъп, а оттам и от
възможността за реално ползване, дори част от имотите да са свободни и да не се
ползват от никого, като в случая е налице именно посочената хипотеза. От събраните
по делото доказателства и от твърденията на съделителката Н.Р. последователно поддържани
от нея в хода на първоинстанционното производство, както и във въззивната жалба,
същата е живеела в апартамента в кв. „Красно село“, а за жилището в кв. „*****“,
магазина и гаража е държала ключовете и ги е наглеждала, съобразно собствените
й изявления, които съдът цени по реда на чл.175 от ГПК. Не се установява от
събраните по делото доказателства съделителката С.Х. да е имала достъп до
имотите. Ответницата Н.П.Р., чиято е доказателствената тежест в процеса да установи,
че е предоставила достъп до съсобствените имоти на съделителката С.Х., не е
ангажирала никакви доказателства в тази насока. В тази връзка следва да бъдат
съобразени също така и изявленията на назначените в първоинстанционното
производство вещи лица по СТЕ, като вещото лице Д.в молба до съда от
03.07.2017г. и в открито съдебно заседание, проведено на 12.10.2017г., заявява,
че не е имал контакт с Н.Р., а само с другите две съделителки, които не могли
да му предоставят достъп до имотите за оглед, а Н.Р. му предоставила достъп
само до един от имотите един ден преди края на законоустановения срок за
предаване на експертизата. Вещо лице К.заявява пред съда в открито съдебно
заседание, проведено на 16.11.2017г., че при огледите ги допуснала ответницата Н.Р.
в големия апартамент, в гаража и в магазина, а представители на съделителката Х.
пожелали, но не били допуснати.
Предвид
изложеното съдът приема, че имотите са били държани от съделителката Н.Р., която
не е предоставила достъп на съсобственичката си С.Х., поради което е налице възпрепятстване
по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Видно от представения
протокол за предаване на владение на недвижим имот от 28.09.2017г. по изп. дело
№20178380404809 по описа на ЧСИ М.Б.с район на действие СГС, владението на
апартамент №33, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, ****, е било предадено на
съделителката М.Р. въз основа на решение №35181/14.02.2017г., постановено по
гр.д. №18515/2015г. на СРС, 76 състав, с което на основание чл.344, ал.2 от ГПК
й е възложено ползването на посочения апартамент, считано от постановяване на
решението по допускане на делбата до окончателното й завършване. Установява се
от събраните по делото доказателства и не се оспорва от ответницата Н.Р., че до
тази дата същата е ползвала лично апартамента. По отношение на другия
апартамент, магазина и гаража, не се установява ответницата да си е служила
пряко и непосредствено с тях, но същата единствена е имала достъп до тези имоти
и не е допускала останалите си съсобственички да си служат с тях. С оглед на
гореизложеното следва да се приеме, че съделителката Н.Р. е препятствала
ползването на съсобственичката си С.Х. по отношение на процесните имоти в
периода 06.03.2014 г. до 12.10.2017 г. (с изключение на ап.33, по отношение на
който претенцията е установена в своето основание за период до 28.09.2017г.,
когато в апартамента е въведена съделителката М.Р.). Съобразно константната
съдебна практика обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС не се дължи само ако
съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този,
който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в
съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право,
а последния откаже или не се отзове - така и ТР № 7/2.11.2012 г. на ОСГК на
ВКС. В процесния случай въззивницата Н.Р. не твърди и не доказва по делото, че
след получаване на нотариалната покана е предложила на съсобственичката си С.Х.
да ползва процесните имоти, нито, че ѝ е предоставила ключ от същите,
само в който случай би се освободила от задължението си по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Спорно пред
настоящата инстанция е дали СРС е определил правилно размера на обезщетението, както и дали с оглед лошото състояние на
апартамент №23 и магазина, въззивницата Н.Р. дължи на съсобственичката си С.Х. обезщетение в размер на наемната цена.
Размерът на обезщетението е определен от СРС на база кредитираното заключение на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице И.Л.Д., като същото е
изготвено при съобразяване на констатациите при огледа за състоянието на имотите
и необходимостта от ремонт и е начислен отбив от средната пазарна цена,
съобразно тези особености. От заключението се установява, че: 1) средномесечният
пазарен наем на апартамент №33, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село,
бл.24А, ****, съобразно дела на С.Х. за периода от 06.03.2014г. до 28.09.2017г.
е в размер на 5952,34 лева, а мораторната лихва за същия период е в размер на
1051,48 лева; 2) средномесечният пазарен наем на магазин 4 във вх.А, на първи
жилищен етаж на ЕЖК – „Витоша 2“, в жилищния блок №**, находящ се в гр. София,
ж.к. „*****“ от квартал 151 по плана на гр. София, местността „*****“, състоящ
се от търговска площ и сервизни помещения, със застроена площ от 28,72 кв.м.,
заедно с припадащия се склад към него, находящ се на сутеренен етаж, със
застроена площ от 41,30 кв.м., съобразно дела на С.Х. за периода от
06.03.2014г. до 12.10.2017г. е в размер на 3557,98 лева, а мораторната лихва е
в размер на 635,60 лева; 3) средномесечният пазарен наем на апартамент №23 във
вх. Б, на трети жилищен етаж на ЕЖК „Витоша 2“, в жилищния блок №**, находящ се
в гр. София, местността „*****“, състоящ се от две спални, дневна, столова с
кухненски бокс, зимна градина и сервизни помещения, със застроена площ от
123,22 кв.м., и открита тераса 55,40 кв.м., заедно с припадащото се мазе 17 с
4,53 кв.м. светла площ, при граници: изток мазе 15, запад – ателие 13, юг –
разделна стена с вх.А, север – коридор, заедно с припадащите се 3,114 идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съобразно дела на С.Х., за периода от 06.03.2014г. до 12.10.2017г., е в размер
на 6438,73 лева, а мораторната лихва е в размер на 1150,25 лева; 4) средномесечният
пазарен наем на гараж №62 на полуподземен етаж в бл.9Е на ЕЖК „Витоша 2“,
находящ се в гр. София, ж.к. „*****“, квартал 151 по плана на гр. София,
местността „*****“, състоящ се от гаражна клетка със застроена площ от 18,15
кв.м., заедно с припадащите се 1,492% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, за периода от 06.03.2014г. до 12.10.2017г.,
съобразно дела на С.Х. е в размер на 1463,74 лева, а мораторната лихва е в
размер на 261,49 лева.
Поради изложеното
предявените по реда на чл.346 от ГПК претенции на съделителката С.П.Х. срещу Н.П.Р.
се явяват основателни и доказани до размерите, както следва:
-
4200 лева –
обезщетение за лишаване от ползването на апартамент №33, находящ се в бл.24А, ****
в комплекс „Красно село“, със застроена площ от 72,52 кв.м. и принадлежащото му
избено помещение № за периода от 06.03.2014г. до 28.09.2017г., за квота от
2699,45/10084 ид.ч., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за същия период в
размер на 50 лева;
-
3557,98 лева -
обезщетение за лишаване от ползването на магазин 4 във вх.А, на първи жилищен
етаж на ЕЖК – „Витоша 2“, в жилищния блок №**, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“
от квартал 151 по плана на гр. София, местността „*****“, състоящ се от
търговска площ и сервизни помещения, със застроена площ от 28,72 кв.м., заедно
с припадащия се склад към него, находящ се на сутеренен етаж, със застроена
площ от 41,30 кв.м. за периода от 06.03.2014г. до 12.10.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 12.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
както и мораторна лихва за същия период в размер на 50 лева; като за разликата
над сумата от 3557,98 лева до пълния предявен размер от 4300 лева претенцията
следва да бъде отхвърлена.
-
6438,73 лева -
обезщетение за лишаване от ползването наапартамент №23 във вх. Б, на трети
жилищен етаж на ЕЖК „Витоша 2“, в жилищния блок №**, находящ се в гр. София,
местността „*****“, състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс,
зимна градина и сервизни помещения, със застроена площ от 123,22 кв.м., и
открита тераса 55,40 кв.м., заедно с припадащото се мазе 17 с 4,53 кв.м. светла
площ, при граници: изток мазе 15, запад – ателие 13, юг – разделна стена с
вх.А, север – коридор, заедно с припадащите се 3,114 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за периода от
06.03.2014г. до 12.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за
същия период в размер на 200 лева;
-
1463,74 лева -
обезщетение за лишаване от ползването на гараж №62 на полуподземен етаж в бл.9Е
на ЕЖК „Витоша 2“, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“, квартал 151 по плана
на гр. София, местността „*****“, състоящ се от гаражна клетка със застроена
площ от 18,15 кв.м., заедно с припадащите се 1,492% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, за периода от 06.03.2014г. до
12.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
Основателно е
изложеното във въззивната жалба на С.Х. възражение относно размера на
определеното от първоинстанционния съд месечно обезщетение за лишаване от
ползването на магазина, присъдено, считано от 12.10.2017г., тъй като съобразно
заключението на вещото лице Д.месечната наемна цена за този имот, съобразно
дела на С.Х. – 1/6, възлиза на сумата от 82,37 лева. По изложените по-горе
съображения, че съделителката Н.Р. е препятствала ползването на имота от страна
на съсобственичката си С.Х., обезщетението следва да бъде присъдено за периода
до окончателното извършване на делбата или до предоставяне на владението, като
настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че обезщетението
следва да бъде присъдено за периода до 16.11.2017г.
Поради изложеното
и предвид частично несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено в частите, с които са отхвърлени
предявените по реда на чл.346 от ГПК претенции на съделителката С.П.Х. срещу Н.П.Р.
в посочените по-горе приети за основателни от въззивния съд размери и периоди,
като същите бъдат присъдени в полза на съделителката С.Х..
По разноските:
Страните не са заявили
искания за присъждане на разноски за въззивното производство.
При този изход на
спора съделителката С.П.Х. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса за въззивното производство, съобразно
уважения размер на претенциите по сметки в размер на 388,20 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, II-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №392720/24.04.2018г., постановено по гр.д.
№18515/2015г. по описа на СРС, 76 състав, В
ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените от С.П.Х. срещу Н.П.Р. претенции
по сметки с правно основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС за
заплащане на следните суми: 4200 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от право на ползване на апартамент №33 за периода от датата на връчване на
нотариална покана – от 16.12.2013г. до 28.09.2017г., когато в имота е въведена
съделителката М.Р., и за квота 2699,45/10084 ид.ч. (42 месеца х 100 лева,
съответно на средния пазарен наем и на притежаваната от С. Х. квота от делбения
имот), както и мораторна лихва върху сумата в размер на 50 лева за периода от
06.03.2014г. до 28.09.2017г.; 3557,98 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползване на магазин №4 във вх.4А на първи етаж на ЕЖК
„Витоша 2“ за периода от 16.12.2013г. до 12.10.2017г. и за 1/6 ид.ч. (43 месеца
х 100 лева), съответно на квотата на С.Х., както и на средния пазарен наем,
както и на 50 лева – мораторна лихва върху сумата от 4300 лева за периода от
06.03.2014г. до 12.10.2017г.; сума от 6438,73 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от право на ползване на апартамент №23 за периода от 16.12.2013г.
до 12.10.2017г. и за 1/6 ид.ч. (43 месеца х 400 лева среден пазарен наем,
съответстващ на притежаваната от С. Х. 1/6 ид.ч. от делбения имот), и сумата в
размер на 200 лева – мораторна лихва за период от 06.03.2014г. до 12.10.2017г.,
сума от 1463,74 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване на гараж №62 на полуподземен етаж в бл.9Е на ЕЖК „Витоша 2“ за периода
от 16.12.2013г. до 12.10.2017г. и за 1/3 ид.ч. (43 месеца х 60 лева,
съответстващ на притежаваната от С. Х. 1/3 ид.ч. в съсобствеността и средния
пазарен наем), както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на С.П.Х.
срещу Н.П.Р. по чл.344, ал.2 от ГПК за месечно обезщетение за това, че е лишена
от ползването на своята идеална част (1/6 ид.ч.) от магазин №4, за периода от
12.10.2017г. до 16.11.2017г. за разликата над сумата от 46,47 лева до размер на сумата от 82,37 лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на
основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС Н.П.Р. да заплати на С.П.Х.
следните суми:
-
4200 лева –
обезщетение за лишаване от ползването на апартамент №33, находящ се в бл.24А, ****
в комплекс „Красно село“, със застроена площ от 72,52 кв.м. и принадлежащото му
избено помещение № за периода от 06.03.2014г. до 28.09.2017г., за квота от
2699,45/10084 ид.ч., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за същия период в
размер на 50 лева;
-
3557,98 лева -
обезщетение за лишаване от ползването на магазин 4 във вх.А, на първи жилищен
етаж на ЕЖК – „Витоша 2“, в жилищния блок №**, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“
от квартал 151 по плана на гр. София, местността „*****“, състоящ се от
търговска площ и сервизни помещения, със застроена площ от 28,72 кв.м., заедно
с припадащия се склад към него, находящ се на сутеренен етаж, със застроена
площ от 41,30 кв.м. за периода от 06.03.2014г. до 12.10.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 12.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
както и мораторна лихва за същия период в размер на 50 лева;
-
6438,73 лева -
обезщетение за лишаване от ползването на апартамент №23 във вх. Б, на трети
жилищен етаж на ЕЖК „Витоша 2“, в жилищния блок №**, находящ се в гр. София,
местността „*****“, състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс,
зимна градина и сервизни помещения, със застроена площ от 123,22 кв.м., и
открита тераса 55,40 кв.м., заедно с припадащото се мазе 17 с 4,53 кв.м. светла
площ, при граници: изток мазе 15, запад – ателие 13, юг – разделна стена с
вх.А, север – коридор, заедно с припадащите се 3,114 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за периода от
06.03.2014г. до 12.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за
същия период в размер на 200 лева;
-
1463,74 лева -
обезщетение за лишаване от ползването на гараж №62 на полуподземен етаж в бл.9Е
на ЕЖК „Витоша 2“, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“, квартал 151 по плана
на гр. София, местността „*****“, състоящ се от гаражна клетка със застроена
площ от 18,15 кв.м., заедно с припадащите се 1,492% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, за периода от 06.03.2014г. до
12.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.П.Р.
да заплати на С.П.Х. сумата от още 35,90 лева, представляваща месечно
обезщетение за това, че е лишена от ползването на своята идеална част 1/6
ид.ч.) от магазин №4, за периода, считано от 12.10.2017г. до 16.11.2017г.,
както и месечно обезщетение за лишаване от ползването на магазин №4 в размер на
82,37 лева, считано от 16.11.2017г. до окончателното извършване на делбата или
до предоставяне на владението, ведно със законната лихва, считано от 12-то
число на всеки следващ месец.
ПОТВЪРЖДАВА решение №392720/24.04.2018г., постановено
по гр.д. №18515/2015г. по описа на СРС, 76 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.П.Р. да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 388,20 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.